Почитаме велик светец, на когото е посветена най-голямата църква в България
1. Св. правоверен княз (1220 - 1263 г.) - В ХІІІ в. Бог изпратил на Русия тежко злополучие. Татарите, под водителството на хан Батий, минали по цялата съветска земя, опожарявали и ограбвали градове и села, взимали в плен хиляди мъже, дами и деца и разорили цялата земя до самия Новгород.
От това злощастие на Русия се възползвали прилежащите враждебни нации шведи, немци и литовци. Те възобновили своите набези от всички страни. Руските князе настойчиво защитавали своята татковина. Един от тях бил и Александър, вторият наследник на великия княз Ярослав ІІ. бил благоверен, свято изпълнявал своя дълг, заслужил любовта на народа и Бог постоянно му помагал.
свързани новини11460на 22.11.202117438на 16.11.2021
Като опустошили Русия, татарите заели степите около реките Днепър, Волга и Урал до Черно и Каспийско море. Там хан Батий основал своето царство, наречено “Златна орда”, и близо до устията на Волга построил гр. Сарай. Руските князе станали негови васали и при възцаряването си трябвало да пътуват до столицата на хана, с цел да получат от него право на князуване. Народът бил обложен с налог, за чието събиране ханът всяка година пращал особени служители. За Владимирски популярен княз Батий утвърдил Ярослав ІІ, а наследник му останал да ръководи Новгородската област, която още била свободна от татарите.
Шведският крал подхванал поход против Новгород. Той събрал грамадна армия и на ладии по река Нева се отправил към столицата на Александър. Новгородци били обхванати от смут. Те по никакъв начин не се надявали да отхвърлен мощния зложелател със своята дребна армия. Но княз упълномощил упованието си на Бога и на справедливостта на своето дело.
Той се помолил в храма “Св. София”, взел благословение от епископа и бодро споделил на дружината си: “Ние сме малко, а врагът е мощен. Но не в силата е Бог, а в правдата!”. И като се срещнал със мощния противник на крайбрежията на р. Нева, с Божия помощ удържал славна победа, за която бил наименуван “Невски”. Такива блестящи победи той нееднократно удържал и над немци, и над литовци, които постоянно нахлували в Русия. Когато татко му Ярослав умрял, ханът утвърдил за популярен княз Владимирски, Киевски и Новгородски.
С възшествието на Александра на Владимировския великокняжевски престол се умножили и неговите грижи и писания. Сега той станал единствен бранител на православната религия и народ срещу татарите. Но трябвало да работи не с меч, а с мъдрост и самообладание. Той е знаел, че не разполага със сили да се опълчи на многочислените татарски орди и че всяка опозиция ще докара единствено до по-голямо опустошение на народа, каквото нееднократно ставало, когато някои князе в неразумието си не желали да извършват повелите на татарския хан.
Единадесет години бил популярен княз. През това време той съумял да направи доста положителни неща за вярата, църквата и народа. Чрез своето посредничество той освободил от татарски налог духовниците като чиновници Божии; получил от хана разрешение да сложи православен свещеник в самата столица на татарското царство и заставил татарите да почитат християнската религия.
Като покорили Русия, татарите оставили съветските князе да ръководят своите княжества. За себе си те желали единствено постоянно да им се събира избраната дан, само че при събирането на тая дан народът постоянно оказвал опозиция. На доста места се стигало до метежи, които татарите грубо потушавали. Така, през последната година от князуването на градовете Владимир, Суздал и Ростов въстанали и избили своите притеснители.
В Ярослав и Устюк избухнали огромни протести. И в Ордата към този момент се готвело грамадно опълчение, с цел да накаже въстаналите. Великият княз самичък отпътувал за Ордата, като се решил или да почине за отечеството, или да го избави. Бог благословил с триумф последното дело на св. Александър. Руската земя била избавена от ново настъпление на татарите.
На връщане от Ордата болен в едно Нижегородско село. Почувствал близката гибел, той свикал князете, съпътстващите го боляри и простите хора, направил последни разпореждания, благословил всички присъстващи, дал прошка им всичко, като изискал и от тях амнистия за всичко. След това се изповядал, причастил се със светите Тайни и предал Богу дух на 14 ноември 1263 година Тогава той бил на 44-годишна възраст. Всички го горко оплакали.
Погребан бил в съборната в манастира “Рождество Богородично”, покрай гр. Владимир. Из цяла Русия се разнесла славата на неговите чудеса. При гроба на св. княз мнозина болки получавали излекуване. При император Петър Велики мощите на св. били пренесени с огромно празненство в новооснования Петербург и положен в издигнатата в негова памет Александро-Невска лавра.
Православната чества паметта на св. на 23 ноември, а преместването на светите му мощи от Владимир в Петербург – на 30 август.
2. Св. Амфилохий Иконийски
3. Св. Григорий, свещеник Акрагантийски
От това злощастие на Русия се възползвали прилежащите враждебни нации шведи, немци и литовци. Те възобновили своите набези от всички страни. Руските князе настойчиво защитавали своята татковина. Един от тях бил и Александър, вторият наследник на великия княз Ярослав ІІ. бил благоверен, свято изпълнявал своя дълг, заслужил любовта на народа и Бог постоянно му помагал.
свързани новини11460на 22.11.202117438на 16.11.2021
Като опустошили Русия, татарите заели степите около реките Днепър, Волга и Урал до Черно и Каспийско море. Там хан Батий основал своето царство, наречено “Златна орда”, и близо до устията на Волга построил гр. Сарай. Руските князе станали негови васали и при възцаряването си трябвало да пътуват до столицата на хана, с цел да получат от него право на князуване. Народът бил обложен с налог, за чието събиране ханът всяка година пращал особени служители. За Владимирски популярен княз Батий утвърдил Ярослав ІІ, а наследник му останал да ръководи Новгородската област, която още била свободна от татарите.
Шведският крал подхванал поход против Новгород. Той събрал грамадна армия и на ладии по река Нева се отправил към столицата на Александър. Новгородци били обхванати от смут. Те по никакъв начин не се надявали да отхвърлен мощния зложелател със своята дребна армия. Но княз упълномощил упованието си на Бога и на справедливостта на своето дело.
Той се помолил в храма “Св. София”, взел благословение от епископа и бодро споделил на дружината си: “Ние сме малко, а врагът е мощен. Но не в силата е Бог, а в правдата!”. И като се срещнал със мощния противник на крайбрежията на р. Нева, с Божия помощ удържал славна победа, за която бил наименуван “Невски”. Такива блестящи победи той нееднократно удържал и над немци, и над литовци, които постоянно нахлували в Русия. Когато татко му Ярослав умрял, ханът утвърдил за популярен княз Владимирски, Киевски и Новгородски.
С възшествието на Александра на Владимировския великокняжевски престол се умножили и неговите грижи и писания. Сега той станал единствен бранител на православната религия и народ срещу татарите. Но трябвало да работи не с меч, а с мъдрост и самообладание. Той е знаел, че не разполага със сили да се опълчи на многочислените татарски орди и че всяка опозиция ще докара единствено до по-голямо опустошение на народа, каквото нееднократно ставало, когато някои князе в неразумието си не желали да извършват повелите на татарския хан.
Единадесет години бил популярен княз. През това време той съумял да направи доста положителни неща за вярата, църквата и народа. Чрез своето посредничество той освободил от татарски налог духовниците като чиновници Божии; получил от хана разрешение да сложи православен свещеник в самата столица на татарското царство и заставил татарите да почитат християнската религия.
Като покорили Русия, татарите оставили съветските князе да ръководят своите княжества. За себе си те желали единствено постоянно да им се събира избраната дан, само че при събирането на тая дан народът постоянно оказвал опозиция. На доста места се стигало до метежи, които татарите грубо потушавали. Така, през последната година от князуването на градовете Владимир, Суздал и Ростов въстанали и избили своите притеснители.
В Ярослав и Устюк избухнали огромни протести. И в Ордата към този момент се готвело грамадно опълчение, с цел да накаже въстаналите. Великият княз самичък отпътувал за Ордата, като се решил или да почине за отечеството, или да го избави. Бог благословил с триумф последното дело на св. Александър. Руската земя била избавена от ново настъпление на татарите.
На връщане от Ордата болен в едно Нижегородско село. Почувствал близката гибел, той свикал князете, съпътстващите го боляри и простите хора, направил последни разпореждания, благословил всички присъстващи, дал прошка им всичко, като изискал и от тях амнистия за всичко. След това се изповядал, причастил се със светите Тайни и предал Богу дух на 14 ноември 1263 година Тогава той бил на 44-годишна възраст. Всички го горко оплакали.
Погребан бил в съборната в манастира “Рождество Богородично”, покрай гр. Владимир. Из цяла Русия се разнесла славата на неговите чудеса. При гроба на св. княз мнозина болки получавали излекуване. При император Петър Велики мощите на св. били пренесени с огромно празненство в новооснования Петербург и положен в издигнатата в негова памет Александро-Невска лавра.
Православната чества паметта на св. на 23 ноември, а преместването на светите му мощи от Владимир в Петербург – на 30 август.
2. Св. Амфилохий Иконийски
3. Св. Григорий, свещеник Акрагантийски
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ