Как продавали жени в Англия: един дивашки обичай
Звучи съблазнително. Трябва ти жена – отиваш на пазара. Да, навръх пазара.
Заслужава си да се означи, че извършването на покупки на дами не се случвало в мрачното Средновековие, а през XVIII–XIX век!
Нагледен случай на продажба на дами е разказан в творбата на Томас Харди „ Кметът на Кестенбридж “, където основният воин продава своята брачна половинка, а по-късно тъгите на съвестта го довеждат до гибел.
Всяка процедура по продажбата изглеждала общоприетоо: мъж водел дамата на площада, държейки я за мотив, прикован към шията ú. След това я качвали на площадка, наподобяваща сцена, и започвали търговията. Жената била давана на предложилия най-голяма цена.
Вестниците по това време отделяли огромно внимание на сходни събития. Една от най-ранните регистрирани продажби датира от 1733 година. Съгласно бележките, някой си Самуел Уайтхаус продал жена си Мери Уайтхаус на Томас Грифитс за един фунт.
Господин Грифитс бил задължен да „ одобри дамата с всичките ú дефекти “. Още една брачна половинка била предложеа за продажба с начална цена от едно пени. Не е изненадващо, че самотните фермери едвам не се сбили, с цел да получат тази жена. В последна сметка я изтъргували за пет шилинга и шест пенса.
Колкото и необичайно да звучи, само че най-често продажбите на дами се правила по взаимно единодушие. В множеството случаи мъжът купувал ухажор за алегорична компенсация. Случвало се и след търга тримата да отиват в близката механа да отбележат договорката.
Най-голяма известност продажбата на дами отбелязала в интервала от 1780 до 1850 година. До през днешния ден са известни не по-малко от 300 публични потвърждения на тази процедура.
А всичко почнало с това че през 1753 в Англия приели Закон за брака. До този миг браковете не се записали. Жените на практика се намирал в цялостно послушание на мъжете.
Разводът бил необикновено скъпа процедура. Именно тази продажба на дами на площада станала правилния метод съпрузите да се избавят един от различен. Властите не одобрявали практиката, само че просто си затваряли очите.
През 1830 година се състоял още един любопитен акт на продажба. Съпругът почнал търговията, само че по-късно я прекратил, желаейки всичко да остане както си е било. На което жена му го зашлевила по бузите и възкликнала: „ Искам да бъда продадена, желая смяна! “
Последното удостоверение за продажбите на дами се отнася към 1913 година. Жената, дала показания в съда в Лийдс, декларирала, че мъжът ú я продал нанеин сътрудник по работа за един фунт.
