В спалния вагон на историята
12 © Капитал 12 © Капитал
адв. Валентин Брайков Важно е да опровергаем усещането, че обичаната седалка на българския политик е лицето на неговия гласоподавател. Още по тематиката
Докладчик на ПАСЕ: Върховенството на правото в България е мощно застрашено
Страната ни е измежду петте проблематични държави-членки на Съвета на Европа, наред с Полша, Молдова, Румъния и Турция
7 сеп 2017
Адвокатурата подлага на критика унищожително антикорупционния закон на ГЕРБ
Проектът е противоконституционен по идея и основава орган с безконтролна и безотговорна власт
28 авг 2017
Имало едно време в Габрово
Кокетните къщи на индустриалците и тъжната история зад фасадите им
2 окт 2015 Цел на тези редове е да слагат единствен въпрос: Разполага ли България с господство, самостоятелност и автономия на властта в своите вътрешни и външни работи? Т.е. притежаваме ли суверенитет над територията и популацията си? Или по-просто: Какво е останало от България като страна?
Стопани ли сме на територията, която обитаваме? Ние ли вземаме решение за протичащото се в нейните лимити, или се съобразяваме и помиряваме с непозната воля? Кой какви искания има към нас и по какъв начин му отговаряме?
Имаме ли войска? Колко огромна? Какво е нейното въоръжение и материално застраховане? В положение ли е тя да подсигурява независимостта и целостта на нашата страна против външни закани и какви са те? Или единствено чака да бъде наета като слугиня в чужбина? Дали още съществуваме поради външно снизхождение и непознати пропорции?
Къде и каква част от популацията не приказва български език? Възможна ли е единна страна без общ език? Това почтено неведение ли е или нахалното му отричане като симптом на българската държавност? Кой финансира това безсрамие и ние за какво единствено гледаме като срамежлива мома? Да не ни опипват джебчии на суверенитета, които се движат по пътеката: от майчин език през бащина вяра към дядова територия?
Образование и просвета. Кои са най-хубавите учебни заведения в страната - български или непознати? Къде и какво учи бъдещата интелигенция на България, нейният утринен държавен хайлайф? Има ли духовна колонизация? Колко книги, филми, музика и театрални пиеси са от български създатели и на българска тематика? Докога ще въздишаме по непознати филми, нямаме ли наша орис?
Закони и правораздаване. Колко от настоящите закони са чисто български и какъв брой са признати под непознат бич? А какъв брой не са признати отново под боязън от същия бич? По кои въпроси българското правораздаване има дефинитивна и последна дума? Или съвсем всяко значимо правосъдно решение следва да се преценява със Страсбург, Люксембург и Брюксел, а в този момент към този момент и с всесилни интернационалните капиталови арбитражи, които могат да мачкат всевъзможни български закони и висшо правораздаване?
Независими ли са българските финанси? Може ли страната да се устоя със лични средства като пълновръстен субект, или непрекъснато зависи от непозната лепта? Затъваме ли в пясъците на дългова рецесия и не продаваме ли децата си във финансово иго?
Аз не знам отговорите на тези въпроси. Но България има мъдри и почтени мъже, които по образеца на 14-16 април 1876 могат да се съберат на Оборище, да погледнат оттова днешното ни Отечество и да изберат собствен комитет. Да си спомнят преглъщаното неспокойствие на тези от 1876 за мечтаната от тях България. И всяка година през април да показват на народа един отчет на Комитета " Оборище ", който да ни споделя какво е останало от българската държавност, да вършат една самобитна инвентаризация на нашия суверенитет, да водят грижливо счетоводство на българската самостоятелност, автономия и господство на държавната ни власт. Да чуем ясно какво сме дали и какво получили през изтеклата година. Една " Нощна стража на държавността ".
За това изпитание няма непотребни: светец и виновник, богат и безпаричен, първи и финален. Твърде малко сме, с цел да се разделяме. В единството ще се претопят доста грехове. Това не е спектакъл с актьори и аудитория - всички сме на сцената. И да открием близък, в случай че не с обич, то най-малко без ненавист. Цялото българско Възраждане ни гледа от небето като Страшен съд.
Един подобен отчет на Комитета " Оборище " може да ни каже какво е съотношението сред българска и непозната воля в нашата земя, какво е положението на главните признаци на държавността като територия, войска, население, език, закони и правораздаване, просвета и финанси. На какъв трен сме се качили и къде отива той? Не може постоянно да се возим в спалния вагон на историята. Или сме единствено куха муха в непозната паяжина и е пристигнало време да изчезнем както стотици нации и страни преди нас? А може и всичко да е наред - за какво не? Важното е да опровергаем усещането, че обичаната седалка на българския политик е лицето на неговия гласоподавател.
Лично аз нямам никаква упоритост за присъединяване в подобен комитет, тъй като не съм способен и тъй като не съм фен на никоя човешка власт. Онова, което обаче сигурно знам, е, че всяка отсрочена от нас борба е търговия с днешната детска кръв, която ще се пролее на следващия ден в отсрочената наша борба. Затова пиша тези редове сред Деня на съединението и Деня на независимостта и се запитвам дали днешните управници са способни да осъществят Съединение или да разгласят Независимост?! Дали заради прекомерната си отдаденост и разнородни сношения българската страна към този момент не страда от хронична имунна непълнота?
Един от личностните знаци на българския суверенитет е Стефан Стамболов - праведник в огромното и виновник в дребното. Погребан е на Централните софийски гробища, покрай църквата. В продължение на 25 години трима юристи поддържаме изоставения гроб. Всяка година при започване на юли във връзка деня на гибелта му почистваме бурените, слагаме цветя, самун, свещ и вино и каним духовник да го опее. Там към този момент ни познават и като ни видят, сами идват при нас.
За страдание не сме забелязали появяването на нито един от политическите пауни, които се кълчат като стамболовисти към медийния прът. Те ръкомахат единствено в градинката пред " Кристал ". Преди към 20 години братята роми изтръгнаха металната глава на паметника и след наша фотография на обезглавения фундамент във в. " Сега " беше излято и сложено ново копие на главата. Дори някои жълто бронзирани букви на огромния черен кръст бяха изтръгнати, с цел да ревизират дали не са златни. Както и да е.
Прилагам фотоси от 5 юли 2017 на гроба на Стамболов - преди и след почистването. Моля да се вгледате деликатно в фотографията с почистения гроб. Това е един оглупял розов шубрак отпреди доста години, посаден неизвестно от кого. И всяка година при започване на юли настойчиво цъфти алена роза пред погледа на паметника. А ние не сме докосвали храста, той самичък оцеля сред бурените. Тази Стамболова роза - като искра в пепелта, дали не е знак на Провидението, че за България още има вяра?
адв. Валентин Брайков Важно е да опровергаем усещането, че обичаната седалка на българския политик е лицето на неговия гласоподавател. Още по тематиката
Докладчик на ПАСЕ: Върховенството на правото в България е мощно застрашено
Страната ни е измежду петте проблематични държави-членки на Съвета на Европа, наред с Полша, Молдова, Румъния и Турция
7 сеп 2017
Адвокатурата подлага на критика унищожително антикорупционния закон на ГЕРБ
Проектът е противоконституционен по идея и основава орган с безконтролна и безотговорна власт
28 авг 2017
Имало едно време в Габрово
Кокетните къщи на индустриалците и тъжната история зад фасадите им
2 окт 2015 Цел на тези редове е да слагат единствен въпрос: Разполага ли България с господство, самостоятелност и автономия на властта в своите вътрешни и външни работи? Т.е. притежаваме ли суверенитет над територията и популацията си? Или по-просто: Какво е останало от България като страна?
Стопани ли сме на територията, която обитаваме? Ние ли вземаме решение за протичащото се в нейните лимити, или се съобразяваме и помиряваме с непозната воля? Кой какви искания има към нас и по какъв начин му отговаряме?
Имаме ли войска? Колко огромна? Какво е нейното въоръжение и материално застраховане? В положение ли е тя да подсигурява независимостта и целостта на нашата страна против външни закани и какви са те? Или единствено чака да бъде наета като слугиня в чужбина? Дали още съществуваме поради външно снизхождение и непознати пропорции?
Къде и каква част от популацията не приказва български език? Възможна ли е единна страна без общ език? Това почтено неведение ли е или нахалното му отричане като симптом на българската държавност? Кой финансира това безсрамие и ние за какво единствено гледаме като срамежлива мома? Да не ни опипват джебчии на суверенитета, които се движат по пътеката: от майчин език през бащина вяра към дядова територия?
Образование и просвета. Кои са най-хубавите учебни заведения в страната - български или непознати? Къде и какво учи бъдещата интелигенция на България, нейният утринен държавен хайлайф? Има ли духовна колонизация? Колко книги, филми, музика и театрални пиеси са от български създатели и на българска тематика? Докога ще въздишаме по непознати филми, нямаме ли наша орис?
Закони и правораздаване. Колко от настоящите закони са чисто български и какъв брой са признати под непознат бич? А какъв брой не са признати отново под боязън от същия бич? По кои въпроси българското правораздаване има дефинитивна и последна дума? Или съвсем всяко значимо правосъдно решение следва да се преценява със Страсбург, Люксембург и Брюксел, а в този момент към този момент и с всесилни интернационалните капиталови арбитражи, които могат да мачкат всевъзможни български закони и висшо правораздаване?
Независими ли са българските финанси? Може ли страната да се устоя със лични средства като пълновръстен субект, или непрекъснато зависи от непозната лепта? Затъваме ли в пясъците на дългова рецесия и не продаваме ли децата си във финансово иго?
Аз не знам отговорите на тези въпроси. Но България има мъдри и почтени мъже, които по образеца на 14-16 април 1876 могат да се съберат на Оборище, да погледнат оттова днешното ни Отечество и да изберат собствен комитет. Да си спомнят преглъщаното неспокойствие на тези от 1876 за мечтаната от тях България. И всяка година през април да показват на народа един отчет на Комитета " Оборище ", който да ни споделя какво е останало от българската държавност, да вършат една самобитна инвентаризация на нашия суверенитет, да водят грижливо счетоводство на българската самостоятелност, автономия и господство на държавната ни власт. Да чуем ясно какво сме дали и какво получили през изтеклата година. Една " Нощна стража на държавността ".
За това изпитание няма непотребни: светец и виновник, богат и безпаричен, първи и финален. Твърде малко сме, с цел да се разделяме. В единството ще се претопят доста грехове. Това не е спектакъл с актьори и аудитория - всички сме на сцената. И да открием близък, в случай че не с обич, то най-малко без ненавист. Цялото българско Възраждане ни гледа от небето като Страшен съд.
Един подобен отчет на Комитета " Оборище " може да ни каже какво е съотношението сред българска и непозната воля в нашата земя, какво е положението на главните признаци на държавността като територия, войска, население, език, закони и правораздаване, просвета и финанси. На какъв трен сме се качили и къде отива той? Не може постоянно да се возим в спалния вагон на историята. Или сме единствено куха муха в непозната паяжина и е пристигнало време да изчезнем както стотици нации и страни преди нас? А може и всичко да е наред - за какво не? Важното е да опровергаем усещането, че обичаната седалка на българския политик е лицето на неговия гласоподавател.
Лично аз нямам никаква упоритост за присъединяване в подобен комитет, тъй като не съм способен и тъй като не съм фен на никоя човешка власт. Онова, което обаче сигурно знам, е, че всяка отсрочена от нас борба е търговия с днешната детска кръв, която ще се пролее на следващия ден в отсрочената наша борба. Затова пиша тези редове сред Деня на съединението и Деня на независимостта и се запитвам дали днешните управници са способни да осъществят Съединение или да разгласят Независимост?! Дали заради прекомерната си отдаденост и разнородни сношения българската страна към този момент не страда от хронична имунна непълнота?
Един от личностните знаци на българския суверенитет е Стефан Стамболов - праведник в огромното и виновник в дребното. Погребан е на Централните софийски гробища, покрай църквата. В продължение на 25 години трима юристи поддържаме изоставения гроб. Всяка година при започване на юли във връзка деня на гибелта му почистваме бурените, слагаме цветя, самун, свещ и вино и каним духовник да го опее. Там към този момент ни познават и като ни видят, сами идват при нас.
За страдание не сме забелязали появяването на нито един от политическите пауни, които се кълчат като стамболовисти към медийния прът. Те ръкомахат единствено в градинката пред " Кристал ". Преди към 20 години братята роми изтръгнаха металната глава на паметника и след наша фотография на обезглавения фундамент във в. " Сега " беше излято и сложено ново копие на главата. Дори някои жълто бронзирани букви на огромния черен кръст бяха изтръгнати, с цел да ревизират дали не са златни. Както и да е.
Прилагам фотоси от 5 юли 2017 на гроба на Стамболов - преди и след почистването. Моля да се вгледате деликатно в фотографията с почистения гроб. Това е един оглупял розов шубрак отпреди доста години, посаден неизвестно от кого. И всяка година при започване на юли настойчиво цъфти алена роза пред погледа на паметника. А ние не сме докосвали храста, той самичък оцеля сред бурените. Тази Стамболова роза - като искра в пепелта, дали не е знак на Провидението, че за България още има вяра?
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ