№2 Първата сцена – селският двор Първите си представления поставя още като

№2

Първата сцена – селският двор

Първите си представления слага още като дете в селото, в което живеят баба му и дядо му по бащина линия. Там Ивайло прекарвал летните си ваканции. Първата му сцена бил дворът на къщата. „ Събуждаш се и казваш, че ти следва цялостно благополучие – през целия ден в парадайса “, спомня си артистът. Следват няколко „ режисьорски “ опита преди много сполучлива версия на „ Криворазбраната цивилизация “ от Добри Войников. Тогава му дават ключа от локалното читалище, с цел да направи пиесата си там. За тогавашното дете това е огромно събитие – същинска сцена с гардеробна, в която да се подготвя за излизането си пред публиката. Първите му артисти са съседските деца. Най-често работи с една от своите братовчедки и с една съседка от турски етнически генезис. След време тя дружно със фамилията си се мести да живее в Турция и прекъсва връзката си с Ивайло. Едва неотдавна схваща, че е станал прочут актьор.

№3

Учи за куклен артист

Завършил е Златния клас на проф. Крикор Азарян, само че в началото е признат в НАТФИЗ да учи актьорско майсторство за куклен спектакъл. Професорът обаче по случайност към този момент го е гледал в зрелище с актьорската школа на известните братя Райкови, която посещава във Варна. Той го е запомнил, а след години го вижда във ВИТИЗ. Големият театрал незабавно разпознава момчето, което го е впечатлило във Варна. Когато схваща, че учи „ Кукли “ отсича, че мястото му не е там, а в трагичния спектакъл. „ Направи по този начин, че от първи курс „ Кукли “ да отида напряко във втори курс при него след изпит. За мен това беше моментът, в който стартира същинското ми образование “, споделя артистът.

№4

Кой го кръщава Мариус Куркински?

Артистичният му псевдоним Мариус Куркински е фиктивен от Стефан Вълдобрев. Двамата са учили в един и същи клас при проф. Крикор Азарян, Псевдонимът стартира да се употребява на смешка от околните на Ивайло, а когато той приготвя първия си моноспектакъл, взема решение да го напише на плаката вместо рожденото си име. Смята, че по този метод ще се отличи от останалите артисти. И в действителност става по този начин. Спектакълът е „ Дон Жуан ” по Молиер. Премиератае на 12 февруари 1993 година Псевдонимът в действителност прави усещане на публиката и артистът продължава да го употребява до през днешния ден. По персонална карта обаче той резервира рожденото си име, с което околните му го назовават до ден сегашен.

№5

Само един път се е влюбвал

Влюбвал се е същински и споделено единствено един път в живота си. Това се случва, когато е напълно млад, преди малко приключил НАТФИЗ прохождащ артист. Той не издава обществено кой е бил обектът на възприятията му, само че споделя, че е задържал тази обич доста малко – единствено към 3 години, „ Мислех, че е извънредно прекарване и то беше такова, само че дори в любовта нещата се изчерпват ", спомня си артистът. Имал е и други връзки и влюбвания, въпреки и не толкоз мощни, само че от години е самичък, без да поддържа сантиментални връзки с който и да е.

№6

Вярва мощно в Бог

Вярващ християнин, изповядващ православието. „ От дете имам вяра в Бог, постоянно съм знаел, че ще пристигна момент, в който ще давам отговор пред Него. Имал съм под паника смут, че правя нещо неверно ”, споделя Мариус. Въпреки че прецизно върви на черква и се стреми да живее съгласно каноните на православната черква, той прави първата си изповед и взима първото си причестяване чак на 50-годишна възраст.

„ Каквото и да съм мислил за себе си до тогава, то не може да се съпостави с това, което научих след първата си изповед и причестяване ”, твърди артистът.

№7

Срамува се от тялото си

Въпреки че е роден и израснал в морската ни столица Варна, не обича да върви на плаж. Казвал е, че се тормози от външния си тип, не счита, че има тяло, което би трябвало да се излага пред погледите на доста хора, и избира да не се демонстрира обществено по бански. В същото време обаче съвсем цялото си свободно време прекарва в родния си град. Твърди, че там се усеща най-добре, заобиколен от своите близки, татко си и своя по-голям брат.

№8

Година и половина не играе след гибелта на майка си

Година и половина не стъпва на сцената след гибелта на майка си. Това е най-тежкият миг в живота на артиста. В годините, в които децата се възпитават с пердах, тя в никакъв случай не го е удряла. „ Всичко беше незабелязано, незабележимо. Тя ми е внушавала възприятията, нежността, трепета, обичта към другия, тишината, кроткостта, точното наименуване на събитията, дребното говорене. Тя ми оказа помощ, протекция и поддръжка при моя избор за потегли към театъра. Мисля, че съумях да й се отблагодаря през последните 10 години, преди да си отиде, с препълнените салони и с това, че видя по какъв начин публиката ме приема “, споделя Мариус.

„ Когато майка ми умря, не можех да продължа. Много си бях повярвал, че съм страховит актьор, огромен режисьор и театърът е целият свят. Това беше знак, че не съм прав и че има и други неща в живота. Бях не запомнил най-важното! “, споделя още артистът. Първото зрелище, с което стъпва на сцената година и половина след гибелта на майка си, е Сънят на смешния човек по Ф. М. Достоевски.

№9

Не умее да прави нищо

Баща му споделя: „ Добре, че стана актьор, тъй като нищо друго не можеш да правиш! “. Актьорът е склонен с него. Той счита, че отвън сцената не би намерил живот. Но има доста тежка театрална тресчица, започваща дни преди представленията му.

„ Преди всяко зрелище си споделям, че ще е последното, че не мога повече да правя това и че нуждая се да намеря друга работа. Имал съм и по-големи интервали на изпадания, на неодобрение от метода на работа – че не се работи задоволително. имал съм и моменти, в които съм мислел да спра, само че това е белег, че съм на правия път “, счита Куркински.

№10

Всеки път прави извършения преди театър

Мариус Куркински е един от дребното актьори у нас, които не извършват никакви ритуали преди зрелище. Това е обвързвано с неговата твърда има вяра в Бог и изповядването на православното християнство, съгласно което ритуалите за шанс, са поверие и затова – грях. Не постоянно обаче е било по този начин. „ От ритуалите съумях да се отърва последователно. Те са свързани със суеверието. Когато сцената ме одобри, изчезнаха от единствено себе си ”, споделя актьорът. Това, което прави, преди да излезе пред публиката си, са специфични механически извършения за дикция, както и казване на специфична молитва, която се чете преди започване на работа.

Източник: Уикенд