Роскосмос се оплака от американска детска книжка без Гагарин
1. Книжката е издадена на 27-ми юни 2001-ва година. Така и не излиза наяве за какво Роскосмос подвига звук за от дълго време остаряло четиво, в което известна част от информацията не е настояща и е даже неточна.
2. Това не е брошура, разказваща историята за космонавтиката – а за космоса като цяло, Луната, планетите и мястото на Земята измежду Вселената. Поради тази причина тя не стартира с информация за първите в космоса, а за телескопите. Реално първият галактически уред, който е упоменат, е телескопът “Хъбъл ”.
3. В изданието няма нищо за Гагарин, тъй като околоземната орбита не е изключително забавна от астрономическа позиция (макар че совалката е упомената). Няма нищо освен за Гагарин, само че и за първите американски астронавти Алън Шепърд и Джон Глен.
4. Да, в книжката има подробна информация за американското стъпване на Луната, само че не е правилно обвиняването от страна на Роскосмос, че покоряването на космоса стартира с това и се зачертават достиженията от предходните 12 години (вж. точки 2 и 3). В съответната глава е упоменато категорично, че Русия първа изпраща уред, който снима противоположната страна на естествения ни сателит.
5. Американците нямат никаква виновност, че когато се издава книга за междупланетната космонавтика, приносът на Русия в тази сфера е най-малък. Като изключим Луната, единственият сериозен принос на остарялата руска стратегия е проучването на Венера и Халеевата комета (програмите “Венера ” и “Вега ”). Това е и единствената сериозна рецензия, която може да се отправи към книгата – че нищо не е упоменато за венерианските кацания на Съюз на съветските социалистически републики. Но за четиво от 2001-ва, когато са минали едвам няколко години след края на американската задача до Венера “Магелан ”, не е чудно, че американците избират да употребяват лични фотоси от личната си задача.
Като публицист на научно-популярна литература с няколко издадени книги, аз изцяло споделям мнението, че всяка една книга заслужава позитивни. Но е доста значимо по какъв метод се показва отрицателната рецензия. Ако от Роскосмос бяха излезли със мнение в жанр “междупланетните ни приноси не са показани съответно в тази книга ”, аз щях да се съглася с тях. Но когато разказът на управляващите на дадена държава се концентрира върху пренаписването на историята и безконечната благодарност, аз си резервирам правото да не се съгласявам с това. Особено в случай че тази страна се споделя Русия.
Разгледайте видеото на Роскосмос на този линк
