„Счупените лодки“ – една чудесна притча
Една чудесна алегория, която ще ни накара да се замисли какъв брой пъти сме имали смелостта да потопим счупените лодки:
На брега на огромна река живял риболовец със своето семейство. Някога работата му споряла и живеел добре, само че тези времена останали в предишното.
Сега реката носела все по-малко риба, лодката се износила и тъй като нямало с какво да купи нова лодка, на рибаря се налагало надали не всеки ден да я поправя.
Веднъж около тези места минал еди дъртак и помолил рибаря за заслон за нощта. Приели го задушевно, дали му вечеря, въпреки тя едва-едва да стигнала за всички и го подслонили на най-удобното място в дома.
На сутринта, приготвяйки се да си върви, старецът попитал по какъв начин да се отблагодари на домакините за леглото и храната. Виждайки, че старецът въобще не е богат, рибарят единствено се усмихнал и споделил:
– Виждам, че си умен човек и си видял доста. Дай ми като признателност съвет – по какъв начин да се измъкна от нищетата и това ще ми е задоволително.
– Добре – съгласил се старецът. – За да се измъкнеш от нищетата, би трябвало да потопиш своята лодка.
Казал това и си тръгнал без повече да го видят.
Рибарят не схванал този съвет, единствено повдигнал плещи: „ Може би старецът си е изгубил мозъка? Как да потопя лодката си – ние и в този момент едвам се прехранваме, а без нея напряко ще умрем от апетит.
Рибарят не последвал съвета, живял си както преди, бедствал от ден на ден – към този момент се налагало постоянно фамилията да си ляга без вечеря.
А един път, в мощна стихия, остарялата му вехта лодка се разрушила и рибарят едвам оживял.
Седнали, заоплаквали се, само че нямали какво да създадат – събрали си скромните движимости и се отдръпнали от вкъщи си, тръгнали надолу по реката, с цел да търсят прехранване.
Не след дълго реката ги довела до огромно рибарско населено място. Колко лодки имало там!И огромни шхуни, и напълно дребни ладийки.
Сърцето на рибаря несъзнателно се зарадвало, като ги видял! Но той нямал своя и нямало с какво да си купи. Седял рибарят на брега, гледал непознатите лодки и тъжал.
Дълго седял по този начин и сред своите тъжни мисли почнал да вижда: тази лодка се нуждае от ремонт и онази там би трябвало да се постегне, а онази пък напълно ще се скапе, в случай че незабавно не се поправи…
И рибарят почнал да ремонтира лодките, въпреки всичко това умеел великолепно! Колко пъти му се налагало да позакърпи своята, бил изучил всичко в детайлности, което, без да забележи, го направило превъзходен занаятчия!
Работата му била бързо оценена и скоро в селото му се разнесла славата: индивидът твори чудеса, лодките му стават по-добри и от новите! Започнали да идват при него и хора отдалеко.
Минало малко време и той можел да си купи нов дом, само че не порутена къща, а хубава, с красива градина. И парите почнали да идват, а в фамилията никой към този момент не се сещал за глада.
Едва тогава рибарят си спомнил за стареца, който го посъветвал да потопи лодката си и схванал какъв брой мъдри били думите му!
– Така става постоянно – споделила Луната – човек се държи за остарялото до последно, опасява се от измененията повече, в сравнение с от нормалните компликации и тъга. А измененията, с каквото и да стартират, постоянно носят положително. Особено когато човек е подготвен да ги види и одобри!
