На този ден: Отпечатана е първата българска банкнота с номинал 20 лева
1291 година три централни швейцарски кантона подписват Федерална харта. Така Ури, Швиц и Унтервалден поставят основите на Швейцарската конфедерация. Документът подсигурява „ безконечния съюз сред трите гористи кантона” и общата отбрана против всевъзможни външни врагове и е прочут и като Пакта от Рютли.
При подписването му участват представители и на трите кантона, а като мотив за сключването на съюза се смята гибелта на Рудолф I Хабсбургски, дал на кантоните огромни права. Швейцарците очаквали наследниците на владетеля да си ги изискат назад и се постарали да предотвратят сходно развиване.
Автентичността на защитаваната и до през днешния ден харта обаче е противоречива. Повечето историци са на мнение, че тя е фалшификат от 14 в. През 1991 година обаче пергаментът беше подложен на радиовъглероден разбор, който го датира сред 1252 и 1312 година сигурно от 85%. Дори и да е подправен, документът е артикул на годините, последвали основаването на съюза, само че не и на модерната швейцарска страна, появила се на картата на Европа през 19 в.
През първите години след основаването на съюза водещ е кантонът Швиц, който след това дава и името на конфедерацията, което става факт от към 1320 година Флагът на страната също е артикул на флага на този кантон. През последвалите епохи конфедерацията се уголемява постепенно посредством войни и присъединение на нови кантони. Най-важните в ранната история на страната са борбите при Семпах (1386 г.), в която са разгромени австрийските рицари, борбата при Дорнах (1499 г.), когато е надвит императорът на Свещената римска империя Максимилиян, и борбата при Капел (1531 г.), в която са победени реформистите на Хулдрих (Улрих) Цвингли. Днес Швейцария се състои от 26 кантона.
1461 година Едуард IV е коронован за крал на Англия. Той остава на трона до 9 април 1483 година, с спиране от няколко месеца в интервала 1470-1471.
Едуард IV е роден 28 април 1442 година в Руан, Франция. Той е наследник на Ричард Плантагенет, 3-ти херцог на Йорк и Сесили Невил. Претенциите на херцога на Йорк за британската корона през 1460 година са в основата на спора, ескалирал в така наречен Война на розите (между семействата Йорк и Ланкастър). Когато бащата е погубен в борбата при Уейкфийлд, Едуард, като максимален от живите си братя сега, наследява тези искания.
С помощта на Ричард Невил, 16-и граф на Уоруик, Едуард преодолява съпротивата на семейството Ланкастър, съумява да сложи под надзор столицата и е разгласен за крал през 1461 година в Лондон.
По това време Хенри VI и брачната половинка му Маргьорит Д’Анжу се намират в северна Англия. Едуард затвърждава позициите си с решителна победа същата година в борбата при Тоутън, в която армията на Ланкастър е изцяло разгромена.
1619 година във Вирджиния, Съединени американски щати, са докарани с кораби първите африкански плебеи. Холандски търговци докарват първите негри заради дефицит на работна ръка в Джеймстаун. С това се поставя началото на потреблението на чернокожа работна ръка в британските колонии на американския континент.
Всъщност още с откриването на Америка там са закарани и първите негри. Когато испанците по време на втората експедиция на Христофор Колумб основават първото си населено място на карибския остров Испаньола през 1494 година, сред заселниците има и двама чернокожи. В началото на колонизирането на Америка испанците евентуално не са имат намерение да трансферират плебеи от Африка. Но непокорните локални поданици (индианците) постоянно вдигали протести, като отказвали да се подчиняват на колонизаторите и да правят черната работа. Ето за какво испанците почнали да търсят нови източници на работна ръка.
През 1501 година испанските монаси Фердинанд и Исабела дали формалното единодушие на църквата колонизаторите свободно да внасят чернокожи плебеи във владенията си в Новия свят. От остров Испаньола робството бързо се популяризирало по другите острови - Куба, Ямайка и Пуерто Рико, както и в колониите на сушата - Мексико и Перу. Накрая то обхванало цяла Латинска Америка.
Любопитен факт е, че за разпространение на робството спомага едно събитие в Африка. След като през 1591 година мароканците унищожават Гао, столицата на Сонгхай, в Западна Африка се образуват доста дребни страни като империя Бамбара със столица Сегу, царство Каарта отново на народа бамбара, царство Кхасо на народите фула и малинке и империя Кинедугу със столица Сикасо. Тези страни стават източник на безвъзмездна работна ръка. Отначало португалски търговци, следвани от французи и англичани, стартират търговията с плебеи, която е считана за честно занимание.
Едва през 19 в. европейските и американските държавни управления одобряват закони за възбрана на робството, макар че в някои елементи то съществува до края на века. В Съединени американски щати за освобождението на 4 милиона плебеи се води кръвополитната Гражданска война (1861-1865 г.), взела над 600 000 жертви. Бразилия е последната страна, приела закон за възбрана на робството 1888 година
1774 година Джоузеф Пристли открива кислорода. Роден през 1733 година, Пристли изследва газовете от 60-те години, като печели популярност с изобретяването на газираната вода, с творбите си върху електричеството и с някои други по-маловажни открития.
Изолираният от него чужд газ той назовава де-флогистон, което след това е отхвърлено от научната общественост. Пристли показва откритието си в Париж пред Лавоазие, броени дни откакто го е направил, а след завръщането си в Англия през 1775 година продължава опитите и открива, по неговите думи, „ витриолен киселинен газ”, в действителност серен двуокис.
През март Пристли показва откритията си в писма до Кралското общество и в публикация на страниците на сп. „ Философикъл транзакшънс”. Според заключенията му новооткритият дефлогистиран газ е „ 5-6 пъти по-добър от елементарния въздух за дишане и разпалване”. Ученият потвърждава изказванията си в особено построена за задачата лаборатория.
Любопитен факт е, че за откритието претендират и французинът Антоан Лоран Лавоазие, и шведът Карл Вилхелм Шееле. Газът получава актуалното си наименование - О2, през 1777 година точно от… Лавоазие.
Прочетете още
1834 година анулирано е робството в Британската империя. 770 280 плебеи станали свободни жители .
Робството в индустриални размери е било главен източник за благосъстояние в Британската империя, употребата е в основата на търговията със захар на Западната Индийска компания и на памучните плантации в Северна Америка. От нея печелели освен робовладелците, а и вложителите в превозването на африканци за плебеи.
Кампанията против робството стартира в края на 18 в. Тя довежда първо до анулация на робството, което става със закон през 1808 година, а 26 години по-късно (1834 г.) с акт на Народното събрание е оповестена равноправност на робите. Именно този закон дава опция за отплата на робовладелците, само че не дава и пени репарация за някогашните към този момент плебеи.
Освен това законът планува единствено децата под 6 години да бъдат неотложно освободени, останалите са третирани като „ чираци”, които в подмяна само на безвъзмездна храна и заслон са задължени да работят по 40 часа и половина. Това траяло до 1840 година След няколко съществени протеста срокът бил изтеглен и през 1838 година дефинитивно са освободени 700 000 плебеи от Западната Индийска компания, 40 000 в Южна Африка и 20 000 на Мавриций.
1885 година в Санкт Петербург е отпечатана първата българска банкнота с номинал 20 лв.. Днес тази банкнота се съхранява в Историческия музей Габрово.
В първите години след Освобождението в обращение на територията на България се намират основно сребърни монети, огромна част от които са физически обезценени.
Левът е признат за българска парична единица малко след Освобождението на страната, когато на 4 юни 1880 година е признат Закон за правото на резание монети в Княжеството, а на идната година са отсечени и първите монети.
Приетият през 1880 година Закон за правото на резание монети в Княжеството планува фискалното счетоводство да се води в левове, дефинира количеството злато, сребро или мед в другите монети и лимитира общото парично предложение до 15 млн. лв.. Левът има стойност, равна на тази на френския франк. Допуска се потреблението на монети, както на Латинския валутен съюз, по този начин и на други страни, които страната приема по одобрени от Министерството на финансите курсове.
В края на 1884 година Народното събрание дава опция да бъдат издадени сребърни монети за още 10 млн. лв., като за тази цел са претопени огромно количество рубли в монети, събрани от страната като налози. През идващите две години държавното управление и Българската национална банка (БНБ) съумяват дефинитивно да изтеглят от обращение съветските сребърни монети.
Българска народна банка стартира да емитира банкноти през 1885 година Първата емисия е относително дребна (213 000 лева) и е зле призната от хората. Причина за това е както недоверието в новите хартиени пари, по този начин и златното покритие на банкнотите.
Първата българска банкнота носи номер 000001. Номиналът й е 20 лв., размерите - 150 на 97 мм, а върху нея има воден знак на Българска народна банка. Лицето на банкнотата съставлява кафяво каре върху светла охра, а в левия ъгъл е изобразен държавният герб.
1907 година английският военачалник Робърт Бейдън-Пауъл основава скаутското придвижване. Първият скаутски лагер се организира на остров Браунси.
През лятото на 1907 година Бейдън-Пауъл, дружно с няколко помощници, събира двадесетина момчета, синове на другари и хлапета от всички пластове на обществото и отива с тях на лагер на остров Браунси в залива Пуул, графство Дорсет, Южна Англия. Това е и първият скаутски лагер. В тези години единствено армията излизала на лагер на палатки и за това опитът е бил необикновен и опасен.
Бейдън-Пауъл разделя момчетата на патрули под водачеството на едно по огромно всред тях. По време на лагера момчетата имали всичко, за което единствено можели да мечтаят - плуване, следене, походи, игри и изключително приказки към лагерният огън, където слушали захласнати разказите на Бейдън-Пауъл за неговите безкрайни завършения.
Лагерът приключва сполучливо и за генералът той е доказателство за правотата на неговият способ и демонстрира, че най-ефективният метод да се учи скауткрафт и да се възпитават положителни жители е посредством процедура и игри. И още, че когато се окаже доверие на момчето, то най постоянно ще се постарае съгласно силите си да го оправдае.
Бейдън-Пауъл приключва и издава книгата „ Скаутство за момчета”, печатана на първо време като подлистник през 1908 година По начало той очаквал този материал да бъде от изгода на младежите от учебните заведения и съществуващите към този момент организации, без да е мислил да основава нова, своя, младежка организация. Противно на упованията му, книгата незабавно става едно от най търсените четива и младежите почват сами да построяват патрули и да се сплотяват в отряди.
1924 година след сливането на няколко клуба е учреден футболен клуб „ Апелативен съд Монако”. „ Асосиатион Спортив дьо Монако Футбол Клюб” се трансформира в професионален клуб през 1948 година
И макар че клуба е от Княжество Монако, той е регистриран и постоянно се е състезавал във френския футболен шампионат. Това се дължи на обстоятелството, че Монако е прекомерно дребна по територия, и не има други футболни клубове.
През 1933 година тимът е поканен от френската лига да се причисли към професионалните клубове. Първият сезон в елита е несполучлив и клуба от Княжеството се връща при дилетантите. През 1948 година Монако се класира във френската Лига 2 и още веднъж придобива своя професионален статус. Следват много положителни резултати, като клуба заема постоянно едно от челните места. През 1953 година, печели промоция за френската Първа лига.
През 1960 година Монако печели първия си професионален трофей - Купата на Франция. Следващата година става първенец, а през 1963 година за първи път в своята история печели дубъл.
1936 година в Берлин Адолф Хитлер открива 11-те Летни олимпийски игри. Игрите не престават до 16 август. След като нацистите идват на власт в Германия, те виждат в олимпийските игри идеална опция за разпространение на концепциите им и придобиване на необятна популярност. Единственият различен град претендент за хазаин е Барселона.
Това е първата олимпиада, на която е въведена церемонията по внасяне на олимпийския огън. Най-много медали печелят домакините, само че превъзходството им не е цялостна заради съществуването на спортисти като Джеси Оуенс, който печели четири златни медала. Хитлер пък намерено демонстрира недоволството си от достиженията на американските цветнокожи спортисти - Джеси Оуенс и Корнелиус Джонсън.
На тези игри за пръв път се организира шампионат по баскетбол. На финала тимът на Съединени американски щати побеждава тима на Канада с рекордно ниския резултат от 19:8. Мачът се организира на открит замърсен терен в дъждовно време, само че срещата е следена от към 1000 фенове.
1944 година Армия Крайова стартира Варшавското въстание против нацистката окупация на Полша. Въстанието стартира като част от общонационално въстание, наречено „ Операция Буря”.
Първоначалните проекти на Армия Крайова за общонационално въстание, което да се свърже с английските сили, са изменени през 1943 година, когато излиза наяве, че Червената войска първа ще изтласка германците от Полша. Разкритията за Катинското кръвопролитие довеждат до разкъсване на полско-съветските връзки през април и те в никакъв случай не се възвръщат изцяло. Въпреки съществуващите подозрения за военната рационалност на едно огромно въстание, планирането му продължава.
Ситуацията се изостря, когато триумфите в „ Оерация Багратион” (съветската атака в Беларус) водят Червената войска до остарялата полска граница през юли 1944 година В този миг би трябвало да се вземе решение - или да се стартира въстанието в тази сложна политическа обстановка при риск за проблеми със руската поддръжка, или да отпадне проекта за въстание и да се остави руската агитация да разказва Армия Крайова като колаборационистка и неефективна.
Неотложността на решението излиза на напред във времето, когато излиза наяве, че след сполучливото съдействие при освобождението на разнообразни градове като Вилнюс, идващите по-късно елементи на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) или разстрелват, или изпращат в ГУЛАГ множеството полски офицери и бойците, които не се съгласяват да се причислят към Съветската войска.
В началото на лятото на 1944 година съгласно немските проекти Варшава би трябвало да бъде укрепената точка в региона и да бъде арестувана непременно. Построени са укрепления и в региона са съсредоточени войски. Този развой се забавя след несполучливия опит за ликвидиране на Адолф Хитлер, само че към края на юли 1944 година войските са почти подготвени. На 27 юли губернаторът на Генералното губернаторство Ханс Франк подрежда 100 000 полски мъже на възраст от 17 до 65 години да се явят на идващия ден в няколко места във Варшава. Те би трябвало да бъдат употребявани за строителството на укрепления за Вермахта във и към града. Този ход е признат от Армия Крайова като опит за обезвреждане на незаконните сили и тя приканва жителите на Варшава да не се подчиняват.
Официалната руска агитация твърди, че полската опозиция „ изчаква на спокойствие” и не се бие против общия противник. Докато руските войски наближават Варшава през юни и юли, руските радиостанции упорстват общонационално въстание във Варшава да прекъсне информационните канали на немските елементи, останали на десния бряг на Висла. На 29 юли 1944 година първите руски бронирани елементи доближават предградията на Варшава. Въстанието е утвърдено от полското държавно управление в Лондон на 25 юли. Страхувайки се от немски наказателни акции след протеста на строителството на укрепления и считайки, че времето е скъпо, на 1 август 1944 година военачалник Тадеуш Бор-Коморовски подрежда цялостна готовност на силите на Армия Крайова в региона на Варшава.
Въстанието стартира публично по ярко - в 17.00 ч. („ часът W”) на 1 август. Въпреки че германците не съумяват да схванат, че повишената интензивност е обвързвана с подготовка на въстание, и не създават проект за справяне с него, те са предизвестени, съгласно някои сведения от полякиня, един час преди началото. Липсата на изненада, неочакваната смяна в проектите, неналичието на опит в дневни боеве и непълната готовност стават спънка за постигането на първите цели на въстанието.
Полските войски се съпротивляват на водените от немците войски до 2 октомври (общо 63 дни). Приблизително 85% от града е опустошен по време на градската партизанска война и след края на въстанието, когато немската войска по заповед на Хитлер изгаря града квартал по квартал.
1960 година Кипър получава своята самостоятелност. Историческото събитие идва след въоръжената национално-освободителна битка на кипърците в интервала 1955-1959 година Така се поставя завършек на траялото близо един век английско колониално владичество на острова.
Кипър е подложен под английско ръководство с англо-турската спогодба от 1878 година По време на Първата международна война Англия денонсира съглашението и всички турски искания върху острова и го афишира за английска колония. Турция признава тази анексия с подписването на Лозанския контракт от 24 юли 1923 година След Втората международна война в английските колонии, в това число и в Кипър, се ускоряват настроенията за самостоятелност.
През 1955 година Лондон става основател за осъществяване на тристранна конференция с присъединяване на Гърция и Турция, на която да бъде разисквано самоопределението на Кипър и неговия предстоящ статут, само че тя приключва с крах. Следва въоръжената битка на кипърците срещу английското владичество.
В началото на декември 1958 година в Цюрих стартира нов кръг договаряния, които не престават в Лондон към този момент с присъединяване и на представители на кипърските гърци и кипърските турци. Така се стига до Цюрихско-Лондонското съглашение за независимостта на Кипър. То е подкрепено с три контракта - Договор за учредяване, Договор за гаранциите и Договор за съюза.
Гаранционният контракт, подписан в Никозия на 1 август 1960 година сред Кипър, Гърция, Турция и Обединеното Кралство, задължава другите страни да подсигуряват независимостта, териториалната целокупност и сигурността на Кипър. Документът позволява използването на мощ за опазване на статуквото и в тази си част е употребен като съображение за военната инвазия на Турция на острова през 1974 г
Денят на независимостта на страната обаче се празнува публично с боен церемониал на 1 октомври.
1968 година Хасан ал Болкиах е коронован за 29-и султан на Бруней. Освен короната и поста на министър-председател Болкиах е и министър на защитата и финансите.
Основателят на сегашната династия е третият султан на Бруней - арабинът Шариф Али от Таиф, който се оженил за локална брунейска принцеса. Той донася на острова и исляма и построява доста джамии.
Брунейската конституция от 29 септември 1959 година дава висшата власт на султана, а след размириците от 1962 година включва специфични преимущества при изключително състояние. Дефакто изключителното състояние от 1962 година не е анулирано, само че се възобновява всеки две години и е към момента в действие. Султанът се прогласява за „ непогрешим” в границите на брунейските закони.
1975 година 33 европейски страни, Съединени американски щати и Канада, подписват в Хелзинки Заключителния акт от съглашението за човешките права. С документа в действителност се основава Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ).
В този документ са уредени редица основни съглашения във военно-политическата област, в областта на стопанската система, опазването на околната среда и човешките права и са закрепени главните правила за държанието на страните по отношение на техните жители („ хелзинкският декалог”), а също и в връзките посред им.
Предшественик на Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ) е основаното при започване на 70-те години Съвещание по сигурност и съдействие в Европа (СССЕ), представляващо многостранен конгрес за разговор и договаряния сред Изтока и Запада.
1981 година в Съединени американски щати стартира лъчение музикалният ефирен канал MTV. Първият музикален продуцент на канала е Боб Питман. По-късно той става изпълнителен шеф на MTV Networks.
Най-запомнящите се мигове в ранните години на малкия екран са международната премиера на видеото на Майкъл Джексън „ Трилър”, което се трансформира в емблема на канала; концертите, отдадени на битката против СПИН-а, както и дебютът на Видео музикалните награди на MTV.
Телевизията е залагала през годините, с изключение на на видеоклиповете, и на лични продукции и шоута. Сред тях са Beavis and Butt-head, The Osbournes и Jackass. MTV може да се похвали и с номинираните за Оскар филми „ Murderball” и „ Hustle and Flow”.
През 1987 година MTV излиза отвън Америка и основава и канал за територията на Европа. Днес каналът е следен от над 1,4 милиарда души по света в 179 страни.
В България:
1879 година основана е Дунавската военна флотилия, с което се слага началото на българските Военноморски сили (ВМС) . Бойното кръщение на Дунавската флотилия и морска част става при отбраната на Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
До 1885 година Дунавската флотилия попълня състава си с подарени от Русия и закупени от Франция кораби. Допълнително през 1884 година от Русия за флота на България е направено подаяние от две миноноски, 40 котвени мини, 100 образователни мини, 10 прътови мини и огромно количество взривни материали и минни такъми се слага началото на Минната част на флотилията и подготовката на профилирани фрагменти за поддръжка и потребление на въоръжението.
Организационно Дунавската флотилия и Морска част включвала Русенско адмиралтейство, на което били подчинени Катерните команди, Корабната работилница, Портовата рота, Минната част, Метеорологичната станция и Флотския духов оркестър.
Към началото на Съединението корабите не са били въоръжени и не е съществувал проект за тяхното потребление. Днес Военноморски сили са един от четирите типа въоръжени сили в структурата на Българската войска, наред с Военновъздушните и Сухопътните войски и Националната армия.
1912 година в София е образувана Аеропланна рота - първата самолетна част в България. Първоначално тя се състои от един аероплан вид „ Блерио XXI”, с мотор 70 конски сили.
През 1911 година държавното управление взема решение за закупуването на самолети и подготовката на летци и аеромеханици в Англия, Франция, Германия и Русия. През август 1912 година от Франция се завръща и първата група български летци.
Създадената Аеропланна рота употребява за летище полето на север от Централната гара в София. На 16 октомври 1912 г.е изпълнена първата бойна задача със аероплан, заради което този ден се счита за рождена дата на военната авиация на България.
На 1 юни 1916 година въздушните войски са групирани в обособена Въздухоплавателна тайфа, състояща се от две Аеропланни отделения, ситуирани в летища Белица и Удово. След Първата международна война (1914-1918), съгласно Ньойския кротичък контракт, България се задължава да унищожи всички български самолети и да не има военна авиация. Тогава се основават Гражданската авиация, аеропланно учебно заведение, а през 1925 година в Божурище Държавна аеропланна работилница - първото българско самолетостроително дружество.
1990 година Желю Желев е определен от 7-то Велико национално заседание за ръководител (президент) на Република България. Той заема тази служба до избирането му и заемането на длъжността президент на Република България от януари 1992 година
На президентските избори, извършени през януари 1992 година, Желев е определен (с 44,66% от гласовете на първия тур и с 52,85 % на балотажа) за президент на Република България. Негов вицепрезидент е Блага Димитрова.
Желев управлява делегацията на Съюз на демократичните сили на Кръглата маса (3 януари 1990 - 14 май 1990 г.), на която се договарят главните параметри на българския преход и се взема решение за провеждането на многопартийни избори и привикване на Велико национално заседание, което да създаде нова Конституция на Република България.
При подписването му участват представители и на трите кантона, а като мотив за сключването на съюза се смята гибелта на Рудолф I Хабсбургски, дал на кантоните огромни права. Швейцарците очаквали наследниците на владетеля да си ги изискат назад и се постарали да предотвратят сходно развиване.
Автентичността на защитаваната и до през днешния ден харта обаче е противоречива. Повечето историци са на мнение, че тя е фалшификат от 14 в. През 1991 година обаче пергаментът беше подложен на радиовъглероден разбор, който го датира сред 1252 и 1312 година сигурно от 85%. Дори и да е подправен, документът е артикул на годините, последвали основаването на съюза, само че не и на модерната швейцарска страна, появила се на картата на Европа през 19 в.
През първите години след основаването на съюза водещ е кантонът Швиц, който след това дава и името на конфедерацията, което става факт от към 1320 година Флагът на страната също е артикул на флага на този кантон. През последвалите епохи конфедерацията се уголемява постепенно посредством войни и присъединение на нови кантони. Най-важните в ранната история на страната са борбите при Семпах (1386 г.), в която са разгромени австрийските рицари, борбата при Дорнах (1499 г.), когато е надвит императорът на Свещената римска империя Максимилиян, и борбата при Капел (1531 г.), в която са победени реформистите на Хулдрих (Улрих) Цвингли. Днес Швейцария се състои от 26 кантона.
1461 година Едуард IV е коронован за крал на Англия. Той остава на трона до 9 април 1483 година, с спиране от няколко месеца в интервала 1470-1471.
Едуард IV е роден 28 април 1442 година в Руан, Франция. Той е наследник на Ричард Плантагенет, 3-ти херцог на Йорк и Сесили Невил. Претенциите на херцога на Йорк за британската корона през 1460 година са в основата на спора, ескалирал в така наречен Война на розите (между семействата Йорк и Ланкастър). Когато бащата е погубен в борбата при Уейкфийлд, Едуард, като максимален от живите си братя сега, наследява тези искания.
С помощта на Ричард Невил, 16-и граф на Уоруик, Едуард преодолява съпротивата на семейството Ланкастър, съумява да сложи под надзор столицата и е разгласен за крал през 1461 година в Лондон.
По това време Хенри VI и брачната половинка му Маргьорит Д’Анжу се намират в северна Англия. Едуард затвърждава позициите си с решителна победа същата година в борбата при Тоутън, в която армията на Ланкастър е изцяло разгромена.
1619 година във Вирджиния, Съединени американски щати, са докарани с кораби първите африкански плебеи. Холандски търговци докарват първите негри заради дефицит на работна ръка в Джеймстаун. С това се поставя началото на потреблението на чернокожа работна ръка в британските колонии на американския континент.
Всъщност още с откриването на Америка там са закарани и първите негри. Когато испанците по време на втората експедиция на Христофор Колумб основават първото си населено място на карибския остров Испаньола през 1494 година, сред заселниците има и двама чернокожи. В началото на колонизирането на Америка испанците евентуално не са имат намерение да трансферират плебеи от Африка. Но непокорните локални поданици (индианците) постоянно вдигали протести, като отказвали да се подчиняват на колонизаторите и да правят черната работа. Ето за какво испанците почнали да търсят нови източници на работна ръка.
През 1501 година испанските монаси Фердинанд и Исабела дали формалното единодушие на църквата колонизаторите свободно да внасят чернокожи плебеи във владенията си в Новия свят. От остров Испаньола робството бързо се популяризирало по другите острови - Куба, Ямайка и Пуерто Рико, както и в колониите на сушата - Мексико и Перу. Накрая то обхванало цяла Латинска Америка.
Любопитен факт е, че за разпространение на робството спомага едно събитие в Африка. След като през 1591 година мароканците унищожават Гао, столицата на Сонгхай, в Западна Африка се образуват доста дребни страни като империя Бамбара със столица Сегу, царство Каарта отново на народа бамбара, царство Кхасо на народите фула и малинке и империя Кинедугу със столица Сикасо. Тези страни стават източник на безвъзмездна работна ръка. Отначало португалски търговци, следвани от французи и англичани, стартират търговията с плебеи, която е считана за честно занимание.
Едва през 19 в. европейските и американските държавни управления одобряват закони за възбрана на робството, макар че в някои елементи то съществува до края на века. В Съединени американски щати за освобождението на 4 милиона плебеи се води кръвополитната Гражданска война (1861-1865 г.), взела над 600 000 жертви. Бразилия е последната страна, приела закон за възбрана на робството 1888 година
1774 година Джоузеф Пристли открива кислорода. Роден през 1733 година, Пристли изследва газовете от 60-те години, като печели популярност с изобретяването на газираната вода, с творбите си върху електричеството и с някои други по-маловажни открития.
Изолираният от него чужд газ той назовава де-флогистон, което след това е отхвърлено от научната общественост. Пристли показва откритието си в Париж пред Лавоазие, броени дни откакто го е направил, а след завръщането си в Англия през 1775 година продължава опитите и открива, по неговите думи, „ витриолен киселинен газ”, в действителност серен двуокис.
През март Пристли показва откритията си в писма до Кралското общество и в публикация на страниците на сп. „ Философикъл транзакшънс”. Според заключенията му новооткритият дефлогистиран газ е „ 5-6 пъти по-добър от елементарния въздух за дишане и разпалване”. Ученият потвърждава изказванията си в особено построена за задачата лаборатория.
Любопитен факт е, че за откритието претендират и французинът Антоан Лоран Лавоазие, и шведът Карл Вилхелм Шееле. Газът получава актуалното си наименование - О2, през 1777 година точно от… Лавоазие.
Прочетете още
1834 година анулирано е робството в Британската империя. 770 280 плебеи станали свободни жители .
Робството в индустриални размери е било главен източник за благосъстояние в Британската империя, употребата е в основата на търговията със захар на Западната Индийска компания и на памучните плантации в Северна Америка. От нея печелели освен робовладелците, а и вложителите в превозването на африканци за плебеи.
Кампанията против робството стартира в края на 18 в. Тя довежда първо до анулация на робството, което става със закон през 1808 година, а 26 години по-късно (1834 г.) с акт на Народното събрание е оповестена равноправност на робите. Именно този закон дава опция за отплата на робовладелците, само че не дава и пени репарация за някогашните към този момент плебеи.
Освен това законът планува единствено децата под 6 години да бъдат неотложно освободени, останалите са третирани като „ чираци”, които в подмяна само на безвъзмездна храна и заслон са задължени да работят по 40 часа и половина. Това траяло до 1840 година След няколко съществени протеста срокът бил изтеглен и през 1838 година дефинитивно са освободени 700 000 плебеи от Западната Индийска компания, 40 000 в Южна Африка и 20 000 на Мавриций.
1885 година в Санкт Петербург е отпечатана първата българска банкнота с номинал 20 лв.. Днес тази банкнота се съхранява в Историческия музей Габрово.
В първите години след Освобождението в обращение на територията на България се намират основно сребърни монети, огромна част от които са физически обезценени.
Левът е признат за българска парична единица малко след Освобождението на страната, когато на 4 юни 1880 година е признат Закон за правото на резание монети в Княжеството, а на идната година са отсечени и първите монети.
Приетият през 1880 година Закон за правото на резание монети в Княжеството планува фискалното счетоводство да се води в левове, дефинира количеството злато, сребро или мед в другите монети и лимитира общото парично предложение до 15 млн. лв.. Левът има стойност, равна на тази на френския франк. Допуска се потреблението на монети, както на Латинския валутен съюз, по този начин и на други страни, които страната приема по одобрени от Министерството на финансите курсове.
В края на 1884 година Народното събрание дава опция да бъдат издадени сребърни монети за още 10 млн. лв., като за тази цел са претопени огромно количество рубли в монети, събрани от страната като налози. През идващите две години държавното управление и Българската национална банка (БНБ) съумяват дефинитивно да изтеглят от обращение съветските сребърни монети.
Българска народна банка стартира да емитира банкноти през 1885 година Първата емисия е относително дребна (213 000 лева) и е зле призната от хората. Причина за това е както недоверието в новите хартиени пари, по този начин и златното покритие на банкнотите.
Първата българска банкнота носи номер 000001. Номиналът й е 20 лв., размерите - 150 на 97 мм, а върху нея има воден знак на Българска народна банка. Лицето на банкнотата съставлява кафяво каре върху светла охра, а в левия ъгъл е изобразен държавният герб.
1907 година английският военачалник Робърт Бейдън-Пауъл основава скаутското придвижване. Първият скаутски лагер се организира на остров Браунси.
През лятото на 1907 година Бейдън-Пауъл, дружно с няколко помощници, събира двадесетина момчета, синове на другари и хлапета от всички пластове на обществото и отива с тях на лагер на остров Браунси в залива Пуул, графство Дорсет, Южна Англия. Това е и първият скаутски лагер. В тези години единствено армията излизала на лагер на палатки и за това опитът е бил необикновен и опасен.
Бейдън-Пауъл разделя момчетата на патрули под водачеството на едно по огромно всред тях. По време на лагера момчетата имали всичко, за което единствено можели да мечтаят - плуване, следене, походи, игри и изключително приказки към лагерният огън, където слушали захласнати разказите на Бейдън-Пауъл за неговите безкрайни завършения.
Лагерът приключва сполучливо и за генералът той е доказателство за правотата на неговият способ и демонстрира, че най-ефективният метод да се учи скауткрафт и да се възпитават положителни жители е посредством процедура и игри. И още, че когато се окаже доверие на момчето, то най постоянно ще се постарае съгласно силите си да го оправдае.
Бейдън-Пауъл приключва и издава книгата „ Скаутство за момчета”, печатана на първо време като подлистник през 1908 година По начало той очаквал този материал да бъде от изгода на младежите от учебните заведения и съществуващите към този момент организации, без да е мислил да основава нова, своя, младежка организация. Противно на упованията му, книгата незабавно става едно от най търсените четива и младежите почват сами да построяват патрули и да се сплотяват в отряди.
1924 година след сливането на няколко клуба е учреден футболен клуб „ Апелативен съд Монако”. „ Асосиатион Спортив дьо Монако Футбол Клюб” се трансформира в професионален клуб през 1948 година
И макар че клуба е от Княжество Монако, той е регистриран и постоянно се е състезавал във френския футболен шампионат. Това се дължи на обстоятелството, че Монако е прекомерно дребна по територия, и не има други футболни клубове.
През 1933 година тимът е поканен от френската лига да се причисли към професионалните клубове. Първият сезон в елита е несполучлив и клуба от Княжеството се връща при дилетантите. През 1948 година Монако се класира във френската Лига 2 и още веднъж придобива своя професионален статус. Следват много положителни резултати, като клуба заема постоянно едно от челните места. През 1953 година, печели промоция за френската Първа лига.
През 1960 година Монако печели първия си професионален трофей - Купата на Франция. Следващата година става първенец, а през 1963 година за първи път в своята история печели дубъл.
1936 година в Берлин Адолф Хитлер открива 11-те Летни олимпийски игри. Игрите не престават до 16 август. След като нацистите идват на власт в Германия, те виждат в олимпийските игри идеална опция за разпространение на концепциите им и придобиване на необятна популярност. Единственият различен град претендент за хазаин е Барселона.
Това е първата олимпиада, на която е въведена церемонията по внасяне на олимпийския огън. Най-много медали печелят домакините, само че превъзходството им не е цялостна заради съществуването на спортисти като Джеси Оуенс, който печели четири златни медала. Хитлер пък намерено демонстрира недоволството си от достиженията на американските цветнокожи спортисти - Джеси Оуенс и Корнелиус Джонсън.
На тези игри за пръв път се организира шампионат по баскетбол. На финала тимът на Съединени американски щати побеждава тима на Канада с рекордно ниския резултат от 19:8. Мачът се организира на открит замърсен терен в дъждовно време, само че срещата е следена от към 1000 фенове.
1944 година Армия Крайова стартира Варшавското въстание против нацистката окупация на Полша. Въстанието стартира като част от общонационално въстание, наречено „ Операция Буря”.
Първоначалните проекти на Армия Крайова за общонационално въстание, което да се свърже с английските сили, са изменени през 1943 година, когато излиза наяве, че Червената войска първа ще изтласка германците от Полша. Разкритията за Катинското кръвопролитие довеждат до разкъсване на полско-съветските връзки през април и те в никакъв случай не се възвръщат изцяло. Въпреки съществуващите подозрения за военната рационалност на едно огромно въстание, планирането му продължава.
Ситуацията се изостря, когато триумфите в „ Оерация Багратион” (съветската атака в Беларус) водят Червената войска до остарялата полска граница през юли 1944 година В този миг би трябвало да се вземе решение - или да се стартира въстанието в тази сложна политическа обстановка при риск за проблеми със руската поддръжка, или да отпадне проекта за въстание и да се остави руската агитация да разказва Армия Крайова като колаборационистка и неефективна.
Неотложността на решението излиза на напред във времето, когато излиза наяве, че след сполучливото съдействие при освобождението на разнообразни градове като Вилнюс, идващите по-късно елементи на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) или разстрелват, или изпращат в ГУЛАГ множеството полски офицери и бойците, които не се съгласяват да се причислят към Съветската войска.
В началото на лятото на 1944 година съгласно немските проекти Варшава би трябвало да бъде укрепената точка в региона и да бъде арестувана непременно. Построени са укрепления и в региона са съсредоточени войски. Този развой се забавя след несполучливия опит за ликвидиране на Адолф Хитлер, само че към края на юли 1944 година войските са почти подготвени. На 27 юли губернаторът на Генералното губернаторство Ханс Франк подрежда 100 000 полски мъже на възраст от 17 до 65 години да се явят на идващия ден в няколко места във Варшава. Те би трябвало да бъдат употребявани за строителството на укрепления за Вермахта във и към града. Този ход е признат от Армия Крайова като опит за обезвреждане на незаконните сили и тя приканва жителите на Варшава да не се подчиняват.
Официалната руска агитация твърди, че полската опозиция „ изчаква на спокойствие” и не се бие против общия противник. Докато руските войски наближават Варшава през юни и юли, руските радиостанции упорстват общонационално въстание във Варшава да прекъсне информационните канали на немските елементи, останали на десния бряг на Висла. На 29 юли 1944 година първите руски бронирани елементи доближават предградията на Варшава. Въстанието е утвърдено от полското държавно управление в Лондон на 25 юли. Страхувайки се от немски наказателни акции след протеста на строителството на укрепления и считайки, че времето е скъпо, на 1 август 1944 година военачалник Тадеуш Бор-Коморовски подрежда цялостна готовност на силите на Армия Крайова в региона на Варшава.
Въстанието стартира публично по ярко - в 17.00 ч. („ часът W”) на 1 август. Въпреки че германците не съумяват да схванат, че повишената интензивност е обвързвана с подготовка на въстание, и не създават проект за справяне с него, те са предизвестени, съгласно някои сведения от полякиня, един час преди началото. Липсата на изненада, неочакваната смяна в проектите, неналичието на опит в дневни боеве и непълната готовност стават спънка за постигането на първите цели на въстанието.
Полските войски се съпротивляват на водените от немците войски до 2 октомври (общо 63 дни). Приблизително 85% от града е опустошен по време на градската партизанска война и след края на въстанието, когато немската войска по заповед на Хитлер изгаря града квартал по квартал.
1960 година Кипър получава своята самостоятелност. Историческото събитие идва след въоръжената национално-освободителна битка на кипърците в интервала 1955-1959 година Така се поставя завършек на траялото близо един век английско колониално владичество на острова.
Кипър е подложен под английско ръководство с англо-турската спогодба от 1878 година По време на Първата международна война Англия денонсира съглашението и всички турски искания върху острова и го афишира за английска колония. Турция признава тази анексия с подписването на Лозанския контракт от 24 юли 1923 година След Втората международна война в английските колонии, в това число и в Кипър, се ускоряват настроенията за самостоятелност.
През 1955 година Лондон става основател за осъществяване на тристранна конференция с присъединяване на Гърция и Турция, на която да бъде разисквано самоопределението на Кипър и неговия предстоящ статут, само че тя приключва с крах. Следва въоръжената битка на кипърците срещу английското владичество.
В началото на декември 1958 година в Цюрих стартира нов кръг договаряния, които не престават в Лондон към този момент с присъединяване и на представители на кипърските гърци и кипърските турци. Така се стига до Цюрихско-Лондонското съглашение за независимостта на Кипър. То е подкрепено с три контракта - Договор за учредяване, Договор за гаранциите и Договор за съюза.
Гаранционният контракт, подписан в Никозия на 1 август 1960 година сред Кипър, Гърция, Турция и Обединеното Кралство, задължава другите страни да подсигуряват независимостта, териториалната целокупност и сигурността на Кипър. Документът позволява използването на мощ за опазване на статуквото и в тази си част е употребен като съображение за военната инвазия на Турция на острова през 1974 г
Денят на независимостта на страната обаче се празнува публично с боен церемониал на 1 октомври.
1968 година Хасан ал Болкиах е коронован за 29-и султан на Бруней. Освен короната и поста на министър-председател Болкиах е и министър на защитата и финансите.
Основателят на сегашната династия е третият султан на Бруней - арабинът Шариф Али от Таиф, който се оженил за локална брунейска принцеса. Той донася на острова и исляма и построява доста джамии.
Брунейската конституция от 29 септември 1959 година дава висшата власт на султана, а след размириците от 1962 година включва специфични преимущества при изключително състояние. Дефакто изключителното състояние от 1962 година не е анулирано, само че се възобновява всеки две години и е към момента в действие. Султанът се прогласява за „ непогрешим” в границите на брунейските закони.
1975 година 33 европейски страни, Съединени американски щати и Канада, подписват в Хелзинки Заключителния акт от съглашението за човешките права. С документа в действителност се основава Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ).
В този документ са уредени редица основни съглашения във военно-политическата област, в областта на стопанската система, опазването на околната среда и човешките права и са закрепени главните правила за държанието на страните по отношение на техните жители („ хелзинкският декалог”), а също и в връзките посред им.
Предшественик на Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ) е основаното при започване на 70-те години Съвещание по сигурност и съдействие в Европа (СССЕ), представляващо многостранен конгрес за разговор и договаряния сред Изтока и Запада.
1981 година в Съединени американски щати стартира лъчение музикалният ефирен канал MTV. Първият музикален продуцент на канала е Боб Питман. По-късно той става изпълнителен шеф на MTV Networks.
Най-запомнящите се мигове в ранните години на малкия екран са международната премиера на видеото на Майкъл Джексън „ Трилър”, което се трансформира в емблема на канала; концертите, отдадени на битката против СПИН-а, както и дебютът на Видео музикалните награди на MTV.
Телевизията е залагала през годините, с изключение на на видеоклиповете, и на лични продукции и шоута. Сред тях са Beavis and Butt-head, The Osbournes и Jackass. MTV може да се похвали и с номинираните за Оскар филми „ Murderball” и „ Hustle and Flow”.
През 1987 година MTV излиза отвън Америка и основава и канал за територията на Европа. Днес каналът е следен от над 1,4 милиарда души по света в 179 страни.
В България:
1879 година основана е Дунавската военна флотилия, с което се слага началото на българските Военноморски сили (ВМС) . Бойното кръщение на Дунавската флотилия и морска част става при отбраната на Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
До 1885 година Дунавската флотилия попълня състава си с подарени от Русия и закупени от Франция кораби. Допълнително през 1884 година от Русия за флота на България е направено подаяние от две миноноски, 40 котвени мини, 100 образователни мини, 10 прътови мини и огромно количество взривни материали и минни такъми се слага началото на Минната част на флотилията и подготовката на профилирани фрагменти за поддръжка и потребление на въоръжението.
Организационно Дунавската флотилия и Морска част включвала Русенско адмиралтейство, на което били подчинени Катерните команди, Корабната работилница, Портовата рота, Минната част, Метеорологичната станция и Флотския духов оркестър.
Към началото на Съединението корабите не са били въоръжени и не е съществувал проект за тяхното потребление. Днес Военноморски сили са един от четирите типа въоръжени сили в структурата на Българската войска, наред с Военновъздушните и Сухопътните войски и Националната армия.
1912 година в София е образувана Аеропланна рота - първата самолетна част в България. Първоначално тя се състои от един аероплан вид „ Блерио XXI”, с мотор 70 конски сили.
През 1911 година държавното управление взема решение за закупуването на самолети и подготовката на летци и аеромеханици в Англия, Франция, Германия и Русия. През август 1912 година от Франция се завръща и първата група български летци.
Създадената Аеропланна рота употребява за летище полето на север от Централната гара в София. На 16 октомври 1912 г.е изпълнена първата бойна задача със аероплан, заради което този ден се счита за рождена дата на военната авиация на България.
На 1 юни 1916 година въздушните войски са групирани в обособена Въздухоплавателна тайфа, състояща се от две Аеропланни отделения, ситуирани в летища Белица и Удово. След Първата международна война (1914-1918), съгласно Ньойския кротичък контракт, България се задължава да унищожи всички български самолети и да не има военна авиация. Тогава се основават Гражданската авиация, аеропланно учебно заведение, а през 1925 година в Божурище Държавна аеропланна работилница - първото българско самолетостроително дружество.
1990 година Желю Желев е определен от 7-то Велико национално заседание за ръководител (президент) на Република България. Той заема тази служба до избирането му и заемането на длъжността президент на Република България от януари 1992 година
На президентските избори, извършени през януари 1992 година, Желев е определен (с 44,66% от гласовете на първия тур и с 52,85 % на балотажа) за президент на Република България. Негов вицепрезидент е Блага Димитрова.
Желев управлява делегацията на Съюз на демократичните сили на Кръглата маса (3 януари 1990 - 14 май 1990 г.), на която се договарят главните параметри на българския преход и се взема решение за провеждането на многопартийни избори и привикване на Велико национално заседание, което да създаде нова Конституция на Република България.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ