Главен герой Тато: Времето е ваше, но всичко друго е наше!
110 години от рождението на Тодор Живков се навършват във вторник, 7 септември.
Той ръководи България цели 35 години и си резервира място в Историята.
Живков е секретар, първи секретар и общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия от 1950 до 1989 година
В края на 1962 година смъква Антон Югов от стола на министър-председателя, самичък сяда на него и седи там до 1971 година Същата година основава Държавен съвет и го оглавява до 10 ноември 1989 година
На тази дата неговите “кадри” го смъкват от власт посредством дворцов прелом и го пращат на “заслужен отдих”.
За Тодор Живков имаше доста вицове и самият той обичал да ги споделя. Имаше и действителни радостни случки и събития, на които той е основният воин. Вестниците тогава не пишеха за тях и те се разправяха тихомълком. После се появиха записките и дневниците на хора, работили покрай Първия, написа уеб страницата 24chasa.bg.
От години натрупвам такива истории.
***
У нас
Журналист го
подлага на критика остро на
партийно заседание,
бил безконтролен
Краят на 70-те години. Върви отчетно-изборна конференция в партийната организация на Централен комитет на Българска комунистическа партия. В нея членува управителният хайлайф, Живков е единствено редови член. Обикновено конференциите минават неенергично и скучно, от време на време Живков се изрича, от време на време придремва в деловия президиум.
На една конференция обаче малко преди всички единомислещо да гласоподават другаря Живков за пратеник на конгреса, на трибуната застава Петко Русев, основен редактор на сп. “Партиен живот”, научен орган на Централен комитет на Българска комунистическа партия. И споделя:
- Другари, аз желая да насочва остра рецензия към (тук прави умишлена пауза, с цел да се разсънят и най-дълбоко задрямалите)... към другаря Тодор Живков.
Всички в залата вперват очи в Петко Русев. Разсънил се, и Тодор Живков постепенно извръща глава от деловия президиум към индивида на трибуната.
- Напоследък другарят Живков е станал изключително безконтролен! - изтърсва Русев.
Залата стопира да диша. Ако шефът на Управление безопасност и охрана (Пето управление н ген. Илия Кашев е бил вътре, несъмнено се е хванал за револвера си. А Петко Русев пуска в ход присъщата си лека усмивчица и се провиква:
- Пилее се народен капитал, приятели! Другарят Тодор Живков работи от рано заран до късно вечер. Преуморява се, тъй като работи повече от нас. Докога ще поносим такова безсрамие, приятели?!
***
Краят на 50-те години. Тодор Живков е на посещаване в Калофер във връзка 2 юни. Калоферци вършат хубави ножове ръчна направа и когато той слиза от колата, му подаряват нож. Живков споделя:
- Е, защо ми подарявате този нож?! А, сещам се - като остарея да си остъргвам гащите с него! Ха-ха-ха...
Целият площад се взривява от смях.
***
Тодор Живков се среща с група писатели в “Евксиноград”. Между другото им споделя и следната преживелица:
- През 1970 година от ревюто в Токио написах докладна бележка до Брежнев: изоставаме от капитализЪма. Пътьом от Япония за България се срещнааме с Брежнев. Спречкахме се много съществено, стана конфликт.
Брежнев ме упрекна: “Ти, Тодоре, виждаш единствено лъскавата страна на капитализЪма, а не виждаш недъзите!” Некои от нашите приятели се посмутиха. Брежнев се закани, че нема да ме остави по този начин, че тази полемика ще я продължим. После отидооме да обедваме, вдигааме наздравици с водка... И Брежнев не помни!
***
През 1976 година Живков маха Георги Боков като ръководител на Съюз на българските журналисти и основен редактор на в. “Работническо дело”, тъй като се бил оял. Когато показва неговия правоприемник Веселин Йосифов, Живков споделя:
- Честит ви нов ръководител! Като се ояде и той, ще сменим и него! Ха-ха-ха....
***
Тодор Живков е на посещаване в Североизточна България.
- Как е Добруджа - пита той първия секретар на ОК на Българска комунистическа партия в Толбухин (сега Добрич).
- Зле сме с вратаря, други Живков - дава отговор първият секретар.
- Не те запитвам за футболисти, а за реколтата, бе! - скастрил го Живков.
***
Рожден ден на негова братовчедка в ресторант “Зелин” в Ботевград. Живков споделя следния анекдот:
- Попитали радио “Ереван” може ли социализъмЪт и комунизЪмът да бъдат издигнати с непрекъснати реорганизации? Радиото дало отговор: “Това в този момент се тества в една братска страна”. Вероятно ние сме братската страна, ха-ха-ха...
...
Танцува Тодор Живков със остаряла своя позната от Родопския танцов отбор. Тя взема решение да се пошегува и споделя:
- Другарю Живков, какви хубави огледала имаше едно време, да ти е кеф да се огледаш в тях...
Той не схваща закачката и смутено споделя:
- И огледала ли към този момент не може да прави нашата страна?!
***
Нова година. Семействата на членовете на Политбюро и Секретариата на Централен комитет я посрещат дружно в резиденция “Бояна”. Тодор Живков разчупва питата с шансовете и паричката и се провиква:
- Хайде яжте и тази година от питата, че не се знае кой от вас следващата година ще яде от нея и кой няма да яде!
***
Средата на 80-те години на предишния век. Тодор Живков привиква всички основни редактори в “Евксиноград” и стартира да им “набива канчето”:
- Бях в Словакия на лекуване. Гледах телевизия - никой не ругае Рейгън или Тачър. Говорят за тях като за огромни политици.
Идвам си в България - вестници, радио, телевизия в хор повтарят: Рейгън е смешник, Тачър е желязна лейди. Това са авторитетни държавници. Имаме политически и стопански ползи с техните страни.
Ако не престанете да ругаете Тачър, Рейгън и ръководителите на други огромни западни страни, ще ви сложа цензори, които ще бъдат по-прости от вас! Така че, в случай че желаете да ви ръководят по-прости от вас, продължавайте в същия дух...
***
В средата на 80-те години съединяват градчетата Златица и Пирдоп в един град, наименуван Средногорие.
На откриването на този нов град идва и Тодор Живков. Държи въодушевена тирада в собствен жанр и най-после споделя:
- Да ви е цветущ новият град... Съединение!
Настъпва гробовна тишина. Това ли ще е новото име на града ни - питат се хората. Живков се усеща и се поправя:
-... Средногорие!
Следват вяли ръкопляскания, тъй като хората от двете градчета не желаеха да се съединяват в... Средногорие.
***
29 април 1983 година В Народния спектакъл се празнува 90-годишнината от рождението на Елисавета Багряна. Присъстват Тодор Живков, Георги Йорданов, Георги Джагаров, Чудомир Александров, Стоян Михайлов, Дико Фучеджиев и Любомир Левчев. Преди да седнат като публични лица в залата на театъра, Живков поздравява Багряна със следната реклама:
За хубостта на земята
Бог дамата е основал.
За хубостта на дамата -
пудра “Идеал”!
***
Януари 1986 година Среща на Живков със секретариата на Централен комитет. На негов въпрос Васил Цанов изяснява, че Никола Василев, някогашен първи секретар на на ОК на Българска комунистическа партия във Велико Търново, не работи добре ката секретар на Министерството на горите, пиел и бъзикал дами.
Живков споделя:
- Да му се усили заплатата до заплатата на зам.-министър, с цел да има пари за “бъзикане”.
***
1986 година Тодор Живков подарява ловна пушка на шефа на ловно стопанство “Кормисош” Христо Христов-Референта от Правец и му споделя:
- Виждаш ли тази плочка с подписа ми? Като ме смъкват, можеш да я махнеш...
...
Недолюбван от Михаил Горбачов след 1985 година и Тодор Живков стартира да споделя вицове за него и се залива от смях:
- Знаете ли какво било публичност? - пита Живков и самичък си дава отговор: - Гласността била като вятърът в съветската тайга: по върховете шуми, долу - тишина! Ха-ха-ха!...
- А знаете ли каква е разликата сред перестройката и шахмата? - В шахмата първо мислиш, след това местиш, а при перестройката първо местиш, след това мислиш! Ха-ха-ха!...
***
По света:
Мара Малеева му
се кара да не клечи
до Милко Балев
Октомври, 1966 година Тодор Живков е на посещаване във Франция. Делегацията стопира в Сен-Пол дьо Ванс, с цел да прегледа някакъв хотел - школа за туризъм. Павел Писарев е сътрудник на “Работническо дело” в Париж и съпровожда делегацията из Франция. И до момента в който са в градчето, чува по какъв начин Мара Малеева се кара на Тодор Живков:
- Иди при Башев да научиш нещо, какво клечиш тук до Милко Балев!
***
Преводач на Тодор Живков при визитата му във Франция е Нино Николов - посланик и стихотворец.
- Как върви преводът, Нино - пита го един път Тодор Живков с очакване той да го похвали пред компанията, която се събира всяка вечер, с цел да създадат обзор на деня.
- Добре, добре, другарю Живков, добре говорите и аз го превеждам по-интелигентно - изтървава се Нино. Силно обезпокоен, незабавно се поправя:
- Пофранцузвам малко фразите.
Всички прихват да се смеят, само че най-вече Живков и Мара Малеева. Само външният министър Иван Башев стои като истукан.
***
Партийна делегация отпред с Тодор Живков се връща от посещаване в Северна Корея. На летище София някой от песрещачите се пошегувал:
- Другарю Живков, по какъв начин по този начин не се връщате, закичени със значките с лика на Ким Ир Сен?
Живков го поглежда и напълно съществено отговоря:
- Че какво чудно има в това един народ да почита вожда си, който към този момент три десетилетия се грижи за благоденствието му.
***
23 май 1969 година Във ВИП залата на аерогора София членовете на делегацията за Алжир чакат полета. Живков споделя:
- Ще държим много речи. Казват, че наши приятели, като били в Куба, се надпреварвали да произнасят речи... Аз, когато ме развеждаха един път в една страна, по целия път държах речи.
***
Предстои визита на Тодор Живков при папата. В коридорите на Ватикана, в който стоят швейцарски гвардейци с алебарди, Живков вика преводача Асен Марчевски и му споделя:
- Момче, в случай че питат какво съм учил, кажи им, че съм учил по правото... Аз четох нещо, де, след това ми дадоха дипломата по този начин, за оправдание, ха- ха-ха...
За изкуството и културата
Бесен, че в Лондон
щерка му Людмила
върви с шапка и мини
В началото на 70-те години Людмила Живкова и поетесата Лиляна Стефанова са на специализация в Лондон. На Стефанова й се постанова да се върне за малко в София. Още на другия ден незабавно я привикват при Тодор Живков. Посреща я под напрежение и тъмен и сред тях се организира следният диалог:
- Вярно ли е, че в Лондон Мила носи шапка?
- Вярно е.
- Значи е правилно?! - Живков е гневен. - Значи в действителност ме направи за смях!
- За смях? Как за смях, другарю Живков, ужасно й отива.
- Отива й значи. Затова е тръгнала да ме посрами с шапка! С перо ли е?
- Не, не, това са елементарни шапки от изкуствена плява, лакирани, с външна страна, обърната нагоре. Без пера и финтифлюшки. Конфекция. Всички млади дами и студентки ги носят. Тъмносини, бежови, кафяви... По две лири.
- А ти носиш ли шапка?
- Нося.
- Значи и двете с шапки, като британската кралица.
- И в Москва след войната съветските студентки носеха касторени шапки с външна страна и бяха...
- Ушанки, ушанки носеха - жестоко я прекъсва Живков. - А това, дето му викат “мини”, и това ли носи Мила?
След този въпрос поглежда към Лиляна Стефанова и вижда, че и тя е в мини. И промърморва, като че ли се е срутил целият социалистически свят:
- Яснооо...
***
В началото на 60-те години на предишния век някои патриотични песни и маршове като “Край Босфора звук се вдига”, “Велик е нашият войник” и други са неразрешени, тъй като ги считат за шовинистични. Ръководителят на военния хор към ЦДНА ген. Стамен Стоянов обаче желае да ги включи в концертния репертоар и потегля по партийната стълба да търси позволение. Накрая стига до Тодор Живков.
- Абе за другите песни и маршове иди-дойди, но този за Босфора е рискова работа. Тъкмо си заздравихме връзките с Турция, и в този момент да ги оплескаме поради една ария...
- Но в нея се пее за събития отпреди хиляда и повече години, другарю Живков! И то за Византия, а не за Турция - страхливо възразява генералът.
- Знам, бе - прекъсва го Живков, - само че кой ще ти мисли за Византия, като я слуша. Нали в този момент Босфорът е в Турция. И там могат да го изтълкуват като намек за териториални искания от нас!
Живков обаче мисли известно време и най-после споделя:
- Генерале, я вие подгответе един концерт, в който включете и тези маршове, и поканете всички посланици у нас. Ако по-късно комшиите вдигнат олелия, ще обявим в печата, че сте създали това без да пита, без да ни питате, и ще ви смъмрим обществено, едвам не стане гаф. А в случай че никой не се обади, ще си ги пеете колкото желаете.
Военният хор прави концерта си и към месец по-късно при една среща в Министерския съвет турският дипломат подмята:
- Г-н Живков, нещо доста започнахте да шумите към Босфора!
- Как? За какъв звук става дума - “учудва” се Живков.
- Е, не се правете, че не знаете... Ама нейсе - за вас шумът, за нас - Босфорът!
След няколко дни Живков вика ген. Стоянов и му споделя:
- Всичко е наред. Пейте този марш за Босфора колкото ви глас държи!
***
1963 година Тържествено заседание по случай 50-годишнината от основаването на Съюза на българските писатели. Тодор Живков излиза на трибуната и споделя:
- Не бих могъл да си показва по какъв начин вие, писателите, бихте съществували, в случай че не пишете, и по какъв начин ние, политическите дейци, бихме съществували, в случай че не произнасяхме речи. Та нали с това си изкарваме хляба, бе?!
***
Среща на Тодор Живков с артисти. Шефът на Кинематографията Павел Писарев държи къса тирада и благодари на Живков, че е като филантроп на българското кино. На другия ден Живков пита съветника си Димитър Методиев:
- Абе, Митко, какво искаше да каже Писарев с това, че съм “меценат”?
***
След следващия кинофестивал във Варна, в “Евксиноград” е проведен коктейл, на който участва и Тодор Живков. Не е поканен обаче Петър Слабаков, който успвява да влезе през един прозорец по този начин, както си е по къси панталони и джапанки. Охраната на Живков веднаго го “обезврежда”, само че Живков им подрежда да го пуснат, та това е огромният артист Петър Слабаков.
Келнерите сервират чашка на неканения посетител, който се чуква с Първия и с целия си непукизъм го пита:
- Стига ли ви заплатата, другарю Живков?
- До средата на месеца е добре, само че към края към този момент имам усложнения - дава отговор Живков.
***
В кабинета на Тодор Живков на втория етаж в Партийния дом шефът на киното Никола Ненов чете отчет за кинопроизводството на малкия екран. В кабинета са Александър Лилов и ръководителите на културните институции Любомир Павлов, Людмила Живкова, Павел Писарев, Иван Славков и други
Отваря се вратата, надниква сърдит Тодор Живков и споделя на зетя си Иван Славков-Батето:
- Ти ще лежиш в пандиза!
- Двамата ще лежим - дава отговор Славков.
***
Тодор Живков гледа пиеса в Народния спектакъл и след спектакъла кани артистите в ресторанта на последния етаж. Започва да приказва за пиесата, за театъра, само че се отплесва за нередностите в стопанската система. Започва да ги изрежда и всякога завършва острата си дрънканица с въпросите: “Кой е отговорен?”, “Кой е отговорен?”, “Трябва да се санкционират отговорните...” След следващия въпрос “Кой е отговорен?” някъде от масовката се изправя Георги Мамалев, още млад и слабоват, подвига два пръста и споделя:
- Аз съм отговорен, другарю Живков...
***
Тодор Живков е на посещаване в Народния спектакъл. След като срещата приключва, той вика при себе си шефа Дико Фучеджиев и го смъмря:
- А бе, ти немаш ли по-млади актриси, та туряш до мене Ружа Делчева?! През цялото време ми говореше за бъбреците си...
***
“Комбина” е поръчан от Министерство на вътрешните работи, само че някои от огромните фуражки не харесват готовия филм. Те са срещу в него да се приказва за “организирана престъпност” и “канал за наркотици”. В България такива проблеми няма! Несъгласните началници провеждат специфична прожекция за Живков с вярата, че ще ги поддържа. Той обаче е безапелационен:
- Чудесен филм бе, приятели, какво желаете?! За пръв път виждам някой да заобича човек от милицията, ха-ха-ха...
***
На съвещание на Политбюро по време на някакъв дебат Живков ненадейно се ядосва:
- Няма да ги слушате Кеворкян и огонките, те ви лъжат!
Всички с напрежение мълчат. Те знаят кой е Кеворк Кеворкян, само че не смеят да попитат какви са тези огонки.
Живков има поради руското списание “Огоньок”, един от ледоразбивачите на перестройката, с основен редактор Василий Коротич.
...
1997 година Тодор Живков идва в Българска национална телевизия, поканен от Кеворк Кеворкян в предаването му “Всяка неделя”. Бившият Първи сяда на стола в гримьорната, вглежда се в гримьорката и споделя:
- Ааа, ти си тази, дето ме праеше убав!
Той ръководи България цели 35 години и си резервира място в Историята.
Живков е секретар, първи секретар и общоприет секретар на Централен комитет на Българска комунистическа партия от 1950 до 1989 година
В края на 1962 година смъква Антон Югов от стола на министър-председателя, самичък сяда на него и седи там до 1971 година Същата година основава Държавен съвет и го оглавява до 10 ноември 1989 година
На тази дата неговите “кадри” го смъкват от власт посредством дворцов прелом и го пращат на “заслужен отдих”.
За Тодор Живков имаше доста вицове и самият той обичал да ги споделя. Имаше и действителни радостни случки и събития, на които той е основният воин. Вестниците тогава не пишеха за тях и те се разправяха тихомълком. После се появиха записките и дневниците на хора, работили покрай Първия, написа уеб страницата 24chasa.bg.
От години натрупвам такива истории.
***
У нас
Журналист го
подлага на критика остро на
партийно заседание,
бил безконтролен
Краят на 70-те години. Върви отчетно-изборна конференция в партийната организация на Централен комитет на Българска комунистическа партия. В нея членува управителният хайлайф, Живков е единствено редови член. Обикновено конференциите минават неенергично и скучно, от време на време Живков се изрича, от време на време придремва в деловия президиум.
На една конференция обаче малко преди всички единомислещо да гласоподават другаря Живков за пратеник на конгреса, на трибуната застава Петко Русев, основен редактор на сп. “Партиен живот”, научен орган на Централен комитет на Българска комунистическа партия. И споделя:
- Другари, аз желая да насочва остра рецензия към (тук прави умишлена пауза, с цел да се разсънят и най-дълбоко задрямалите)... към другаря Тодор Живков.
Всички в залата вперват очи в Петко Русев. Разсънил се, и Тодор Живков постепенно извръща глава от деловия президиум към индивида на трибуната.
- Напоследък другарят Живков е станал изключително безконтролен! - изтърсва Русев.
Залата стопира да диша. Ако шефът на Управление безопасност и охрана (Пето управление н ген. Илия Кашев е бил вътре, несъмнено се е хванал за револвера си. А Петко Русев пуска в ход присъщата си лека усмивчица и се провиква:
- Пилее се народен капитал, приятели! Другарят Тодор Живков работи от рано заран до късно вечер. Преуморява се, тъй като работи повече от нас. Докога ще поносим такова безсрамие, приятели?!
***
Краят на 50-те години. Тодор Живков е на посещаване в Калофер във връзка 2 юни. Калоферци вършат хубави ножове ръчна направа и когато той слиза от колата, му подаряват нож. Живков споделя:
- Е, защо ми подарявате този нож?! А, сещам се - като остарея да си остъргвам гащите с него! Ха-ха-ха...
Целият площад се взривява от смях.
***
Тодор Живков се среща с група писатели в “Евксиноград”. Между другото им споделя и следната преживелица:
- През 1970 година от ревюто в Токио написах докладна бележка до Брежнев: изоставаме от капитализЪма. Пътьом от Япония за България се срещнааме с Брежнев. Спречкахме се много съществено, стана конфликт.
Брежнев ме упрекна: “Ти, Тодоре, виждаш единствено лъскавата страна на капитализЪма, а не виждаш недъзите!” Некои от нашите приятели се посмутиха. Брежнев се закани, че нема да ме остави по този начин, че тази полемика ще я продължим. После отидооме да обедваме, вдигааме наздравици с водка... И Брежнев не помни!
***
През 1976 година Живков маха Георги Боков като ръководител на Съюз на българските журналисти и основен редактор на в. “Работническо дело”, тъй като се бил оял. Когато показва неговия правоприемник Веселин Йосифов, Живков споделя:
- Честит ви нов ръководител! Като се ояде и той, ще сменим и него! Ха-ха-ха....
***
Тодор Живков е на посещаване в Североизточна България.
- Как е Добруджа - пита той първия секретар на ОК на Българска комунистическа партия в Толбухин (сега Добрич).
- Зле сме с вратаря, други Живков - дава отговор първият секретар.
- Не те запитвам за футболисти, а за реколтата, бе! - скастрил го Живков.
***
Рожден ден на негова братовчедка в ресторант “Зелин” в Ботевград. Живков споделя следния анекдот:
- Попитали радио “Ереван” може ли социализъмЪт и комунизЪмът да бъдат издигнати с непрекъснати реорганизации? Радиото дало отговор: “Това в този момент се тества в една братска страна”. Вероятно ние сме братската страна, ха-ха-ха...
...
Танцува Тодор Живков със остаряла своя позната от Родопския танцов отбор. Тя взема решение да се пошегува и споделя:
- Другарю Живков, какви хубави огледала имаше едно време, да ти е кеф да се огледаш в тях...
Той не схваща закачката и смутено споделя:
- И огледала ли към този момент не може да прави нашата страна?!
***
Нова година. Семействата на членовете на Политбюро и Секретариата на Централен комитет я посрещат дружно в резиденция “Бояна”. Тодор Живков разчупва питата с шансовете и паричката и се провиква:
- Хайде яжте и тази година от питата, че не се знае кой от вас следващата година ще яде от нея и кой няма да яде!
***
Средата на 80-те години на предишния век. Тодор Живков привиква всички основни редактори в “Евксиноград” и стартира да им “набива канчето”:
- Бях в Словакия на лекуване. Гледах телевизия - никой не ругае Рейгън или Тачър. Говорят за тях като за огромни политици.
Идвам си в България - вестници, радио, телевизия в хор повтарят: Рейгън е смешник, Тачър е желязна лейди. Това са авторитетни държавници. Имаме политически и стопански ползи с техните страни.
Ако не престанете да ругаете Тачър, Рейгън и ръководителите на други огромни западни страни, ще ви сложа цензори, които ще бъдат по-прости от вас! Така че, в случай че желаете да ви ръководят по-прости от вас, продължавайте в същия дух...
***
В средата на 80-те години съединяват градчетата Златица и Пирдоп в един град, наименуван Средногорие.
На откриването на този нов град идва и Тодор Живков. Държи въодушевена тирада в собствен жанр и най-после споделя:
- Да ви е цветущ новият град... Съединение!
Настъпва гробовна тишина. Това ли ще е новото име на града ни - питат се хората. Живков се усеща и се поправя:
-... Средногорие!
Следват вяли ръкопляскания, тъй като хората от двете градчета не желаеха да се съединяват в... Средногорие.
***
29 април 1983 година В Народния спектакъл се празнува 90-годишнината от рождението на Елисавета Багряна. Присъстват Тодор Живков, Георги Йорданов, Георги Джагаров, Чудомир Александров, Стоян Михайлов, Дико Фучеджиев и Любомир Левчев. Преди да седнат като публични лица в залата на театъра, Живков поздравява Багряна със следната реклама:
За хубостта на земята
Бог дамата е основал.
За хубостта на дамата -
пудра “Идеал”!
***
Януари 1986 година Среща на Живков със секретариата на Централен комитет. На негов въпрос Васил Цанов изяснява, че Никола Василев, някогашен първи секретар на на ОК на Българска комунистическа партия във Велико Търново, не работи добре ката секретар на Министерството на горите, пиел и бъзикал дами.
Живков споделя:
- Да му се усили заплатата до заплатата на зам.-министър, с цел да има пари за “бъзикане”.
***
1986 година Тодор Живков подарява ловна пушка на шефа на ловно стопанство “Кормисош” Христо Христов-Референта от Правец и му споделя:
- Виждаш ли тази плочка с подписа ми? Като ме смъкват, можеш да я махнеш...
...
Недолюбван от Михаил Горбачов след 1985 година и Тодор Живков стартира да споделя вицове за него и се залива от смях:
- Знаете ли какво било публичност? - пита Живков и самичък си дава отговор: - Гласността била като вятърът в съветската тайга: по върховете шуми, долу - тишина! Ха-ха-ха!...
- А знаете ли каква е разликата сред перестройката и шахмата? - В шахмата първо мислиш, след това местиш, а при перестройката първо местиш, след това мислиш! Ха-ха-ха!...
***
По света:
Мара Малеева му
се кара да не клечи
до Милко Балев
Октомври, 1966 година Тодор Живков е на посещаване във Франция. Делегацията стопира в Сен-Пол дьо Ванс, с цел да прегледа някакъв хотел - школа за туризъм. Павел Писарев е сътрудник на “Работническо дело” в Париж и съпровожда делегацията из Франция. И до момента в който са в градчето, чува по какъв начин Мара Малеева се кара на Тодор Живков:
- Иди при Башев да научиш нещо, какво клечиш тук до Милко Балев!
***
Преводач на Тодор Живков при визитата му във Франция е Нино Николов - посланик и стихотворец.
- Как върви преводът, Нино - пита го един път Тодор Живков с очакване той да го похвали пред компанията, която се събира всяка вечер, с цел да създадат обзор на деня.
- Добре, добре, другарю Живков, добре говорите и аз го превеждам по-интелигентно - изтървава се Нино. Силно обезпокоен, незабавно се поправя:
- Пофранцузвам малко фразите.
Всички прихват да се смеят, само че най-вече Живков и Мара Малеева. Само външният министър Иван Башев стои като истукан.
***
Партийна делегация отпред с Тодор Живков се връща от посещаване в Северна Корея. На летище София някой от песрещачите се пошегувал:
- Другарю Живков, по какъв начин по този начин не се връщате, закичени със значките с лика на Ким Ир Сен?
Живков го поглежда и напълно съществено отговоря:
- Че какво чудно има в това един народ да почита вожда си, който към този момент три десетилетия се грижи за благоденствието му.
***
23 май 1969 година Във ВИП залата на аерогора София членовете на делегацията за Алжир чакат полета. Живков споделя:
- Ще държим много речи. Казват, че наши приятели, като били в Куба, се надпреварвали да произнасят речи... Аз, когато ме развеждаха един път в една страна, по целия път държах речи.
***
Предстои визита на Тодор Живков при папата. В коридорите на Ватикана, в който стоят швейцарски гвардейци с алебарди, Живков вика преводача Асен Марчевски и му споделя:
- Момче, в случай че питат какво съм учил, кажи им, че съм учил по правото... Аз четох нещо, де, след това ми дадоха дипломата по този начин, за оправдание, ха- ха-ха...
За изкуството и културата
Бесен, че в Лондон
щерка му Людмила
върви с шапка и мини
В началото на 70-те години Людмила Живкова и поетесата Лиляна Стефанова са на специализация в Лондон. На Стефанова й се постанова да се върне за малко в София. Още на другия ден незабавно я привикват при Тодор Живков. Посреща я под напрежение и тъмен и сред тях се организира следният диалог:
- Вярно ли е, че в Лондон Мила носи шапка?
- Вярно е.
- Значи е правилно?! - Живков е гневен. - Значи в действителност ме направи за смях!
- За смях? Как за смях, другарю Живков, ужасно й отива.
- Отива й значи. Затова е тръгнала да ме посрами с шапка! С перо ли е?
- Не, не, това са елементарни шапки от изкуствена плява, лакирани, с външна страна, обърната нагоре. Без пера и финтифлюшки. Конфекция. Всички млади дами и студентки ги носят. Тъмносини, бежови, кафяви... По две лири.
- А ти носиш ли шапка?
- Нося.
- Значи и двете с шапки, като британската кралица.
- И в Москва след войната съветските студентки носеха касторени шапки с външна страна и бяха...
- Ушанки, ушанки носеха - жестоко я прекъсва Живков. - А това, дето му викат “мини”, и това ли носи Мила?
След този въпрос поглежда към Лиляна Стефанова и вижда, че и тя е в мини. И промърморва, като че ли се е срутил целият социалистически свят:
- Яснооо...
***
В началото на 60-те години на предишния век някои патриотични песни и маршове като “Край Босфора звук се вдига”, “Велик е нашият войник” и други са неразрешени, тъй като ги считат за шовинистични. Ръководителят на военния хор към ЦДНА ген. Стамен Стоянов обаче желае да ги включи в концертния репертоар и потегля по партийната стълба да търси позволение. Накрая стига до Тодор Живков.
- Абе за другите песни и маршове иди-дойди, но този за Босфора е рискова работа. Тъкмо си заздравихме връзките с Турция, и в този момент да ги оплескаме поради една ария...
- Но в нея се пее за събития отпреди хиляда и повече години, другарю Живков! И то за Византия, а не за Турция - страхливо възразява генералът.
- Знам, бе - прекъсва го Живков, - само че кой ще ти мисли за Византия, като я слуша. Нали в този момент Босфорът е в Турция. И там могат да го изтълкуват като намек за териториални искания от нас!
Живков обаче мисли известно време и най-после споделя:
- Генерале, я вие подгответе един концерт, в който включете и тези маршове, и поканете всички посланици у нас. Ако по-късно комшиите вдигнат олелия, ще обявим в печата, че сте създали това без да пита, без да ни питате, и ще ви смъмрим обществено, едвам не стане гаф. А в случай че никой не се обади, ще си ги пеете колкото желаете.
Военният хор прави концерта си и към месец по-късно при една среща в Министерския съвет турският дипломат подмята:
- Г-н Живков, нещо доста започнахте да шумите към Босфора!
- Как? За какъв звук става дума - “учудва” се Живков.
- Е, не се правете, че не знаете... Ама нейсе - за вас шумът, за нас - Босфорът!
След няколко дни Живков вика ген. Стоянов и му споделя:
- Всичко е наред. Пейте този марш за Босфора колкото ви глас държи!
***
1963 година Тържествено заседание по случай 50-годишнината от основаването на Съюза на българските писатели. Тодор Живков излиза на трибуната и споделя:
- Не бих могъл да си показва по какъв начин вие, писателите, бихте съществували, в случай че не пишете, и по какъв начин ние, политическите дейци, бихме съществували, в случай че не произнасяхме речи. Та нали с това си изкарваме хляба, бе?!
***
Среща на Тодор Живков с артисти. Шефът на Кинематографията Павел Писарев държи къса тирада и благодари на Живков, че е като филантроп на българското кино. На другия ден Живков пита съветника си Димитър Методиев:
- Абе, Митко, какво искаше да каже Писарев с това, че съм “меценат”?
***
След следващия кинофестивал във Варна, в “Евксиноград” е проведен коктейл, на който участва и Тодор Живков. Не е поканен обаче Петър Слабаков, който успвява да влезе през един прозорец по този начин, както си е по къси панталони и джапанки. Охраната на Живков веднаго го “обезврежда”, само че Живков им подрежда да го пуснат, та това е огромният артист Петър Слабаков.
Келнерите сервират чашка на неканения посетител, който се чуква с Първия и с целия си непукизъм го пита:
- Стига ли ви заплатата, другарю Живков?
- До средата на месеца е добре, само че към края към този момент имам усложнения - дава отговор Живков.
***
В кабинета на Тодор Живков на втория етаж в Партийния дом шефът на киното Никола Ненов чете отчет за кинопроизводството на малкия екран. В кабинета са Александър Лилов и ръководителите на културните институции Любомир Павлов, Людмила Живкова, Павел Писарев, Иван Славков и други
Отваря се вратата, надниква сърдит Тодор Живков и споделя на зетя си Иван Славков-Батето:
- Ти ще лежиш в пандиза!
- Двамата ще лежим - дава отговор Славков.
***
Тодор Живков гледа пиеса в Народния спектакъл и след спектакъла кани артистите в ресторанта на последния етаж. Започва да приказва за пиесата, за театъра, само че се отплесва за нередностите в стопанската система. Започва да ги изрежда и всякога завършва острата си дрънканица с въпросите: “Кой е отговорен?”, “Кой е отговорен?”, “Трябва да се санкционират отговорните...” След следващия въпрос “Кой е отговорен?” някъде от масовката се изправя Георги Мамалев, още млад и слабоват, подвига два пръста и споделя:
- Аз съм отговорен, другарю Живков...
***
Тодор Живков е на посещаване в Народния спектакъл. След като срещата приключва, той вика при себе си шефа Дико Фучеджиев и го смъмря:
- А бе, ти немаш ли по-млади актриси, та туряш до мене Ружа Делчева?! През цялото време ми говореше за бъбреците си...
***
“Комбина” е поръчан от Министерство на вътрешните работи, само че някои от огромните фуражки не харесват готовия филм. Те са срещу в него да се приказва за “организирана престъпност” и “канал за наркотици”. В България такива проблеми няма! Несъгласните началници провеждат специфична прожекция за Живков с вярата, че ще ги поддържа. Той обаче е безапелационен:
- Чудесен филм бе, приятели, какво желаете?! За пръв път виждам някой да заобича човек от милицията, ха-ха-ха...
***
На съвещание на Политбюро по време на някакъв дебат Живков ненадейно се ядосва:
- Няма да ги слушате Кеворкян и огонките, те ви лъжат!
Всички с напрежение мълчат. Те знаят кой е Кеворк Кеворкян, само че не смеят да попитат какви са тези огонки.
Живков има поради руското списание “Огоньок”, един от ледоразбивачите на перестройката, с основен редактор Василий Коротич.
...
1997 година Тодор Живков идва в Българска национална телевизия, поканен от Кеворк Кеворкян в предаването му “Всяка неделя”. Бившият Първи сяда на стола в гримьорната, вглежда се в гримьорката и споделя:
- Ааа, ти си тази, дето ме праеше убав!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ