Папата Върнем - Новини

Папа Франциск ръководи традиционното Пасхално бдение, „майка на всички бдения“, както го определя Свети Августин, заедно с четиридесет кардинали, 25 епископи и двеста свещеници. Ватиканската базилика е потънала в мрак, когато в 19:30 ч., в атриума, при централната врата, папата започва ритуала на Светлината, с благословията на нов огън и запалването на пасхалната свещ, последван от процесия със свещи на фона на химна Lumen Christi и светлините на базиликата. Папата ръководи бдението, седнал пред олтара, а след проповедта си отиде до купела, за да извърши тайнството на християнското посвещение на осем катекумени: от Албания, САЩ, Нигерия, Италия и Венецуела, кръстени от папата: трима от Албания, двама от Съединените щати, а другите от Италия, Нигерия и Венецуела.

От болката и скръбта към радостта

В проповедта си, позовавайки се на евангелското четиво на Матей (28:1), папата подчерта невероятното преживяване на жените, които „отидоха да видят гроба“ с мисълта, че ще намерят Исус на мястото на смъртта и че всичко е свършило завинаги. Но го намират празен. Празният гроб променят посоката; напускат гроба и тичат, за да съобщят един нов път за учениците: Исус е възкръснал и ги очаква в Галилея. Това бележи преминаването от огромната скръб от смъртта на Исус до преживяването на пълно удивление от възкресението на Господ. Ние също сме призвани да преминем този път от скръбта до неописуемата радост, посочи папата:

В живота на тези жени настъпва Пасхата, което означава преминаване: те преминават от тъжната пътека към гроба към радостното затичване към учениците, за да им кажат не само, че Господ е възкръснал, но че има една цел, която трябва да бъде постигната незабавно, Галилея. Там е срещата с Възкръсналия, там води Възкресението. През Галилея минава възраждането на учениците, възкресението на сърцата им. Нека и ние да участваме в този път на учениците от гроба до Галилея.

Какво означава да отидем в Галилея

Понякога и ние можем да бъдем смазани от скръб, когато виждаме настоящето само като гробници на разочарование, горчивина или ужас, вярвайки, че нищо не може да се промени, отбеляза папа Франциск. В други моменти се чувстваме „безпомощни и обезсърчени пред силата на злото, конфликтите, които разкъсват взаимоотношенията, логиката на пресметливостта и безразличието, които изглежда управляват обществото, рака на корупцията, несправедливостта, ледения ветровете на войната“. Или смъртта е ограбила сладкото присъствие на нашите близки или защото ни е засегнала болест или бедствие и лесно сме станали жертва на разочарованието и източника на нашата надежда. Това разочарование, отбеляза папата, може да доведе до пресъхване на извора на надеждата в нас.

Вместо това, жените от Евангелието не остават парализирани пред гроба, а „като напуснаха гроба със страх и голяма радост, те изтичаха да кажат на учениците Му“ (ст. 8). Те носят новината, която ще промени живота и историята завинаги: Христос възкръсна! (виж ст. 6). И в същото време те пазят и предават препоръката на Господа: да отидат в Галилея, защото там ще Го видят (вж. ст. 7).

„Но какво означава да отидеш в Галилея?“, запита риторично папата. Две неща: „да излезеш от твоята Горница“ и отидеш сред езичниците (вж. Матей 4:15), да се отвориш за мисията, да избягаш от страха върви към бъдещето. От друга страна, означава връщане към началото, защото всичко започна в Галилея. Там Господ беше срещнал и призовал учениците за първи път:

Да отидем в Галилея означава да се върнем към първоначалната благодат, това е да си върнем паметта, която възражда надеждата, „паметта за бъдещето“, с която сме били белязани от Възкръсналия.

Памет, която възражда надеждата