Европейското приключение на отбора, който може всичко
16 тима, 4 групи и една фантазия – общоприетоо начало на европейско състезание по волейбол. Тази година форматът е в Полша. Това надали изненадва някой, в случай че най-малко един път e поглеждал инфраструктурата на страната за този спорт – големи зали в най-големите градове, които се пълнят за мачове от шампионата, подготвителни комплекси на високо равнище и най-важното – волейболна просвета. Феновете в Полша лягат и става със спорта на мрежа, а школите им създават едни от най-перспективните млади гении в целия свят, който постоянно са причина шампионата в страната да е оспорвано и без подозрение забавно.
В тази позната конюнктура ще попадне и българският народен тим, селектиран от Пламен Константинов.
Трудна или лесна задача ни чака?
През лятото националите победиха настоящите олимпийски първенци от Бразилия, международните първенци Полша и хегемона Русия. Тези триумфи обаче са в предишното! В Полша няма да се разиграват пари и награди, а медали!
Пламен Константинов реши да разчита на опита, а да не прави опити. В състава се завърна Тодор Алексиев, който пропусна летните мачове поради контузия. Вместо Жани Желязков в отбора е Велизар Чернокожев. Младокът, който през предишния сезон се подвизаваше в италианския „ Перуджа “ най-вероятно ще бъде заместител на Цветан Соколов.
Исполинът от Ресилово пък е играчът, към който са ориентирани погледите на българските ентусиасти. В Световната лига той не съумя да покажа това, което оказа помощ на клубния му отбор „ Лубе Банка “ да завоюва четвърта купа от италианския шампионат през миналия сезон. Той самият отдаде слабостите си на полето на душeвност, само че съобщи, че късата отмора му е помогнала да ги преодолее. Дали е по този начин, ще стане ясно след часове.
В националния отбор остава приятната изненада с фамилия Пенчев. Този път достойнството се пада на Розалин, който провокира възторг в мачовете от Световната лига. Батко му Николай ще би трябвало да се „ помири “, че към този момент не държи купата „ млад гений “, а „ закрепостен титуляр “, на чиито устойчиво посрещане и тактическа офанзива разчитат всички. За положителното показване в отбрана ще се грижи и най-новият баща в отбора Тодор Скримов, който постоянно заблуждава противниците, че не е кадърен на топовни забивки през мрежата поради по-ниския си растеж.
Блокът пък е поверен в опитните ръце на Николай Николов, капитанът Виктор Йосифов, Светослав Гоцев и Теодор Тодоров, който се завръща отпочинал след следващата излекувана контузия.
Теодор Салпаров носи спокойствието на поста либеро, както и страстите, които избиват при сполучлива офанзива. В ролята на асистент, а и на съперник влиза Владислав Иванов.
Диригентската палка ще държат двама разпределители. Константинов похвали Георги Братоев, че е в най-хубавата си физическа форма и очевидно се измършавял. Георги Сеганов пък ще натрупа опит на огромен конгрес, откакто рецензиите не го подминаха поради няколкото неточности в Световната Лига.
Българските състезатели наподобяват подготвени, макар че пред медиите приказваха най-вече опитните играчи, които са привикнали с напрежението и упованието преди значим мач. Константинов пък е потвърдил към този момент, че не се опасява да опитва със състав и от време на време това се отплаща.
С какво ще си има работа отборът ни в Полша?
Форматът на шампионата е добре прочут. 16 тима са разграничени в 4 групи, като всеки играе с всеки. Първият в класирането продължава на четвъртфинал. Вторият и третият играят „ на кръст “ с представители на друга група, с цел да се класират измежду най-хубавите 8, които пък оформят полуфиналните двойки.
Как наподобява това на процедура и с присъединяване на България:
Нашият отбор е в група „ С “ с Русия, Словения и Испания. Ако се класира преди всичко, отива непосредствено на четвъртфинал. Ако е втори или трети, ще би трябвало да играе с един от четирите тима от група „ А “ – домакините Полша, Сърбия, Естония или Финландия.
Първият мач на България е през днешния ден (24 август) против Русия. Победата в Световната лига обаче надали е показателна. Тогава „ Сборная “ беше с млад и съвсем пробен състав. Този път обаче Сергей Шляпников е повикал „ тежката артилерия “. Българският отбор ще би трябвало да се изправи очи в очи с опитните Максим Михайлов, Александър Бутко, Сергей Гранкин, Юрий Бержко… Все играчи, усетили атмосферата на доста значими мачове на огромни шампионати.
Словения изглеждаше скромен отбор, до момента в който през 2015 година не завоюва сребърен орден на европейското състезание в София. Сега обаче от състава отсъстват две значими имена – Клемент Чебул, който беше в основата на триумфа преди два години, и индивидът, поради който Европа заприказва с почитание за словенския волейбол – селекционерът Андреа Джани. В момента отборът е воден от сърбина Слободан Ковач, който е мобилизирал всичко налично за значимите мачове.
Испания пък изпитва носталгия към 2007 година, когато се окичи със златото. От тогава иберийците нямат особени триумфи на интернационална сцена. Те наподобяват най-лесно преодолимият ни противник в групата.
Има ли обаче подобен?
Националният тим на България може всички! Буквално! Да победи любимеца и да загуби, когато е ролята на подобен. С това са наясно и в щаба, където се стремят да изградят някакво най-малко видимо неизменност.
Има една движеща мощ, която, при положително стичане на събитията, ще движи България напред и това е… омразата. " Никога не ме е тормозил съперник, който ненавиждаме. Ние ненавиждаме 100 пъти повече, в сравнение с обичаме “ – думите са на Пламен Константинов. На последната среща с медиите, той съобщи, че очевидно това е ключът към положителното класиране. Кой е най-омразният ни противник? Полша или Сърбия от група „ А “? Те са любимците там.
Домакините несъмнено не са ни любимци, още от времето, когато Михал Кубяк назова българските почитатели „ овчари “ поради освикркванията към съдията. „ Дружина Полска “ обаче има прочут комплекс от „ лъвовете “ и това се дължи на загубите на игрището, колкото и нелогични от време на време да изглеждаха на фона на двете противоположни направления, в които се развива волейбол в двете страни.
„ Омразата “ против Сърбия се обляга по-скоро само че балканските нрави. Тимът обаче е рисков и след промяната на поколенията стартира да се стабилизира и да печели значими срещи, което го слага в добра роля за „ жертва “ на българският отбор, който няма да е любимец в подобен мач.
Сметките от тук нататък стават комплицирани!
Националите виждат в кошмарите си това 4-о място, което ги преследва от години. Феновете също питат: „ Не може ли повече? “.
Отговорът в тази обстановка е един: „ И това не е малко, само че дано забележим на какво са способни момчетата с бяло-зелено-червени фланелки, които могат всичко… безусловно! “
В тази позната конюнктура ще попадне и българският народен тим, селектиран от Пламен Константинов.
Трудна или лесна задача ни чака?
През лятото националите победиха настоящите олимпийски първенци от Бразилия, международните първенци Полша и хегемона Русия. Тези триумфи обаче са в предишното! В Полша няма да се разиграват пари и награди, а медали!
Пламен Константинов реши да разчита на опита, а да не прави опити. В състава се завърна Тодор Алексиев, който пропусна летните мачове поради контузия. Вместо Жани Желязков в отбора е Велизар Чернокожев. Младокът, който през предишния сезон се подвизаваше в италианския „ Перуджа “ най-вероятно ще бъде заместител на Цветан Соколов.
Исполинът от Ресилово пък е играчът, към който са ориентирани погледите на българските ентусиасти. В Световната лига той не съумя да покажа това, което оказа помощ на клубния му отбор „ Лубе Банка “ да завоюва четвърта купа от италианския шампионат през миналия сезон. Той самият отдаде слабостите си на полето на душeвност, само че съобщи, че късата отмора му е помогнала да ги преодолее. Дали е по този начин, ще стане ясно след часове.
В националния отбор остава приятната изненада с фамилия Пенчев. Този път достойнството се пада на Розалин, който провокира възторг в мачовете от Световната лига. Батко му Николай ще би трябвало да се „ помири “, че към този момент не държи купата „ млад гений “, а „ закрепостен титуляр “, на чиито устойчиво посрещане и тактическа офанзива разчитат всички. За положителното показване в отбрана ще се грижи и най-новият баща в отбора Тодор Скримов, който постоянно заблуждава противниците, че не е кадърен на топовни забивки през мрежата поради по-ниския си растеж.
Блокът пък е поверен в опитните ръце на Николай Николов, капитанът Виктор Йосифов, Светослав Гоцев и Теодор Тодоров, който се завръща отпочинал след следващата излекувана контузия.
Теодор Салпаров носи спокойствието на поста либеро, както и страстите, които избиват при сполучлива офанзива. В ролята на асистент, а и на съперник влиза Владислав Иванов.
Диригентската палка ще държат двама разпределители. Константинов похвали Георги Братоев, че е в най-хубавата си физическа форма и очевидно се измършавял. Георги Сеганов пък ще натрупа опит на огромен конгрес, откакто рецензиите не го подминаха поради няколкото неточности в Световната Лига.
Българските състезатели наподобяват подготвени, макар че пред медиите приказваха най-вече опитните играчи, които са привикнали с напрежението и упованието преди значим мач. Константинов пък е потвърдил към този момент, че не се опасява да опитва със състав и от време на време това се отплаща.
С какво ще си има работа отборът ни в Полша?
Форматът на шампионата е добре прочут. 16 тима са разграничени в 4 групи, като всеки играе с всеки. Първият в класирането продължава на четвъртфинал. Вторият и третият играят „ на кръст “ с представители на друга група, с цел да се класират измежду най-хубавите 8, които пък оформят полуфиналните двойки.
Как наподобява това на процедура и с присъединяване на България:
Нашият отбор е в група „ С “ с Русия, Словения и Испания. Ако се класира преди всичко, отива непосредствено на четвъртфинал. Ако е втори или трети, ще би трябвало да играе с един от четирите тима от група „ А “ – домакините Полша, Сърбия, Естония или Финландия.
Първият мач на България е през днешния ден (24 август) против Русия. Победата в Световната лига обаче надали е показателна. Тогава „ Сборная “ беше с млад и съвсем пробен състав. Този път обаче Сергей Шляпников е повикал „ тежката артилерия “. Българският отбор ще би трябвало да се изправи очи в очи с опитните Максим Михайлов, Александър Бутко, Сергей Гранкин, Юрий Бержко… Все играчи, усетили атмосферата на доста значими мачове на огромни шампионати.
Словения изглеждаше скромен отбор, до момента в който през 2015 година не завоюва сребърен орден на европейското състезание в София. Сега обаче от състава отсъстват две значими имена – Клемент Чебул, който беше в основата на триумфа преди два години, и индивидът, поради който Европа заприказва с почитание за словенския волейбол – селекционерът Андреа Джани. В момента отборът е воден от сърбина Слободан Ковач, който е мобилизирал всичко налично за значимите мачове.
Испания пък изпитва носталгия към 2007 година, когато се окичи със златото. От тогава иберийците нямат особени триумфи на интернационална сцена. Те наподобяват най-лесно преодолимият ни противник в групата.
Има ли обаче подобен?
Националният тим на България може всички! Буквално! Да победи любимеца и да загуби, когато е ролята на подобен. С това са наясно и в щаба, където се стремят да изградят някакво най-малко видимо неизменност.
Има една движеща мощ, която, при положително стичане на събитията, ще движи България напред и това е… омразата. " Никога не ме е тормозил съперник, който ненавиждаме. Ние ненавиждаме 100 пъти повече, в сравнение с обичаме “ – думите са на Пламен Константинов. На последната среща с медиите, той съобщи, че очевидно това е ключът към положителното класиране. Кой е най-омразният ни противник? Полша или Сърбия от група „ А “? Те са любимците там.
Домакините несъмнено не са ни любимци, още от времето, когато Михал Кубяк назова българските почитатели „ овчари “ поради освикркванията към съдията. „ Дружина Полска “ обаче има прочут комплекс от „ лъвовете “ и това се дължи на загубите на игрището, колкото и нелогични от време на време да изглеждаха на фона на двете противоположни направления, в които се развива волейбол в двете страни.
„ Омразата “ против Сърбия се обляга по-скоро само че балканските нрави. Тимът обаче е рисков и след промяната на поколенията стартира да се стабилизира и да печели значими срещи, което го слага в добра роля за „ жертва “ на българският отбор, който няма да е любимец в подобен мач.
Сметките от тук нататък стават комплицирани!
Националите виждат в кошмарите си това 4-о място, което ги преследва от години. Феновете също питат: „ Не може ли повече? “.
Отговорът в тази обстановка е един: „ И това не е малко, само че дано забележим на какво са способни момчетата с бяло-зелено-червени фланелки, които могат всичко… безусловно! “
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ