…България е на прага на исторически скок – влизане в

…

България е на прага на исторически скок – влизане в еврозоната на 1 януари 2026 година

И въпреки всичко, дебатите, които се вихрят по софийските площади и в онлайн мненията, са шумни, прочувствени и постоянно в подвеждаща посока. Въпросът е: дали българите не губят по-голямата картина от взор?

Критици като президента Румен Радев и партия „ Възраждане “ показват еврото като изменничество на националния суверенитет. Организират митинги – митинги, на които даже се палеха флагове пред европейски институции – желаят референдум за прекъсване или отсрочване на процеса и така нататък

Техният разказ: приемането на еврото е „ национално изменничество “.

Но дано погледнем обстоятелствата. Българският лев на процедура е закрепен към еврото още от 90-те години посредством валутен ръб.

Ето и обяснението: Първоначално левът е привързан с немската марка, а в следствие – и с еврото. Една марка коства 1000 лв., а след деноминацията у нас съотношението е едно към едно. Германия приема общоевропейската валута при курс от 1,95583 марки за 1 евро. Така и България приема немския курс за собствен.

Това значи, че към този момент сме се отказали от независима парична политика. Българска народна банка не може да обезценява валутата, да дефинира лихви или да играе ролята на заемодател от последна инстанция.

Де факто живеем с единия крайник в еврозоната. Преходът към еврото единствено формализира една действителност, която от дълго време одобряваме. Но до момента нямахме глас в ръководството на ЕЦБ. Сега към този момент ще имаме. Това е огромната разлика.

Мнозина се опасяват от внезапен скок в цените – както (казват те) се случи в Хърватия през 2023 година – само че икономистите споделят, че резултатът е краткотраен и управляем.

България към този момент покрива критериите за доближаване (инфлацията е свалена до към 3.5% през април 2025 г.), а утвърждението от Европейски Съюз е реалност.

Членството в еврозоната води до по-ниски разноски по заемите – с помощта на по-добри кредитни рейтинги и поддръжката на ЕЦБ. По-ниските лихви са в интерес на фамилиите, бизнеса и общините.

Да повторим: По-ниските лихви са в интерес на фамилиите, бизнеса и общините.

Предвидимото финансиране ще форсира основаването на работни места, обновяването на инфраструктура и устойчивостта на стопанската система при световни разтърсвания. Вечният въпрос „ Кой ще ни даде париииииииии “, към този момент има по-ясен отговор: вложителите, за които България към този момент е по-желана цел, поради предсказуемостта на финансите.

С приемането на еврото България става част от Европейския банков съюз – с по-строг контрол върху банките и по-добра отбрана за вложителите. Думите „ с по-строг контрол “ плашат мнозина, само че точно те са част от „ тежестите “, които дърпат България надолу. Финансите им – колкото и да не им харесва – към този момент ще би трябвало да излязат на ярко.

Търговията, туризмът и вложенията ще набъбнат, защото изчезват разноските за валутен продан и несигурността от курсови съмнения. Ще сме на същата финансова платформа като Германия, Франция, Нидерландия.

Символично, това също е от сериозно значение:

България е член на Европейски Съюз от 2007 година Ставането на 21-вата страна в еврозоната е разумна и значима стъпка. Това демонстрира, че споделяме полезностите на непоклатимост, отвореност и обща цел в един все по-турбулентен свят.

Тук съветската агитация нанася най-силен удар. На доста митинги ясно се веят съветски флагове. Посланието е изобретателно построено:

Откажи се от еврото, отбрани лв., почитай „ славянското приятелство “.

Политици с благословия от Кремъл усилват този разказ, представяйки избора като: Европа или Русия.

Отказът от еврото би бил победа за Владимир Путин.

Всеки наш ход към по-дълбока интеграция с Европейски Съюз и еврозоната е удар против съветското въздействие.

Еврото не е знак на западна доминация, то е инструмент на икономическа суверенност, отбрана и резистентност. Колкото по-силно се свържем с Брюксел, толкоз по-трудно ще бъде външното вмешателство.

С формалното участие в еврозоната България получава посланичество в Управителния съвет на ЕЦБ – паралелно до Германия, Франция, Италия и Испания.

Вместо да бъдем подчинени на решения, които не можем да повлияем (както беше досега), ще имаме място на масата, където ще можем да пазиме българския интерес.

Това е същината на демократичната легитимност: Не просто одобряваме еврото; ние участваме в неговото оформяне. Вземаме решения по въпроси като инфлация, рецесии, банков контрол.

За елементарния човек това се трансформира в икономическа непоклатимост.

Да сме реалисти: никой преход не е неусетен.

Някои дребни бизнеси, изключително в туризма и търговията на дребно, ще усетят напрежение по време на прехода.

Но държавното управление към този момент е стартирало акции за обяснение и поддръжка, с цел да омекоти резултата.

Ще се усъвършенства ценовата бистрота: когато съпоставяме цените непосредствено със страните от еврозоната, пазарната дисциплинираност ще управлява инфлационните упования. Конкуренцията оттатък граница се трансформира в мощен инструмент за отбрана на потребителя.

Призивите за народен избор – в това число от президента Радев и „ Възраждане “ – показват еврото като екзистенциален въпрос.

Но приемането на еврото се основава на обвързващи контракти с Европейски Съюз, конституционни отговорности и справедливи стопански индикатори – и не предстои на референдум.

Конституционният съд към този момент удостовери, че въпросът не предстои на национално допитване.

Призивите за такова са политически спектакъл, облечен в демократична изразителност. Истинският спор би трябвало да е за осъществяването – не за посоката.

Та в умозаключение: Какво печели България с приемането на еврото? Икономическа непоклатимост, която идва с ниска инфлация, по-ниски лихви, по-добри кредитни рейтинги.

Интеграция , която идва с по-дълбоко партньорство с Европейски Съюз, по-лесна търговия, достъп до банковия съюз.

Геополитическа резистентност , която идва с по-малка накърнимост към съветска операция и напън.

Демократична мощ , която идва с действителен глас в решенията на еврозоната посредством ЕЦБ.

Потребителски изгоди , които са: транспарантни цени, сигурни спестявания, предвидими фамилни бюджети.

Това не е скок в незнайното, това е обмислен, основан на обстоятелства преход, към който България се приготвя от десетилетия, посредством контракти и посредством наш личен избор – да укрепим доверието и легитимността на институциите.

Еврото е инструмент, който можем и би трябвало да използваме.

В свят, белязан от войни и стопански стихии, да имаме избавителната лодка на еврозоната е по-разумно, в сравнение с да се вкопчваме в илюзията за „ върховен лев “.

България заслужава непоклатимост, разцвет и почитание.

Приемайки еврото на 1 януари 2026 година, ние ги осигуряваме — и споделяме ясно: да на Европа и демокрацията, не на страха, операцията и геополитическия рекет.

______________________

Този коментар показва персоналното мнение на създателя
и може да не съответствува с позициите на редакцията на Novini.bg.