Имат ли мъжете и жените различен въглероден отпечатък?
● Мъжете отделят сред 16 и 26% повече излъчвания от дамите, което се дължи главно на разликите в потреблението на храната и в използването на превоза.
● Мъжете употребяват повече коли на огромни дистанции и карат по-често сами.
● В България мъжете карат с към 70% повече от дамите, което води до по-висок въглероден отпечатък от превоз.
● Съществен дял от разликите в излъчванията се дължи и на потреблението на месо. Мъжете по-често избират алено месо. Данни от България демонстрират, че мъжете у нас употребяват месни артикули съвсем всекидневно, до момента в който дамите – приблизително едвам 1–2 пъти седмично.
● Разбирането на разликите оказва помощ за по-ефективни и обществено обективни ограничения за намаляване на климатичните промени.
Двойка сяда в ресторант в края на работния ден. Менюто е богато – месо, риба, вегетариански ястия. Той поръчва телешки стек с гарнитура. Тя избира зеленчуково ядене и салата. Подобни подиуми се разиграват всеки ден, на всички места към нас. Ако се замислим обаче, зад тези нормални избори стоят разнообразни модели на ползване и въглероден отпечатък и – както демонстрират редица научни проучвания – систематични разлики сред мъжете и дамите. Този повтарящ се модел се демонстрира в храната, превоза и метода, по който използваме ресурсите. И оформя неравенства във въглеродните излъчвания по пол.
За постигането на съответни климатични политики е нужно да установим кои групи от популацията отделят повече излъчвания – и за какво. Важно е да създадем уточнението, че разликите във въглеродния отпечатък не са резултат от биологични разлики, а от обществени функции, стопански благоприятни условия и културни модели на ползване.
През последните десетилетия в света, а и в България, интензивно се работи по тематиката за намаляване на последствията от измененията в климата. За правенето на съответни политики в тази посока обаче е нужен по-задълбочен разбор на въглеродния отпечатък на другите социално-демографски групи. Сред характерностите, които имат отношение към казуса, се подрежда и полът. Многобройни проучвания откриват, че половите функции и моделите на ползване основават друг въглероден отпечатък, с последствия за политиките, здравето и климатичната правдивост.
Кой има по-висок въглероден отпечатък – и за какво?
Различните изследвания, изследващи тематиката кой от двата пола има по-голям въглероден отпечатък, сочат еднопосочно и изрично, че това са мъжете. Според проучване от 2025 година разликата в отделените излъчвания на мъжете и дамите е цели 26%. Тя се дължи главно на динамичностите в потреблението на храна и потреблението на превоза. Годишният въглероден отпечатък от потреблението на храна и превоз от мъжете е приблизително 5,3 тCO2e, до момента в който тези от дамите са 3,9 тCO2e.
Проучването е извършено във Франция, като създателите преглеждат храните и превоза от всички категории ползване и прецизират, че разликата във въглеродния отпечатък сред половете не би се изравнила даже в случай че се вземат поради отделените излъчвания и за другите категории ползване. Специално във Франция превозът и храните способстват надлежно за 30% и 22% от въглеродния отпечатък на глава от популацията (Baude, 2022). Останалите 48% излъчвания са резултат на жилищни потребности, материални артикули и други услуги. Емисиите от жилища (за електричество, отопление и изстудяване на дома и т.н.) при двойки или фамилни хора за жилищни потребности са сложни за установяване в границите на семейството.
Изследване в Испания от 2024 година сочи, че семействата, в които доминират мъже, имат по-висок въглероден отпечатък. Колкото по-висок е делът на дамите в едно домакинство, толкоз по-нисък е въглеродният отпечатък от ползване в заведения за хранене и превоза.
Допитване от 2021 година в Швеция открива, че разноските за артикули, закупени от мъжете, водят до 16% повече парникови излъчвания спрямо тези на дамите, макар сходните месечни разноски на двата пола. Най-голямата разлика се регистрира в разноските на мъжете за бензин и дизел за техните коли.
Защо мъжете карат повече – и по какъв начин това се трансформира в излъчвания
Анализът съпоставя несемейните мъже и дами в Швеция и открива, че употребяваната храна и почивките са повода за над половината от всички излъчвания и за двата пола. Тук главните разлики сред половете са в перата “ваканции ” и “транспорт ”.
Мъжете употребяват по-често коли на огромни дистанции и карат по-често сами. Затова и мъжкият пол отделя повече излъчвания и в тази скандинавска страна.
Тези заключения се удостоверяват и от данните на Националната администрация за сигурност на придвижването по пътищата (NHTSA) на Съединени американски щати. Жените водачи там изминават приблизително 10 000 благи всяка година, до момента в който мъжете – към 16 500 благи годишно. Накратко, дамите карат с към 30% по-малко на годишна база.
Как стои въпросът в България?
По данни на КАТ в България има към 3,5 – 4 млн. дейни свидетелства за ръководство на МПС. Макар Министерство на вътрешните работи да не разгласява постоянно систематизиране по пол, статистическите трендове и данните от застрахователния бранш демонстрират, че мъжете съставляват почти 60–65% от водачите (≈ 2,1–2,4 млн.), а дамите – 35 – 40% (≈ 1,3–1,5 млн.), като делът на дамите последователно нараства.
Разликите сред половете се задълбочават при изминатите дистанции. Данни от показателя за безвредно шофиране (SDIndex) и бранша на техническите прегледи демонстрират, че междинният годишен пробег на мъжете е доста по-висок. Докато българският водач изминава приблизително сред 10 000 и 15 000 км годишно, при мъжете този индикатор доближава 12 000 – 18 000 км, а при дамите – 7 000 – 10 000 км.
Тези разлики се изясняват както с професионалната претовареност – мъжете по-често упражняват действия, свързани с превоз и дълги пътувания – по този начин и с другите модели на напредване, при които те по-често поемат дългите извънградски направления. Докато дамите карат най-вече в градска среда за ежедневни потребности като работа, извършване на покупки и грижи за деца. В резултат мъжете изминават приблизително с към 6 500 км повече годишно, което значи, че карат почти 75% повече от дамите на годишна база.
Месото, мъжествеността и въглеродният отпечатък
Друг забележителен принос за разликата във въглеродния отпечатък сред мъжете и дамите е потреблението на месо.
В съвсем всички страни мъжете употребяват повече месо от дамите. Тази наклонност е по-силна в развитите страни, което допуска, че по-голямото тъждество сред половете може да докара до по-големи разлики в държанието, тъй като дамите имат по-голяма независимост да избират диета с по-малко месо, до момента в който мъжете може да имат повече благоприятни условия да купуват и употребяват месо.
В множеството от изследваните страни (20 от 23) мъжете употребяват месо по-често и в по-големи количества от дамите. Изключенията са Китай, Индия и Индонезия. От друга страна, в Германия, Аржентина, Полша и Обединеното кралство изпъкват едни от най-големите разлики сред половете в потреблението на месо.
Едно от обясненията е, че храненето с месо постоянно е културно обвързвано със мощ, сила и мъжка еднаквост. Жените са склонни да одобряват повече растителни протеини, плодове и зеленчуци, като това е обвързано със здравословно схващане и етични съображения. Установено е също, че мъжете, които се придържат по-близо до обичайните полови функции, ядат повече месо.
Мъжете демонстрират по-голямо желание характерно към алено месо спрямо дамите. А този тип месо, което включва говеждо, телешко, свинско, агнешко, козе, овнешко и конско, има потвърдено най-голям въглероден отпечатък. Консумацията на месо при мъжете остава по-голяма и когато се вземе поради индикаторът консумация на кг от тежестта на индивида.
Климатични настройки, отказване и поддръжка за политики по пол
Наред с по-високия си принос към въглеродните излъчвания, мъжете в разнообразни страни демонстрират и по-ниска податливост да одобряват научния консенсус, че изменението на климата е резултат от човешката активност. Данни от Финландия сочат, че 56% от интервюираните мъже, по отношение на 64% от дамите, са съгласни с антропогенните аргументи за климатичните промени. Подобни разлики се следят и във връзка с загрижеността за последствията от климатичната рецесия – в Съединени американски щати 29% от мъжете и 35% от дамите декларират висока степен на паника.
Тези разлики в настройките се отразяват и в държанието. Допитване измежду младежи във Финландия демонстрира, че загрижеността за климатичните промени по-често се трансформира в действителни устойчиви потребителски избори при дамите, в сравнение с при мъжете. С други думи, дамите освен показват по-висока сензитивност към казуса, само че и по-често я трансформират в дейности.
И в българския подтекст се следи сходна наклонност. Изследване на учени от Софийския университет измежду 223 мъже и 312 дами на възраст от 13 до 90 години открива по-високи равнища на отказване на климатичните промени измежду мъжете. Според създателите това се свързва с по-силно изразени убеждения за надзор над природата и по-висок песимизъм към екологичните опасности, изключително когато те слагат под въпрос стопански и индустриални действия. Допълнително, мъжете по-често приоритизират полезности, ориентирани към опазване на съществуващото статукво, даже когато то опонира на екологичните цели.
Тези настройки имат директно отражение и върху публичната поддръжка за климатични ограничения. Проучване от 2025 година демонстрира, че заради по-честото ползване на артикули с висок въглероден интензитет, мъжете по-често възприемат данъчните климатични политики като персонална опасност. За разлика от тях, дамите – чието ползване е по-умерено – показват по-висока поддръжка за екологични начинания.
Неравенства и в климатичното водачество
Парадоксално, точно мъжете не престават да преобладават както в научните проучвания, по този начин и в процесите на взимане на решения, свързани със смекчаването на последствията от изменението на климата. Това ясно проличава и от интернационалните климатични договаряния – на конференцията COP29 в Баку съотношението сред държавните глави мъже и дами е 18:1.
Регионалните разлики са обилни. В Европа и Съединени американски щати делът на дамите, работещи в министерствата на околната среда, е почти еднакъв на този на мъжете, до момента в който в страните от Африка и Югоизточна Азия дамите експерти съставляват едвам към 10%. Преобладаващо мъже са и ръководителите на националните метеорологични служби в международен мащаб – 93%.
На този декор България съставлява по-скоро изключение: управленията на Националния институт по метеорология и хидрология и на Института за проучване на климата, атмосферата и водите към Българска академия на науките са ръководени от дами. Въпреки това, световната картина остава ясно дисбалансирана – 18 от 22-мата най-влиятелни учени в региона на климатичните промени в света са мъже.
Пол, приход и неравноправие
Половите разлики обаче не могат да бъдат обсъждани изолирано от икономическото неравноправие. Затова и е значима тезата, която се застъпва в обява на Social Science Space, че в действителност най-силният индикатор за въздействието на даден човек върху климата не е полът, а приходът. “Ултрабогатите, които са най-вече мъже, са виновни за най-големия дял от излъчванията. Най-богатият 1% в този момент отделя повече от най-бедните 2/3 от човечеството, взети дружно. ” Според Матилде Рейнард от Института за проучване на устойчивото развиване към Университета в Лийдс, „ в случай че премахнете най-високоплатените, разликата сред половете понижава фрапантно “.
Информацията от тази обява би могла да послужи при правенето на рекомендации, акции и тактики за намаляване на изменението на климата, защото и тук, както и при въздействието и акомодацията, се намесва ролята на пола.
Различията, които разгледахме, имат значение не за търсене на виновност, а за правенето на по-фокусирани и работещи политики. Мерки в превоза, храненето и климатичната връзка, ориентирани към съответни модели на ползване и държание, могат по едно и също време да понижат излъчванията и да покачат публичната поддръжка за климатичните дейности. Примери за такива ограничения биха могли да бъдат транспортни политики, ориентирани към дългите самостоятелни пътувания, акции за хранене и здраве, адресирани към мъжете и климатична връзка, съобразена с половите разлики.
Същевременно същите обществени функции, които водят до по-висок въглероден отпечатък, излагат мъжете и на характерни климатични опасности за здравето — тематика, която ще разгледаме по-детайлно в идната обява.
.......................
Зорница Спасова е създател в и основен помощник в Националния център по публично здраве и разбори (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Има докторска степен по „ Климатология ” от СУ „ Св. Климент Охридски “. Занимава се с влияние на изменението на климата върху здравето от 2008 година, като е специализирала в Нидерландия, Германия, Италия, Дания, Норвегия, Индия и други Експерт е при правенето на Плана за деяние за устойчива сила и климат на Столична община ‘21 – ‘30 година Със публикациите тук е притежател на Наградата за публицистика на Европейското метеорологично сдружение. От януари 2024 година е дипломат на Европейския климатичен пакт за България. Стипендиант на Earth Journalism Network за отразяване на СОР29 в Баку, Азербайджан. Представител на България в работна група по опазването на здравето при изменение на климата към СЗО.
● Мъжете употребяват повече коли на огромни дистанции и карат по-често сами.
● В България мъжете карат с към 70% повече от дамите, което води до по-висок въглероден отпечатък от превоз.
● Съществен дял от разликите в излъчванията се дължи и на потреблението на месо. Мъжете по-често избират алено месо. Данни от България демонстрират, че мъжете у нас употребяват месни артикули съвсем всекидневно, до момента в който дамите – приблизително едвам 1–2 пъти седмично.
● Разбирането на разликите оказва помощ за по-ефективни и обществено обективни ограничения за намаляване на климатичните промени.
Двойка сяда в ресторант в края на работния ден. Менюто е богато – месо, риба, вегетариански ястия. Той поръчва телешки стек с гарнитура. Тя избира зеленчуково ядене и салата. Подобни подиуми се разиграват всеки ден, на всички места към нас. Ако се замислим обаче, зад тези нормални избори стоят разнообразни модели на ползване и въглероден отпечатък и – както демонстрират редица научни проучвания – систематични разлики сред мъжете и дамите. Този повтарящ се модел се демонстрира в храната, превоза и метода, по който използваме ресурсите. И оформя неравенства във въглеродните излъчвания по пол.
За постигането на съответни климатични политики е нужно да установим кои групи от популацията отделят повече излъчвания – и за какво. Важно е да създадем уточнението, че разликите във въглеродния отпечатък не са резултат от биологични разлики, а от обществени функции, стопански благоприятни условия и културни модели на ползване.
През последните десетилетия в света, а и в България, интензивно се работи по тематиката за намаляване на последствията от измененията в климата. За правенето на съответни политики в тази посока обаче е нужен по-задълбочен разбор на въглеродния отпечатък на другите социално-демографски групи. Сред характерностите, които имат отношение към казуса, се подрежда и полът. Многобройни проучвания откриват, че половите функции и моделите на ползване основават друг въглероден отпечатък, с последствия за политиките, здравето и климатичната правдивост.
Кой има по-висок въглероден отпечатък – и за какво?
Различните изследвания, изследващи тематиката кой от двата пола има по-голям въглероден отпечатък, сочат еднопосочно и изрично, че това са мъжете. Според проучване от 2025 година разликата в отделените излъчвания на мъжете и дамите е цели 26%. Тя се дължи главно на динамичностите в потреблението на храна и потреблението на превоза. Годишният въглероден отпечатък от потреблението на храна и превоз от мъжете е приблизително 5,3 тCO2e, до момента в който тези от дамите са 3,9 тCO2e.
Проучването е извършено във Франция, като създателите преглеждат храните и превоза от всички категории ползване и прецизират, че разликата във въглеродния отпечатък сред половете не би се изравнила даже в случай че се вземат поради отделените излъчвания и за другите категории ползване. Специално във Франция превозът и храните способстват надлежно за 30% и 22% от въглеродния отпечатък на глава от популацията (Baude, 2022). Останалите 48% излъчвания са резултат на жилищни потребности, материални артикули и други услуги. Емисиите от жилища (за електричество, отопление и изстудяване на дома и т.н.) при двойки или фамилни хора за жилищни потребности са сложни за установяване в границите на семейството.
Изследване в Испания от 2024 година сочи, че семействата, в които доминират мъже, имат по-висок въглероден отпечатък. Колкото по-висок е делът на дамите в едно домакинство, толкоз по-нисък е въглеродният отпечатък от ползване в заведения за хранене и превоза.
Допитване от 2021 година в Швеция открива, че разноските за артикули, закупени от мъжете, водят до 16% повече парникови излъчвания спрямо тези на дамите, макар сходните месечни разноски на двата пола. Най-голямата разлика се регистрира в разноските на мъжете за бензин и дизел за техните коли.
Защо мъжете карат повече – и по какъв начин това се трансформира в излъчвания
Анализът съпоставя несемейните мъже и дами в Швеция и открива, че употребяваната храна и почивките са повода за над половината от всички излъчвания и за двата пола. Тук главните разлики сред половете са в перата “ваканции ” и “транспорт ”.
Мъжете употребяват по-често коли на огромни дистанции и карат по-често сами. Затова и мъжкият пол отделя повече излъчвания и в тази скандинавска страна.
Тези заключения се удостоверяват и от данните на Националната администрация за сигурност на придвижването по пътищата (NHTSA) на Съединени американски щати. Жените водачи там изминават приблизително 10 000 благи всяка година, до момента в който мъжете – към 16 500 благи годишно. Накратко, дамите карат с към 30% по-малко на годишна база.
Как стои въпросът в България?
По данни на КАТ в България има към 3,5 – 4 млн. дейни свидетелства за ръководство на МПС. Макар Министерство на вътрешните работи да не разгласява постоянно систематизиране по пол, статистическите трендове и данните от застрахователния бранш демонстрират, че мъжете съставляват почти 60–65% от водачите (≈ 2,1–2,4 млн.), а дамите – 35 – 40% (≈ 1,3–1,5 млн.), като делът на дамите последователно нараства.
Разликите сред половете се задълбочават при изминатите дистанции. Данни от показателя за безвредно шофиране (SDIndex) и бранша на техническите прегледи демонстрират, че междинният годишен пробег на мъжете е доста по-висок. Докато българският водач изминава приблизително сред 10 000 и 15 000 км годишно, при мъжете този индикатор доближава 12 000 – 18 000 км, а при дамите – 7 000 – 10 000 км.
Тези разлики се изясняват както с професионалната претовареност – мъжете по-често упражняват действия, свързани с превоз и дълги пътувания – по този начин и с другите модели на напредване, при които те по-често поемат дългите извънградски направления. Докато дамите карат най-вече в градска среда за ежедневни потребности като работа, извършване на покупки и грижи за деца. В резултат мъжете изминават приблизително с към 6 500 км повече годишно, което значи, че карат почти 75% повече от дамите на годишна база.
Месото, мъжествеността и въглеродният отпечатък
Друг забележителен принос за разликата във въглеродния отпечатък сред мъжете и дамите е потреблението на месо.
В съвсем всички страни мъжете употребяват повече месо от дамите. Тази наклонност е по-силна в развитите страни, което допуска, че по-голямото тъждество сред половете може да докара до по-големи разлики в държанието, тъй като дамите имат по-голяма независимост да избират диета с по-малко месо, до момента в който мъжете може да имат повече благоприятни условия да купуват и употребяват месо.
В множеството от изследваните страни (20 от 23) мъжете употребяват месо по-често и в по-големи количества от дамите. Изключенията са Китай, Индия и Индонезия. От друга страна, в Германия, Аржентина, Полша и Обединеното кралство изпъкват едни от най-големите разлики сред половете в потреблението на месо.
Едно от обясненията е, че храненето с месо постоянно е културно обвързвано със мощ, сила и мъжка еднаквост. Жените са склонни да одобряват повече растителни протеини, плодове и зеленчуци, като това е обвързано със здравословно схващане и етични съображения. Установено е също, че мъжете, които се придържат по-близо до обичайните полови функции, ядат повече месо.
Мъжете демонстрират по-голямо желание характерно към алено месо спрямо дамите. А този тип месо, което включва говеждо, телешко, свинско, агнешко, козе, овнешко и конско, има потвърдено най-голям въглероден отпечатък. Консумацията на месо при мъжете остава по-голяма и когато се вземе поради индикаторът консумация на кг от тежестта на индивида.
Климатични настройки, отказване и поддръжка за политики по пол
Наред с по-високия си принос към въглеродните излъчвания, мъжете в разнообразни страни демонстрират и по-ниска податливост да одобряват научния консенсус, че изменението на климата е резултат от човешката активност. Данни от Финландия сочат, че 56% от интервюираните мъже, по отношение на 64% от дамите, са съгласни с антропогенните аргументи за климатичните промени. Подобни разлики се следят и във връзка с загрижеността за последствията от климатичната рецесия – в Съединени американски щати 29% от мъжете и 35% от дамите декларират висока степен на паника.
Тези разлики в настройките се отразяват и в държанието. Допитване измежду младежи във Финландия демонстрира, че загрижеността за климатичните промени по-често се трансформира в действителни устойчиви потребителски избори при дамите, в сравнение с при мъжете. С други думи, дамите освен показват по-висока сензитивност към казуса, само че и по-често я трансформират в дейности.
И в българския подтекст се следи сходна наклонност. Изследване на учени от Софийския университет измежду 223 мъже и 312 дами на възраст от 13 до 90 години открива по-високи равнища на отказване на климатичните промени измежду мъжете. Според създателите това се свързва с по-силно изразени убеждения за надзор над природата и по-висок песимизъм към екологичните опасности, изключително когато те слагат под въпрос стопански и индустриални действия. Допълнително, мъжете по-често приоритизират полезности, ориентирани към опазване на съществуващото статукво, даже когато то опонира на екологичните цели.
Тези настройки имат директно отражение и върху публичната поддръжка за климатични ограничения. Проучване от 2025 година демонстрира, че заради по-честото ползване на артикули с висок въглероден интензитет, мъжете по-често възприемат данъчните климатични политики като персонална опасност. За разлика от тях, дамите – чието ползване е по-умерено – показват по-висока поддръжка за екологични начинания.
Неравенства и в климатичното водачество
Парадоксално, точно мъжете не престават да преобладават както в научните проучвания, по този начин и в процесите на взимане на решения, свързани със смекчаването на последствията от изменението на климата. Това ясно проличава и от интернационалните климатични договаряния – на конференцията COP29 в Баку съотношението сред държавните глави мъже и дами е 18:1.
Регионалните разлики са обилни. В Европа и Съединени американски щати делът на дамите, работещи в министерствата на околната среда, е почти еднакъв на този на мъжете, до момента в който в страните от Африка и Югоизточна Азия дамите експерти съставляват едвам към 10%. Преобладаващо мъже са и ръководителите на националните метеорологични служби в международен мащаб – 93%.
На този декор България съставлява по-скоро изключение: управленията на Националния институт по метеорология и хидрология и на Института за проучване на климата, атмосферата и водите към Българска академия на науките са ръководени от дами. Въпреки това, световната картина остава ясно дисбалансирана – 18 от 22-мата най-влиятелни учени в региона на климатичните промени в света са мъже.
Пол, приход и неравноправие
Половите разлики обаче не могат да бъдат обсъждани изолирано от икономическото неравноправие. Затова и е значима тезата, която се застъпва в обява на Social Science Space, че в действителност най-силният индикатор за въздействието на даден човек върху климата не е полът, а приходът. “Ултрабогатите, които са най-вече мъже, са виновни за най-големия дял от излъчванията. Най-богатият 1% в този момент отделя повече от най-бедните 2/3 от човечеството, взети дружно. ” Според Матилде Рейнард от Института за проучване на устойчивото развиване към Университета в Лийдс, „ в случай че премахнете най-високоплатените, разликата сред половете понижава фрапантно “.
Информацията от тази обява би могла да послужи при правенето на рекомендации, акции и тактики за намаляване на изменението на климата, защото и тук, както и при въздействието и акомодацията, се намесва ролята на пола.
Различията, които разгледахме, имат значение не за търсене на виновност, а за правенето на по-фокусирани и работещи политики. Мерки в превоза, храненето и климатичната връзка, ориентирани към съответни модели на ползване и държание, могат по едно и също време да понижат излъчванията и да покачат публичната поддръжка за климатичните дейности. Примери за такива ограничения биха могли да бъдат транспортни политики, ориентирани към дългите самостоятелни пътувания, акции за хранене и здраве, адресирани към мъжете и климатична връзка, съобразена с половите разлики.
Същевременно същите обществени функции, които водят до по-висок въглероден отпечатък, излагат мъжете и на характерни климатични опасности за здравето — тематика, която ще разгледаме по-детайлно в идната обява.
.......................
Зорница Спасова е създател в и основен помощник в Националния център по публично здраве и разбори (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Има докторска степен по „ Климатология ” от СУ „ Св. Климент Охридски “. Занимава се с влияние на изменението на климата върху здравето от 2008 година, като е специализирала в Нидерландия, Германия, Италия, Дания, Норвегия, Индия и други Експерт е при правенето на Плана за деяние за устойчива сила и климат на Столична община ‘21 – ‘30 година Със публикациите тук е притежател на Наградата за публицистика на Европейското метеорологично сдружение. От януари 2024 година е дипломат на Европейския климатичен пакт за България. Стипендиант на Earth Journalism Network за отразяване на СОР29 в Баку, Азербайджан. Представител на България в работна група по опазването на здравето при изменение на климата към СЗО.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ