Истински кошмар! Вижте разказа на нападната в собствения си дом жена
Изживяване като от филм на ужасите е разказала в правосъдната зала стара жена от Оряхово, научи BulNews.bg. Старицата била нападната в личния си дом от маскиран мъж, който желал да й вземе парите. Единственото, което отървало дамата от трагични последици, е хитростта й.
Старицата Ц.П.К., която е родом от село Горно Пещене, сега живее сама в дома на щерка си в Оряхово. До нападението дамата живеела умерено и не се тормозила от нищо, само че след случая се опасява за здравето и живота си и се заключва с вериги овреме всяка вечер.
Историята на старицата стартира страховито, като с всяка последваща дума от ден на ден замязва на сцена от криминале. Всичко се случило на 13 септември късно вечерта. Къщата на пострадалата се намира тъкмо до едно от дълбоките дерета в крайдунавския град. Външната врата на дома й била завързана с верига и връзка изпод. Вечерта дамата гледала филм по малкия екран и била изгасила всички светлини в дома си. Когато в 21 часа предаването свършило, старицата излязла да затвори входната врата на къщата, която била оставила отворена, с цел да се проветрява. Именно в този миг почнал кошмарът й.
„ Само се подадох от стаята и стигнах до външната врата и някой ме сграбчи и ми запуши устатата с едната си ръка. Мъжът носеше плетена ръкавица без пръсти. Човекът, който ме сграбчи, ми сподели „ безшумно, безшумно, не викай, дай парите”. Гласът му приличаше на млад мъж, като на към 25-годишен. Аз се пробвах да се дръпна и да се хвана за вратата и да се освободя и в този миг видях част от лицето му, само че единствено две бели бузи. Не видях уста, очи, нос, единствено бели бузи. Този мъж носеше със себе си фенер, с който осветяваше. Когато видях двете му бузи, той без да желае подвигна фенера и освети лицето си, само че очевидно имаше нещо върху главата си, тъй като нищо не видях. Помолих го да ме пусне да си поема въздух. Той ме пусна и аз излязох на терасата и седнах за 1 минута на една макара. Бях доста уплашена, стана ми неприятно и по тази причина приседнах. Исках да избягам по стъпалата на къщата, само че той ми беше препречил пътя. Уличното осветяване светеше, само че аз бях доста уплашена и въобще не поглеждах мъжа. Гледах и мислех по какъв начин да се спася, с цел да не ме убие или да ми направи нещо неприятно.
Мъжът ми бръкна в пазвата да търси пари до момента в който седях на макарата и ме питаше непрекъснато къде укривам парите. Аз го излъгах, че са в дрешника, а бях скрила 150 лв. в дамската си чанта под масата в кухнята. Той ме дръпна да стана от макарата и ме поведе да търсим парите. Взехме да ровим в дрешника, като от самото начало споделих „ не мога повече, не мога повече” и го накарах той да рови. Той стартира да рови в дрешника, а аз му споделих, че са под дрешника, с цел да се наведе и да съумея да избягам. Така и стана. Избягах на двора и започнах да крещя комшията, тичайки към портата и мъчейки се да я отвържа. В това време комшията пристигна и двамата още веднъж влязохме в къщата, само че мъжът към този момент го нямаше, беше избягал. Нищо не беше откраднал, само че ме беше доста боязън и същата нощ отидох да преспивам в комшията. Там спах и идната нощ, защото ме беше боязън да се прибера у дома. Сега се прибирам, затварям рано, само че все пак ме е боязън, че може още веднъж да ме нападне “, споделя ужасената бабичка.
Въпреки огледът на служителите на реда, нападателят не е открит. Досъдебното произвеждане против незнаен причинител е прекъснато. И сега дамата и съседите й живеят в боязън по кое време още веднъж ще посегне на някой и дали идващият път няма да е съдбовно.
Старицата Ц.П.К., която е родом от село Горно Пещене, сега живее сама в дома на щерка си в Оряхово. До нападението дамата живеела умерено и не се тормозила от нищо, само че след случая се опасява за здравето и живота си и се заключва с вериги овреме всяка вечер.
Историята на старицата стартира страховито, като с всяка последваща дума от ден на ден замязва на сцена от криминале. Всичко се случило на 13 септември късно вечерта. Къщата на пострадалата се намира тъкмо до едно от дълбоките дерета в крайдунавския град. Външната врата на дома й била завързана с верига и връзка изпод. Вечерта дамата гледала филм по малкия екран и била изгасила всички светлини в дома си. Когато в 21 часа предаването свършило, старицата излязла да затвори входната врата на къщата, която била оставила отворена, с цел да се проветрява. Именно в този миг почнал кошмарът й.
„ Само се подадох от стаята и стигнах до външната врата и някой ме сграбчи и ми запуши устатата с едната си ръка. Мъжът носеше плетена ръкавица без пръсти. Човекът, който ме сграбчи, ми сподели „ безшумно, безшумно, не викай, дай парите”. Гласът му приличаше на млад мъж, като на към 25-годишен. Аз се пробвах да се дръпна и да се хвана за вратата и да се освободя и в този миг видях част от лицето му, само че единствено две бели бузи. Не видях уста, очи, нос, единствено бели бузи. Този мъж носеше със себе си фенер, с който осветяваше. Когато видях двете му бузи, той без да желае подвигна фенера и освети лицето си, само че очевидно имаше нещо върху главата си, тъй като нищо не видях. Помолих го да ме пусне да си поема въздух. Той ме пусна и аз излязох на терасата и седнах за 1 минута на една макара. Бях доста уплашена, стана ми неприятно и по тази причина приседнах. Исках да избягам по стъпалата на къщата, само че той ми беше препречил пътя. Уличното осветяване светеше, само че аз бях доста уплашена и въобще не поглеждах мъжа. Гледах и мислех по какъв начин да се спася, с цел да не ме убие или да ми направи нещо неприятно.
Мъжът ми бръкна в пазвата да търси пари до момента в който седях на макарата и ме питаше непрекъснато къде укривам парите. Аз го излъгах, че са в дрешника, а бях скрила 150 лв. в дамската си чанта под масата в кухнята. Той ме дръпна да стана от макарата и ме поведе да търсим парите. Взехме да ровим в дрешника, като от самото начало споделих „ не мога повече, не мога повече” и го накарах той да рови. Той стартира да рови в дрешника, а аз му споделих, че са под дрешника, с цел да се наведе и да съумея да избягам. Така и стана. Избягах на двора и започнах да крещя комшията, тичайки към портата и мъчейки се да я отвържа. В това време комшията пристигна и двамата още веднъж влязохме в къщата, само че мъжът към този момент го нямаше, беше избягал. Нищо не беше откраднал, само че ме беше доста боязън и същата нощ отидох да преспивам в комшията. Там спах и идната нощ, защото ме беше боязън да се прибера у дома. Сега се прибирам, затварям рано, само че все пак ме е боязън, че може още веднъж да ме нападне “, споделя ужасената бабичка.
Въпреки огледът на служителите на реда, нападателят не е открит. Досъдебното произвеждане против незнаен причинител е прекъснато. И сега дамата и съседите й живеят в боязън по кое време още веднъж ще посегне на някой и дали идващият път няма да е съдбовно.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ