Проф. д-р Карен Джамбазов: Най-ценният актив на болницата...
140 години от основаването си означи най-голяма болница в България -УМБАЛ „ Свети Георги ” в Пловдив. Основана на мястото на лазарета от Руско-турската освободителна война, който се е помещавал в три бараки с 30 кревати в местността под Хълма на доблестта (Джендем тепе), тя стартира своето летоброене като първата българска гражданска болница на 1 май 1879 година На тази дата, по силата на Берлинския контракт, съветските войски напущат рамките на Източна Румелия и болничното заведение с цялото имущество и инструментариум е предадена на новосъздаденото сдружение „ Св. Пантелеймон “.
Днес УМБАЛ „ Свети Георги “ е най-голямата болница в страната, разполага с 1536 кревати и 2694 души личен състав, от които 653 са лекари, а 925 са експерти по здравни грижи. В последните години междинният годишен брой на болните, които се хоспитализират за интензивно лекуване, надвишава 80 000. В клиниките и отделенията на болничното заведение се оказва непрекъснато незабавна и неотложна амбулаторна, стационарна и консултативна помощ при болести и контузии и лекуване на популацията от Южен Централен район на България, включващ пет административни области: Пловдив, Пазарджик, Кърджали, Хасково и Смолян. За нейното развиване и предизвикването пред ръководството <210> беседваме с изпълнителния шеф проф. доктор Карен Джамбазов.
Проф. Джамбазов, с какви усеща вие и вашите сътрудници посрещате този празник?
С възприятие на отговорност и на горделивост, че през днешния ден можем по-добре да служим на хората, да сме в интерес на тяхното здраве и да трансформираме очакванията им в действителност.
Кое е най-ценното в болничното заведение, която ръководите?
Най-ценният актив са хората. Те стоят зад всички триумфи на болничното заведение. Служителите, които са дали сърце и душа, време и средства, с цел да бъде подсигурено, подкрепено, избавено човешкото здраве и живот.
Това са експертите, които са били мотор на напредъка и носители на хрумвания, и всички тези медицински и освен медицински служащи, с помощта на които през днешния ден Пловдив има едно модерно, добре разрастващо се лечебно заведение - стожер на опазването на здравето и здравната просвета.
Как се управлява най-голямото лечебно заведение в България?
С добър екип. И несъмнено, с нужната целенасоченост и праволинейност. Оценявам компликациите и дръзвам да настоявам, че да ръководиш лечебно заведение от категорията на УМБАЛ „ Свети Георги “ не е по никакъв начин лека задача. Предизвикателствата са всекидневие. Нужни са доста бързи решения, от които зависят човешки ориси. Днес, след няколко години в болничното ръководство, бих дал съвет на бъдещите мениджъри, че в случай че търсят сигурност или самопризнание, да насочат напъните си и търсят кариера в различен бранш на стопанската система и публичния живот.
Имало ли е случай да мислите за отдръпване?
Не съм човек, който се предава елементарно. Поглеждайки обратно и виждайки резултатите, плод на положените старания, си давам сметка, че всичко, което вършим тук, има смисъл, оказва помощ на хората и си заслужава вложените сили и страсти.
Приемате доста пациенти. Как се справяте с тези, които са недоволни и основават проблеми? Случва ли се признателни хора да се обръщат към вас с благодарност?
Не живеем в съвършен свят. Но стремежът ни към най-хубавото ни дава опция да се радваме на повече задоволство у нашите пациенти. Всеки сигнал, подаден в лечебното заведение, в деловодството или по електронната поща, се ревизира от управлението и от комисия по етично-правни въпроси. Както изисква правото, всеки сигнал се ревизира от всички страни.
Няма тъжба, която да не е тествана или разисквана, по която да не е взето решение и по която жалбоподателят да не е бил известен за резултата. Все по-често се подават и благодарствени писма за съответни чиновници или звена. Те се четат пред колектива на утринен доклад.
Най-ценното за мен е доверието на пациентите, които поверяват живота и здравето си на експертите на УМБАЛ „ Свети Георги “. Когато доверието пораства - пораства и нашето възприятие на задоволеност.
Как стои въпросът с фрагментите - лекари и медицински сестри?
Недостигът на експерти по здравни грижи и на експерти по избрани медицински специалности е проблем на национално равнище. При нас, както и в множеството лечебни заведения в страната, най-осезаема е неналичието на медицински сестри.
Като мярка за обезпечаване на сестри, в последните години бяхме принудени да обявим стипендиантска стратегия, посредством която болничното заведение обезпечава стипендии за студенти по специалността „ Медицинска сестра “.
Конкуренцията с останалите здравни заведения - държавни, общински и частни, по какъв начин ви се отразява?
Конкуренцията фактически е огромна. Особено през последните години. Пловдив се трансформира в район с най-вече болнични кревати на единица население. Но статистиката при нас демонстрира даже лека наклонност за повишаване на пациентопотока, като годишно миналите заболели са към 80 000 души.
Проблемите за нас главно произтичат от наложената в годините роля на болничното заведение да обгръща и обезпечава всички потребности на популацията без оглед на икономическа изгода от реализирането на дадена здравна активност или услуга. По този въпрос следва съществено да се намерения, защото новите лечебни заведения са напълно пазарно насочени и насочват всички старания към рентабилни медицински действия, а това не е от изгода за опазването на здравето.
В опазването на здравето не е значимо количеството, значимо е качеството, а в последно време множеството участници в здравната ни система не помнят това!
Докъде стигна планът с построяването на Детска клиника?
Считам, че този план е извънредно значим за град Пловдив. През юни предходната година стартирахме социална дарителска акция. Обявихме и обединен DMS 17 777 с текст DMS KLINIKA, по който всеки, който има предпочитание, може единствено с 1 SMS да подари 1 лев за самодейността. До момента по сметката на акцията има събрани над 20 хиляди лв., като, несъмнено, не разчитаме единствено на дарителската акция.
Проектът е на стойност над 10 млн. лева, заради което нашите проекти са свързани с набиране на задоволително личен капитал за вложения, само че и на забележителна помощ от страната. Дано да имаме опцията и планът да се реализира по-бързо.
Всички пловдивчани познават добре остарялата и рушаща се база на Детска клиника на бул. " Васил Априлов " и ул. " Любен Каравелов ", строена през 40-те години на предишния век. Базата не може да се реконструира, а на това място е невероятно да се построи нова постройка, защото лечебното заведение не разполага със лична земя. От 2018 година към този момент разполагаме с терен на бул. " Пещерско шосе ", на който може да построим нов корпус и да превърнем в действителност вярата на всички родители и на нашите педиатри.
Непрекъснато се приказва за задълженията на лечебните заведения. Как стои при вас този въпрос?
Сегашното управление пое ръководството на болничното заведение през 2010 година Тогава общата задлъжнялост на болничното заведение възлизаше над 40 млн. лева, от които 13 млн. лева бяха просрочени. Мениджърският екип беше изправен пред алтернативата дали да насочи всички лични запаси за цялостно разплащане на просрочените и общите отговорности на фона на действителната заплаха от ограничавания в активността, спад в приходите и в равнището на подготвеност, или да вложи сила и финансов запас в възстановяване на изискванията на възнаграждение на личния състав и в осъвременяване на остарялата материално-техническа база. Избран беше вторият вид.
Инвестициите трансфораха лечебното заведение в конкурентоспособна конструкция, с по-големи благоприятни условия за активност на болничните звена и повече доходи. Успяхме да подобрим финансово-икономическите индикатори, като неоспорим факт е, че лечебното заведение постоянно е излизало на облага и няколко години по-късно излезе от положението на декапитализация, в което беше изпаднало още преди 2010 година
През последните години са вложени над 72 млн. лева в възобновяване и модернизиране на инфраструктурата и апаратурата на болничното заведение, 30 млн. лева от които по европейски планове. Към края на 2018 година общите краткосрочни отговорности са 37 млн. лева, като от тях 10,5 млн. лева са просрочените.
Като главен проблем отчитаме недофинансирането на незабавната здравна помощ и недобре оценените клинични пътеки по някои медицински специалности. Надяваме се, че с новия анекс към Националния рамков контракт ще бъдат преодолени огромна част от проблемите, свързани с финансирането на болничната помощ.
Днес УМБАЛ „ Свети Георги “ е най-голямата болница в страната, разполага с 1536 кревати и 2694 души личен състав, от които 653 са лекари, а 925 са експерти по здравни грижи. В последните години междинният годишен брой на болните, които се хоспитализират за интензивно лекуване, надвишава 80 000. В клиниките и отделенията на болничното заведение се оказва непрекъснато незабавна и неотложна амбулаторна, стационарна и консултативна помощ при болести и контузии и лекуване на популацията от Южен Централен район на България, включващ пет административни области: Пловдив, Пазарджик, Кърджали, Хасково и Смолян. За нейното развиване и предизвикването пред ръководството <210> беседваме с изпълнителния шеф проф. доктор Карен Джамбазов.
Проф. Джамбазов, с какви усеща вие и вашите сътрудници посрещате този празник?
С възприятие на отговорност и на горделивост, че през днешния ден можем по-добре да служим на хората, да сме в интерес на тяхното здраве и да трансформираме очакванията им в действителност.
Кое е най-ценното в болничното заведение, която ръководите?
Най-ценният актив са хората. Те стоят зад всички триумфи на болничното заведение. Служителите, които са дали сърце и душа, време и средства, с цел да бъде подсигурено, подкрепено, избавено човешкото здраве и живот.
Това са експертите, които са били мотор на напредъка и носители на хрумвания, и всички тези медицински и освен медицински служащи, с помощта на които през днешния ден Пловдив има едно модерно, добре разрастващо се лечебно заведение - стожер на опазването на здравето и здравната просвета.
Как се управлява най-голямото лечебно заведение в България?
С добър екип. И несъмнено, с нужната целенасоченост и праволинейност. Оценявам компликациите и дръзвам да настоявам, че да ръководиш лечебно заведение от категорията на УМБАЛ „ Свети Георги “ не е по никакъв начин лека задача. Предизвикателствата са всекидневие. Нужни са доста бързи решения, от които зависят човешки ориси. Днес, след няколко години в болничното ръководство, бих дал съвет на бъдещите мениджъри, че в случай че търсят сигурност или самопризнание, да насочат напъните си и търсят кариера в различен бранш на стопанската система и публичния живот.
Имало ли е случай да мислите за отдръпване?
Не съм човек, който се предава елементарно. Поглеждайки обратно и виждайки резултатите, плод на положените старания, си давам сметка, че всичко, което вършим тук, има смисъл, оказва помощ на хората и си заслужава вложените сили и страсти.
Приемате доста пациенти. Как се справяте с тези, които са недоволни и основават проблеми? Случва ли се признателни хора да се обръщат към вас с благодарност?
Не живеем в съвършен свят. Но стремежът ни към най-хубавото ни дава опция да се радваме на повече задоволство у нашите пациенти. Всеки сигнал, подаден в лечебното заведение, в деловодството или по електронната поща, се ревизира от управлението и от комисия по етично-правни въпроси. Както изисква правото, всеки сигнал се ревизира от всички страни.
Няма тъжба, която да не е тествана или разисквана, по която да не е взето решение и по която жалбоподателят да не е бил известен за резултата. Все по-често се подават и благодарствени писма за съответни чиновници или звена. Те се четат пред колектива на утринен доклад.
Най-ценното за мен е доверието на пациентите, които поверяват живота и здравето си на експертите на УМБАЛ „ Свети Георги “. Когато доверието пораства - пораства и нашето възприятие на задоволеност.
Как стои въпросът с фрагментите - лекари и медицински сестри?
Недостигът на експерти по здравни грижи и на експерти по избрани медицински специалности е проблем на национално равнище. При нас, както и в множеството лечебни заведения в страната, най-осезаема е неналичието на медицински сестри.
Като мярка за обезпечаване на сестри, в последните години бяхме принудени да обявим стипендиантска стратегия, посредством която болничното заведение обезпечава стипендии за студенти по специалността „ Медицинска сестра “.
Конкуренцията с останалите здравни заведения - държавни, общински и частни, по какъв начин ви се отразява?
Конкуренцията фактически е огромна. Особено през последните години. Пловдив се трансформира в район с най-вече болнични кревати на единица население. Но статистиката при нас демонстрира даже лека наклонност за повишаване на пациентопотока, като годишно миналите заболели са към 80 000 души.
Проблемите за нас главно произтичат от наложената в годините роля на болничното заведение да обгръща и обезпечава всички потребности на популацията без оглед на икономическа изгода от реализирането на дадена здравна активност или услуга. По този въпрос следва съществено да се намерения, защото новите лечебни заведения са напълно пазарно насочени и насочват всички старания към рентабилни медицински действия, а това не е от изгода за опазването на здравето.
В опазването на здравето не е значимо количеството, значимо е качеството, а в последно време множеството участници в здравната ни система не помнят това!
Докъде стигна планът с построяването на Детска клиника?
Считам, че този план е извънредно значим за град Пловдив. През юни предходната година стартирахме социална дарителска акция. Обявихме и обединен DMS 17 777 с текст DMS KLINIKA, по който всеки, който има предпочитание, може единствено с 1 SMS да подари 1 лев за самодейността. До момента по сметката на акцията има събрани над 20 хиляди лв., като, несъмнено, не разчитаме единствено на дарителската акция.
Проектът е на стойност над 10 млн. лева, заради което нашите проекти са свързани с набиране на задоволително личен капитал за вложения, само че и на забележителна помощ от страната. Дано да имаме опцията и планът да се реализира по-бързо.
Всички пловдивчани познават добре остарялата и рушаща се база на Детска клиника на бул. " Васил Априлов " и ул. " Любен Каравелов ", строена през 40-те години на предишния век. Базата не може да се реконструира, а на това място е невероятно да се построи нова постройка, защото лечебното заведение не разполага със лична земя. От 2018 година към този момент разполагаме с терен на бул. " Пещерско шосе ", на който може да построим нов корпус и да превърнем в действителност вярата на всички родители и на нашите педиатри.
Непрекъснато се приказва за задълженията на лечебните заведения. Как стои при вас този въпрос?
Сегашното управление пое ръководството на болничното заведение през 2010 година Тогава общата задлъжнялост на болничното заведение възлизаше над 40 млн. лева, от които 13 млн. лева бяха просрочени. Мениджърският екип беше изправен пред алтернативата дали да насочи всички лични запаси за цялостно разплащане на просрочените и общите отговорности на фона на действителната заплаха от ограничавания в активността, спад в приходите и в равнището на подготвеност, или да вложи сила и финансов запас в възстановяване на изискванията на възнаграждение на личния състав и в осъвременяване на остарялата материално-техническа база. Избран беше вторият вид.
Инвестициите трансфораха лечебното заведение в конкурентоспособна конструкция, с по-големи благоприятни условия за активност на болничните звена и повече доходи. Успяхме да подобрим финансово-икономическите индикатори, като неоспорим факт е, че лечебното заведение постоянно е излизало на облага и няколко години по-късно излезе от положението на декапитализация, в което беше изпаднало още преди 2010 година
През последните години са вложени над 72 млн. лева в възобновяване и модернизиране на инфраструктурата и апаратурата на болничното заведение, 30 млн. лева от които по европейски планове. Към края на 2018 година общите краткосрочни отговорности са 37 млн. лева, като от тях 10,5 млн. лева са просрочените.
Като главен проблем отчитаме недофинансирането на незабавната здравна помощ и недобре оценените клинични пътеки по някои медицински специалности. Надяваме се, че с новия анекс към Националния рамков контракт ще бъдат преодолени огромна част от проблемите, свързани с финансирането на болничната помощ.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ