… Е, дори с развинтената си фантазия това не го

… Е, даже с развинтената си фикция това не го чаках. Грозно и омерзително е. Но пък постоянно съм бил мнителен към приказките за някакъв неповторим етнически модел, който бил ни превел спокойно през прехода.

Да, одобрявам, че имаха някаква роля като инструмент, който би могъл да повлияе на електората си в сериозен миг, само че единствено толкоз. Заслуга за етническия мир имат всички и изключително толерантността на българите към непознатите религии, етноси, нрави и традиции.

Между другото – нещо, което помнят по-възрастните.

В съзнанието ми са се запечатали два момента на сърдечни, наблягам сърдечни срещи на български … да го кажем ръководители с етнически турци.

Едната беше на Тодор Живков след рухването му от власт и мисля, откакто беше завършило делото против него.

Втората – с Царя, при една от редките му обиколки и срещи с хората. Оставам ви да мислите.