Михаил Константинов: За цялата демокрация сме избрали 15 депутати с гласовете от чужбина
10-12 хиляди гласа - толкоз ще са нужни на тези избори за едно депутатско място съгласно математика Михаил Константинов. В по-малко обитаемоте региони цифрата може да падне до 8-9 000 гласа, с цел да стане един претендент народен представител.
" Българските гласоподаватели са 6 милиона и 700 000 - толкоз излизат в описите, от които 5 милиона и 700 000 са в страната и един милион навънка. Така че в случай че гласоподават 3 милиона души би било доста добре ", изясни проф. Михаил Константинов, пред Българска национална телевизия.
Предизборната математика демонстрира какъв брой гласове са нужни за един депутаски мандат:
" Сега ще бъдат към 10 или малко над 10 000. Сметката е напълно елементарна - в случай че гласоподават 2 милиона и 400 000 като разделите на 240, получавате 10 000 гласа. Сега не всеки глас създава мандат. Около 10 % от гласовете са за партии, които са под бариерата. Те се губят тези гласове или изгарят, или както желаете го наречете и те не създават мандати ", сподели проф. Михаил Константинов.
Разлика има в по-малко обитаемоте региони на страната. Във Видин цената на мандата може да падне до 8- 9 000 гласа.
" Горе-долу междинната цена на мандата е една и съща, както за страната, по този начин и за обособените региони. Видин има малко повече мандати, в сравнение с му подхожда на популацията. Видин за жалост е мощно обезлюден регион, само че все пак там се избират 4 мандата, тъй като по този начин е в закона ", изясни проф. Михаил Константинов.
Ролята на вота в чужбина е по-скоро да приобщи българската общественост - уверен е професор Константинов.
" И аз съм " за " да има такова гласоподаване. То обаче няма електорален резултат, т.е. то съвсем не избира депутати. Между 1991 година и 2017 година е имало 9 пъти парламентарни избори. Избрани са 2 160 депутата общо. От тях 15 са определени с гласовете от чужбина. Гласовете от чужбина имат електорален резултат единствено, в случай че те като съразмерност се разграничават от пропорцията в страната ", посочи проф. Михаил Константинов.
По закон държавно финансиране след изборите се поставя на тези партии, които прескочат бариерата от 1 %.
" Когато са дали своят вот по-малко хора, по-малко гласове са нужни за този 1 % като безспорна численост, само че тогава и по-малко хора гласоподават. Така че аз не мисля, че политическия резултат е толкоз дефиниран от изборната интензивност. Защото в последна сметка всички партии са сложени при идентични условия. Като гласоподават малко хора, те гласоподават и за едната малко, и за другата ", сподели проф. Михаил Константинов.
" Българските гласоподаватели са 6 милиона и 700 000 - толкоз излизат в описите, от които 5 милиона и 700 000 са в страната и един милион навънка. Така че в случай че гласоподават 3 милиона души би било доста добре ", изясни проф. Михаил Константинов, пред Българска национална телевизия.
Предизборната математика демонстрира какъв брой гласове са нужни за един депутаски мандат:
" Сега ще бъдат към 10 или малко над 10 000. Сметката е напълно елементарна - в случай че гласоподават 2 милиона и 400 000 като разделите на 240, получавате 10 000 гласа. Сега не всеки глас създава мандат. Около 10 % от гласовете са за партии, които са под бариерата. Те се губят тези гласове или изгарят, или както желаете го наречете и те не създават мандати ", сподели проф. Михаил Константинов.
Разлика има в по-малко обитаемоте региони на страната. Във Видин цената на мандата може да падне до 8- 9 000 гласа.
" Горе-долу междинната цена на мандата е една и съща, както за страната, по този начин и за обособените региони. Видин има малко повече мандати, в сравнение с му подхожда на популацията. Видин за жалост е мощно обезлюден регион, само че все пак там се избират 4 мандата, тъй като по този начин е в закона ", изясни проф. Михаил Константинов.
Ролята на вота в чужбина е по-скоро да приобщи българската общественост - уверен е професор Константинов.
" И аз съм " за " да има такова гласоподаване. То обаче няма електорален резултат, т.е. то съвсем не избира депутати. Между 1991 година и 2017 година е имало 9 пъти парламентарни избори. Избрани са 2 160 депутата общо. От тях 15 са определени с гласовете от чужбина. Гласовете от чужбина имат електорален резултат единствено, в случай че те като съразмерност се разграничават от пропорцията в страната ", посочи проф. Михаил Константинов.
По закон държавно финансиране след изборите се поставя на тези партии, които прескочат бариерата от 1 %.
" Когато са дали своят вот по-малко хора, по-малко гласове са нужни за този 1 % като безспорна численост, само че тогава и по-малко хора гласоподават. Така че аз не мисля, че политическия резултат е толкоз дефиниран от изборната интензивност. Защото в последна сметка всички партии са сложени при идентични условия. Като гласоподават малко хора, те гласоподават и за едната малко, и за другата ", сподели проф. Михаил Константинов.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ