135 години след премахването на робството то все още съществува в Бразилия
Звучи като добра работа: бране на грозде в Южна Бразилия. До момента, в който служащите са събудени с електрошокове, бити и заплашвани със гибел, и схващат, че са попаднали в кошмара на актуалното иго.
135 години откакто през 1888 година Бразилия става последната страна в Северна и Южна Америка, която отстранява робството, сходни истории се срещат обезпокоително постоянно - и стават все по-чести.
" В Бразилия има от ден на ден хора, които работят в условия, наподобяващи иго ", споделя Италвар Медина, прокурор в Националната работна група за битка с робския труд CONAETE.
Броят на служащите, освободени от условия, сходни на робските, в Бразилия се е нараснал повече от два пъти за две години - от 936 през 2020 година до 2075 през 2022 година, демонстрират формалните статистически данни. Миналогодишната цифра е най-високата от 2013 година насам, когато са били 2808.
И наподобява, че наклонността продължава: в края на предишния месец бразилците бяха шокирани от новината за полицейска интервенция, при която 207 души са освободени от рабски условия в три лозови масива в видимо идиличния южен регион Бенто Гонкалвес, в щата Рио Гранде до Сул, изящен регион, прочут с пенливите си виновност.
Дългово иго
Правителството заяви, че служащите в лозята са били наети на 3000 км разстояние, в североизточния щат Баѝя, където живее най-голямото чернокожо население в Бразилия. Властите са били предизвестени, откакто група от тях са избягали. Те описват потресаващи истории за това по какъв начин надзорниците ги събуждали призори с електрошокове и ги биели с тояги и метли.
" Единственият добър баианец е мъртвият баианец ", спомнят си думите им служащите.
Принудени са да спят в препълнена колиба и им е била сервирана храна, оставена да гние на слънце, описват те. За да не умрат от апетит, те трябвало да купуват спомагателна храна от склада на фермата на повишени цени, което ги принуждавало да задлъжняват и работодателите им го употребявали като опрощение за неизплащане на заплатите.
Уличените лозари обявиха, че отхвърлят потреблението на рабски труд, и упрекнаха компанията, която е наела служащите.
" Това не е изолиран случай. Той е артикул на стопански модел, който убива ", споделя Андрея Томаз Ос-Емер от Комисията за пастирска земя (CPT), католическа организация, която се бори за правата на служащите в селските региони. " Много компании в бранша на храните и напитките употребяват този модел на наемане, при който притеглят компании на трети страни, които наемат служащи при унизителни условия, до степен, че това всъщност е иго ", сподели той пред Агенция Франс Прес.
" Структурен расизъм "
Случаят с лозята би трябвало да " задейства алармени сигнали ", споделя Маурисио Крепски, координатор на екипа за битка с робския труд към бразилското министерство на труда.
" Той демонстрира, че тези нарушавания могат да се случат във всеки бранш, даже и в такива, в които в предишното не е имало такива тежки случаи ", като да вземем за пример лозаро-винарската индустрия, споделя той.
Обвиненията в условия на рабски труд постоянно се концентрират върху мощния бразилски агробизнес, изключително плантациите за захарна тръстика и кафе. Но има случаи и в градски условия, в това число в шивашката индустрия, строителния бранш и този на домашните служащи.
Проблемът е обвързван със " систематичен расизъм ", споделя Крепски: служащите съвсем постоянно са чернокожи.
" Не става въпрос единствено за работодатели, които се пробват да усилят облагите си. Те в действителност имат вяра, че някои хора заслужават да бъдат третирани като второкласни служащи поради цвета на кожата им ", споделя той.
Прокурорът Медина вижда казуса като културен: " обезценяването " на ръчния труд в Бразилия.
" Трябва да повишим осведомеността, че хората могат да оповестяват за сходни случаи ", споделя той. " След това има предизвикателство да се проследят избавените служащи. След като бъдат изведени от тези обстановки, те се нуждаят от непрекъсната поддръжка, в това число психическо консултиране, с цел да им се помогне да се върнат към легалната работна мощ и да избегнат да бъдат експлоатирани още веднъж. "
Но държавните запаси са извънредно незадоволителни. Бразилия не е наемала нови инспектори по труда от 2013 година насам.
" Разполагаме с по-малко от 2000 инспектори за страна с население от 215 милиона души. Това не е задоволително ", споделя Крепски. " Много е евентуално някои работодатели да употребяват тези практики поради възприятие за безотговорност. " /БГНЕС
135 години откакто през 1888 година Бразилия става последната страна в Северна и Южна Америка, която отстранява робството, сходни истории се срещат обезпокоително постоянно - и стават все по-чести.
" В Бразилия има от ден на ден хора, които работят в условия, наподобяващи иго ", споделя Италвар Медина, прокурор в Националната работна група за битка с робския труд CONAETE.
Броят на служащите, освободени от условия, сходни на робските, в Бразилия се е нараснал повече от два пъти за две години - от 936 през 2020 година до 2075 през 2022 година, демонстрират формалните статистически данни. Миналогодишната цифра е най-високата от 2013 година насам, когато са били 2808.
И наподобява, че наклонността продължава: в края на предишния месец бразилците бяха шокирани от новината за полицейска интервенция, при която 207 души са освободени от рабски условия в три лозови масива в видимо идиличния южен регион Бенто Гонкалвес, в щата Рио Гранде до Сул, изящен регион, прочут с пенливите си виновност.
Дългово иго
Правителството заяви, че служащите в лозята са били наети на 3000 км разстояние, в североизточния щат Баѝя, където живее най-голямото чернокожо население в Бразилия. Властите са били предизвестени, откакто група от тях са избягали. Те описват потресаващи истории за това по какъв начин надзорниците ги събуждали призори с електрошокове и ги биели с тояги и метли.
" Единственият добър баианец е мъртвият баианец ", спомнят си думите им служащите.
Принудени са да спят в препълнена колиба и им е била сервирана храна, оставена да гние на слънце, описват те. За да не умрат от апетит, те трябвало да купуват спомагателна храна от склада на фермата на повишени цени, което ги принуждавало да задлъжняват и работодателите им го употребявали като опрощение за неизплащане на заплатите.
Уличените лозари обявиха, че отхвърлят потреблението на рабски труд, и упрекнаха компанията, която е наела служащите.
" Това не е изолиран случай. Той е артикул на стопански модел, който убива ", споделя Андрея Томаз Ос-Емер от Комисията за пастирска земя (CPT), католическа организация, която се бори за правата на служащите в селските региони. " Много компании в бранша на храните и напитките употребяват този модел на наемане, при който притеглят компании на трети страни, които наемат служащи при унизителни условия, до степен, че това всъщност е иго ", сподели той пред Агенция Франс Прес.
" Структурен расизъм "
Случаят с лозята би трябвало да " задейства алармени сигнали ", споделя Маурисио Крепски, координатор на екипа за битка с робския труд към бразилското министерство на труда.
" Той демонстрира, че тези нарушавания могат да се случат във всеки бранш, даже и в такива, в които в предишното не е имало такива тежки случаи ", като да вземем за пример лозаро-винарската индустрия, споделя той.
Обвиненията в условия на рабски труд постоянно се концентрират върху мощния бразилски агробизнес, изключително плантациите за захарна тръстика и кафе. Но има случаи и в градски условия, в това число в шивашката индустрия, строителния бранш и този на домашните служащи.
Проблемът е обвързван със " систематичен расизъм ", споделя Крепски: служащите съвсем постоянно са чернокожи.
" Не става въпрос единствено за работодатели, които се пробват да усилят облагите си. Те в действителност имат вяра, че някои хора заслужават да бъдат третирани като второкласни служащи поради цвета на кожата им ", споделя той.
Прокурорът Медина вижда казуса като културен: " обезценяването " на ръчния труд в Бразилия.
" Трябва да повишим осведомеността, че хората могат да оповестяват за сходни случаи ", споделя той. " След това има предизвикателство да се проследят избавените служащи. След като бъдат изведени от тези обстановки, те се нуждаят от непрекъсната поддръжка, в това число психическо консултиране, с цел да им се помогне да се върнат към легалната работна мощ и да избегнат да бъдат експлоатирани още веднъж. "
Но държавните запаси са извънредно незадоволителни. Бразилия не е наемала нови инспектори по труда от 2013 година насам.
" Разполагаме с по-малко от 2000 инспектори за страна с население от 215 милиона души. Това не е задоволително ", споделя Крепски. " Много е евентуално някои работодатели да употребяват тези практики поради възприятие за безотговорност. " /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ