Мирише ми на лято, което съвсем е прегоряло… И димът - това е вече съвсем мирисът на есента ~ Петя ДУБАРОВА
13 септември 1975 година, събота
Свършва лятото. А ми е жалост за него! Хем ми се потегля на учебно заведение, че у дома ми е скучно, хем ми е мъчително за лятото. Мисля, че това лято е най-щастливото от всички лета.
Бях на лагер, само че той не ми хареса. А като се върнахме, настана същинско благополучие. Всяка вечер се връщам от лунапарк и излизаме с майка и баща на разходка или на ресторант. Не знам за какво, само че тези нощни разходки ужасно ме удовлетворяваха.
***
15 септември 1975 година, понеделник
Първият образователен ден. Край! Свърши лятото. Мирише ми на лято, което напълно е прегоряло. По улиците към този момент метачките събират шумата на купчини и я палят. И димът – това е към този момент напълно мирисът на есента. И въпреки всичко мъчително ми е за лятото. Въпреки това, че ми се тръгваше на учебно заведение. Сега с Румяна отново излизаме да се разходим ненапълно, отново се смеем, отново ни е радостно, само че нещо ви липсва и аз съм сигурна, че това е лятото, нашето хубаво, положително лято.
Това лято репертоарният проект на филмите по кината е доста неуместно издигнат. Цели месеци, когато бяхме свободни, даваха блудкави филми, а в този момент, когато сме към този момент ученички, дават прелестни филми – “Робинзон Крузо ”, “Черните ангели ”, “Кит и Сие ”. Обаче нека ме пуснат на “Робинзон Крузо ” или на “Любов във въздуха ”. Хич не знам по какъв начин ще я карам в VІІ клас, като привикнах все по разходки да вървя.
Всяка вечер, преди да заспя, чувам нощната сцена. Има някои песни, в които просто съм влюбена. Трогват ме до сълзи. Много скърбя, че нямам магнетофон, с цел да си ги запиша.
Английският език за мен е просто възвишен. Дори да не ме одобряват в британската, както желая, ще изуча езика, и то главно, в това съм сигурна.
И по този начин, през днешния ден е 15 септември. След тържественото разкриване на новата образователна година отидохме с няколко девойки край морето. Така ми се прииска да го пипна, че изтичах с обувки през пясъка и стопирах на брега. Една вълна ми измокри чорапите и обувките. Тръгнах си мокра. След това отидохме на детския ъгъл и като бебета се люляхме на люлките. Докато се прибера, чорапите ми изсъхнаха. Добре, че у дома не ме питаха къде съм била. Иначе щях да си призная, тъй като не мога да неистина, и щеше да има...
Преди, когато беше още лято, всяка вечер срещахме с майка и баща един мъж – истински индианец – самото въплъщение на гордостта. Като вървеше, никого не поглеждаше. После една позната ми сподели, бе бил същински индианец. Като вървяхме по улицата, все него имитирахме – искахме да вървим като него горди.
* От персоналния дневник на Петя Дубарова (1975 г.)
Картина: Gustave Courbet, „ Autumn Sea ”, 1867
