· Миграция: панацеята от последните години губи положителния си ефект

· Миграция: панацеята от последните години губи позитивния си резултат · Спестявания: несъответствието в пенсионните системи е огромен – само че не и неизпълним · България: промените се отплащат Allianz показа през днешния ден третото издание на своя Глобален пенсионен отчет (Global Pension Report), който проучва 71 пенсионни системи в целия свят благодарение на основания от компанията Allianz Pension Index (API). Той се състои от три стълба: разбор на демографската и фискалната обстановка и оценка на устойчивостта (напр. интервали на финансиране и вноски) и адекватността (напр. обсег и пенсионни равнища) на пенсионната система. Взети са поради общо 40 параметъра, като оценките са сред 1 (няма потребност от реформа) и 7 (остра потребност от реформа). Претеглената сума на всички параметри отразява натиска за промяна в съответната система. Силен напън за промени Непретегленият общ резултат за всички оценени пенсионни системи е 3,7, което е сигнал за продължаващ мощен напън за промени. В съпоставяне с последния ни отчет от 2023 година има някои промени – само че не постоянно в вярната посока: общият резултат тогава беше 3,6. Същевременно сред обособените страни се следят огромни разлики. Има дребна група страни, като Дания, Нидерландия и Швеция, които с общ резултат много под 3 се оправят относително добре, тъй като навреме възприемат курс на резистентност, като поддържат добре финансирани системи (вж. листата на най-хубавите пенсионни системи). На пръв взор може да е изненадващо, че Япония също попада в този лист. За разлика от всички останали страни обаче тя поредно ползва друг метод: да се работи по-дълго. Дори и през днешния ден една трета от хората на възраст от 65 до 70 години там към момента работят, а през идващите няколко години се чака действителната пенсионна възраст да се увеличи до 70 години. За момента по-голямата група се състои от страни с общ резултат под 4, където има незабавна потребност от промяна за отбрана на пенсионните системи от въздействието на демографските промени. Тази група включва доста разрастващи се страни като Малайзия, Колумбия и Нигерия. Техният проблем е не толкоз структурата на пенсионната система сама по себе си, а по-скоро лимитираният ѝ обсег: делът на работещите в сивия бранш, които не са обхванати от системата, нормално надвишава 50%. Следователно в тези страни преди всичко са нужни дълбоки промени на пазара на труда, с цел да се сътвори основа за всеобхватна пенсионна система. В противоположен случай пенсионната система ще се трансформира в още един фактор, който усилва неравенството. И най-после третата група пенсионни системи включва доста европейски страни като Германия, Франция и Италия, чиито пенсионни системи до момента са подхванали единствено предварителни стъпки към налагане на финансовия принцип – разходопокривните заплащания преобладават, а натискът за промени е огромен предвид на бързото застаряване на популацията. Миграция: позитивният резултат понижава Демографските промени са действителност от години. Продължителността на живота се усилва непрестанно в продължение на десетилетия (с малко спиране заради пандемията от Covid-19), до момента в който раждаемостта продължава да понижава. Има обаче едно феномени, което доста смекчи предстоящото влияние върху пазарите на труда и обществените системи: миграцията. През последните пет години да вземем за пример съвсем 90% от 1,6 милиона нови работни места, подлежащи на социалноосигурителни вноски в Германия, са били заети от имигранти. „ Дори не всички имигранти да си намерят работа незабавно, миграцията оказва помощ за постигането на баланс “, разяснява Михаела Грим, съавтор на отчета. „ Вероятно няма да можем да разчитаме на това в бъдеще, защото в главните страни на генезис просто има все по-малко претенденти, които имат предпочитание да емигрират. Отделно Европа евентуално в бъдеще ще загуби част от привлекателността си като регион за имиграция. Следователно за нас ще бъде от решаващо значение да използваме още по-ефективно съществуващия капацитет. Това се отнася за дамите на ненапълно работно време, които би трябвало да бъдат освободени от грижите за развъждането на децата, както и за и по-възрастните чиновници, които към момента прекомерно постоянно се сблъскват с възрастова дискриминация на работното място. “   Дисбалансът в пенсионните спестявания може да бъде преодолян Според изчисленията на Allianz дупката в пенсионните спестявания на по-младите генерации единствено в Еврозоната възлиза на приблизително към 350 милиарда евро годишно. Това звучи като огромна сума, само че може да се преодолее, в случай че процентът на спестяванията се увеличи с една четвърт. „ Поколението X би трябвало да икономисва повече, с цел да си подсигурява стремежи стандарт на живот в преклонна възраст – това е несъмнено “, показва Людовик Субран, основен икономист в Allianz. „ Не бива обаче да гледаме единствено едната страна на уравнението, т.е. напъните на семействата за икономии. От решаващо значение е да мислим също по този начин за пенсионното обезпечаване и развиването на финансовия пазар. Пенсионните спестявания би трябвало да се влагат рентабилно в предстоящ напредък и нововъведения. Това е ключът към превъзмогването на демографските промени (както и на промените на климата). Европа към момента има огромни дефицити в тази област. “   България: промените се отплащат Последните промени, по-специално повишението и обвързването на пенсионната възраст с продължителността на живота, обезпечават на българската пенсионна система добър резултат, по-специално по стълба за резистентност, който се прави оценка с Много добър 2,3. С общ резултат 3,3 българската пенсионна система се подрежда в горната част на междинния сегмент, като изпреварва страна като Германия да вземем за пример. Нейната слабост обаче остава демографската вероятност, която става все по-мрачна: делът на хората на възраст 65 и повече години на 100 души в дейна възраст се чака да нарасне от 35% на 52% през идващите 25 години. Като се имат поради релативно ниските частни спестявания, няма по какъв начин да се обезпечи устойчивото разрастване на изцяло финансираните професионални и частни стълбове в българската пенсионна система. Други проблеми са високото равнище на претовареност в сивия бранш и дефицитът на благоприятни условия за работа за по-възрастните служащи: след 65-годишна възраст единствено 10% от мъжете са към момента на работа – до момента в който в Япония, световната лаборатория за застаряващи общества, този дял е 35%.