Защо екзистенциалната криза е полезна и как да познаем, че сме в нея?
Звучи необикновено, само че е реалност: каквото и разклащане да съставлява, екзистенциалната рецесия е метод и дори тласък за развиване и по какъв начин злото да бъде за положително е тематиката на днешния ни лайфхак. Нормално е тя да настъпи след 30- и най-много след 35-годишната ни възраст. Както сме писали, душeвността се оформя до 21г. – не е инцидентно, че точно тези години са границата на пълнолетието по американската система. До 30-35 година, според от съответния човек, се движим по инерция и последователно доближаваме да екзистенциалната рецесия с ангажимента, че тя може и да се повтаря, и да се потретва...
Какво я поражда?
Нашите 4 екзистенциални страха.
Първият от тях е страхът от времето: " Годините летят, а дните са безкрайни ” – за нищо не ни стигат, изключително " в случай че се обърнем обратно ”. Не притежаваме и не можем да управляваме бъдещето, а колкото по-възрастни ставаме, толкоз по-ясно го осъзнамваме.
Вторият е страхът от пространството: къде сме ние? Заели ли сме мястото си, това нашето място ли е в действителност, дъкоде сме се изкачмили или сме паднали в действителността.
Третият е страхът от непознаваемостта на живота, доста забележима с нервността в последно време по езотеричните неща и учители: от увлеченията по хороскопите до следването на разнообразни гурута и коучове. Според психолозите точно това е най-спасителният боязън в екзистенциална рецесия, тъй като развива магическото мислене.
Четвъртият е страхът от себе си, от опознаването и приемането на личната ни персона. Именно усилването на този боязън води до екзистенциалната рецесия, тъй като водени от него стигаме до нея и до разбирането за смяна в живота си.
Кои са тригерите или другояче казано индикаторите за навлизането в такава рецесия - най-малко забележимите. Много постоянно белег са проблемите със съня. Те приказват за проблеми с виталната сила въобще. Да, сънят е дребна гибел за душeвността, само че е и методът тя да се преражда.
В общ смисъл, отиваме на кръстопътя, който поначало е безконечен за душeвността – увлечение и избор на живота – оптимистичния метод, или увлечение и избор на гибелта – старт на пътя в бездната, който мнозина избират като се пропиват, продрусват, късат всички връзки и даже в семейство и с деца остават безпределно самотни и нещастни, без цел и посока и това ги трансформира във врагове №1 на цели селищни системи и на живота въобще – възприятието, че нищо не им е както би трябвало и НЕ МОЖЕ ДА съдебна експертиза ПРОМЕНИ. НИКОГА.
Можем да познаем в себе си сходни първи проблясъци, в случай че не просто не можем да спим, а сме склонни на всевъзможни други дребни мазохизми – примерно да се надуваме с храна, която чудесно знаем, че ни вреди и да го вършим постоянно, обезверено отпускайки се и отхвърляйки всякаква опция за връщане към здравето и положителната форма. А е казано: Здравият дух е в крепко тяло.
Даже татуирането е сходно " самонаказание ” с ясната визия, че махането на това, което нанасяме върху себе си ще бъде ужасно наказение и за тялото – мощна болежка, и за парите ни.
Изобщо, непрекъснатото увлечение и въодушевление по едно и също, повтаряемостта на грешките е явен маркер на към този момент разполагаем психически проблем.
Такива хора са преследвани от непрекъснати смени на работа, заради серийно " недоумение с шефовете или колективите, от непрестанни кавги с близки и непознати, от непрекъснато заболели лични деца, от непрекъснато незадоволяване в секса, от непрекъснати смени на сътрудниците – просто търсят виновността или отговорността за екзистенциаланата си рецесия в някого другиго, само че не и там, където би трябвало – в себе си. Толкова ги е боязън от себе си, че отхвърлят да се одобряват, камо ли да одобряват хората и света към тях.
Тригери за нахлуване или претърпяване на екзистенциална рецесия могат да бъдат от промяна на дома, на работата, бракоразвод или пък брак, разлъка или преоткриване на другар до филм, диалог, мелодия... Те ни карат да стартираме да мислим по главната тематика: смисъла на живота. По която няма един, безспорен или непрекъснат отговор.
Освен един: би трябвало да се научим да живеем с тази рецесия – без пауза, без парализа в една или във всички сфери на живота си.
Още за тригерите, които отварят раните на душата, само че и измененията, които ни вършат по-силни и по-добри четете в идващия брой на нашата лайфхак графа!
Какво я поражда?
Нашите 4 екзистенциални страха.
Първият от тях е страхът от времето: " Годините летят, а дните са безкрайни ” – за нищо не ни стигат, изключително " в случай че се обърнем обратно ”. Не притежаваме и не можем да управляваме бъдещето, а колкото по-възрастни ставаме, толкоз по-ясно го осъзнамваме.
Вторият е страхът от пространството: къде сме ние? Заели ли сме мястото си, това нашето място ли е в действителност, дъкоде сме се изкачмили или сме паднали в действителността.
Третият е страхът от непознаваемостта на живота, доста забележима с нервността в последно време по езотеричните неща и учители: от увлеченията по хороскопите до следването на разнообразни гурута и коучове. Според психолозите точно това е най-спасителният боязън в екзистенциална рецесия, тъй като развива магическото мислене.
Четвъртият е страхът от себе си, от опознаването и приемането на личната ни персона. Именно усилването на този боязън води до екзистенциалната рецесия, тъй като водени от него стигаме до нея и до разбирането за смяна в живота си.
Кои са тригерите или другояче казано индикаторите за навлизането в такава рецесия - най-малко забележимите. Много постоянно белег са проблемите със съня. Те приказват за проблеми с виталната сила въобще. Да, сънят е дребна гибел за душeвността, само че е и методът тя да се преражда.
В общ смисъл, отиваме на кръстопътя, който поначало е безконечен за душeвността – увлечение и избор на живота – оптимистичния метод, или увлечение и избор на гибелта – старт на пътя в бездната, който мнозина избират като се пропиват, продрусват, късат всички връзки и даже в семейство и с деца остават безпределно самотни и нещастни, без цел и посока и това ги трансформира във врагове №1 на цели селищни системи и на живота въобще – възприятието, че нищо не им е както би трябвало и НЕ МОЖЕ ДА съдебна експертиза ПРОМЕНИ. НИКОГА.
Можем да познаем в себе си сходни първи проблясъци, в случай че не просто не можем да спим, а сме склонни на всевъзможни други дребни мазохизми – примерно да се надуваме с храна, която чудесно знаем, че ни вреди и да го вършим постоянно, обезверено отпускайки се и отхвърляйки всякаква опция за връщане към здравето и положителната форма. А е казано: Здравият дух е в крепко тяло.
Даже татуирането е сходно " самонаказание ” с ясната визия, че махането на това, което нанасяме върху себе си ще бъде ужасно наказение и за тялото – мощна болежка, и за парите ни.
Изобщо, непрекъснатото увлечение и въодушевление по едно и също, повтаряемостта на грешките е явен маркер на към този момент разполагаем психически проблем.
Такива хора са преследвани от непрекъснати смени на работа, заради серийно " недоумение с шефовете или колективите, от непрестанни кавги с близки и непознати, от непрекъснато заболели лични деца, от непрекъснато незадоволяване в секса, от непрекъснати смени на сътрудниците – просто търсят виновността или отговорността за екзистенциаланата си рецесия в някого другиго, само че не и там, където би трябвало – в себе си. Толкова ги е боязън от себе си, че отхвърлят да се одобряват, камо ли да одобряват хората и света към тях.
Тригери за нахлуване или претърпяване на екзистенциална рецесия могат да бъдат от промяна на дома, на работата, бракоразвод или пък брак, разлъка или преоткриване на другар до филм, диалог, мелодия... Те ни карат да стартираме да мислим по главната тематика: смисъла на живота. По която няма един, безспорен или непрекъснат отговор.
Освен един: би трябвало да се научим да живеем с тази рецесия – без пауза, без парализа в една или във всички сфери на живота си.
Още за тригерите, които отварят раните на душата, само че и измененията, които ни вършат по-силни и по-добри четете в идващия брой на нашата лайфхак графа!
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ