Медиците в Руско-турската война – Николай Пирогов
«Той и главата ще пришие». Вярата в хирурга Пирогов била безгранична.
Изключителният съветски академик Николай Пирогов е първият съветски доктор, който има монумент в Москва, повдигнат не от потомци, а от познавалите го персонално негови съвременници.
Никой не би могъл да си показа, че това тринадесето следващо дете ще се трансформира освен в гордостта на фамилията, само че и ще популяризира страната си по целия свят. Пирогов се интересува от медицина от детството си. Доктор Мухин, който лекува брат му от простуда, направил толкоз неизгладимо усещане на дребния Коля, че на 14-годишна възраст, откакто съумява да добави две години към тях, той влиза в медицинския факултет на Московския университет. След като приключва на седемнадесет години и половина (!) университета, Пирогов е утвърден за доктор и с най-хубавите приключили е изпратен в Берлин и Париж на стаж. На 26-годишна възраст той към този момент получава купата професор и даже оглавява хирургичната клиника в университета в Дорпат, Естония. След 5 години е поканен в Императорската здравна и хирургическа академия, където неговото здравно умеене процъфтява. Там по-специално той се занимава с образование на военни лекари по нови способи на лекуване, които също създава. И на процедура всичко се нуждаеше от усъвършенстване в тази скръбна област …
Николай Пирогов потвърдил: военният доктор оказва помощ не на гибелта, а на ранените
Заслугите на Пирогов, още приживе, били покрити с национална популярност. Известен е случай, когато по време на Кримската война тялото на боец с откъсната глава е откарано в болничното заведение. Главата носили откъм гърба. В отговор на недоумяващите въпроси, другарите на умрелия боец споделили: «Тук оперира лекар Пирогов. Той ще пришие главата на нашия приятел. И той още веднъж ще се бие». Сред народа Пирогов е именуван «чудесният доктор».
Пирогов неведнъж прави пробиви в медицината. По време на войната в Кавказ той е първият, който употребява етер в полеви условия по време на интервенция като упойка. Преди това, в най-хубавия случай, чаша алкохол чакала ранените, която не могла да заглушат болката…
По време на Кримската война Пирогов стартира да употребява личното си откритие – гипсови отливки. Същият гипс, добре прочут ни през днешния ден. Тази концепция му хрумнала в спокойно време, когато бил на посетители в ателието на своя другар, скулптора Николай Степанов. «За първи път видях действието на гипсов разтвор върху платно, – написа лекарят. – Предположих, че може да се употребява в хирургията и незабавно сложих превръзки и ленти от платно, напоени с този разтвор, върху комплицирана фрактура на подбедрицата. Успехът беше незабравим. Превръзката изсъхна за няколко минути: фрактурата със мощно приключване на кръвта и перфорация на кожата зарасна без нагнояване и без припадъци. Убеден съм, че тази превръзка може да откри огромно приложение във военно-полевата процедура.»
Срещу холерата
Пирогов се опитал да осъществя всички свои хрумвания и научни разработки допустимо най-бързо на процедура. По време на епидемията от холера хирургът непринудено рискува живота си, до момента в който учи тази смъртоносна болест. Той изследвал повече от 800 тела на убитите от тази заразна болест, с цел да разбере механизма на нейното деяние в тялото. И откакто си изяснил, той незабавно дал нужните рекомендации при лекуването на холера, които работили съвършено.
Пирогов разгласява първия анатомичен атлас в Русия. Интересен факт приказва за значимостта на тази работа. Като млад академик той пътува до Франция, с цел да се запознае с работата на локалните хирурзи, които се смятали за най-хубавите в света. Но това запознанство разочаровало Пирогов. По време на интервенцията зад тила на известния хирург стоял анатом, който подсказвал къде се намират съдовете и нервните окончания. Оказало се, че прославеният доктор не познавал в нужния размер анатомията. Пирогов сметнал това за недопустимо. Той прекарва хиляди часове, разрязвайки трупове, с цел да зарисува градежа на вътрешните органи. Анатомичният атлас на Пирогов е настоящ и през днешния ден. Експертите са изумени по какъв начин без модерни диагностични принадлежности ученият е съумял да сътвори толкоз точна картина на вътрешната конструкция на индивида.
Във Франция, известна като център на хирургията, той посетил известния професор по хирургия и анатомия Велпе и го заварил да чете … неговата публикация «Хирургична анатомия на артериалните стволове и фасциите», оповестена неотдавна в Дорпат.
През 1841 година Пирогов е поканен в хирургичния отдел на Медицинската хирургическа академия в Санкт Петербург. Тук ученият работи повече от 10 години и основава първата хирургична клиника в Русия. Неговите нововъведения се разгръщат даже и върху изобретението на хирургически принадлежности.
Когато през 1853г. почнала Кримската война, Николай Иванович се насочва в театъра на военните дейности, осъзнавайки, че там, както на никое място другаде, се изисква помощта на хирург… Той дошъл в разгара на борбите за Севастопол.
«Ние сме заети и нощем и денем»
В следващото писмо до брачната половинка си от войната той споделя:
« В превързочния пункт се довеждат, с изключение на бойци, дами и деца с откъснати от бомбите крака … Ние сме заети и нощем и през деня … дремя и извозвам целия денонощно в превързочния пункт – в Дворянското заседание, чийто паркет е затрупан с кора от изсъхнала кръв, стотици ампутирани са в балната зала,… Десет лекари с мен и осем сестри работят старателно, на смени денонощно, оперират и превръзват ранените. Вместо танцова музика в голямата зала на Събранието се чуват стоновете на ранените».
През 1862 година Пирогов идва в Италия и съумява да избави от ампутация крайници на именития Джузепе Гарибалди.
Освен в Кримската война, Пирогов взе участие в още две войни: Френско-пруската война от 1870 година и Руско-турската война 1877-1878.
През месеците септември и октомври 1870 година Н. И. Пирогов е на фронта на Френско-пруската война, по покана на Международния Червен кръст. Посещавайки фронтовите френски и немски лечебни заведения, Н. И. Пирогов с надълбоко задоволство отбелязва, че неговата дългогодишна активност не е минала на вятъра, че тя е дала своето благородно отражение в чужбина.
Участие в Руско-турската освободителна война в България
На 10 октомври 1877 година 67-годишният Пирогов идва в България в Горна Студена където е Главната квартира на съветската войска. По късно Пирогов отпътува за с. Бохот, на 15 км югоизточно от обсадения Плевен, във военновременната болница № 69, която стартира да работи дни след началото на багра за село Горни Дъбник. Пирогов освен взе участие в работата на бохотската военна болница, само че и обхожда съветски и румънски дивизионни лазарети към Плевен.
Пирогов провежда изцяло здравно обезпечаване на сражението за завладяването на мощно укрепения Горни Дъбник. Съставен е съответен проект за разположението на превързочните пунктове. Създава се нова единица, наречена централен превързочен пункт, който се разполага на 6 км от фронта в село Чирково (днес Садовец). Така се обезпечава бързо напредване на ранените до военновременната болница № 69 в Бохот. Лично той лекува двама от тримата генерали, ранени при Горни Дъбник – генерал-майор Зеделер и генерал-майор Розенбах.
При своя престой в България от 10 октомври 1877 до 17 декември 1877 година Н. И. Пирогов е посетил 10 от тринайсетте съветски военновременни лечебни заведения, 10 дивизионни лазарета и три аптечни склада, ситуирани в деветнайсет обитаеми пункта, като изминава близо 700 км. Н. И. Пирогов е работил и на трите посоки на съветската войска: в Източното направление – с основен хирург Кадацки, в Южното направление – с основен хирург професор Склифософски, възпитаник на Пирогов, и в Западното направление в Плевен и към Плевен, където е бил най-дълго време от престоя си по време на Руско-турската освободителна война.
Последните години от живота на Н. И. Пирогов
Последните 16 години от живота си великият съветски хирург Н. И. Пирогов прекарва в имението си в с. Вишня, до гр. Виница, Украйна. Тук той продължава да оказва помощ на хората в потребност. Преглежда болните, оперира. Поддържа контакти със своите другари.
Изключителният съветски академик Николай Пирогов е първият съветски доктор, който има монумент в Москва, повдигнат не от потомци, а от познавалите го персонално негови съвременници.
Никой не би могъл да си показа, че това тринадесето следващо дете ще се трансформира освен в гордостта на фамилията, само че и ще популяризира страната си по целия свят. Пирогов се интересува от медицина от детството си. Доктор Мухин, който лекува брат му от простуда, направил толкоз неизгладимо усещане на дребния Коля, че на 14-годишна възраст, откакто съумява да добави две години към тях, той влиза в медицинския факултет на Московския университет. След като приключва на седемнадесет години и половина (!) университета, Пирогов е утвърден за доктор и с най-хубавите приключили е изпратен в Берлин и Париж на стаж. На 26-годишна възраст той към този момент получава купата професор и даже оглавява хирургичната клиника в университета в Дорпат, Естония. След 5 години е поканен в Императорската здравна и хирургическа академия, където неговото здравно умеене процъфтява. Там по-специално той се занимава с образование на военни лекари по нови способи на лекуване, които също създава. И на процедура всичко се нуждаеше от усъвършенстване в тази скръбна област …
Николай Пирогов потвърдил: военният доктор оказва помощ не на гибелта, а на ранените
Заслугите на Пирогов, още приживе, били покрити с национална популярност. Известен е случай, когато по време на Кримската война тялото на боец с откъсната глава е откарано в болничното заведение. Главата носили откъм гърба. В отговор на недоумяващите въпроси, другарите на умрелия боец споделили: «Тук оперира лекар Пирогов. Той ще пришие главата на нашия приятел. И той още веднъж ще се бие». Сред народа Пирогов е именуван «чудесният доктор».
Пирогов неведнъж прави пробиви в медицината. По време на войната в Кавказ той е първият, който употребява етер в полеви условия по време на интервенция като упойка. Преди това, в най-хубавия случай, чаша алкохол чакала ранените, която не могла да заглушат болката…
По време на Кримската война Пирогов стартира да употребява личното си откритие – гипсови отливки. Същият гипс, добре прочут ни през днешния ден. Тази концепция му хрумнала в спокойно време, когато бил на посетители в ателието на своя другар, скулптора Николай Степанов. «За първи път видях действието на гипсов разтвор върху платно, – написа лекарят. – Предположих, че може да се употребява в хирургията и незабавно сложих превръзки и ленти от платно, напоени с този разтвор, върху комплицирана фрактура на подбедрицата. Успехът беше незабравим. Превръзката изсъхна за няколко минути: фрактурата със мощно приключване на кръвта и перфорация на кожата зарасна без нагнояване и без припадъци. Убеден съм, че тази превръзка може да откри огромно приложение във военно-полевата процедура.»
Срещу холерата
Пирогов се опитал да осъществя всички свои хрумвания и научни разработки допустимо най-бързо на процедура. По време на епидемията от холера хирургът непринудено рискува живота си, до момента в който учи тази смъртоносна болест. Той изследвал повече от 800 тела на убитите от тази заразна болест, с цел да разбере механизма на нейното деяние в тялото. И откакто си изяснил, той незабавно дал нужните рекомендации при лекуването на холера, които работили съвършено.
Пирогов разгласява първия анатомичен атлас в Русия. Интересен факт приказва за значимостта на тази работа. Като млад академик той пътува до Франция, с цел да се запознае с работата на локалните хирурзи, които се смятали за най-хубавите в света. Но това запознанство разочаровало Пирогов. По време на интервенцията зад тила на известния хирург стоял анатом, който подсказвал къде се намират съдовете и нервните окончания. Оказало се, че прославеният доктор не познавал в нужния размер анатомията. Пирогов сметнал това за недопустимо. Той прекарва хиляди часове, разрязвайки трупове, с цел да зарисува градежа на вътрешните органи. Анатомичният атлас на Пирогов е настоящ и през днешния ден. Експертите са изумени по какъв начин без модерни диагностични принадлежности ученият е съумял да сътвори толкоз точна картина на вътрешната конструкция на индивида.
Във Франция, известна като център на хирургията, той посетил известния професор по хирургия и анатомия Велпе и го заварил да чете … неговата публикация «Хирургична анатомия на артериалните стволове и фасциите», оповестена неотдавна в Дорпат.
През 1841 година Пирогов е поканен в хирургичния отдел на Медицинската хирургическа академия в Санкт Петербург. Тук ученият работи повече от 10 години и основава първата хирургична клиника в Русия. Неговите нововъведения се разгръщат даже и върху изобретението на хирургически принадлежности.
Когато през 1853г. почнала Кримската война, Николай Иванович се насочва в театъра на военните дейности, осъзнавайки, че там, както на никое място другаде, се изисква помощта на хирург… Той дошъл в разгара на борбите за Севастопол.
«Ние сме заети и нощем и денем»
В следващото писмо до брачната половинка си от войната той споделя:
« В превързочния пункт се довеждат, с изключение на бойци, дами и деца с откъснати от бомбите крака … Ние сме заети и нощем и през деня … дремя и извозвам целия денонощно в превързочния пункт – в Дворянското заседание, чийто паркет е затрупан с кора от изсъхнала кръв, стотици ампутирани са в балната зала,… Десет лекари с мен и осем сестри работят старателно, на смени денонощно, оперират и превръзват ранените. Вместо танцова музика в голямата зала на Събранието се чуват стоновете на ранените».
През 1862 година Пирогов идва в Италия и съумява да избави от ампутация крайници на именития Джузепе Гарибалди.
Освен в Кримската война, Пирогов взе участие в още две войни: Френско-пруската война от 1870 година и Руско-турската война 1877-1878.
През месеците септември и октомври 1870 година Н. И. Пирогов е на фронта на Френско-пруската война, по покана на Международния Червен кръст. Посещавайки фронтовите френски и немски лечебни заведения, Н. И. Пирогов с надълбоко задоволство отбелязва, че неговата дългогодишна активност не е минала на вятъра, че тя е дала своето благородно отражение в чужбина.
Участие в Руско-турската освободителна война в България
На 10 октомври 1877 година 67-годишният Пирогов идва в България в Горна Студена където е Главната квартира на съветската войска. По късно Пирогов отпътува за с. Бохот, на 15 км югоизточно от обсадения Плевен, във военновременната болница № 69, която стартира да работи дни след началото на багра за село Горни Дъбник. Пирогов освен взе участие в работата на бохотската военна болница, само че и обхожда съветски и румънски дивизионни лазарети към Плевен.
Пирогов провежда изцяло здравно обезпечаване на сражението за завладяването на мощно укрепения Горни Дъбник. Съставен е съответен проект за разположението на превързочните пунктове. Създава се нова единица, наречена централен превързочен пункт, който се разполага на 6 км от фронта в село Чирково (днес Садовец). Така се обезпечава бързо напредване на ранените до военновременната болница № 69 в Бохот. Лично той лекува двама от тримата генерали, ранени при Горни Дъбник – генерал-майор Зеделер и генерал-майор Розенбах.
При своя престой в България от 10 октомври 1877 до 17 декември 1877 година Н. И. Пирогов е посетил 10 от тринайсетте съветски военновременни лечебни заведения, 10 дивизионни лазарета и три аптечни склада, ситуирани в деветнайсет обитаеми пункта, като изминава близо 700 км. Н. И. Пирогов е работил и на трите посоки на съветската войска: в Източното направление – с основен хирург Кадацки, в Южното направление – с основен хирург професор Склифософски, възпитаник на Пирогов, и в Западното направление в Плевен и към Плевен, където е бил най-дълго време от престоя си по време на Руско-турската освободителна война.
Последните години от живота на Н. И. Пирогов
Последните 16 години от живота си великият съветски хирург Н. И. Пирогов прекарва в имението си в с. Вишня, до гр. Виница, Украйна. Тук той продължава да оказва помощ на хората в потребност. Преглежда болните, оперира. Поддържа контакти със своите другари.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ