Той бе категоричен, че България не може да влияе на световните цени. 

„Желанието на всички политици да пипнат публичните пари, достъпът до публичния ресурс на българските и европейските данъкоплатци е най-здравата спойка на коалицио-сглобката”, отбеляза Хампарцумян.

"Не бива да пропускаме желанието на някои хора първо да свалят правителството, за да дойде друго правителство, по-приятелски настроено към Русия и по-неприятелски настроено към Украйна", добави той.

Анализаторът Михаил Кръстев от своя страна посочи, че когато има забрана за внос на украински суровини, е нормално цените да се повишат.

„Държавата изкривява ситуацията, това не е грешно икономическо решение от страна на земеделците. Субсидиите не са толкова голям проблем, колкото липсата на конкуренция”, подчерта експертът. Кръстев даде пример с Япония, където има наложени огромни тарифи за внос на основни стоки. По думите му следващата бомба, която се залага в момента е изчислението, което държавата ще се опита да направи за това колко да се внася.

Политологът Кольо Колев изтъкна, че протестът на земеделците е бил напълно предвидим и ако се е мислило предварително, е можело да се вземат по-добри решения. Той изрази мнение, че положението с енергетиците е същото. Според него политическите пластове няма да се пренаредят.

“Прекратяването на Механизма за сътрудничество и проверка е признание и безрезервна оценка, че с работата на правителството и Народното събрание българската страна успя да осъществи фундаментални и устойчиви реформи в областта на върховенството на правото, които ясно демонстрират способността на страната ни да изпълнява задълженията си на предвидим и надежден член на Европейския съюз", заяви вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел. По думите ѝ това е признание и за дългогодишната активност и усилия на българските граждани и гражданското общество. 

“Днешното решение на Европейската комисия е значителен успех и признание за реформите, които се извършват в България, в областта на върховенството на правото. Това значително повишава доверието към българската правосъдна система и ще се отрази благоприятно на процеса за интеграция на България в Шенген и в еврозоната“, коментира министър Атанас Славов. 

Процесът за прекратяване на МСП започна с нота от 6 юли т.г. на Европейската комисия, с която тя информира Съвета и Европейския парламент за намерението си да затвори механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния. Напредъкът на България и Румъния в областта на върховенството на правото ще бъде оценяван единствено в рамките на годишния цикъл в тази насока, приложим и за всички останали държави-членки на ЕС, се казва още в съобщението.