Кеворк Кеворкян припомня - Емил Димитров: Не съм стока с намалена цена
− Какво си спомняте за „ Всяка неделя “?
− Кеворкян ме предложения един път като „ Събеседник по избор “ през 1980 година. Тогава за пръв път изпях моята ария „ Акордеон “, тя след това стана шлагер. По-късно ме предложения в класацията „ Песента на „ Всяка неделя “. Песента, която изпях, по този начин и не стана известна. Слушателите я избраха преди всичко, само че музикантите не я признаха. Единствен ме отбрани тогава Митко Симеонов…
Аз доста се притеснявах, когато Кеворк ме предложения, тъй като съм перфекционист. Искам всичко да бъде изпипано и тъкмо.
Притеснявах се, само че той по този начин естествено поде диалога, че още от първата му дума се успокоих и почнах да приказвам свободно. Той знае по какъв начин да покаже лицето, облика и душата на дадена известна персона. Без да има подигравка, без атракция и кич.
Аз съм живял в Париж и съм гледал доста излъчвания, само че никое не съм следял по този начин, както „ Всяка неделя “.
− Кеворкян не ви ли смути с провокационните си въпроси?
− Той успяваше да разбере от дадена персона, какъв брой коства.
− Вие какво си признахте пред него?
− Че ме ненавиждат композиторите. Че преди години поради песента ми „ Моя страна, моя България “ смениха регламента на „ Златният Орфей “.
Той ме попита: „ Защо пеете без очила? “ и аз му отговорих, че пречат на камерите. Навремето бях плейбой и имах доста обожателки, които обичаха очите ми. Така че трябваше да им ги покажа.
− Кои от събеседниците на Кеворкян няма да забравите в никакъв случай?
− Аз имам доста любимци, опасявам се да не обидя някого, като не го загатна. Но няма да не помни Коста Цонев, Стоянка Мутафова, Йорданка Кузманова, Невена Коканова. С тези хора дружно сме правили изкуство.
− Програмата създаваше ли ви самочувствие на звезди?
− Никога не съм се чувствал звезда. Кеворкян показваше хората с техните проблеми, техните залитания, пороци. Той сполучи да направи това.
Много ненавиждам тази дума - аз не съм звезда, аз съм константа. Стоя си на ситуацията. Може да има под мене, над мене, само че аз съм си на моето място. Вярвам в себе си. Длъжен съм да направя и тази по този начин наречена женитба с публиката, с цел да може тя да повярва в това, което пея. Ако не ме схване, аз няма да имам вяра в себе си.
− Да, само че вие постоянно сте били отричан от рецензията? Това не ви ли наскърбяваше?
− Не. Аз постоянно ще бъда отричан, тъй като знам какъв брой коствам. Не съм стока с понижена цена.
− „ Всяка неделя “ не ви ли направи още по-популярен?
− Благодарен съм на „ Всяка неделя “, тъй като Кеворкян ме предложения в един интервал, в който имах проблеми с изяви, записи. Не ме пускаха по радиото и малкия екран. Изведнъж той ме блъсна и ме издигна нагоре.
− Значи една телевизионна изява може да върне самочувствието на индивида?
− Ама, несъмнено. Може и да те срине, и да те въздигне.
− След вашите участия във „ Всяка неделя “ какво ставаше?
− Обаждаха се по телефона и познати, и непознати от цяла България.
− Носили ли сте амулет за кадем в програмата?
− Не, талисмани не съм носил. Просто имам вяра в себе си.
− Това е несъмнено тъй като имате опция да си гадаете бъдещето?
− Да, аз съм медиум. Когато ме питат: „ Вярваш ли в Бога? “, аз давам отговор, че всеки носи Бога в себе си. Ако той не има вяра в себе си, не има вяра и в Бога. Всеки си носи кръста.
− Ако би трябвало да съпоставим оня Емил Димитров, който е бил „ Събеседник по избор “ през 1980 година, и настоящия, с какво се разграничават?
− Аз се усещам по този начин, както и преди доста години. Не мога да се трансформира. Приемам всички новости, дори се изучавам от тях, само че си оставам един младок, може би ще си умра по този начин.
Даже една вечер написах следния текст за моя нова ария:
Непорочен като първи сняг,
а дамата няма да повярва,
че съм стъпил в търсения бряг
и се укривам от човешка подигравка.
Още не знам дали ще се получи ария, или ще изхвърля текста в кошчето.
− Как се ражда една ваша ария?
− Сякаш оня от горната страна ме удря по дясното рамо и ми споделя: „ Пиши това! “
− Кой е най-големият връх и кое е най-голямото проваляне?
− На сцената не съм имал в никакъв случай проваляне. Само съм се оттеглял, с цел да си заредя батериите. Но в живота си изобщо не съм имал връх. Просто не ми вървеше. Това обаче не ме интересува. Аз си виждам музиката. Напоследък почнах и самичък да си пиша текстовете.
− Самотен ли сте?
− Може би най-самотният отшелник, само че никак не ми пука, тъй като хората ме обичат и ме търсят.
− Страхувате ли се от гибелта?
− Въобще не мисля. Може в този момент да умра, да получа удар, да падне полилеят на главата ми, само че не мисля за това. Имам дори една ария − „ Само един живот не е задоволителен “.
− Ако през днешния ден сте събеседник по избор, какво бихте оставили от себе си в споменника?
− Пеех една чешка ария за неделята, която постоянно се повтаря. Това значи, че постоянно ще има „ Всяка неделя “.
***
С тази анкета, правена преди към четвърт век, Антон Стефанов подтикна 77 звездни персони да опишат историята на „ Всяка неделя “.
Но, дружно с това, да показват и фрагменти от своята персонална история.
А тя – на всеки един от тях - вън от подозрение, е доста значима, с цел да проумеем перипетиите на Българската Духовност.
Ще обявявам тук, понякога, разказите им – едвам се откъснете за малко от дивотиите, които през днешния ден ни препъват на всяка крачка.
Приятно четене – и припомняне.
***
Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие, които употребяват името ми или мои снимки, нямат нищо общо с мен.
***
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
− Кеворкян ме предложения един път като „ Събеседник по избор “ през 1980 година. Тогава за пръв път изпях моята ария „ Акордеон “, тя след това стана шлагер. По-късно ме предложения в класацията „ Песента на „ Всяка неделя “. Песента, която изпях, по този начин и не стана известна. Слушателите я избраха преди всичко, само че музикантите не я признаха. Единствен ме отбрани тогава Митко Симеонов…
Аз доста се притеснявах, когато Кеворк ме предложения, тъй като съм перфекционист. Искам всичко да бъде изпипано и тъкмо.
Притеснявах се, само че той по този начин естествено поде диалога, че още от първата му дума се успокоих и почнах да приказвам свободно. Той знае по какъв начин да покаже лицето, облика и душата на дадена известна персона. Без да има подигравка, без атракция и кич.
Аз съм живял в Париж и съм гледал доста излъчвания, само че никое не съм следял по този начин, както „ Всяка неделя “.
− Кеворкян не ви ли смути с провокационните си въпроси?
− Той успяваше да разбере от дадена персона, какъв брой коства.
− Вие какво си признахте пред него?
− Че ме ненавиждат композиторите. Че преди години поради песента ми „ Моя страна, моя България “ смениха регламента на „ Златният Орфей “.
Той ме попита: „ Защо пеете без очила? “ и аз му отговорих, че пречат на камерите. Навремето бях плейбой и имах доста обожателки, които обичаха очите ми. Така че трябваше да им ги покажа.
− Кои от събеседниците на Кеворкян няма да забравите в никакъв случай?
− Аз имам доста любимци, опасявам се да не обидя някого, като не го загатна. Но няма да не помни Коста Цонев, Стоянка Мутафова, Йорданка Кузманова, Невена Коканова. С тези хора дружно сме правили изкуство.
− Програмата създаваше ли ви самочувствие на звезди?
− Никога не съм се чувствал звезда. Кеворкян показваше хората с техните проблеми, техните залитания, пороци. Той сполучи да направи това.
Много ненавиждам тази дума - аз не съм звезда, аз съм константа. Стоя си на ситуацията. Може да има под мене, над мене, само че аз съм си на моето място. Вярвам в себе си. Длъжен съм да направя и тази по този начин наречена женитба с публиката, с цел да може тя да повярва в това, което пея. Ако не ме схване, аз няма да имам вяра в себе си.
− Да, само че вие постоянно сте били отричан от рецензията? Това не ви ли наскърбяваше?
− Не. Аз постоянно ще бъда отричан, тъй като знам какъв брой коствам. Не съм стока с понижена цена.
− „ Всяка неделя “ не ви ли направи още по-популярен?
− Благодарен съм на „ Всяка неделя “, тъй като Кеворкян ме предложения в един интервал, в който имах проблеми с изяви, записи. Не ме пускаха по радиото и малкия екран. Изведнъж той ме блъсна и ме издигна нагоре.
− Значи една телевизионна изява може да върне самочувствието на индивида?
− Ама, несъмнено. Може и да те срине, и да те въздигне.
− След вашите участия във „ Всяка неделя “ какво ставаше?
− Обаждаха се по телефона и познати, и непознати от цяла България.
− Носили ли сте амулет за кадем в програмата?
− Не, талисмани не съм носил. Просто имам вяра в себе си.
− Това е несъмнено тъй като имате опция да си гадаете бъдещето?
− Да, аз съм медиум. Когато ме питат: „ Вярваш ли в Бога? “, аз давам отговор, че всеки носи Бога в себе си. Ако той не има вяра в себе си, не има вяра и в Бога. Всеки си носи кръста.
− Ако би трябвало да съпоставим оня Емил Димитров, който е бил „ Събеседник по избор “ през 1980 година, и настоящия, с какво се разграничават?
− Аз се усещам по този начин, както и преди доста години. Не мога да се трансформира. Приемам всички новости, дори се изучавам от тях, само че си оставам един младок, може би ще си умра по този начин.
Даже една вечер написах следния текст за моя нова ария:
Непорочен като първи сняг,
а дамата няма да повярва,
че съм стъпил в търсения бряг
и се укривам от човешка подигравка.
Още не знам дали ще се получи ария, или ще изхвърля текста в кошчето.
− Как се ражда една ваша ария?
− Сякаш оня от горната страна ме удря по дясното рамо и ми споделя: „ Пиши това! “
− Кой е най-големият връх и кое е най-голямото проваляне?
− На сцената не съм имал в никакъв случай проваляне. Само съм се оттеглял, с цел да си заредя батериите. Но в живота си изобщо не съм имал връх. Просто не ми вървеше. Това обаче не ме интересува. Аз си виждам музиката. Напоследък почнах и самичък да си пиша текстовете.
− Самотен ли сте?
− Може би най-самотният отшелник, само че никак не ми пука, тъй като хората ме обичат и ме търсят.
− Страхувате ли се от гибелта?
− Въобще не мисля. Може в този момент да умра, да получа удар, да падне полилеят на главата ми, само че не мисля за това. Имам дори една ария − „ Само един живот не е задоволителен “.
− Ако през днешния ден сте събеседник по избор, какво бихте оставили от себе си в споменника?
− Пеех една чешка ария за неделята, която постоянно се повтаря. Това значи, че постоянно ще има „ Всяка неделя “.
***
С тази анкета, правена преди към четвърт век, Антон Стефанов подтикна 77 звездни персони да опишат историята на „ Всяка неделя “.
Но, дружно с това, да показват и фрагменти от своята персонална история.
А тя – на всеки един от тях - вън от подозрение, е доста значима, с цел да проумеем перипетиите на Българската Духовност.
Ще обявявам тук, понякога, разказите им – едвам се откъснете за малко от дивотиите, които през днешния ден ни препъват на всяка крачка.
Приятно четене – и припомняне.
***
Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие, които употребяват името ми или мои снимки, нямат нищо общо с мен.
***
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ