Защо у нас училището започва на 15 септември? Вижте историята
15 септември е и за следващ път стартира новата образователна година. Но поражда любопитният въпрос: Защо навръх тази дата, постоянно ли е било по този начин и по какъв начин е протичал образователният развой? Отговор дават исторически данни за началото и края на образователната година по българските земи преди и след Освобождението (1878 г.) и в модерна България, които се съдържат в доклади, правилници, наредби и други документи, съхранявани в Националния музей на образованието в Габрово, оповестява БНР.
" През Възраждането в килийните учебни заведения, които се основават през XVIII и началото на XIX век и дават най-вече религиозни познания, образователната година не е обвързвана с съответна дата – споделя историкът Веселин Лазаров, основен организатор в музея. – На места се преподава единствено през зимата, на други – през цялата година, а учебното заведение затваря порти единствено по време на църковните празници. По-късно, във взаимните учебни заведения, също липсва точна дата на началото и края на образователната година. Рамките се дефинират най-много от така наречен " спазаряване на учителя ", което нормално се случва за 6 месеца – от Димитровден (26 октомври) до Гергьовден (6 май). "
-->
От средата на XIX век се пристъпва към изработването на ученически закони, които откриват и по-определена като време образователна година. Тя стартира в края на август или началото на септември и приключва през юни, като за децата, ангажирани със земеделска работа, образованието стартира 2-3 месеца по-късно.
Въпросът за продължителността на годината последователно се взема решение на учителските и епархийските събори през 70-те година на XIX век. На събора в Шумен от 1873 година се създава " Устав на селските учебни заведения ", съгласно който образователната година за тези деца би трябвало да бъде 9 месеца. На този събор се приема като наложително началното образоване на децата, а образователната година да стартира от 15 септември тъкмо след Кръстовден (14 септември).
" След Освобождението традицията не се прекъсва – продължава Веселин Лазаров в изявление за Радио България. – Законодателните актове последователно построяват, оформят и регламентират учебна организация, която в общи линии съществува и през днешния ден. През 1879 година с циркулярно писмо на проф. Марин Дринов, по това време ръководещ Отдела за националното просвещение и духовните каузи, се дефинира за начало на образователната година датата 1 септември. На идната година е взето решение нейната дълготрайност в градовете да е 10 месеца, а в селата сред 7 и 8 месеца заради присъединяване на децата в селскостопанската активност. Тази законова рамка се резервира до 1885 година "
По времето на просветния министър Стоян Омарчевски (при ръководството на Български земеделски народен съюз 1920-1923) са осъществени редица промени в образованието, в това число и в организацията на образователния развой. Учебната година за градовете би трябвало да стартира на 15 септември и да приключва на 12 юли, за селските учебни заведения тя приключва месец преди този момент – на 15 юни, а по време на Първата международна война краят на образователната година се резервира и единствено в градовете децата завършват три седмици по-рано.
" Промяна има през 1952 година и тя е обвързвана с рамките на образователната година под въздействие на просветителната система в Съветския съюз – от 1 септември до 30 май. Тогава е въведено и наклоненото писане с лилаво мастило, четири образователни периода, петобалната система за оценяване на знанията и т. н. Моделът се оказва неупотребим за българската просветителна система, която е с дългогодишна традиция – изяснява Веселин Лазаров – и от 1957 година до през днешния ден началото на образователната година е 15 септември. "
През 2011 година тогавашният министър на образованието Сергей Игнатов прави несполучлив опит за връщане на остарялата дата 1 септември. Още едно предложение – образователната година да стартира от 1-ви и или 7-и – е направено през 2022 година Но учениците още веднъж ще прекрачат прага на школото през днешния ден, на 15 септември.
" През Възраждането в килийните учебни заведения, които се основават през XVIII и началото на XIX век и дават най-вече религиозни познания, образователната година не е обвързвана с съответна дата – споделя историкът Веселин Лазаров, основен организатор в музея. – На места се преподава единствено през зимата, на други – през цялата година, а учебното заведение затваря порти единствено по време на църковните празници. По-късно, във взаимните учебни заведения, също липсва точна дата на началото и края на образователната година. Рамките се дефинират най-много от така наречен " спазаряване на учителя ", което нормално се случва за 6 месеца – от Димитровден (26 октомври) до Гергьовден (6 май). "
-->
От средата на XIX век се пристъпва към изработването на ученически закони, които откриват и по-определена като време образователна година. Тя стартира в края на август или началото на септември и приключва през юни, като за децата, ангажирани със земеделска работа, образованието стартира 2-3 месеца по-късно.
Въпросът за продължителността на годината последователно се взема решение на учителските и епархийските събори през 70-те година на XIX век. На събора в Шумен от 1873 година се създава " Устав на селските учебни заведения ", съгласно който образователната година за тези деца би трябвало да бъде 9 месеца. На този събор се приема като наложително началното образоване на децата, а образователната година да стартира от 15 септември тъкмо след Кръстовден (14 септември).
" След Освобождението традицията не се прекъсва – продължава Веселин Лазаров в изявление за Радио България. – Законодателните актове последователно построяват, оформят и регламентират учебна организация, която в общи линии съществува и през днешния ден. През 1879 година с циркулярно писмо на проф. Марин Дринов, по това време ръководещ Отдела за националното просвещение и духовните каузи, се дефинира за начало на образователната година датата 1 септември. На идната година е взето решение нейната дълготрайност в градовете да е 10 месеца, а в селата сред 7 и 8 месеца заради присъединяване на децата в селскостопанската активност. Тази законова рамка се резервира до 1885 година "
По времето на просветния министър Стоян Омарчевски (при ръководството на Български земеделски народен съюз 1920-1923) са осъществени редица промени в образованието, в това число и в организацията на образователния развой. Учебната година за градовете би трябвало да стартира на 15 септември и да приключва на 12 юли, за селските учебни заведения тя приключва месец преди този момент – на 15 юни, а по време на Първата международна война краят на образователната година се резервира и единствено в градовете децата завършват три седмици по-рано.
" Промяна има през 1952 година и тя е обвързвана с рамките на образователната година под въздействие на просветителната система в Съветския съюз – от 1 септември до 30 май. Тогава е въведено и наклоненото писане с лилаво мастило, четири образователни периода, петобалната система за оценяване на знанията и т. н. Моделът се оказва неупотребим за българската просветителна система, която е с дългогодишна традиция – изяснява Веселин Лазаров – и от 1957 година до през днешния ден началото на образователната година е 15 септември. "
През 2011 година тогавашният министър на образованието Сергей Игнатов прави несполучлив опит за връщане на остарялата дата 1 септември. Още едно предложение – образователната година да стартира от 1-ви и или 7-и – е направено през 2022 година Но учениците още веднъж ще прекрачат прага на школото през днешния ден, на 15 септември.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ