169-те вятърни турбини, които се въртят на крайбрежието на Йоркшир

169-те вятърни турбини, които се въртят на крайбрежието на Йоркшир са инженерен героизъм: всеки осеммегаватов модел, създаден от датския производител Orsted, може да зарежда жилище в разстояние на 24 часа с един оборот на 81-метровите перки на турбината. На 10 благи на север конкуриращият разработчик на вятърни електроцентрали SEE към този момент подвига залога – предлага свои нови турбини, от които един оборот на 107-метровите перки ще може да обезпечава електрическа енергия на жилище в разстояние на два дни. Скокът на размера на турбините в морската вятърна промишленост, където перките може да надвишават височината на Рокфелеровият център в Ню Йорк и да обезпечат електричество за милиони домове отразява ожесточената конкуренция за мащабите, продължаваща повече от десетилетиe, написа в своя обява Financial Times (FT). Бързият ритъм на развиване, движен от разработчиците на вятърните електроцентрали и производителите на турбини оказа помощ за понижаване на разноските и потвърди, че секторът може да играе значима роля за декарбонизацията на енергийната система. Сега обаче критиците се притесняват, че конкуренцията може да докара повече до вреди, в сравнение с до изгоди, защото веригата на доставки с всички сили се пробва да навакса изоставането и повдига въпроси по отношение на техническите опасности и рентабилността на производителите на турбини. „ Ускоряването на цикъла на разработка на новите модели вятърни турбини през последните години не е от изгода “, споделя Крисотф Зипф, представител на WindEurope. „ Необходимо е закъснение “, цитира изданието думите на специалиста. Много от ръководителите в бранша желаят да се постави завършек на епохата на увеличението на турбините. Както  и да се направи стандартизация на модела на турбините, което се преглежда и като най-хубавият метод да се помогне на разработчиците за реализиране на задачата за бърз растеж. Въпреки че размера на турбините се разисква съществено от бранша, доста разработчици към момента устояват трудно  на примамката на рекламираната по-висока успеваемост. Производителите на турбини са изправени също по този начин и пред продължаващата конкуренция за по-големи вятърни турбини, изключително от страна на китайските компании. Ранните модели от 1990-те години са с мощ един мегават, до момента в който в този момент се създават турбини с мощ от 18 мегавата, а и повече и то с перки с дължината на футболно поле, поддържани от кули, издигащи се на повече от 100 метра над повърхността на водата, показва изданието. По данни на Международната организация за вятърна сила, приемането на повече електрическа енергия от всяка турбина е помогнало да се  намалят разноските за сила от вятъра с 60 %  през десетилетието до 2021 г. Бързите темпове на развиване от своя страна основават проблеми като да вземем за пример, за производителите на корабите инсталиращи турбините, а също по този начин и за други елементи по веригата на доставки, които би трябвало да се приспособяват към голямото нарастване на размера и тежестта. „ Сега се приказва за гондоли (част от турбина) с тегло сред 800 и 1000 тона “, споделя Андерс Нилсен, механически шеф на водещия производител на турбини Vestas. „ Трябва да се укрепи дока (за да се справят). “, обръща FT внимание на думите на Нилсен. Според отчет на консултантите от WoodMackenzie, оповестен този месец, към половината от корабите, инсталиращи в света вятърни турбини ще излязат от употреба, защото не са съобразени за работа с новите модели турбини, а за замяната им са нужни вложения от към 13 милиарда $. Но притежателите на кораби към този момент се опариха, инвестирайки обилни средства в нови модели  единствено, с цел да открият, че те остаряват бързо, съгласно Торгейр Рамстад, ръководещ шеф на отдела за инсталиране на офшорния корабостобственик Cyan Renewables. „ Ние (Cyan) в този момент ще строим единствено въз основа на дълготрайни контракти с разработчици “, споделя той. Бързият ритъм на разработките значи, че се внедряват модели, преди съществуващите такива да могат да се проследят  като успеваемост  в дълготраен проект. Това повдига въпроси дали са осмислени евентуалните проблеми, установи изданието. Компанията за обезпечаване на възобновими източници на сила GCube декларира в майския си доклад, че вятърни мощности от над осем мегавата оповестяват за проблеми по-често от по-малките им аналози. Между другото финансовата обстановка в бранша се усложнява. За последните няколко години производителите на турбини понесоха големи загуби, защото се пробват да пускат нови модели, задържайки цените на ниско равнище и борейки се с гаранционните задължения. Разработчиците в този момент също са под напън от инфлацията и високите лихвени проценти. Шведският разработчик Vattenfall спря нов план в Северно море през юли, а Iberdrola и Shell също се отдръпват от покупко-продажби в Съединени американски щати. Някои считат, че забавянето на разработките на нови модели турбини, а вместо това концентриране на вниманието към стандартизацията на съществуващите модели може да се трансформира в най-хубавият метод за напредък на бранша, а и за реализиране на амбициозните цели за чиста сила. Йохен Айкхолт, изпълнителен шеф на производителя на турбини Siemens Gamesa споделя, че до момента в който увеличението е механически допустимо, „ доста по-големи турбини ще изискват подобаваща инфраструктура, която към момента не съществува, в това число пристанища и кораби “, се показва в обявата. Siemens Gamesa се бори с техническите проблеми на своите наземни вятърни турбини, а също по този начин и с увеличението на мощността на вятърните. Айкхолт прибавя, че „ Приоритет би трябвало да бъде обезпечаването на стабилно и печелившо бъдеще на бизнеса и в същото време реализиране на растеж на индикаторите по целия свят “. Бен Бекуел, изпълнителен шеф на Global Wind Energy Council, счита, че промишлеността към този момент би трябвало да внедрява съществуващите модели в индустриален мащаб, заявявайки, че това ще разреши на фирмите да извлекат изгода от вложението в модели в този момент. Предвид жестоката конкуренция на пазара по-лесно е да се каже, в сравнение с да се подчертава върху съществуващите модели, написа още FT. „ Ако General Electric (пусне по-голям модел), Siemens Gamesa незабавно ще отговори на това. И тогава Vestas ще бъде заставен да се изправи против двама “, сподели Шаши Барла от консултантската компания Brinckmann. Надпреварата за размерите измежду китайските производители ускорява конкурентния напън. По думите на Барла, китайските производители на морски вятърни турбини може да стартират по-значително нахлуване на морския пазар на Запада, защото разноските в Съединени американски щати и Европа порастват. Рамстад от Cyan има вяра, че ограничението на размера на турбините ще обезпечи стандартизация, предотвратявайки пренасищането на пазара. „ Ние обезверено се нуждаем от това електричество и методът за бързо създаване е индустриализация, оптимизация и стандартизация “, споделя той, представен от FT. В отчетът  си Wood Mackenzie споделя, че краткотрайно ограничаване с дълготрайност от минимум 10 години ще даде на доставчиците и вложителите убеденост за нови вложения. Със съкращения, по Financial Times