Чобанов: Правителството помисли, че Еврозоната е близо и отпусна бюджета, а това е погрешна стъпка
• От началото на 2023 година сигурно ще има нарастване на налозите
• 25 година България се гордее със строга финансова политика, която за последните две години бе унищожена изцяло
• Еврозоната ще донесе повишаване, по-висок държавен дълг, а фискалните правила няма да се съблюдават
****
Опитът на всички новоприсъединени страни към Еврозоната демонстрира, че нивото на цените конвергира (приближава се до тези в Европейски Съюз, бел. ред.) – това е единственият индикатор, по който тези стопански системи фактически конвергират към Европейски Съюз, до момента в който във връзка с приходите е допустимо да има конвергенция, само че е допустимо и да няма. Защото от последните 8 включили се страни, в това число Гърция, при половината има конвергенция, в другата половина няма. Така че този въпрос зависи от вътрешната политика в стопанската система.
Идеята, че еврото ще форсира икономическата конвергенция – във връзка с покупателната дарба и продуктивността на труда, просто не намира удостоверение, за жалост. Оттам нататък би трябвало да се вършат други структурни промени, които са свързани със самото приемане на еврото. Може би присъединението ще форсира промените, само че досегашният опит сочи, че промени би трябвало да се вкарват преди самото приемане на еврото. Тоест, в случай че концепцията е, че ще се присъединим и занапред ще вършим промени, които да форсират икономическия напредък, това ще се случи доста по-трудно. Стимулите за присъединението към Еврозоната идват от това авансово да се приготви стопанската система, и по-късно към този момент да се разчита на някаква инерция.
След присъединението към Еврозоната нормално в страните нараства и държавния дълг. Тоест, там на процедура липсва фискална дисциплинираност, политиката като цяло предизвиква трупането на държавни задължения, реализирането на бюджетни дефицити, а и това, което виждаме сега - във връзка с фискалните правила се вкарва опция те да не се съблюдават. Всичко това сочи, че наличните сега у нас фискални правила са много по-строги в сравнение с междинното за Еврозоната.
Така че не можем да чакаме някакво усъвършенстване – тази дисциплинираност, която имаме ние сега при съществуването на Валутен ръб, няма да я имаме в Еврозоната, и това може да повлияе по посока на задлъжнялостта на стопанската система. Всъщност актуалното ръководство ни демонстрира какво би се случвало, в случай че България беше в Еврозоната: значително техните упования, че присъединението ще бъде напълно скоро, ги кара да си мислят, че могат да си разрешат актуалната политика: сходно нещо за България е извънредно нездравословно, само че смяната – за жалост, пристигна в отрицателна посока в България с разхлабването на фискалната политика. А точно тя в последните 25 година беше едно от дребното достолепия на българската икономическа политика, само че за жалост в последните две години, изключително с последната планувана актуализация на бюджета, виждаме едно тотално разхлабване, което първоначално най-вероятно ще докара и до увеличение на данъчното облагане още от началото на идната година – това нарастване на пенсиите значи спомагателни разноски за бюджета за следващата година в размер на 3.7 – 4 милиарда лв., до момента в който против него няма планувано увеличение на приходите. Два са разновидностите: или увеличение на осигурителната тежест, или увеличение на оптималния застрахователен приход. За да остане дефицитът в пенсионната система подобен, какъвто е сега, увеличението на пенсионните осигуровки би трябвало да е с най-малко 5 процентни пункта следващата година.
Хърватия се оказа доста по-готова за присъединение към Еврозоната. Въпреки че е член на Европейски Съюз от 2013 година, а България – от 2007 година, управляващите в Загреб явно са имали доста по-голямо предпочитание за присъединение към зоната. И при присъединението си към Европейски Съюз, обаче, страната имаше доста по-високи приходи по отношение на България, и в този момент през последните години те доближиха тези неофициални граници за Съюза, които са към 70% покупателна дарба по отношение на междинното за Европейски Съюз, и към 70% ценово ниво. За съпоставяне, в България тези стойности са надлежно 55%.
Последните отчети по тематиката демонстрират, че България няма подготвеност за присъединение и във връзка с нормативната уредба – още в първите конвергентни отчети от 2008 година са посочени съответни неща, които България не извършва. Оттам нататък са минали доста години и тези ремонти не са направени, въпреки и да са официални. По-важното е, обаче, че действителната конвергенция не е направена, а поради това не се прави и номиналната – нивото на цените е към момента относително ниско по отношение на междинното на Европейски Съюз, и процентът на инфлация у нас е много висок. Това слага България отвън критерия. Бюджетния недостиг също е прекомерно висок, и въпреки да няма стартирана процедура по свръхдефицит, всеки може да види, че данните демонстрират, че сме над 3-те %. Тоест, даже и България да беше позволена в Еврозоната, това щеше да бъде едно изцяло политическо решение. Точно това се случи и с Хърватия - не съумяха да изпълнят критерия за инфлацията, само че те пък трансформираха критерия за метода на отчитане на инфлацията, с цел да съумеят да се вместят.
За страдание идната зима ще бъде тежка. През лятото ще има някакво утешение на цените, само че есента и зимата ще тръгнат нагоре – има някои фактори, свързани с високите цени на енергийните източници, задържането на административно избраните цени от страна на КЕВР ще бъде освободено, защото откакто не ръководи държавното управление на Петков, не може да се чака и КЕВР да води досегашната политика, това ще даде спомагателен подтик на инфлацията, тъй че дано хората да се приготвят за една нелека зима./БГНЕС
***
Димитър Чобанов, откривател в Института по стопанска система и политики в УНСС. Анализът е изработен особено за БГНЕС.
• 25 година България се гордее със строга финансова политика, която за последните две години бе унищожена изцяло
• Еврозоната ще донесе повишаване, по-висок държавен дълг, а фискалните правила няма да се съблюдават
****
Опитът на всички новоприсъединени страни към Еврозоната демонстрира, че нивото на цените конвергира (приближава се до тези в Европейски Съюз, бел. ред.) – това е единственият индикатор, по който тези стопански системи фактически конвергират към Европейски Съюз, до момента в който във връзка с приходите е допустимо да има конвергенция, само че е допустимо и да няма. Защото от последните 8 включили се страни, в това число Гърция, при половината има конвергенция, в другата половина няма. Така че този въпрос зависи от вътрешната политика в стопанската система.
Идеята, че еврото ще форсира икономическата конвергенция – във връзка с покупателната дарба и продуктивността на труда, просто не намира удостоверение, за жалост. Оттам нататък би трябвало да се вършат други структурни промени, които са свързани със самото приемане на еврото. Може би присъединението ще форсира промените, само че досегашният опит сочи, че промени би трябвало да се вкарват преди самото приемане на еврото. Тоест, в случай че концепцията е, че ще се присъединим и занапред ще вършим промени, които да форсират икономическия напредък, това ще се случи доста по-трудно. Стимулите за присъединението към Еврозоната идват от това авансово да се приготви стопанската система, и по-късно към този момент да се разчита на някаква инерция.
След присъединението към Еврозоната нормално в страните нараства и държавния дълг. Тоест, там на процедура липсва фискална дисциплинираност, политиката като цяло предизвиква трупането на държавни задължения, реализирането на бюджетни дефицити, а и това, което виждаме сега - във връзка с фискалните правила се вкарва опция те да не се съблюдават. Всичко това сочи, че наличните сега у нас фискални правила са много по-строги в сравнение с междинното за Еврозоната.
Така че не можем да чакаме някакво усъвършенстване – тази дисциплинираност, която имаме ние сега при съществуването на Валутен ръб, няма да я имаме в Еврозоната, и това може да повлияе по посока на задлъжнялостта на стопанската система. Всъщност актуалното ръководство ни демонстрира какво би се случвало, в случай че България беше в Еврозоната: значително техните упования, че присъединението ще бъде напълно скоро, ги кара да си мислят, че могат да си разрешат актуалната политика: сходно нещо за България е извънредно нездравословно, само че смяната – за жалост, пристигна в отрицателна посока в България с разхлабването на фискалната политика. А точно тя в последните 25 година беше едно от дребното достолепия на българската икономическа политика, само че за жалост в последните две години, изключително с последната планувана актуализация на бюджета, виждаме едно тотално разхлабване, което първоначално най-вероятно ще докара и до увеличение на данъчното облагане още от началото на идната година – това нарастване на пенсиите значи спомагателни разноски за бюджета за следващата година в размер на 3.7 – 4 милиарда лв., до момента в който против него няма планувано увеличение на приходите. Два са разновидностите: или увеличение на осигурителната тежест, или увеличение на оптималния застрахователен приход. За да остане дефицитът в пенсионната система подобен, какъвто е сега, увеличението на пенсионните осигуровки би трябвало да е с най-малко 5 процентни пункта следващата година.
Хърватия се оказа доста по-готова за присъединение към Еврозоната. Въпреки че е член на Европейски Съюз от 2013 година, а България – от 2007 година, управляващите в Загреб явно са имали доста по-голямо предпочитание за присъединение към зоната. И при присъединението си към Европейски Съюз, обаче, страната имаше доста по-високи приходи по отношение на България, и в този момент през последните години те доближиха тези неофициални граници за Съюза, които са към 70% покупателна дарба по отношение на междинното за Европейски Съюз, и към 70% ценово ниво. За съпоставяне, в България тези стойности са надлежно 55%.
Последните отчети по тематиката демонстрират, че България няма подготвеност за присъединение и във връзка с нормативната уредба – още в първите конвергентни отчети от 2008 година са посочени съответни неща, които България не извършва. Оттам нататък са минали доста години и тези ремонти не са направени, въпреки и да са официални. По-важното е, обаче, че действителната конвергенция не е направена, а поради това не се прави и номиналната – нивото на цените е към момента относително ниско по отношение на междинното на Европейски Съюз, и процентът на инфлация у нас е много висок. Това слага България отвън критерия. Бюджетния недостиг също е прекомерно висок, и въпреки да няма стартирана процедура по свръхдефицит, всеки може да види, че данните демонстрират, че сме над 3-те %. Тоест, даже и България да беше позволена в Еврозоната, това щеше да бъде едно изцяло политическо решение. Точно това се случи и с Хърватия - не съумяха да изпълнят критерия за инфлацията, само че те пък трансформираха критерия за метода на отчитане на инфлацията, с цел да съумеят да се вместят.
За страдание идната зима ще бъде тежка. През лятото ще има някакво утешение на цените, само че есента и зимата ще тръгнат нагоре – има някои фактори, свързани с високите цени на енергийните източници, задържането на административно избраните цени от страна на КЕВР ще бъде освободено, защото откакто не ръководи държавното управление на Петков, не може да се чака и КЕВР да води досегашната политика, това ще даде спомагателен подтик на инфлацията, тъй че дано хората да се приготвят за една нелека зима./БГНЕС
***
Димитър Чобанов, откривател в Института по стопанска система и политики в УНСС. Анализът е изработен особено за БГНЕС.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ