Дойче веле: Най-голямото предателство в българската история, извършено от Тодор Живков
Преди 55 години Живков настойчиво предлага НРБ да стане част от СССР. Но Москва отхвърля: " На онези хитреци в София им се ще да седнат на нашата трапеза ", гласи коментарът на Хрушчов. Въпреки това Живков не се отказва, отбелязва Дойче веле в ретроспективен коментар.
По време на посещение в Москва през август 1962 година Тодор Живков излага пред Никита Хрушчов идеята си за присъединяване на България към СССР като 16-та съветска република. Идеята му е този акт да послужи като пример за бъдещата интеграция и на други съветски сателити към Съветския съюз - и като отпор срещу възникналите вече индивидуалистични отклонения на Китай, Албания и Румъния. Първоначално Хрушчов одобрява самоинициативата на Живков и повдига само един въпрос: дали сливането ще стане под формата на федерация или конфедерация.
Тази реакция окуражава българския лидер и неговите приближени. Специално свиканият разширен пленум на ЦК на БКП на 4 декември 1963 година решава НРБ да поеме курс към пълен отказ от формалния си национален суверенитет и поставя като крайна цел сливането със Съветския съюз. Дори няма нужда от референдум, настояват участници в дискусията. „ Пленумът оценява като забележителна проява на патриотизъм и интернационализъм инициативата на другаря Тодор Живков да се издигне на качествено нова степен братската дружба и всестранното сътрудничество между нашата страна и Съветския съюз и да се създадат предпоставки за пълно обединяване на двете наши братски страни “, пише в крайното решение, прието единодушно и с бурни овации от всичките близо 200 членове и кандидат-членове на ЦК на БКП.
" Предателство без аналог в световната история "
Впоследствие обаче Хрушчов променя мнението си. " На онези хитреци в София им се ще да седнат на нашата трапеза ", жлъчно отбелязва приемникът на Сталин. Той е наясно, че след „ сливането “ Москва ще трябва да поеме и изплащането на българските следвоенни репарации към Гърция и Югославия. Така в крайна сметка София и Москва решават на първо време да засекретят подготвяното обединение.
През октомври 1964 обаче Никита Хрушчов е свален, а това осуетява по-нататъшното разглеждане на въпроса.
Историкът от Нов български университет Лъчезар Стоянов и дългогодишният анализатор на комунизма в американския институт Ранд Корпорейшън Алекс Алексиев смятат, че тези планове са били акт на върховно национално предателство, без аналог в световната история. Според двамата експерти, 1963 година е само началото на поредица от опити българската независимост и суверенитет да се връчат на Москва. Опити, чрез които Живков и цялото ръководство на БКП искат да бетонират властта на управляващата партия и династия. Това изключително тежко престъпление (дори според текстовете на Наказателния кодекс на НРБ) не само остава ненаказано, но дори не беше разследвано от прокуратурата след 1989 година, припомнят двамата наблюдатели.
В дъното на всичко е плачевното икономическо състояние на НРБ след първия фалит на диктатурата в края на 1950-те години, категоричен е Стоянов. Златният резерв на страната е предаден на Москва за погасяване на съветските кредити, отпуснати на София за изграждането на допотопна тежка индустрия по сталински образец. След разбиването на частното селско стопанство в страната цари недостиг на храни и основни продукти. Официалните статистики сочат, че в началото на 1960-те години дори гражданите на СССР, които постоянно живеят в краен недоимък, са консумирали средно два пъти повече месо от българите. Самият Живков признава, че изходът от това положение е пълна двустранна интеграция, която да приключи с безвъзвратно сливане със СССР.
Но една от причините за плачевното състояние на българската икономика е именно пълната ѝ зависимост от Съветския съюз. Москва купува българските храни, тютюн и рудни концентрати два и половина пъти по-евтино (в относително изражение) в сравнение с цените, които налага при вноса на съветски нефт, става ясно от разискванията на пленума през 1963 година. Освен това България вече не е в състояние да връща съветските кредити, с чиято помощ се опитва да избегне банкрута. На този фон Живков и БКП смятат, че единственият изход е присъединяването към СССР. Те очевидно мислят също така, че превръщането на НРБ в съветска република ще им гарантира властта в онези несигурни времена, когато Хрушчов започва да сменя лидери в съветския лагер, които са били верни на предшественика му Сталин.
„ Властовото положение на самия Живков не е съвсем укрепнало поради вътрешнопартийни борби между отделните кланове в БКП ", казва историкът Лъчезар Стоянов. Той не приема тезите на някои български историци, че националното предателство на БКП било просто един от „ маньоврите “ на Живков, който целял размяна на българския суверенитет срещу получаването на безвъзмездни съветски кредити - и особено на нефт, който НРБ щяла да продава „ под тезгяха “ на международния пазар срещу твърда валута.
" В дух на любов и преданост към СССР "
„ Става дума за добре премислена и планирана във времето стратегия на Живков и върхушката в БКП за ликвидиране на формалната независимост на страната срещу получаването на политически и икономически гаранции за запазване на властта и привилегиите на управляващата в София комунистическа диктатура. Отлична илюстрация на това твърдение е и вторият опит за вкарване на НРБ в състава на СССР. Той е лансиран по време на проведения през юли 1973 пленум на БКП. На него е обсъден документ от 20 страници, който описва какво цели София с подновяването на офертата към Москва за поглъщане на НРБ “, разказва Стоянов.
И добавя, че в този случай не е била проведена дори задължителната предварителна консултация с Брежнев и ЦК на КПСС. Според експерта, най-интересна за историците е петата глава в документа: как БКП трябва да възпитава българския народ с оглед на предстоящото му включване в редовете на изграждащата се единна съветска нация. Там се посочва, че владеенето на руски език става вече задължително за гражданите на НРБ. Превъзпитанието им трябва да протича в „ дух на любов и преданост към СССР и в синовна признателност и вярност към съветския народ “, пише в строго секретната стратегия от лятото на 1973 година. „ Съдържанието на този документ е толкова скандално, че се налага дори шофьорите и секретарките на партийните велможи да подписват специални декларации, че няма да разгласят дочутото по време на разискванията “, посочва Стоянов.
Опитите на Живков и БКП за присъединяване на България към СССР продължават поне още 15 години след декемврийския пленум от 1963 година. Пример за това е срещата между Брежнев и източноевропейските комунистически лидери, състояла се в Крим през август 1978, на която Тодор Живков открито настоява България да бъде третирана от Москва като обикновена съветска република.
По време на посещение в Москва през август 1962 година Тодор Живков излага пред Никита Хрушчов идеята си за присъединяване на България към СССР като 16-та съветска република. Идеята му е този акт да послужи като пример за бъдещата интеграция и на други съветски сателити към Съветския съюз - и като отпор срещу възникналите вече индивидуалистични отклонения на Китай, Албания и Румъния. Първоначално Хрушчов одобрява самоинициативата на Живков и повдига само един въпрос: дали сливането ще стане под формата на федерация или конфедерация.
Тази реакция окуражава българския лидер и неговите приближени. Специално свиканият разширен пленум на ЦК на БКП на 4 декември 1963 година решава НРБ да поеме курс към пълен отказ от формалния си национален суверенитет и поставя като крайна цел сливането със Съветския съюз. Дори няма нужда от референдум, настояват участници в дискусията. „ Пленумът оценява като забележителна проява на патриотизъм и интернационализъм инициативата на другаря Тодор Живков да се издигне на качествено нова степен братската дружба и всестранното сътрудничество между нашата страна и Съветския съюз и да се създадат предпоставки за пълно обединяване на двете наши братски страни “, пише в крайното решение, прието единодушно и с бурни овации от всичките близо 200 членове и кандидат-членове на ЦК на БКП.
" Предателство без аналог в световната история "
Впоследствие обаче Хрушчов променя мнението си. " На онези хитреци в София им се ще да седнат на нашата трапеза ", жлъчно отбелязва приемникът на Сталин. Той е наясно, че след „ сливането “ Москва ще трябва да поеме и изплащането на българските следвоенни репарации към Гърция и Югославия. Така в крайна сметка София и Москва решават на първо време да засекретят подготвяното обединение.
През октомври 1964 обаче Никита Хрушчов е свален, а това осуетява по-нататъшното разглеждане на въпроса.
Историкът от Нов български университет Лъчезар Стоянов и дългогодишният анализатор на комунизма в американския институт Ранд Корпорейшън Алекс Алексиев смятат, че тези планове са били акт на върховно национално предателство, без аналог в световната история. Според двамата експерти, 1963 година е само началото на поредица от опити българската независимост и суверенитет да се връчат на Москва. Опити, чрез които Живков и цялото ръководство на БКП искат да бетонират властта на управляващата партия и династия. Това изключително тежко престъпление (дори според текстовете на Наказателния кодекс на НРБ) не само остава ненаказано, но дори не беше разследвано от прокуратурата след 1989 година, припомнят двамата наблюдатели.
В дъното на всичко е плачевното икономическо състояние на НРБ след първия фалит на диктатурата в края на 1950-те години, категоричен е Стоянов. Златният резерв на страната е предаден на Москва за погасяване на съветските кредити, отпуснати на София за изграждането на допотопна тежка индустрия по сталински образец. След разбиването на частното селско стопанство в страната цари недостиг на храни и основни продукти. Официалните статистики сочат, че в началото на 1960-те години дори гражданите на СССР, които постоянно живеят в краен недоимък, са консумирали средно два пъти повече месо от българите. Самият Живков признава, че изходът от това положение е пълна двустранна интеграция, която да приключи с безвъзвратно сливане със СССР.
Но една от причините за плачевното състояние на българската икономика е именно пълната ѝ зависимост от Съветския съюз. Москва купува българските храни, тютюн и рудни концентрати два и половина пъти по-евтино (в относително изражение) в сравнение с цените, които налага при вноса на съветски нефт, става ясно от разискванията на пленума през 1963 година. Освен това България вече не е в състояние да връща съветските кредити, с чиято помощ се опитва да избегне банкрута. На този фон Живков и БКП смятат, че единственият изход е присъединяването към СССР. Те очевидно мислят също така, че превръщането на НРБ в съветска република ще им гарантира властта в онези несигурни времена, когато Хрушчов започва да сменя лидери в съветския лагер, които са били верни на предшественика му Сталин.
„ Властовото положение на самия Живков не е съвсем укрепнало поради вътрешнопартийни борби между отделните кланове в БКП ", казва историкът Лъчезар Стоянов. Той не приема тезите на някои български историци, че националното предателство на БКП било просто един от „ маньоврите “ на Живков, който целял размяна на българския суверенитет срещу получаването на безвъзмездни съветски кредити - и особено на нефт, който НРБ щяла да продава „ под тезгяха “ на международния пазар срещу твърда валута.
" В дух на любов и преданост към СССР "
„ Става дума за добре премислена и планирана във времето стратегия на Живков и върхушката в БКП за ликвидиране на формалната независимост на страната срещу получаването на политически и икономически гаранции за запазване на властта и привилегиите на управляващата в София комунистическа диктатура. Отлична илюстрация на това твърдение е и вторият опит за вкарване на НРБ в състава на СССР. Той е лансиран по време на проведения през юли 1973 пленум на БКП. На него е обсъден документ от 20 страници, който описва какво цели София с подновяването на офертата към Москва за поглъщане на НРБ “, разказва Стоянов.
И добавя, че в този случай не е била проведена дори задължителната предварителна консултация с Брежнев и ЦК на КПСС. Според експерта, най-интересна за историците е петата глава в документа: как БКП трябва да възпитава българския народ с оглед на предстоящото му включване в редовете на изграждащата се единна съветска нация. Там се посочва, че владеенето на руски език става вече задължително за гражданите на НРБ. Превъзпитанието им трябва да протича в „ дух на любов и преданост към СССР и в синовна признателност и вярност към съветския народ “, пише в строго секретната стратегия от лятото на 1973 година. „ Съдържанието на този документ е толкова скандално, че се налага дори шофьорите и секретарките на партийните велможи да подписват специални декларации, че няма да разгласят дочутото по време на разискванията “, посочва Стоянов.
Опитите на Живков и БКП за присъединяване на България към СССР продължават поне още 15 години след декемврийския пленум от 1963 година. Пример за това е срещата между Брежнев и източноевропейските комунистически лидери, състояла се в Крим през август 1978, на която Тодор Живков открито настоява България да бъде третирана от Москва като обикновена съветска република.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ