СВЯТ ДЕН: Днес е празникът на един велик светец - ето кое име трябва да почерпи
1. Св. преподобни Йоан Колибар - през царуването на Лъв Велики (457-474 г.) в Цариград живял богатият жрец Евтропий, който имал трима синове. Двамата от тях постъпили на царска работа, а най-малкият Йоан останал при родителите си, които изключително го обичали, тъй като бил благ мирен, простодушен и преклонен. Този прелестен младеж повече от всичко обичал да чете Словото Божие и да посещава богослужението.
Един в учебното заведение, където се учил Йоан, се отбил някакъв духовник от манастира на незаспиващите братя, който бил учреден от преподобни Маркел († 485 г.) в малоазийската област Витиния и се наричал по този начин, тъй като непрестанно през деня и нощем в него монасите следващо правили свещенодействие. Монахът разказвал на любознателните възпитаници за живота и обичаите на своята обител, само че с най-голяма ученолюбивост го слушал и разпитвал Евтропиевият наследник Йоан. Чистият и възхитен юноша по този начин възлюбил ангелското житие на незаспиващите братя, че изтръгнал заричане от този духовник да пристигна и да го води със себе си, откакто се завърне от поклонението си в Палестина.
свързани новини18660на 14.01.202218490на 12.01.2022
Блаженият Йоан помолил родителите си и те с наслада поръчали да му подготвят едно евангелие, богато украсено със злато и скъпоценни камъни. Монахът устоял на думата си и скрито отвел на кораба си възрадвания младеж, който взел от бащиния си дом единствено подареното му евангелие.
Напразно светият свещеник увещавал младежа да се откаже от желанието си. Той намирал, че знатният цариградски младеж бил доста млад за усилния труд и суровите ограничения на незаспиващите братя, само че Йоан по този начин сполучливо минал през всички строги тествания на послушничеството, че бил постриган и за духовник. Той изпълнявал неуморно и покорно най-тежките работи, молил се непрестанно и пазил подобен непоколебим пост, че самият свещеник бил заставен да сдържа несъразмерните му ограничения. Цели шест години минали в същото непроменяемо старание, и младият Йоан надминал всички със своята монашеска ревнивост. Неговият героизъм ставал обаче все по-труден от мисълта за изоставените от него родители. Споменът за тях почнал да изпълва сърцето му с растяща и все по-дълбока тъга. Мислите за тях почнали да смущават даже неговите молебствия. Лукавият дух се възползвал от това разпръскване и подло почнал да му напомня благосъстоянието и блясъка на бащиния дом и всичко, от което той се бил отрекъл. Чрез интензивен труд и горещи моления Йоан успявал да прогонва тези изкушения, само че напрежението от тази изнурителна вътрешна борбаподкосило неговите сили. Той залинял и по този начин измършавял, че игуменът загрижено му споделил:
- Не ти ли споделих аз, чадо, че Бог не желае от чиновниците си несъразмерни писания и ограничения, а ти не ме послуша и се натовари с задължение, което не е по силите ти...
- Не трудовете и лишенията ме пречупиха, отче свети, само че мене ме терзае тъга, изтезава ме вътрешна битка...
И искрено изповядал на своя нравствен отец своите мъчителни мисли за родителите си. Богомъдрият свещеник взел драговолно паниките на своя любим и се отнесъл с огромно състрадание към мъчителните стихии в неговото чисто сърце. Помолил се и взел ненадейно решение: пуснал го да се завърне при своите родители, като му заповядал да се пази от дяволските мрежи и да води непокварен живот.
С надълбоко обезсърчение младият духовник приел препоръките и благословението на своя свещеник и тръгнал на път за Цариград. Той добре съзнавал, че отива на доста тежък героизъм и доста се молил да успее и в бащиния си дом да води същия непоколебим и сдържан живот, както в напуснатия манастир. По пътя Йоан срещнал един бедняк, сменил облеклата си с неговите и облечен в дрипи наближил бащиния си замък. Той паднал на земята и благодарил на Бога със сълзи. Когато се стъмнило, той останал да нощува пред заключените врати на своя дом. На другата заран шефът на бащината му къща разкрил дрипавия пътешественик, само че тогавашният любим бил толкоз неразпознаваем, че той не го познал.
- Какво търсиш тук? Махай се, веднага ще излязат господарите!
- Моля те, не ме прогонвай – добродушно дал отговор жалкият дрипльо. – Никому няма да сторя зло, а тебе Бог ще възнагради за твоето състрадание.
Добрият иконом се съжалил над безобидния злощастник и го оставил на мира. След малко се задали родителите на Йоан, които отивали към царския дворец и отминали своя наследник, без да го познаят. Едва удържал вълнението си бедният Йоан при типа на обичните си родители. Когато те се отдалечили, той дълго плакал и се молил на колене, само че по-късно се решил на невероятна жертва. Останал да живее в извънредно примирение и доброволна мизерия пред вратата на богатия наставнически дом.
Често минавал благочестивият Евтропий около просяка и нееднократно си казвал: " Колко толерантен е този дрипльо! Той понася и зной, и мраз, без да се оплаква. Наистина на такива е Царството небесно! Ех, кой знае дали и благият ми наследник не живее някъде в същата мизерия! " И състрадателно почнал да се грижи за безвестния бедняк, като му давал великодушна лепта и му изпращал храна от личната си софра, само че Йоан раздавал всичко на другите просяци, а се хранел единствено с самун. Господарката на дома обаче се гнусяла от дрипавия и мръсен бедняк. Дори заповядала да го прогонят от нейния предел. Домакинът се съжалил и му направил дребна колибка, която да скрива от очите й клетника...
Три години претърпял Йоан в тази барака. Пред очите му всеки блестял богатият лукс на бащиния дом, а самият той прекарвал дните си в последна мизерия, строго самоограничение и непрестанна молитва. Дори и прислужниците от къщата се употребили с уважението на другите, а той страдал от ограничения, студ и задух, като не липсвало презрението и даже оскърбленията на минаващите.
Като минали трите години, Йоан получил насъне признание, че след три дни Бог ще го прибере при Себе Си.
- Благодаря Ти, Господи, че искаш да удостоиш мене, недостойния, с покоя на праведните! Моля те, Владико, помени родителите ми и ги избави по Твоето състрадание!
На другия Йоан намерил иконома и упорито му поръчал да помоли господарката си да пристигна при него, тъй като имал да й заяви нещо.
- Какво има да ми споделя този бедняк? – отвърнала горделивата стопанка. – Та аз не мога да го виждам!...
- Иди жено! – споделил й Евтропий. – Не се гнуси от бедняците; тях Бог е избрал! – Въпреки внушението на положителния си мъж тя въпреки всичко не отишла при просяка. Йоан поръчал да й оповестят:
- След три дни ще умра! Ако не дойдеш при мене, доста ще съжаляваш по-късно...
Много желал блаженият Йоан да се елементарни с родителите си и изключително със своята майка. С последната среща той желал да развълнува майчиното сърце и да се разсъни в него състрадание и съчувствие. Най-сетне тя излязла от къщата и заповядала да донесат при нея просяка, тъй като той към този момент не могъл да върви. Йоан покрил лицето си с забрадка, с цел да прикрие вълнението си, и споделил на майка си:
- Госпожо, скоро ще свършат грижите ви за мене... Господ е рекъл: " Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, на Мене сте го сторили " (Мат. 25:40). Той да ви въздаде! А аз, въпреки безпаричен и бедняк, желая да ви оставя един подарък. Но на първо място, апелирам те, госпожо, да заповядаш да ме погребат в колибата, в която живях, и в тия вехти облекла, тъй като не съм заслужен за друго място и за по-хубаво облекло. Той й поднесъл своето евангелие и споделил: " А туй да бъде на тебе и на мъжа ти за разтуха и управление към безконечен живот! ".
Трепнала гордата жена пред подобен неочакван подарък от един бедняк и деликатно заоглеждала златосияйната книга. Тя се затекла към мъжа си с възклицанието:
- Колко доста наподобява на евангелието, което бяхме дали на нашия наследник!
- Та това е същото евангелие! – извикал Евтропий. – Да запитаме просяка, по какъв начин е попаднало то у него и дали знае нещо за нашия наследник!
- В името на Бога, кажи ни, от кое място си взел това евангелие? Къде е нашият наследник?
- Аз съм вашият наследник Йоан! – извикал насълзен блаженият, който повече не могъл да сдържи възприятията си. – На мене бяхте дали това евангелие. Виновен съм аз за вашата тъга, само че даденото ми от вас евангелие ме научи да обичам Бога повече от всичко и да нося с самообладание Неговото име.
Паднали на колене разплаканите родители, прегръщали своя обичан наследник и безкрайна била скръбта им, че толкоз дълго време не са могли да го познаят. Краткотрайна била насладата от неговото намиране, тъй като те трябвало да се разделят с него вечно.
С признателност и прослава на Бога Йоан умрял на третия ден, а майка му, като не запомнила неговата последна молба, го облякла в скъпи облекла, само че незабавно заболяла тежко. Тя също по този начин ненадейно оздравяла, когато по гледище на Евтропий облекли починалия му наследник в носените от него вехти облекла.
Погребали го на мястото на неговата бедна колибка. Родителите му издигнали над неговата гробница черква и страноприемница, в която приемали и обслужвали в негова памет небогати, заболели и странници. Те използвали за богоугодни каузи цялото си положение и завещали да бъдат заровени до своя наследник.
2. Св. преподобни Гавриил Лесновски (ХІ–ХІІ в.)
3. Св. преподобни Прохор Пшински († 1067)
4. Свети преподобни Павел Тивейски
ИМЕН ДНЕС ПРАЗНУВА: Гаври(и)л
Един в учебното заведение, където се учил Йоан, се отбил някакъв духовник от манастира на незаспиващите братя, който бил учреден от преподобни Маркел († 485 г.) в малоазийската област Витиния и се наричал по този начин, тъй като непрестанно през деня и нощем в него монасите следващо правили свещенодействие. Монахът разказвал на любознателните възпитаници за живота и обичаите на своята обител, само че с най-голяма ученолюбивост го слушал и разпитвал Евтропиевият наследник Йоан. Чистият и възхитен юноша по този начин възлюбил ангелското житие на незаспиващите братя, че изтръгнал заричане от този духовник да пристигна и да го води със себе си, откакто се завърне от поклонението си в Палестина.
свързани новини18660на 14.01.202218490на 12.01.2022
Блаженият Йоан помолил родителите си и те с наслада поръчали да му подготвят едно евангелие, богато украсено със злато и скъпоценни камъни. Монахът устоял на думата си и скрито отвел на кораба си възрадвания младеж, който взел от бащиния си дом единствено подареното му евангелие.
Напразно светият свещеник увещавал младежа да се откаже от желанието си. Той намирал, че знатният цариградски младеж бил доста млад за усилния труд и суровите ограничения на незаспиващите братя, само че Йоан по този начин сполучливо минал през всички строги тествания на послушничеството, че бил постриган и за духовник. Той изпълнявал неуморно и покорно най-тежките работи, молил се непрестанно и пазил подобен непоколебим пост, че самият свещеник бил заставен да сдържа несъразмерните му ограничения. Цели шест години минали в същото непроменяемо старание, и младият Йоан надминал всички със своята монашеска ревнивост. Неговият героизъм ставал обаче все по-труден от мисълта за изоставените от него родители. Споменът за тях почнал да изпълва сърцето му с растяща и все по-дълбока тъга. Мислите за тях почнали да смущават даже неговите молебствия. Лукавият дух се възползвал от това разпръскване и подло почнал да му напомня благосъстоянието и блясъка на бащиния дом и всичко, от което той се бил отрекъл. Чрез интензивен труд и горещи моления Йоан успявал да прогонва тези изкушения, само че напрежението от тази изнурителна вътрешна борбаподкосило неговите сили. Той залинял и по този начин измършавял, че игуменът загрижено му споделил:
- Не ти ли споделих аз, чадо, че Бог не желае от чиновниците си несъразмерни писания и ограничения, а ти не ме послуша и се натовари с задължение, което не е по силите ти...
- Не трудовете и лишенията ме пречупиха, отче свети, само че мене ме терзае тъга, изтезава ме вътрешна битка...
И искрено изповядал на своя нравствен отец своите мъчителни мисли за родителите си. Богомъдрият свещеник взел драговолно паниките на своя любим и се отнесъл с огромно състрадание към мъчителните стихии в неговото чисто сърце. Помолил се и взел ненадейно решение: пуснал го да се завърне при своите родители, като му заповядал да се пази от дяволските мрежи и да води непокварен живот.
С надълбоко обезсърчение младият духовник приел препоръките и благословението на своя свещеник и тръгнал на път за Цариград. Той добре съзнавал, че отива на доста тежък героизъм и доста се молил да успее и в бащиния си дом да води същия непоколебим и сдържан живот, както в напуснатия манастир. По пътя Йоан срещнал един бедняк, сменил облеклата си с неговите и облечен в дрипи наближил бащиния си замък. Той паднал на земята и благодарил на Бога със сълзи. Когато се стъмнило, той останал да нощува пред заключените врати на своя дом. На другата заран шефът на бащината му къща разкрил дрипавия пътешественик, само че тогавашният любим бил толкоз неразпознаваем, че той не го познал.
- Какво търсиш тук? Махай се, веднага ще излязат господарите!
- Моля те, не ме прогонвай – добродушно дал отговор жалкият дрипльо. – Никому няма да сторя зло, а тебе Бог ще възнагради за твоето състрадание.
Добрият иконом се съжалил над безобидния злощастник и го оставил на мира. След малко се задали родителите на Йоан, които отивали към царския дворец и отминали своя наследник, без да го познаят. Едва удържал вълнението си бедният Йоан при типа на обичните си родители. Когато те се отдалечили, той дълго плакал и се молил на колене, само че по-късно се решил на невероятна жертва. Останал да живее в извънредно примирение и доброволна мизерия пред вратата на богатия наставнически дом.
Често минавал благочестивият Евтропий около просяка и нееднократно си казвал: " Колко толерантен е този дрипльо! Той понася и зной, и мраз, без да се оплаква. Наистина на такива е Царството небесно! Ех, кой знае дали и благият ми наследник не живее някъде в същата мизерия! " И състрадателно почнал да се грижи за безвестния бедняк, като му давал великодушна лепта и му изпращал храна от личната си софра, само че Йоан раздавал всичко на другите просяци, а се хранел единствено с самун. Господарката на дома обаче се гнусяла от дрипавия и мръсен бедняк. Дори заповядала да го прогонят от нейния предел. Домакинът се съжалил и му направил дребна колибка, която да скрива от очите й клетника...
Три години претърпял Йоан в тази барака. Пред очите му всеки блестял богатият лукс на бащиния дом, а самият той прекарвал дните си в последна мизерия, строго самоограничение и непрестанна молитва. Дори и прислужниците от къщата се употребили с уважението на другите, а той страдал от ограничения, студ и задух, като не липсвало презрението и даже оскърбленията на минаващите.
Като минали трите години, Йоан получил насъне признание, че след три дни Бог ще го прибере при Себе Си.
- Благодаря Ти, Господи, че искаш да удостоиш мене, недостойния, с покоя на праведните! Моля те, Владико, помени родителите ми и ги избави по Твоето състрадание!
На другия Йоан намерил иконома и упорито му поръчал да помоли господарката си да пристигна при него, тъй като имал да й заяви нещо.
- Какво има да ми споделя този бедняк? – отвърнала горделивата стопанка. – Та аз не мога да го виждам!...
- Иди жено! – споделил й Евтропий. – Не се гнуси от бедняците; тях Бог е избрал! – Въпреки внушението на положителния си мъж тя въпреки всичко не отишла при просяка. Йоан поръчал да й оповестят:
- След три дни ще умра! Ако не дойдеш при мене, доста ще съжаляваш по-късно...
Много желал блаженият Йоан да се елементарни с родителите си и изключително със своята майка. С последната среща той желал да развълнува майчиното сърце и да се разсъни в него състрадание и съчувствие. Най-сетне тя излязла от къщата и заповядала да донесат при нея просяка, тъй като той към този момент не могъл да върви. Йоан покрил лицето си с забрадка, с цел да прикрие вълнението си, и споделил на майка си:
- Госпожо, скоро ще свършат грижите ви за мене... Господ е рекъл: " Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, на Мене сте го сторили " (Мат. 25:40). Той да ви въздаде! А аз, въпреки безпаричен и бедняк, желая да ви оставя един подарък. Но на първо място, апелирам те, госпожо, да заповядаш да ме погребат в колибата, в която живях, и в тия вехти облекла, тъй като не съм заслужен за друго място и за по-хубаво облекло. Той й поднесъл своето евангелие и споделил: " А туй да бъде на тебе и на мъжа ти за разтуха и управление към безконечен живот! ".
Трепнала гордата жена пред подобен неочакван подарък от един бедняк и деликатно заоглеждала златосияйната книга. Тя се затекла към мъжа си с възклицанието:
- Колко доста наподобява на евангелието, което бяхме дали на нашия наследник!
- Та това е същото евангелие! – извикал Евтропий. – Да запитаме просяка, по какъв начин е попаднало то у него и дали знае нещо за нашия наследник!
- В името на Бога, кажи ни, от кое място си взел това евангелие? Къде е нашият наследник?
- Аз съм вашият наследник Йоан! – извикал насълзен блаженият, който повече не могъл да сдържи възприятията си. – На мене бяхте дали това евангелие. Виновен съм аз за вашата тъга, само че даденото ми от вас евангелие ме научи да обичам Бога повече от всичко и да нося с самообладание Неговото име.
Паднали на колене разплаканите родители, прегръщали своя обичан наследник и безкрайна била скръбта им, че толкоз дълго време не са могли да го познаят. Краткотрайна била насладата от неговото намиране, тъй като те трябвало да се разделят с него вечно.
С признателност и прослава на Бога Йоан умрял на третия ден, а майка му, като не запомнила неговата последна молба, го облякла в скъпи облекла, само че незабавно заболяла тежко. Тя също по този начин ненадейно оздравяла, когато по гледище на Евтропий облекли починалия му наследник в носените от него вехти облекла.
Погребали го на мястото на неговата бедна колибка. Родителите му издигнали над неговата гробница черква и страноприемница, в която приемали и обслужвали в негова памет небогати, заболели и странници. Те използвали за богоугодни каузи цялото си положение и завещали да бъдат заровени до своя наследник.
2. Св. преподобни Гавриил Лесновски (ХІ–ХІІ в.)
3. Св. преподобни Прохор Пшински († 1067)
4. Свети преподобни Павел Тивейски
ИМЕН ДНЕС ПРАЗНУВА: Гаври(и)л
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ