"Комисията ще насърчи държавите членки да определят национални координатори по санкциите, за да гарантират ефективното им прилагане и съобщаване", се казва в съобщение, разпространено преди събирането на експертите в понеделник следобед.

Повечето западни съюзници на Украйна, сред които САЩ, Австралия, Япония, Норвегия и Швейцария, вече имат такива координатори.

От него става ясно, че вече са готови нови ИТ инструменти, които ще бъдат предоставени на националните власти, за да следят прилагането на защитни стени срещу санкционирани лица, които имат собственост в ЕС.

Междувременно американската информационна агенция "Блумбърг" съобщи, че Европейската комисия работи по нов - 12-и пакет от санкции срещу Русия от началото на войната, който ще бъде официално предложен през октомври.

Новите мерки вероятно ще включват европейски вариант на подготвяната от групата на най-развитите индустриални нации - Г-7, забрана за купуване на руски диамати, както и дългоочаквано предложение за използване на печалбите, генерирани от замразените активи на вече санкционираната руска централна банка, за възстановяването на Украйна, пише "Блумбърг".

Миналата седмица Белгия съобщи, че Г-7 е в напреднал етап на обсъждане на ограничаване на търговията с диаманти и предстои тя да бъде въведена в скоро време.

Също в понеделник Ройтерс съобщи, че Полша е предложила разширяване на забранителния списък с руски диаманти и с налагането на ембарго на вноса на пропан-бутан.

Според Варшава само през 2021 г. диамантите са донесли на руския бюждет 4.5 милиарда долара. Предлага се да се ограничи дейността в ЕС на най-голямата руска диамантена компания - "Алроса" (Alrosa).

В писмо на полското правителство до Европейската комисия се казва, че ЕС трябва да спре да купува руски пропан-бутан. Този втечнен нефтен газ не е включен в наложеното от ЕС ембарго върху вноса на нефтени продукти от Русия, който действа от февруари.

В мотивите се посочва, че мярката би запазила "целостта и прозрачността на пазара на пропан-бутан" и би позволила да се избегне нарушаването на конкуренцията.

Предлага се и разширяване на списъка на ИТ услуги, които не могат да се предлагат на руски фирми. Досега ЕС е забранил само предоставянето на ИТ консултантски услуги.

Документът също така призовава за намаляване на квотата за внос на руски синтетичен каучук, която беше въведена в 10-ия пакет от санкции, забраняващ вноса на руски стоманени профили и на сода каустик.

Той също така предлага повече руски компании от военната промишленост да бъдат включени в новия пакет, повече медии, разпространяващи дезинформацията на Кремъл и да се санкционират субекти, свързани с компанията за ядрена енергия "Росатом".

В него също се казва, че несанкционираният руски олигарх от "Алфа-груп" Андрей Косогов трябва да бъде включен в новия пакет заедно със застрахователната компания "АлфаСтрахование", която застрахова превозните средства, използвани от руската Национална гвардия.

Полша настоява всички санкции, наложени на Русия да бъдат прилагани и срещу Беларус.

"Спешно е ЕС да приеме нов пакет от санкции срещу Беларус, привеждащ в съответствие мерките между санкциите срещу Русия и Беларус. Настоящата липса на привеждане в съответствие създава системна вратичка, където Беларус се превръща в център за заобикаляне на санкциите на ЕС срещу Русия", се казва в писмото от Варшава.

Полското предложение сега ще бъде разгледано от Европейската комисия. Тя ще подготви законодателното предложение, което ще трябва да бъде одобрено от всички посланици на правителствата на ЕС в Брюксел. Окончателният пакет от санкции на ЕС срещу Русия, ако и когато се появи, не е задължително да включва всички елементи на полското предложение, посочва Ройтерс.

При всички положения през есента и зимата цените ще са много по-високи, става ясно от проучване на гръцките синдикати. Председателят на Съюза на работещите в хранителната промишленост Апостолос Рафтопулос отбеляза, че цените на зехтина и млечните продукти са изключително високи.

Сирене под 13 евро за килограм вече няма. Яйца и кашкавал са трудно достъпни за доходите на преобладаващата част от домакинствата.

Председателят на Съюза на потребителите посочва зехтина като продукт, който е с най-голямо повишение в магазините.

Гръцката статистическа агенция Елстат публикува списък със стоки с рязко покачване на цената в последния месец. Това са хляб, риба, захар, шоколадови изделия.

От министерството на развитието коментират, че драстичното увеличение на цените е резултат от високите разходи за производство.

В същото време проверяващи екипи на Министерството на финансите глобиха вериги супермаркети за необосновано покачване на цените.

"Но има други и на тях не виждам за какво да се извинявам – това са тези, които получават „лъвския пай“ от многомилиардните помощи, дадени през последните години, с които си построиха вили, купиха си яхти и скъпи коли. Голяма част от тях са в сърцето и организацията на този протест“, подчерта министър-председателят.

Правителството никога не е отказвало диалог с аграрния сектор. Това заяви премиерът акад. Никола Денков след възникналото напрежение със зърнопроизводителите. Представители на протестиращите участваха в 5 срещи, организирани от министър Вътев. Те са в непрекъснат контакт с него. Кабинетът е готов за диалог, за да се види какви са специфичните проблеми, продължи той.

Основният проблем, който се поставя от протестиращите, вече е решен в споразумението, което е обяснено от ЕК и Украйна. Оставаме с протегната ръка и сме готови за диалог, посочи той.

В България не са допускани и няма да бъдат допускани стоки, които са извън стандартите на Европа, каза още премиерът.

Денков каза, че е разговарял и на два пъти с колегата си премиер на Украйна. Оттам щели да изготвят списък със стоки, които няма да се изнасят в ЕС. Сега България трябва да изготви наш списък. Денков съобщи, че е поканил протестиращите да изготвят този списък заедно, но земеделските производители са отказали и сега се канят да блокират страната.

Ще се преразгледа методиката на преразпределение на субсидиите, за да бъде по-справедливо разпределението към малките и средни производители, съобщи още той.

Основният проблем, който се поставя от протестиращите, вече е решен в споразумението, което е обяснено от ЕК и Украйна. Оставаме с протегната ръка и сме готови за диалог, посочи той.

В България не са допускани и няма да бъдат допускани стоки, които са извън стандартите на Европа, каза още премиерът.

Денков каза, че е разговарял и на два пъти с колегата си премиер на Украйна. Оттам щели да изготвят списък със стоки, които няма да се изнасят в ЕС. Сега България трябва да изготви наш списък. Денков съобщи, че е поканил протестиращите да изготвят този списък заедно, но земеделските производители са отказали и сега се канят да блокират страната.

Поводът за напрежението е информация от доклад на ДАНС, според която  три фирми са извършвали износ на медикаменти, включени в забранителния списък, не са изпълнили задължението си да поддават данни към СЕСПА – Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти, както и са се снабдявали с медикаменти от търговци на дребно в нарушение на закона. 

В момента липсват медикаменти за диабет, антидиабетични препарати, лекарства за деца, има проблем и с "Налоксон".

Трите фирми са обект на административно-наказателно производство.

Според Костадин Ангелов причината за липсата на лекарства се дължи на поправка в нормативната уредба, прокарана в периода, в който Асена Сербезова е здравен министър в кабинета “Петков”. Текстът на въпросния доклад на ДАНС, на който обаче се позовава самия Костадинов, го опровергава. Причината - поправката не е на Асена Сербезова, а е внесена от Даниела Дариткова, която тогава бе депутат от ГЕРБ. Законът пък е приет през 2018 г., внесен година по-рано от Министерския съвет, когато Кирил Ананиев бе здравен министър.

Самата Асена Сербезова посочи, че няма промяна във формулата, въпреки че тъкмо това посочи Костадин Ангелов пред журналисти. Тя уточни, че след установяване, че формулата е грешно приложена, в резултат на предложение от одитиращите, е разпоредила въпросната формула да бъде приведена в съответствие със закона.

"Твърдението, че спазването на закона е причина за недостиг, е внушение за неспазване и неуважение към законодателството, което не мога да приема от представител именно на законодателната власт. Като министър, когато до мен достигне доклад с констатация, че законодателството не е спазено, съм длъжна да предприема действия", подчертава Сербезова.

Полското правителство заплаши да наложи своя собствена едностранна забрана - което би нарушило правилата на единния пазар на ЕС. 

Примерът последва и Унгария, след като премиерът Виктор Орбан подписа указ, с който да удължи ембаргото. Според унгарския министър на земеделието Ищван Наги ще бъде забранен вносът на 24 украински продукта, чийто списък е публикуван в правителствения вестник. В допълнение към зърнените храни, той включва по-специално месо, яйца, зеленчуци, мед, слънчогледови семки и вино.

Словакия също удължи ограниченията, за да избегне "неоправдания натиск върху пазара в страната и да гарантира интересите на местните производители". 

Вносът на украинско зърно, включително пшеница и царевица, беше блокиран от територията на пет източни страни от ЕС - Полша, Унгария, Словакия, Румъния и България - съгласно споразумение, постигнато с Брюксел по-рано тази година. Беше разрешен само транзит до други дестинации. Мерките бяха въведени, за да защитят производителите, които се оплакаха от загуби заради вноса на евтини култури от Украйна. 

Сега Украйна ще трябва да предприеме мерки, за да гарантира, че нейният износ на зърно не нарушава съседните пазари, става ясно от изявлението на ЕК. Междувременно изпълнителната власт на ЕС ще се въздържа от налагане на ограничения.

Преди два дни обаче на фона на заплахи от протести на зърнари българският парламент прие да вдигне забраната за вноса на украинско зърно. Правителството заяви, че ембаргото е довело до загуби в държавния бюджет, а освен това според властта позволяването на вноса ще намали инфлацията. Зърнопроизводителите обаче негодуват и готвят масови протести от понеделник. Днес премиерът акад. Николай Денков покани на среща производителите, но заяви, че от тях зависи диалогът да продължи.