Най-черният ден за българския футбол, който можеше да бъде избегнат
16 ноември 2023 година ще остане в историята като най-черния ден в историята на българския футбол. Нито една загуба през годините, колкото и тежка и унизителна да е била, не може да се съпостави с трагичните подиуми, които се разиграха пред Националния стадион „ Васил Левски “ преди и по време на мача сред България и Унгария.
Окървавени глави, ранени служители на реда, водни оръдия в деяние, запалени кофи, потрошени коли, пикантен спрей, изпочупени витрини, арестувани протестиращи. Какво общо има това с футбола? И по-важният въпрос – за какво не беше избегнато? А можеше да бъде избегнато по един доста елементарен метод – управниците на БФС да си отворят очите за истината и да схванат, че към този момент с толкоз са прекрачили границата, толкоз мощно са нежелани и даже ненавиждани, че беше въпрос на време да се стигне до такива крайни случаи.
През октомври вицепрезидентът на БФС Йордан Лечков попита „ Кой ни желае оставката? “. Дни по-късно той бе посрещнат с обиди и крясъци „ Оставка “ в родния си Сливен. Тази безочливост и безсрамие единствено още повече нагнетяваше напрежението, с цел да се стигне до баталните подиуми в центъра на София в четвъртък вечер.
Дори да оставим настрани срутва на българския футбол в 18-те години под ръководството на Борислав Михайлов и компания, даже и тези хора фактически да смятат, че правят добра работа и заслужават да не престават да водят БФС, същинските водачи са длъжни да избегнат сходна злополука, даже и сами да платят цената за това. Оставката на Михайлов щеше да защищити десетки протестиращи и служители на реда от това да бъдат ранени, като към момента не е ясно дали няма тежко потърпевши.
Разбира се, че нищо не оправдава агресивното държание на протестиращите – хвърлянето на факли, бомби, павета, колчета, паленето на кофи и чупенето на коли. Това е неприемливо и провокаторите носят своята отговорност за случилото се.
Но по-голямата отговорност е на тези, които знаят какво ще се случи, могат с едно обикновено деяние да го предотвратят, само че не го вършат. Дотолкова ли Михайлов е изгубил връзка с действителността, че е подготвен да гледа по какъв начин София се трансформира в полесражение, само че не и да се отдръпна?
На 17 ноември 1993 година, Михайлов, Емил Костадинов и Лечков бяха съществени настоящи лица в чудото на „ Парк де Пренс “, дало начало на най-великите моменти в историята на българския футбол. Точно 30 години по-късно те носят отговорност за най-позорния миг, който за жалост в никакъв случай няма да бъде заличен.
Сега оставката на управлението на БФС наподобява неизбежна, само че не можеше ли тя да пристигна, преди да се стигне дотук? /БГНЕС
------------------------------
Радослав Петкашев, Спортен отдел на БГНЕС.
