“…и ей така…в тревите да лежиш да гледаш слънцето през лист

“…и ей така…в тревите да лежиш
да гледаш слънцето през лист от репей,
да слушаш по какъв начин възторжено жужи
една пчела, нагоре към небето,
да не си спомняш какъв брой си човек
да си припомниш какъв брой си глухарче
да спреш да имаш тяло и лице
и устни и очи, които плачат,
да имаш единствено тъничко стебло
и няколко листенца, вместо длани
да пиеш заран капки безоблачен сок
в прегръдката на тихата поляна,
да пуснеш коренче в пръстта
да слушаш какъв брой мъдра е Земята
и по какъв начин те ражда нежно всякога
в разтворените шепи на тревата,
да бъдеш доста жълта от обич,
а след това бяла, лека и копнежна,
да спреш да имаш дори и стебло,
а единствено Вятър и безчет летежи… ”