България е сред най-активните зони за мълнии в Европа
Звукът от мълния към този момент не е просто част от летния декор – той се трансформира в белег на новата климатична действителност. Според данни от Европейската мрежа за детекция на мълнии (EUCLID), България към този момент е измежду най-активните зони за мълнии в Европа, оповестяват " Метео Болканс ".
Само през юли 2024 година над страната са регистрирани над 450 000 мълнии, а на 10 юли – рекордните 45 000 единствено за едно денонощие. Най-честите стихии се следят в Западна и Южна България, където топъл и мокър въздух от Егейско море се сблъсква с по-студени маси от север.
" Това, което виждаме над Балканите, е дребна версия на Амазония – мокрота, конвекция и комплициран релеф, “ изяснява метеорологът доктор Георги Рачев.
Според отчета на Copernicus Climate Service, районът към този момент се подрежда измежду най-активните по брой стихии. В България се записват сред 22 и 28 дни с гръмотевици годишно, а в Родопите, Струмската котловина и Пловдивско – над 40 дни. За съпоставяне: Германия има към 17, Франция – 20, а Норвегия – под 10 такива дни годишно.
Инцидентите, породени от мълнии, са се нараснали с 35% за последните пет години, сочат данни на Института за проучване на атмосферната електричност. Увеличават се и пожарите в горски и планински региони, както и вредите по електроинфраструктурата.
Учените свързват възходящата интензивност с световното стопляне. Според проучване на NASA, при повишение на температурата с 1°C броят на мълниите на Земята се усилва с към 12%.
Черноморският басейн е изключително уязвим – топлата морска вода „ зарежда “ бурите и трансформира България в самобитен резонатор на електрическа интензивност.
Сателитите от новото потомство Meteosat Third Generation към този момент засичат мълнии в действително време – в това число и тези сред облаците. По данни от юли 2025 година, България е измежду топ 3 страни в Европа по компактност на електрически събития на квадратен километър.
„ Преди просто гледахме бурите. Днес можем да ги измерим – и резултатът е явен: навлизаме в нова електрическа ера, “ споделят от " Метео Болканс ".
Мълниите към този момент не са естествено знамение, а климатичен сигнал. Балканите безусловно се „ зареждат “ – остава въпросът дали сме подготвени да издържим напрежението.
Само през юли 2024 година над страната са регистрирани над 450 000 мълнии, а на 10 юли – рекордните 45 000 единствено за едно денонощие. Най-честите стихии се следят в Западна и Южна България, където топъл и мокър въздух от Егейско море се сблъсква с по-студени маси от север.
" Това, което виждаме над Балканите, е дребна версия на Амазония – мокрота, конвекция и комплициран релеф, “ изяснява метеорологът доктор Георги Рачев.
Според отчета на Copernicus Climate Service, районът към този момент се подрежда измежду най-активните по брой стихии. В България се записват сред 22 и 28 дни с гръмотевици годишно, а в Родопите, Струмската котловина и Пловдивско – над 40 дни. За съпоставяне: Германия има към 17, Франция – 20, а Норвегия – под 10 такива дни годишно.
Инцидентите, породени от мълнии, са се нараснали с 35% за последните пет години, сочат данни на Института за проучване на атмосферната електричност. Увеличават се и пожарите в горски и планински региони, както и вредите по електроинфраструктурата.
Учените свързват възходящата интензивност с световното стопляне. Според проучване на NASA, при повишение на температурата с 1°C броят на мълниите на Земята се усилва с към 12%.
Черноморският басейн е изключително уязвим – топлата морска вода „ зарежда “ бурите и трансформира България в самобитен резонатор на електрическа интензивност.
Сателитите от новото потомство Meteosat Third Generation към този момент засичат мълнии в действително време – в това число и тези сред облаците. По данни от юли 2025 година, България е измежду топ 3 страни в Европа по компактност на електрически събития на квадратен километър.
„ Преди просто гледахме бурите. Днес можем да ги измерим – и резултатът е явен: навлизаме в нова електрическа ера, “ споделят от " Метео Болканс ".
Мълниите към този момент не са естествено знамение, а климатичен сигнал. Балканите безусловно се „ зареждат “ – остава въпросът дали сме подготвени да издържим напрежението.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ