Навърших 30…и е велико!
1. Да се грижа за околните ми без да се конкретизирам върху здравето им прекомерно доста /и да схвана по какъв начин да се случи това/
2. Да синхронизирам вътрешния си свят с външния /и да схвана какво, по дяволите, значи това?!/
3. Да обичам и почитам гаджето си, в смисъл брачна половинка си /и да не се караме за глупости/
4. Да отслабна с 5/10/15 кг
5. Да стартира да спортувам /фитнес, зумба, капоейра, марамумба (смесица от типичен балет, джудо и тенис на маса)/
6. Да си стегна корема /до извличане на най-малко една плочка/
7. Да спра капките за нос /преди да се е наложило да ми вършат пункция/
8. Да си защитя дипломната работа /защото към този момент е срамота/
9. Да си подкрепям обществените контакти /да звъня на приятелките ми повече от един път месечно/
10. Да науча още един език /испански или италиански, в краен случай – португалски/
11. Да се науча да сготвям мусака /или най-малко да пържа яйца, без да не помня да сложа лой в тигана/
12. Да подкрепям къщата постоянно чиста /или най-малко да не оставям вълма от котешка четина да се валят по спалнята/
13. Да не извъртам /а да взимам съществени, учредени на размисъл и зрялост решения и да ги декларирам смело/
14. Да си изправя стойката /дърпайки рамената обратно и гълтайки корема – за повече хубост и респект/
15. Да намаля/спра цигарите, вероятно да понижа и виното
И още 15, които са много персонални. Общо 30 значи. Такъв лист имаше и преди година, преди две, три, четири, пет… преди Нова Година, в неделя, на първи октомври/ноември/декември тъй наречените и в навечерието на всеки идващ рожден ден.
И по този начин до 30 години. Точно тогава нещо се задвижи в поостарелия ми с още една година мозък и взех решение да оставя бележника леко настрани и си зададох въпроса: „ А не може ли и по този начин? “
Какво в случай че не си защитя дипломната работа още няколко години? Ако пуша, употребявам капките за нос, до момента в който не се наложи да ми присадят нова лигавица, не науча нов език, остана си прегърбена и с шкембе? Ако не всеки път пущам пералнята в точния миг, от време на време ненавиждам брачна половинка си и имам моменти на откровена нетърпимост към околните си? Ами знаете ли? Нищо.
Социалният напън върху упованията ни е опрощение . Обикновено сами проектираме упованията върху себе си и сами дърпаме ръчката на механизма на вътрешен тормоз. Няколко години подред къде на смешка, къде не толкоз, чествам 22-рия си рожден, към този момент 8 години. Всъщност това е изцяло ненужно.
Наистина, когато станах на 20, си представях че на 30 ще имам брачен партньор, три деца (Гошко, Катето и Софи), най-малко един Пулицър, най-малко един Нобел, най-малко един Оскар, разпознаваемо, симпатично лице, същата тънка фигура, живи родственици и другари и няколко милиона в офшорки в Делауер за всеки случай – в случай че реша да си чествам 30-тия рожден ден в Hotel de Paris в Монако, смучейки Pernod-Ricard Perrier-Jouet за 270 000 $ бутилката.
Учудващо, не стана тъкмо по този начин.
Страховете, мисля си (но не като психолог поради неналичието на диплома), идват от мъчителния конфликт на проекциите, които тежат на рамената ни, набутани в големи раници, и действителностите, които не всеки път сме подготвени да прегърнем буйно. Страховете от промяната на цифрата, от остаряването, от все по-честата загуба на хора, от все по-смъртодишащите сезони, които се гонят като Юсеин Болт по житейската писта. Лятоесензимапролет, лятоесензимапролет. Понеделниквторниксрядачетвъртъкпетъксъботанеделя.Чакай малко, миг, секунда. Хайде да се успокоим и да помислим.
Не е елементарно всеобщо да погледнем на 30-те години с оптимизъм. Но нищо всеобщо не е готино. Пък и въпреки всичко това са цели 30 години.
Може би тъкмо това е времето да се сетим, че даже да не стегнем коремите си в никакъв случай, това не повлиява кой знае какъв брой доста качеството ни на живот. И даже в никакъв случай да не научим италиански, отново можем да отидем да пием вино на площада Сан Марко. Все отново към този момент сме на 30, нямаме потребност от позволение, с цел да излезем до 11 ч. вечерта. И може би тъкмо това е момента да приемем, че даже постоянно да останем белязани от стрии и да продължаваме да пушим цигари, това някак не ни запраща непосредствено в бездната на провалените хора. Вярно, аз по този начин и не получих Оскар, имам вяра, доста от вас също, само че да погледнем от светлата страна на нещата – Джони Деп също няма Оскар, само че това не му пречи да е спал с Амбър Хърд и да е играл чудовищно добре в няколко кино лентата.
В този ред на мисли и в блян към пунктуалност, присъща на възрастните, приготвих няколко точки, които да погледна, в случай че усетя мразовит лъх на боязън и страдание от наближаващите 30 върху невроните си:
На 30 е тъкмо толкоз ОК да имаш деца, колкото и да нямаш, и противоположното.
На 30 е тъкмо толкоз обикновено да си привързан, колкото и да си самостоятелен, и противоположното.
На 30 е тъкмо толкоз готино да носиш кецове, колкото и токчета, и противоположното.
На 30 можеш да не се срамуваш, че си слушал или слушаш Backstreet Boys.
На 30 можеш да правиш съзнателни избори, които да отстояваш.
На 30 можеш да се изпружиш на плажа по бански, без да покриваш паласките си с кърпи и шалове.
На 30 можеш умерено да си позволиш да прекараш рождения си ден самичък в леглото. Или с още един човек. Или с двама. Или да направиш празненство. Или да запалиш колата и да отидеш да видиш залеза над Бургаското езеро, в случай че е лято или да се качиш да направиш снежен човек на Витоша, в случай че е зима.
На 30 можеш да напуснеш остаряла си работа и да започнеш нова. Ако тя не ти хареса – трета. Или четвърта.
На 30 можеш да си живееш, без потребността да създаваш драми към себе си, с цел да се къпеш в изпросено внимание.
На 30 към този момент не си на 20, само че още не си и на 40. Което си е крепко.
Инфо: http://mamamia.bg
