Марк Робинсон: Промяната в Централа и Източна Европа е очевидна
12 © Капитал 12 Част от тематиката Дестинация: България
Голямото завръщане
Все повече учещи или работещи в чужбина българи търсят благоприятни условия за развиване в родината
Още по тематиката
Голямото завръщане
Все повече учещи или работещи в чужбина българи търсят благоприятни условия за развиване в родината
29 сеп 2017
Какъв може да е резултатът от връщането на работещите българи от Западна Европа
Този развой ще е позитивен за бизнеса, потреблението и имотния пазар в страните от Централна и Източна Европа, демонстрира изследване на Colliers
24 авг 2017
Имиграционната вълна е минала своя пик. Така счита Марк Робинсон, откривател от Colliers International, консултанстката организация в областта на недвижимите парцели в международен мащаб. През юли тази година Робинсон разгласява отчета " Бумерангът на работната мощ ", обхващащ шест страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), в това число България. Ето какво счита той пред " Капитал ".
Според вас имиграционната вълна от ЦИЕ-6 към този момент е минала своя пик. Защо смятате по този начин?
Обяснявам това посредством така наречен персонален баланс на облагите и загубите. Първият детайл са заплатите. Заплатите в Източна и Централна Европа се усилват доста по-бързо по отношение на предходни години и България е превъзходен образец за това. Минималната заплата в страната се е повишила с бързи темпове, а цялостният напредък е замайващ - заплатите за 2017 година ще се усилят с 8% по отношение на миналата. И това даже не е най-хубавият резултат в района. В съпоставяне със страни като Англия, Германия или Франция, които са стопански системи с ниска инфлация, разликите са основни. Ако някой реши да остане в България и не е мигрира, има по-голям късмет да получава заплата, която нараства с по-бързи темпове, тъй като в страна има търсене на работна ръка. Това се усеща и в равнището на безработицата. Ако погледнем нивотo в страните от Европейски Съюз, най-високото измежду страните от ЦИЕ-6 е в Словакия - 7%, като междинното за съюза е 8%.
Следващият фактор са разноските за живот. Те се усилват доста по-бързо в страни като Англия по отношение на тези от Източна Европа. Не единствено, че в Западна Европа разноските са по-големи, само че и се повишават по-бързо, както и инфлацията. Ако живееш в някоя от тези страни, може да получаваш висока заплата, само че това няма да е от голяма важност, защото животът там е доста по-скъп.
Другият детайл, който би трябвало да се прегледа, е валутният курс. Това не се отнася толкоз за България или Словакия, чиято валута е закрепена по отношение на еврото. Валутите в други страни ще се трансформират доста по отношение на еврото в идващите 5-10 години. Ако някой изпраща пари вкъщи и към момента пресмята в локалната валута, най-после ще се озове на загуба.
Следващият фактор са налозите. Хората се отнасят доста деликатно по отношение на процентния размер на налозите, които заплащат. Трябва да обърнем внимание на фискалния баланс в страните от Източна Европа, защото е в доста по-добро положение от този в страни от Западна Европа. Тези страни имат доста по-ниски равнища на задлъжнялост и заради това вероятността налозите да запазят ниската си стойност е доста висока. Като британец мога да кажа, че налозите в Западна Европа ще не престават да се повишават през идващите 5-10 години, тъй като системата би трябвало да се оправя с огромен недостиг и някой би трябвало да заплаща за него.
Трябваше ли да чакаме " бумеранг " резултата или не, имайки поради историята на предходните миграционни талази?
Бих споделил, че разликата сред това десетилетие и този стопански цикъл по отношение на предходните е, че в този момент се усеща разлика в активността на държавните управления по отношение на отношението им към корупцията и несправедливостта, когато някои хора забогатяват поради връзките, а не поради качествата си. Румъния е подобаващ образец. От 2013 година насам се усеща голяма разлика по отношение на интервала от 1989 до 2013 година В инвеститорския отрасъл, където съм работил, страната беше възприемана като несъответствуваща. Хората не желаеха да влагат в нея поради проблемите там. След 2013 година доста неща се трансформираха. Чехия е различен превъзходен образец. В страната също имаше високи равнища на корупция - всяка година сред 2 и 3% от Брутният вътрешен продукт изчезваха от бюджета. Причината за това бе корупцията. От 2013 година новото държавно управление стартира да води друга политика. Това докара до фискален и бюджетен остатък. Какво значи това? Eмигрантите от тези страни в този момент получават друго известие, тези страни са се възстановили и се ръководят по друг метод.
В основата на тази смяна е и ерата на информацията. Хората под 40 години помнят доста малко от комунистическия интервал, тези под 30 - съвсем нищо. Така те могат да си изградят без значение мнение и оценка за актуалните благоприятни условия пред себе си. Могат да погледнат обстановката доста по-ясно и да употребяват вярно достъпа си до качествена информация. Добър образец за това са митингите в Румъния от 2016 година Към тях се причислиха всеобщо и румънски имигранти, употребявайки обществените мрежи. Новият феномен, при който хората доближават доста елементарно до информация и взимат решение въз основа на качествената информация, не дава опция на държавните управления да крият или да дават подправена информация, както е било по време на комунистическия режим. Сега това е невероятно.
Смятате ли, че са нужни специфични тласъци от страна на държавното управление за привличане на емигранти или би трябвало да разчитаме на естествените стопански процеси?
В момента налюдаваме доста ниски равнища на раждаемост, на всяка жена се падат под 2 деца в Европа, континентът се обезлюдява... В дълготраен проект това няма да се отрази добре на стопанската система. Всяко държавно управление има дълг да насели територията си.
Когато компании от Централна и Източна Европа се уголемяват, пазарът в Западна Европа разполага с млади фрагменти и държавните управления би трябвало да работят с това. Румънското държавно управление да вземем за пример се пробва да помогне на румънци, които се завръщат в страната. Ако имаш администрация от комунистическия интервал и искаш да се върнеш от Испания или Италия в Румъния или България, би трябвало да се изправиш против 50-годишен човек, който надали ще може да ти помогне. Ако искаш хората да се завърнат в страната, би трябвало да им окажеш помощ при процеса, а не да ги затрудняваш. Начинът на мислене би трябвало да се промени. Частният бранш ще наема повече хора, само че държавното управление би трябвало да окуражи този развой.
Въпреки това демографската рецесия в някои райони е главен проблем, да вземем за пример в Северозападна България. Знаете ли дали е измежду целите на европейско равнище да се основават нови политики, свързани с миграционния отлив?
Свободното придвижване е прекомерно значимо и Европейски Съюз да насочва придвижването на фрагменти в избрана посока е срещу правилата на съюза. Не може да прокараш един напълно нов закон, тъй като да вземем за пример Северозападна България се обезлюдява.
Това, което Европейски Съюз може да направи, е да даде разнообразни поощрения за районите, които са с по-нисък Брутният вътрешен продукт, с цел да се развият с бързи темпове. Европейски Съюз има опит в това още от своето начало. Тази политика не е налице от 2004 или 2007г., а най-малко от 1980г. От нея най-вече се е възползвала Ирландия. Ирландия от края на 70-те години и Ирландия през средата на 90-те е като две разнообразни страни. Когато страната се причисли към Европейски Съюз, Западна Ирландия беше най-бедният район в съюза. Настоящият проблем в Източна Европа е, че доста постоянно средствата не са разпределени вярно, тъй като източноевропейските страни и районните държавни управления не работят задоволително проведено или рационално, с цел да развият района. Надявам се, че това десетилетие ще е друго и държавните управления ще мислят по друг метод.
Интервюто взе Йоанна Иванова
Голямото завръщане
Все повече учещи или работещи в чужбина българи търсят благоприятни условия за развиване в родината
Още по тематиката
Голямото завръщане
Все повече учещи или работещи в чужбина българи търсят благоприятни условия за развиване в родината
29 сеп 2017
Какъв може да е резултатът от връщането на работещите българи от Западна Европа
Този развой ще е позитивен за бизнеса, потреблението и имотния пазар в страните от Централна и Източна Европа, демонстрира изследване на Colliers
24 авг 2017
Имиграционната вълна е минала своя пик. Така счита Марк Робинсон, откривател от Colliers International, консултанстката организация в областта на недвижимите парцели в международен мащаб. През юли тази година Робинсон разгласява отчета " Бумерангът на работната мощ ", обхващащ шест страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), в това число България. Ето какво счита той пред " Капитал ".
Според вас имиграционната вълна от ЦИЕ-6 към този момент е минала своя пик. Защо смятате по този начин?
Обяснявам това посредством така наречен персонален баланс на облагите и загубите. Първият детайл са заплатите. Заплатите в Източна и Централна Европа се усилват доста по-бързо по отношение на предходни години и България е превъзходен образец за това. Минималната заплата в страната се е повишила с бързи темпове, а цялостният напредък е замайващ - заплатите за 2017 година ще се усилят с 8% по отношение на миналата. И това даже не е най-хубавият резултат в района. В съпоставяне със страни като Англия, Германия или Франция, които са стопански системи с ниска инфлация, разликите са основни. Ако някой реши да остане в България и не е мигрира, има по-голям късмет да получава заплата, която нараства с по-бързи темпове, тъй като в страна има търсене на работна ръка. Това се усеща и в равнището на безработицата. Ако погледнем нивотo в страните от Европейски Съюз, най-високото измежду страните от ЦИЕ-6 е в Словакия - 7%, като междинното за съюза е 8%.
Следващият фактор са разноските за живот. Те се усилват доста по-бързо в страни като Англия по отношение на тези от Източна Европа. Не единствено, че в Западна Европа разноските са по-големи, само че и се повишават по-бързо, както и инфлацията. Ако живееш в някоя от тези страни, може да получаваш висока заплата, само че това няма да е от голяма важност, защото животът там е доста по-скъп.
Другият детайл, който би трябвало да се прегледа, е валутният курс. Това не се отнася толкоз за България или Словакия, чиято валута е закрепена по отношение на еврото. Валутите в други страни ще се трансформират доста по отношение на еврото в идващите 5-10 години. Ако някой изпраща пари вкъщи и към момента пресмята в локалната валута, най-после ще се озове на загуба.
Следващият фактор са налозите. Хората се отнасят доста деликатно по отношение на процентния размер на налозите, които заплащат. Трябва да обърнем внимание на фискалния баланс в страните от Източна Европа, защото е в доста по-добро положение от този в страни от Западна Европа. Тези страни имат доста по-ниски равнища на задлъжнялост и заради това вероятността налозите да запазят ниската си стойност е доста висока. Като британец мога да кажа, че налозите в Западна Европа ще не престават да се повишават през идващите 5-10 години, тъй като системата би трябвало да се оправя с огромен недостиг и някой би трябвало да заплаща за него.
Трябваше ли да чакаме " бумеранг " резултата или не, имайки поради историята на предходните миграционни талази?
Бих споделил, че разликата сред това десетилетие и този стопански цикъл по отношение на предходните е, че в този момент се усеща разлика в активността на държавните управления по отношение на отношението им към корупцията и несправедливостта, когато някои хора забогатяват поради връзките, а не поради качествата си. Румъния е подобаващ образец. От 2013 година насам се усеща голяма разлика по отношение на интервала от 1989 до 2013 година В инвеститорския отрасъл, където съм работил, страната беше възприемана като несъответствуваща. Хората не желаеха да влагат в нея поради проблемите там. След 2013 година доста неща се трансформираха. Чехия е различен превъзходен образец. В страната също имаше високи равнища на корупция - всяка година сред 2 и 3% от Брутният вътрешен продукт изчезваха от бюджета. Причината за това бе корупцията. От 2013 година новото държавно управление стартира да води друга политика. Това докара до фискален и бюджетен остатък. Какво значи това? Eмигрантите от тези страни в този момент получават друго известие, тези страни са се възстановили и се ръководят по друг метод.
В основата на тази смяна е и ерата на информацията. Хората под 40 години помнят доста малко от комунистическия интервал, тези под 30 - съвсем нищо. Така те могат да си изградят без значение мнение и оценка за актуалните благоприятни условия пред себе си. Могат да погледнат обстановката доста по-ясно и да употребяват вярно достъпа си до качествена информация. Добър образец за това са митингите в Румъния от 2016 година Към тях се причислиха всеобщо и румънски имигранти, употребявайки обществените мрежи. Новият феномен, при който хората доближават доста елементарно до информация и взимат решение въз основа на качествената информация, не дава опция на държавните управления да крият или да дават подправена информация, както е било по време на комунистическия режим. Сега това е невероятно.
Смятате ли, че са нужни специфични тласъци от страна на държавното управление за привличане на емигранти или би трябвало да разчитаме на естествените стопански процеси?
В момента налюдаваме доста ниски равнища на раждаемост, на всяка жена се падат под 2 деца в Европа, континентът се обезлюдява... В дълготраен проект това няма да се отрази добре на стопанската система. Всяко държавно управление има дълг да насели територията си.
Когато компании от Централна и Източна Европа се уголемяват, пазарът в Западна Европа разполага с млади фрагменти и държавните управления би трябвало да работят с това. Румънското държавно управление да вземем за пример се пробва да помогне на румънци, които се завръщат в страната. Ако имаш администрация от комунистическия интервал и искаш да се върнеш от Испания или Италия в Румъния или България, би трябвало да се изправиш против 50-годишен човек, който надали ще може да ти помогне. Ако искаш хората да се завърнат в страната, би трябвало да им окажеш помощ при процеса, а не да ги затрудняваш. Начинът на мислене би трябвало да се промени. Частният бранш ще наема повече хора, само че държавното управление би трябвало да окуражи този развой.
Въпреки това демографската рецесия в някои райони е главен проблем, да вземем за пример в Северозападна България. Знаете ли дали е измежду целите на европейско равнище да се основават нови политики, свързани с миграционния отлив?
Свободното придвижване е прекомерно значимо и Европейски Съюз да насочва придвижването на фрагменти в избрана посока е срещу правилата на съюза. Не може да прокараш един напълно нов закон, тъй като да вземем за пример Северозападна България се обезлюдява.
Това, което Европейски Съюз може да направи, е да даде разнообразни поощрения за районите, които са с по-нисък Брутният вътрешен продукт, с цел да се развият с бързи темпове. Европейски Съюз има опит в това още от своето начало. Тази политика не е налице от 2004 или 2007г., а най-малко от 1980г. От нея най-вече се е възползвала Ирландия. Ирландия от края на 70-те години и Ирландия през средата на 90-те е като две разнообразни страни. Когато страната се причисли към Европейски Съюз, Западна Ирландия беше най-бедният район в съюза. Настоящият проблем в Източна Европа е, че доста постоянно средствата не са разпределени вярно, тъй като източноевропейските страни и районните държавни управления не работят задоволително проведено или рационално, с цел да развият района. Надявам се, че това десетилетие ще е друго и държавните управления ще мислят по друг метод.
Интервюто взе Йоанна Иванова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ