1,6 млн. българи обитават панелки! Колко още живот има в тях?
1,6 млн. български жители, или всеки четвърти, живее в панелно жилище, сочат статистиките. В градовете блоковете от този вид са над 14 800. В столицата - 3024, в Пловдив - 1274, Варна - 1094, написа " Монитор ".
През 1958 година е издигната първата жилищна постройка у нас по тази технология. Това е пробният 4-етажен блок на ул. „ Найчо Цанов “ №66 в София. Предишната година са създадени и първите панели за нея. Серийното строителство стартира през 1959 година в столичния жк „ Толстой “ по разработки на Института за типизация и индустриализация на строителството (Нипро ИТИС).
Във Велико Търново най-старият блок се намира на ул. „ Самуил “. Последните панелки са от втората половина на 80-те години.
Строени са от Строителни войски и са в кварталите „ Бузлуджа “ и „ Колю Фичето “ за офицери от военното учебно заведение в града.
Панелки те във Варна в центъра, в жк „ Чайка ” и „ Левски ” са изграждани през 60-те години на предишния век, а в „ Младост ” и „ Възраждане ” - към десетилетие по-късно. Повечето от панелните блокове незабавно се нуждаят от саниране, сигнализират експерти. Най-новите панелни жилищни блокове в морската столица са вдигнати през 1985-1986 година в „ Кайсиева градина ” и към някогашния цех „ Електрон ”.
Първите панели в Бургас са издигнати в края на 60-те и началото на 70-те години по едно и също време в " Лазур " и " Славейков ". Към момента проблемите на 50-годишните към този момент панелни здания са свързани главно с пукнатини по страничните стени и ронене на по-тънките панели на терасите или течове от покривите.
В Благоевград първият построен панелен квартал е " Струмско ". Масовото строителство там стартира в края на 70-те години на предишния век. В Стара Загора пък най-старият е недалеко от центъра, най-новият, през 90-те години е в квартал „ Железник “.
Панелки те в Русе са на половин век и повече, доста от хората, които възнамеряват да се реалокират да живеят в града, избират тези квартали
Причината е, че тези места са тихи и спокойни, има учебни заведения и магазини, а и цените са много по-ниски. През годините няколко соц здания имаха съществени градивни проблеми. Известна е сагата с панелния блок „ Калофер “, чиито секции се раздалечават.
В Добрич панелните комплекси са три: „ Дунав “, „ Иглика “, „ Балик “. Първият блок е построен в комплекс „ Дунав “, а последният в „ Балик “. Няма аварирала или необитаема постройка.
Инж. Кирил Милев, дълги години преподавал в УАСГ, строителен специалист и експерт по панелното строителство, сподели за „ Монитор “, че най-вече блокове са се строели от модела БДС 69Сф.
Панелите за тях са се произвеждали в столичния ДК-1 в „ Илиянци “ и във филиала му на гара Искър, а също и в Русе и други градове в страната. „ Известна е с вътрешните си балкони. В Земляне се правеха панелите за тези с външните балкони, които не са доста функционални.
При другия тип балконите са по-стабилни. В София имаше и панелки за студентските общежития. В страната е имало и други списъки на панелки, само че те са били с усъвършенствания на главните 2 (с вътрешните и външните балкони). За построяването на хотелите на курорта Албена е направена обособена номенклатура, създавана в ДК в гр. Толбухин (сега Добрич).
Най-големите плюс на панелките, че се строяха доста бързо. Добре са замислени, само че бяха строени качествено. Слабото място са им фугите сред панелите, които не се уплътняват по стандарта. Другият минус е, че не всички заварки сред обособените детайли са били качествени или не са правени поради слаб надзор. Подобни недостатъци съм виждал при присъединяване ми преди време в приемателни комисии на блоковете. Това крие известни опасности при земетресение, само че те са си устойчиви. За тях се говореше, че ще изтраят единствено 50 години. По-устойчиви от монолитните или пълзящия кофраж, тъй като съвсем всички стени, като се изключи фасадите са част от носещата структура “, разясни инж. Милев.
Проф. дан арх. Борислав Борисов от ВСУ " Л. Каравелов " счита, че самите панели, от които са направени тези здания , са с качество да надживеят и нашите внуци. „ След изграждане на огромна част от панелните блокове имаше много трусове у нас. Тези здания потвърдиха, че са най-устойчиви. Единственото изключение бе блокът в Свищов, паднал през март 1977 година В София пък нито една панелка тогава нямаше даже пукнатини. При монолитните се появиха освен пукнатини, а и цепнатини.
Освен това 1977 година контролът при строителството на панелките бе доста засилен. Единственият риск при този вид блокове е слабият надзор при строителството им, само че това са изключения. Не бива да забравяме и доста положителното и функционално систематизиране на жилищната повърхност в панелните жилища. При едно качествено саниране панелните комплекси в огромните градове могат да се трансфорат в по-желано място за живеене поради по-широките междублокови пространства за разлика от новите квартали, където се вижда презастрояване.
Комплекс „ Тракия “ под тепетата се оформя като град на младите
Жк „ Тракия ” е един от трите най-големи комплекса в България с панелно строителство от годините на социализма. В тези години това е бил кварталът на младите фамилии. В наши дни това към този момент не е по този начин и в случай че днешните млади в шестия регион на Пловдив не помнят кой е бил първият издигнат панелен блок, то по-възрастните и до ден сегашен си спомнят това. „ Когато се нанесохме през 1976 година в блока ни, всичко в близост бе кално поле. Нямаше други издигнати блокове наоколо. Газехме в тиня, с цел да отидем на работа, тъй като нямаше и улици “, си спомнят възрастните жители на региона.
Изграждането на един от най-големите архитектурни и обществени опити в България стартира през 1973 година На празното поле сред Пловдив и Асеновград. Архитектите на новия град са Иван Попов, Веселин Дончев, Антоанета Топалова, Веселина Панджарова.
Авангардната за времето си архитектура легализира демографските процеси на всеобщо напредване към града. Живеенето в панелки става норма за новия социалистически жител.
В ЧЕХИЯ: Партерът постоянно е без жилища
3 години след Пражката пролет, през лятото на 1971 година с родителите ми бях на посетители у братовчед на татко ми в Шумперк - дребен град в тогавашна Чехословакия.
Освен огромния панелен апартамент, в който живееха роднините ни (поне 100 квадрата), даден от завода, където чичо ми работеше като елементарен стругар, ми направи усещане, че на партера на блока нямаше жилища. Цялата повърхност там бе заета от пространства, които да улесняват бита на живеещите във входа стая за детски колички, в друга имаше маса за тенис, в трета - сушилня за облекла през зимата, в идната - работилница, в случай че някой реши да си майстори нещо. Излишно е да споделям, че в тях цареше цялостен ред и не видях там никакви насъбрани непотребни движимости.
Друго забавно нещо в панелния блок, в този незначителен чешки град, бяха балконите. Те бяха външни, само че долната им плоча не бе от тъничък железобетон, както у нас, а от стомана. Освен това във ведомствения апартамент имаше гардероб с повърхност към 6 квадрата и жилището бе газифицирано.
ЕКСПЕРТИ: Санирането на населявани здания - неефективно
Санирането на населявани здания е неефективно, считат строителни специалисти. Инж. Кирил Милев счита, че обновяването със дотации от последните години е направено порочно. „ Най-важно е при санирането да се прегледат връзките сред панелите в какво положение са и да се ремонтират, в случай че е належащо.
Те не са ги пипали. Тези инспекции стават с пренасяне на хората от жилищата, а това у нас не е правено. Тогава има опция да се разтворят фугите и да се види всичко, в това число дали заварките не са ръждясали. Основно се занимават с външните фуги и външната изолираност. В някогашната Германска демократична република беше направено, както би трябвало - с овакантяване краткотрайно на жилищата от техните жители “, напомня инженерът.
„ Във всички случаи би трябвало да се следи положението на заварките сред обособените панели “, сподели проф. дан арх. Борислав Борисов. „ Тази инспекция не е комплицирана за хора, които схващат. При тази интервенция най-хубавият вид е хората краткотрайно да не населяват жилищата си. Така строителната компания може да ревизира безусловно всичко в блока и да види цялостното положение на структурата. За страдание обаче в България не се ползва “, прибавя той.
Обновени са към 3000 кооперации
Едва под 3000 са санираните многофамилни жилищни здания у нас. Те са с потребна повърхност към 12 млн. кв. м, сочи обществената информация от Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013, Оперативна програма “Регионално развитие” 2014-2020 и Националната стратегия за саниране с цялостна дотация от хазната. Статистика за приключените подхванати обновявания на еднофамилни здания липсва, защото досега те не са се употребили от дотации по стратегиите.
93% от жилищен фонд, обхващащ към 67 хиляди многофамилни и 1,3 млн. еднофамилни здания с обща потребна повърхност 235,5 млн. кв. м, не дава отговор на условията за енергийна успеваемост.
Около 2000 са обновените блокове вследствие на осъществяването на ограничения по Националната стратегия за енергийна успеваемост на многофамилни жилищни здания. Към края на 2020 година, по данни на Министерство на регионалното развитие 105 оставаха за дотъкмяване. Общият брой на подписаните контракти за финансиране на ограничения за повишение на енергийната успеваемост с Българската банка за развиване бе 2022.
От въведените в употреба към 2000 многофамилни жилищни здания по държавната стратегия най-вече са в градовете Бургас - 205, а в столицата им броят им е доста по-малък.
През 1958 година е издигната първата жилищна постройка у нас по тази технология. Това е пробният 4-етажен блок на ул. „ Найчо Цанов “ №66 в София. Предишната година са създадени и първите панели за нея. Серийното строителство стартира през 1959 година в столичния жк „ Толстой “ по разработки на Института за типизация и индустриализация на строителството (Нипро ИТИС).
Във Велико Търново най-старият блок се намира на ул. „ Самуил “. Последните панелки са от втората половина на 80-те години.
Строени са от Строителни войски и са в кварталите „ Бузлуджа “ и „ Колю Фичето “ за офицери от военното учебно заведение в града.
Панелки те във Варна в центъра, в жк „ Чайка ” и „ Левски ” са изграждани през 60-те години на предишния век, а в „ Младост ” и „ Възраждане ” - към десетилетие по-късно. Повечето от панелните блокове незабавно се нуждаят от саниране, сигнализират експерти. Най-новите панелни жилищни блокове в морската столица са вдигнати през 1985-1986 година в „ Кайсиева градина ” и към някогашния цех „ Електрон ”.
Първите панели в Бургас са издигнати в края на 60-те и началото на 70-те години по едно и също време в " Лазур " и " Славейков ". Към момента проблемите на 50-годишните към този момент панелни здания са свързани главно с пукнатини по страничните стени и ронене на по-тънките панели на терасите или течове от покривите.
В Благоевград първият построен панелен квартал е " Струмско ". Масовото строителство там стартира в края на 70-те години на предишния век. В Стара Загора пък най-старият е недалеко от центъра, най-новият, през 90-те години е в квартал „ Железник “.
Панелки те в Русе са на половин век и повече, доста от хората, които възнамеряват да се реалокират да живеят в града, избират тези квартали
Причината е, че тези места са тихи и спокойни, има учебни заведения и магазини, а и цените са много по-ниски. През годините няколко соц здания имаха съществени градивни проблеми. Известна е сагата с панелния блок „ Калофер “, чиито секции се раздалечават.
В Добрич панелните комплекси са три: „ Дунав “, „ Иглика “, „ Балик “. Първият блок е построен в комплекс „ Дунав “, а последният в „ Балик “. Няма аварирала или необитаема постройка.
Инж. Кирил Милев, дълги години преподавал в УАСГ, строителен специалист и експерт по панелното строителство, сподели за „ Монитор “, че най-вече блокове са се строели от модела БДС 69Сф.
Панелите за тях са се произвеждали в столичния ДК-1 в „ Илиянци “ и във филиала му на гара Искър, а също и в Русе и други градове в страната. „ Известна е с вътрешните си балкони. В Земляне се правеха панелите за тези с външните балкони, които не са доста функционални.
При другия тип балконите са по-стабилни. В София имаше и панелки за студентските общежития. В страната е имало и други списъки на панелки, само че те са били с усъвършенствания на главните 2 (с вътрешните и външните балкони). За построяването на хотелите на курорта Албена е направена обособена номенклатура, създавана в ДК в гр. Толбухин (сега Добрич).
Най-големите плюс на панелките, че се строяха доста бързо. Добре са замислени, само че бяха строени качествено. Слабото място са им фугите сред панелите, които не се уплътняват по стандарта. Другият минус е, че не всички заварки сред обособените детайли са били качествени или не са правени поради слаб надзор. Подобни недостатъци съм виждал при присъединяване ми преди време в приемателни комисии на блоковете. Това крие известни опасности при земетресение, само че те са си устойчиви. За тях се говореше, че ще изтраят единствено 50 години. По-устойчиви от монолитните или пълзящия кофраж, тъй като съвсем всички стени, като се изключи фасадите са част от носещата структура “, разясни инж. Милев.
Проф. дан арх. Борислав Борисов от ВСУ " Л. Каравелов " счита, че самите панели, от които са направени тези здания , са с качество да надживеят и нашите внуци. „ След изграждане на огромна част от панелните блокове имаше много трусове у нас. Тези здания потвърдиха, че са най-устойчиви. Единственото изключение бе блокът в Свищов, паднал през март 1977 година В София пък нито една панелка тогава нямаше даже пукнатини. При монолитните се появиха освен пукнатини, а и цепнатини.
Освен това 1977 година контролът при строителството на панелките бе доста засилен. Единственият риск при този вид блокове е слабият надзор при строителството им, само че това са изключения. Не бива да забравяме и доста положителното и функционално систематизиране на жилищната повърхност в панелните жилища. При едно качествено саниране панелните комплекси в огромните градове могат да се трансфорат в по-желано място за живеене поради по-широките междублокови пространства за разлика от новите квартали, където се вижда презастрояване.
Комплекс „ Тракия “ под тепетата се оформя като град на младите
Жк „ Тракия ” е един от трите най-големи комплекса в България с панелно строителство от годините на социализма. В тези години това е бил кварталът на младите фамилии. В наши дни това към този момент не е по този начин и в случай че днешните млади в шестия регион на Пловдив не помнят кой е бил първият издигнат панелен блок, то по-възрастните и до ден сегашен си спомнят това. „ Когато се нанесохме през 1976 година в блока ни, всичко в близост бе кално поле. Нямаше други издигнати блокове наоколо. Газехме в тиня, с цел да отидем на работа, тъй като нямаше и улици “, си спомнят възрастните жители на региона.
Изграждането на един от най-големите архитектурни и обществени опити в България стартира през 1973 година На празното поле сред Пловдив и Асеновград. Архитектите на новия град са Иван Попов, Веселин Дончев, Антоанета Топалова, Веселина Панджарова.
Авангардната за времето си архитектура легализира демографските процеси на всеобщо напредване към града. Живеенето в панелки става норма за новия социалистически жител.
В ЧЕХИЯ: Партерът постоянно е без жилища
3 години след Пражката пролет, през лятото на 1971 година с родителите ми бях на посетители у братовчед на татко ми в Шумперк - дребен град в тогавашна Чехословакия.
Освен огромния панелен апартамент, в който живееха роднините ни (поне 100 квадрата), даден от завода, където чичо ми работеше като елементарен стругар, ми направи усещане, че на партера на блока нямаше жилища. Цялата повърхност там бе заета от пространства, които да улесняват бита на живеещите във входа стая за детски колички, в друга имаше маса за тенис, в трета - сушилня за облекла през зимата, в идната - работилница, в случай че някой реши да си майстори нещо. Излишно е да споделям, че в тях цареше цялостен ред и не видях там никакви насъбрани непотребни движимости.
Друго забавно нещо в панелния блок, в този незначителен чешки град, бяха балконите. Те бяха външни, само че долната им плоча не бе от тъничък железобетон, както у нас, а от стомана. Освен това във ведомствения апартамент имаше гардероб с повърхност към 6 квадрата и жилището бе газифицирано.
ЕКСПЕРТИ: Санирането на населявани здания - неефективно
Санирането на населявани здания е неефективно, считат строителни специалисти. Инж. Кирил Милев счита, че обновяването със дотации от последните години е направено порочно. „ Най-важно е при санирането да се прегледат връзките сред панелите в какво положение са и да се ремонтират, в случай че е належащо.
Те не са ги пипали. Тези инспекции стават с пренасяне на хората от жилищата, а това у нас не е правено. Тогава има опция да се разтворят фугите и да се види всичко, в това число дали заварките не са ръждясали. Основно се занимават с външните фуги и външната изолираност. В някогашната Германска демократична република беше направено, както би трябвало - с овакантяване краткотрайно на жилищата от техните жители “, напомня инженерът.
„ Във всички случаи би трябвало да се следи положението на заварките сред обособените панели “, сподели проф. дан арх. Борислав Борисов. „ Тази инспекция не е комплицирана за хора, които схващат. При тази интервенция най-хубавият вид е хората краткотрайно да не населяват жилищата си. Така строителната компания може да ревизира безусловно всичко в блока и да види цялостното положение на структурата. За страдание обаче в България не се ползва “, прибавя той.
Обновени са към 3000 кооперации
Едва под 3000 са санираните многофамилни жилищни здания у нас. Те са с потребна повърхност към 12 млн. кв. м, сочи обществената информация от Оперативна програма “Регионално развитие” 2007-2013, Оперативна програма “Регионално развитие” 2014-2020 и Националната стратегия за саниране с цялостна дотация от хазната. Статистика за приключените подхванати обновявания на еднофамилни здания липсва, защото досега те не са се употребили от дотации по стратегиите.
93% от жилищен фонд, обхващащ към 67 хиляди многофамилни и 1,3 млн. еднофамилни здания с обща потребна повърхност 235,5 млн. кв. м, не дава отговор на условията за енергийна успеваемост.
Около 2000 са обновените блокове вследствие на осъществяването на ограничения по Националната стратегия за енергийна успеваемост на многофамилни жилищни здания. Към края на 2020 година, по данни на Министерство на регионалното развитие 105 оставаха за дотъкмяване. Общият брой на подписаните контракти за финансиране на ограничения за повишение на енергийната успеваемост с Българската банка за развиване бе 2022.
От въведените в употреба към 2000 многофамилни жилищни здания по държавната стратегия най-вече са в градовете Бургас - 205, а в столицата им броят им е доста по-малък.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ