Звучи като шега, но дали няма и основателни причини умирането

Звучи като смешка, само че дали няма и основателни аргументи умирането да бъде забранявано на избрани места по света, пита в своя обява „ Гардиън “. 537 души живеят с Селия, малко средновековно градче върху рид, което са намира навръх топката на стъпалото на „ ботуша “ Италия. През 60-те години популацията е било три пъти по-многобройно, а през днешния ден множеството хора са на възраст над 65 години. Работата е там, че законите на Селия имат феодален привкус. В отговор на демографската рецесия, кметът Давиде Цикинела подписал Наредба 11, която не разрешава „ да се разболяваш в рамките на общината “. Наредбата категорично не разрешава и умирането. Който егоистично откаже да извърши задължението си съгласно наредбата и не се яви на медицински обзор, може да чака санкция от 10 евро годишно. Селия обаче не е първият град в света, който пробва да сложи умирането отвън закона. Дори не е измежду първите пет. Подобни стъпки бяха подхванати в Кюно (2007) и Сарпуран (2008) във Франция, Биритиба Мирим в Бразилия (2005), Ланхарон в Испания (1999) и Фалчано дел Масико (2012), също в Италия. Във всички тези случаи в центъра на събитията е било локалното гробище, което отесняло и принудило локалните управляващи към обезверени стъпки. „ Имахме доста тежък проблем “, спомня си някогашният кмет на Кюно Филип Герен. Той желал да построи ново гробище върху неизползваема земя наоколо до локалното летище, само че не получил позволение от Префектурата. Това му се сторило неуместно, откакто земята била отредена за надалеч по-шумна активност – да бъде издигнат супермаркет. „ Говорих с доста хора “, напомня Герен, „ Опитвах да си направя среща с префекта. Изпратих писмо до министерството даже. Безуспешно. Бяхме комплицирани и взехме решение: „ Добре, откакто може да одобриш супермаркет, а не можеш да одобриш гробище, тогава ние би трябвало да забраним на хората да умират. “ Дори и където управляващите одобряват, че от време на време хората въпреки всичко умират, се подхващат стъпки това да не става на избрани места. През пети век преди Христа Тукидид написал, че умирането (както и раждането) е било неразрешено на свещения остров Делос, с цел да бъдат умилостивявани боговете. „ Всички могили на умрелите на Делос бяха изровени “, написа Тукидид, „ и било оповестено, че в бъдеще на острова не са позволени нито раждания, нито умирания; който е тръгнал да умира или да ражда, да се закара до Ринея (съседния остров – б.р.) ”. Подобна концепция се появила и на японския остров Ицукушима, който е заветен за Шинтоизма. Там умирането и раждането са били неразрешени до 1868 година и към момента няма нито гробища, нито лечебни заведения. За благополучие и двата острова – и Делос, и Ицукушима, са доста дребни и наоколо до различен остров, тъй че „ божиите условия “ са били елементарно изпълними. Не може да се каже същото обаче за град Лонгийър на арктическия норвежки остров Шпицберген, където умирането е неразрешено от 1950 година насам. Причината е, че заровените трупове в локалното гробище просто не се разлагали поради студа. Наскоро в някои от телата били открити живи остатъци от вируса, който провокирал пандемията от Испански грип през 1918 година Днес хората, които наближават края на живота си в Лонгийър, отпътуват със аероплан към сушата за последните си дни.