Академик Георги Марков: Съединението е звездният миг на...
- 134 година по-късно - каква е равносметката за Съединението?
- Наистина е звезден момент в националната история.
Чудесно е, че върнахме празника на Съединението, и то по остарял жанр, на 6 септември. Така след отпадането на 9 септември, ден на разделянето на българския народ, 6 септември пристигна таман на място - на обединяване, на единство.
Само 7 години след разпокъсването на Санстефанска България, макар тогавашните разправии сред либерали и консерватори, българите се изправяме единно от двете страни на Стара планина в отбрана на Съединението, в нарушаване волята на европейските сили. Това е било извънредно дръзновен акт.
Около Съединението има наслоени имена, има и политиканство. Истината е, че в Източна Румелия и либерали, и народняци са били за националната ни идея.
Време е да отдадем заслуженото на всички, които имат принос към Съединението. Трябва действително да се регистрират както приносът, по този начин и грешките на всеки политик.
Разбира се, като акцентираме заслугите на Захари Стоянов и целия му комитет с Иван Андонов, Коста Паница, заслугите на българските офицери отпред с майор Данаил Николаев, да не се увличаме прекомерно единствено по Чардафон Велики и годеницата му, които са унижили Гавраил Кръстевич. А той е българин с огромни заслуги във Възраждането. Като основен шеф по органическия правилник Кръстевич има право да извика турски войски, само че не го прави.
Крайно време е за реабилитация на тези българи, които са били тогава на османска работа, само че са работили за богатството на българския народ. Като основен шеф на Източна Румелия Александър Богориди, прочут като Алеко паша, идва в Пловдив не с фес, а с калпак и пропуща да издигне османското знаме над конака. Той работи за българския темперамент на региона.
- Как съумява този български протест на инат на Великите сили?
- Голямата изненада е, че съветският император Александър Трети се афишира изрично срещу Съединението. Русия е потърпевша от Берлинския контракт като велика мощ и Александър Трети не желае усилване на позициите на братовчед си Александър Първи Български.
Съществува потомствена омраза, ненавист. Александър Трети е знаел, както и става, че Съединението ще ускори позициите на княз Александър, и се постанова по-късно да му спретне прелом и детрониране. Руският император изтегля съветските офицери от българската войска, с цел да загуби България войната от нападателката Сърбия.
Английската политика, която е в основата на Берлинския контракт и разпокъсването на Санстефанска България, е срещу Съединението. Когато обаче Александър Трети се афишира срещу него, английската кралица Виктория поддържа Съединението. Това е единственият случай, когато британската дипломация е била в интерес на българските национални ползи. Но в действителност кралица Виктория поддържа княз Александър Първи против Русия, тъй като схваща, че по този метод българите към този момент няма да бъдат всички признателни русофили. Тогава се схваща, че Русия си има имперски ползи на Балканите.
И в действителност към този момент след Съединението не всички българи са русофили. Това е триумф на британската политика. И Англия, която разполага с въздействие на Златния рог, е тази, която стопира нахлуването на османската войска в Източна Румелия. Тогава другите велики сили - даже немският канцлер Ото декор Бисмарк, който е бил за положителни връзки с Русия, също изненадващо поддържа Александър Първи.
Този път историческата орис е на наша страна, огромната политика не ни носи съдбовни несгоди и национални крушения. Но рискът е бил доста огромен, съзнавал го е министър председателят Петко Каравелов. И княз Александър Първи е трябвало да бъде убеждаван от ръководителя на Народното събрание Стефан Стамболов, че би трябвало да отиде в Пловдив, би трябвало да подпише манифеста за Съединението. След като народът вика „ Да живее Съединението! ”, политиците не могат да тръгнат против него.
- Но Съединението има и съперници, съгласно които при отсрочване е можело да присъединим Македония и Одринска Тракия...
- В историята няма „ в случай че ". Наистина комитетите " Единство " работят на първо място за административна автономност на Македония и на Одринска Тракия, а по-късно за присъединението на Източна Румелия, която към този момент си е българска. Но пък това е стадий на решението на българския народен въпрос. А това, че претърпяхме национални крушения в интервала 1913-1918 година, не значи, че Съединението е трябвало да бъде отсрочено. След него България става мощна страна на Балканите, основава промишленост, дава основа на мощната войска, водила войните за избавление на Македония и на Одринска Тракия.
Тогава е било неуместно Великите сили да се съгласят на административна автономност на Македония, да не приказваме за Одринска Тракия.
Нека одобряваме действителностите на историята. Други са към този момент бедите за страната ни през второто десетилетие на ХХ век. Тогава наследниците на политиците от първото потомство след Освобождението не се оказаха хора на политическия разсъдък, а на лъжливото възприятие за справедливост. Това не е печелившо в политиката, изключително в огромната политика.
Имаше самозабравяне, изключително след успехите в Първата Балканска война. И се стигна до поражение, тъй като не научихме уроците на историята.
- А уроците от Съединението? Тях научихме ли?
- Все се надявам на това. Нашите политици непрестанно повтарят девиза „ Съединението прави силата ", само че дали го проумяват?!
С сътрудници учени и интелектуалци от Сдружението за единство събрахме брошура „ Национални цели и цели ", раздадохме я на депутати и министри. Дано проумеят, че би трябвало да се обединят към националните цели.
- Защо е това снизяване, като съпоставим днешните политици с тези от времето на Съединението?
- Друг е мащабът, тъй като тези политици са изстрадали в изискванията на Османската империя - демонстрират го видните родове като Богориди, Каравелови, Славейкови.
За страдание, днешните ни политици нямат възрожденски корени, просто са се озовали инцидентно в политиката. А и през днешния ден, към този момент 30 години след измененията, нашите политици не са рискували нищо от себе си.
За разлика от тях героите от Съединението не се главозамаяха, тъй като знаеха цената на свободна България. А за тях България в действителност беше над всичко.
Завършваха западни университети и се връщаха да строят нова България, това са строителите на модерна България, блестящо разказани от Симеон Радев.
Няма ги тези възрожденци, не можем да достигнем висотата им. Но най-малко би трябвало да се опитаме, в тяхна памет, да заложим на духа, да преодолеем устрема към обогатяване. Не желая да пиша за „ рушителите на модерна България ", желая да остана при Строителите.
- Наистина е звезден момент в националната история.
Чудесно е, че върнахме празника на Съединението, и то по остарял жанр, на 6 септември. Така след отпадането на 9 септември, ден на разделянето на българския народ, 6 септември пристигна таман на място - на обединяване, на единство.
Само 7 години след разпокъсването на Санстефанска България, макар тогавашните разправии сред либерали и консерватори, българите се изправяме единно от двете страни на Стара планина в отбрана на Съединението, в нарушаване волята на европейските сили. Това е било извънредно дръзновен акт.
Около Съединението има наслоени имена, има и политиканство. Истината е, че в Източна Румелия и либерали, и народняци са били за националната ни идея.
Време е да отдадем заслуженото на всички, които имат принос към Съединението. Трябва действително да се регистрират както приносът, по този начин и грешките на всеки политик.
Разбира се, като акцентираме заслугите на Захари Стоянов и целия му комитет с Иван Андонов, Коста Паница, заслугите на българските офицери отпред с майор Данаил Николаев, да не се увличаме прекомерно единствено по Чардафон Велики и годеницата му, които са унижили Гавраил Кръстевич. А той е българин с огромни заслуги във Възраждането. Като основен шеф по органическия правилник Кръстевич има право да извика турски войски, само че не го прави.
Крайно време е за реабилитация на тези българи, които са били тогава на османска работа, само че са работили за богатството на българския народ. Като основен шеф на Източна Румелия Александър Богориди, прочут като Алеко паша, идва в Пловдив не с фес, а с калпак и пропуща да издигне османското знаме над конака. Той работи за българския темперамент на региона.
- Как съумява този български протест на инат на Великите сили?
- Голямата изненада е, че съветският император Александър Трети се афишира изрично срещу Съединението. Русия е потърпевша от Берлинския контракт като велика мощ и Александър Трети не желае усилване на позициите на братовчед си Александър Първи Български.
Съществува потомствена омраза, ненавист. Александър Трети е знаел, както и става, че Съединението ще ускори позициите на княз Александър, и се постанова по-късно да му спретне прелом и детрониране. Руският император изтегля съветските офицери от българската войска, с цел да загуби България войната от нападателката Сърбия.
Английската политика, която е в основата на Берлинския контракт и разпокъсването на Санстефанска България, е срещу Съединението. Когато обаче Александър Трети се афишира срещу него, английската кралица Виктория поддържа Съединението. Това е единственият случай, когато британската дипломация е била в интерес на българските национални ползи. Но в действителност кралица Виктория поддържа княз Александър Първи против Русия, тъй като схваща, че по този метод българите към този момент няма да бъдат всички признателни русофили. Тогава се схваща, че Русия си има имперски ползи на Балканите.
И в действителност към този момент след Съединението не всички българи са русофили. Това е триумф на британската политика. И Англия, която разполага с въздействие на Златния рог, е тази, която стопира нахлуването на османската войска в Източна Румелия. Тогава другите велики сили - даже немският канцлер Ото декор Бисмарк, който е бил за положителни връзки с Русия, също изненадващо поддържа Александър Първи.
Този път историческата орис е на наша страна, огромната политика не ни носи съдбовни несгоди и национални крушения. Но рискът е бил доста огромен, съзнавал го е министър председателят Петко Каравелов. И княз Александър Първи е трябвало да бъде убеждаван от ръководителя на Народното събрание Стефан Стамболов, че би трябвало да отиде в Пловдив, би трябвало да подпише манифеста за Съединението. След като народът вика „ Да живее Съединението! ”, политиците не могат да тръгнат против него.
- Но Съединението има и съперници, съгласно които при отсрочване е можело да присъединим Македония и Одринска Тракия...
- В историята няма „ в случай че ". Наистина комитетите " Единство " работят на първо място за административна автономност на Македония и на Одринска Тракия, а по-късно за присъединението на Източна Румелия, която към този момент си е българска. Но пък това е стадий на решението на българския народен въпрос. А това, че претърпяхме национални крушения в интервала 1913-1918 година, не значи, че Съединението е трябвало да бъде отсрочено. След него България става мощна страна на Балканите, основава промишленост, дава основа на мощната войска, водила войните за избавление на Македония и на Одринска Тракия.
Тогава е било неуместно Великите сили да се съгласят на административна автономност на Македония, да не приказваме за Одринска Тракия.
Нека одобряваме действителностите на историята. Други са към този момент бедите за страната ни през второто десетилетие на ХХ век. Тогава наследниците на политиците от първото потомство след Освобождението не се оказаха хора на политическия разсъдък, а на лъжливото възприятие за справедливост. Това не е печелившо в политиката, изключително в огромната политика.
Имаше самозабравяне, изключително след успехите в Първата Балканска война. И се стигна до поражение, тъй като не научихме уроците на историята.
- А уроците от Съединението? Тях научихме ли?
- Все се надявам на това. Нашите политици непрестанно повтарят девиза „ Съединението прави силата ", само че дали го проумяват?!
С сътрудници учени и интелектуалци от Сдружението за единство събрахме брошура „ Национални цели и цели ", раздадохме я на депутати и министри. Дано проумеят, че би трябвало да се обединят към националните цели.
- Защо е това снизяване, като съпоставим днешните политици с тези от времето на Съединението?
- Друг е мащабът, тъй като тези политици са изстрадали в изискванията на Османската империя - демонстрират го видните родове като Богориди, Каравелови, Славейкови.
За страдание, днешните ни политици нямат възрожденски корени, просто са се озовали инцидентно в политиката. А и през днешния ден, към този момент 30 години след измененията, нашите политици не са рискували нищо от себе си.
За разлика от тях героите от Съединението не се главозамаяха, тъй като знаеха цената на свободна България. А за тях България в действителност беше над всичко.
Завършваха западни университети и се връщаха да строят нова България, това са строителите на модерна България, блестящо разказани от Симеон Радев.
Няма ги тези възрожденци, не можем да достигнем висотата им. Но най-малко би трябвало да се опитаме, в тяхна памет, да заложим на духа, да преодолеем устрема към обогатяване. Не желая да пиша за „ рушителите на модерна България ", желая да остана при Строителите.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ