"Позицията и желанието на Хърватия е, че ние сме транзитна страна, а не страна, която получава огромни количества украинско зърно, което е по-евтино от нашето, което би застрашило нашите фермери", заяви Пленкович, цитиран от хърватската национална телевизия ХИНА.

Решението идва след като Европейската комисия продължи въведената забрана за внос на зърно от Украйна. Такава въведоха едностранно няколко държави - Полша, Унгария, Словакия. България обаче напусна "зърнената коалиция" и вдигна ембаргото. Киев вече започна правни действия. 

По думите на Пленкович не се изключва Хърватия също да въведе забрана. 

Хърватия предложи използването на морските си пристанища на Украйна докато достъпът на Киев до Черно море е блокиран от Русия на фона на продължаващата война. Не е известно колко зърно е изнесено през хърватските пристанища.

Това заяви пред Нова телевизия Яни Янев от Съюз на производителите на растителни масла.

Повод за коментара му са протестите на земеделците, които недоволстват заради отмяната на забраната за внос на стоки от Украйна. 

“Мога със сигурност да кажа, че ако ние натоварим нашите мощности да работят с по-висок капацитет, това се отразява съществено на цените. Но основното в себестойността на слънчогледовото олио е цената на суровината”, посочи Яни Янев, Съюз на производителите на растителни масла.

Той допълни, че фабриките за преработване ще затворят при липса на суровина, но това не означава, че у нас няма да влиза продукция от други места: 

“Сигурно ще затворим, ако няма откъде да купим количества суровина. Ние сме един отворен пазар, забранен е вносът от Украйна, но слънчогледово олио може да влезе отвсякъде. Ние ще затворим фабриките, няма да произвеждаме българско, но ще влезе от други места”.

Атанас Атанасов от Федерацията на развъдните организации в говедовъдството посочи, че животновъдството разчита на по-евтина продукция, но забраната за внос на зърно няма да попречи на националната политика в България. Той даде пример, че продуктите, за които не е имало забрана като суровото и сухото мляко, не са довели до понижаване на цените за потребителя. Позицията му идва след като правителството мотивира решението си да премахне забраната за внос с това, че украинското зърно би спомогнало за намаляване на инфлацията. 

По темата за поканата за квоти какви стоки, в какво количество, за какъв период от време да се разпределят Атанасов посочи, че това не зависи от правителството. 

“Съгласно решението на ЕС за разрешаване на вноса от Украйна това се решава от украинското Министерство на икономиката. Ако има разрешение от украинското министерство за износ към България, нашето правителство не може да попречи”, добави той.

Коментарът му идва на фона на недоволството на множество сектори и настоявания за оставката на земеделския министър Кирил Вътев.

Зърнопроизводителите са недоволни заради отмяната на забраната за внос на украинско зърно. Според бранша заради количествата, които влизат у нас от Киев, голяма част от продукцията залежава по складовете. Костурков обаче не е съгласен. Според него производството на зърно у нас е четири пъти по-голямо от потреблението, а производството на слънчоглед - два пъти по-малко от нужното на преработвателите. 

“Не е редно тези преработватели да остават без суровина”, смята зам.-председателят на ресорната комисия в НС. 

Той допълни, че Украйна е впрегнала цялата си мощност да преработва слънчоглед, което означава, че нямат големи количества за износ. Костурков прогнозира поевтиняване на олиото у нас и заяви, че не вижда проблем когато нямаш суровина, да я внесеш.

Според Росен Костурков в Народното събрание държавата е взела правилната позиция като е премахнала забраната за внос. По думите му това показва, че в управлението няма разнобой.

Това заяви пред Нова телевизия ген. Съби Събев - първият национален военен представител на България в Главната квартира на НАТО по повод намеренията за изграждане на база на Алианса край Ямбол. За целта ще се инвестират около 100 млн. лева. 

“Да не забравяме това, което се обсъжда в момента е развитие на концепцията  на Многонационалната бойна група в България с водеща страна Италия. Става въпрос за изграждане на постоянна инфраструктура, която може да поема по-големи количества хора”, заяви на свой ред доцент Георги Цветков, който председател по отбранителна политика и планиране във Военната академия "Георги Стойков Раковски”.

“Мястото е избрано изключително удачно от стратегическа гледна точка. Наблизо е военното пристанище в Бургас – най-голямата ни и вече почти единствената база. Пристанището е изключително удобно и близкото разстояние до Кабиеле ще подпомогне да се свърже тази триада на сухопътните, военноморските и военновъздушните сили на НАТО”, категоричен е Васил Данов, капитан I ранг о.з от  Атлантическия съвет на България.