Тодор Живков премахнал домашното насилие с крути мерки
Звучи неуместно, само че през 60-те години на предишния век не някой различен, а тъкмо Тодор Живков с наложени персонално от него ограничения смазва хулиганството и прекършва биячите и насилниците по градовете.
Причината е, че той е имал взор върху кримиконтингента, защото след 1944 година за малко оглавява оперативното бюро, което прераства в бъдещата Народна милиция. Факт е, че след 1956 година, когато се издига до Първи секретар на партията, той към този момент е имал много съществени наблюдения върху този вид прояви и създава доста елементарна тактика за справяне с тях. Изумителното е, че тя е единствено няколко реда.
Това излиза наяве от Протокол А 33 на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия от 21 януари 1958 година, където докладчик е самият водач - Тодор Живков. Целта на въпросния документ е
" да се ускори битката
срещу някои зачестили
хулигански прояви ”
В осъществяване на задачата " другарят Георги Цанков би трябвало да провежда въдворяването на насилствен образователен труд за отявлените и нездравословните за публичния ред и успокоение хулигани, крадци-рецидивисти и други разложени детайли ". Нещо повече, на Цанков се подрежда да вземе ограничения и срещу всички, които тероризират хората в туристическите хижи, с цел да се обезпечи " спокойна отмора на трудещите се ".
" Някъде в интервала 1959-1960 година потегли хулиганството, във Варна започнаха да пребиват почтени, гавреха се с хора, правеха се на мъже,
тъй като нямаше
какво да крадат, и биеха
- споделя пред " 24 часа-168 истории ” полк. Любомир Димитров. Той оглавява Регионална дирекция на вътрешните работи - Варна, до 1996 година и е взел участие с сътрудниците си в емблематични следствия, свързани с разкриването на причинителите на терористичните актове в Буново, Варна, Пловдив и Сливен.
По това време във Варна вилнеели две банди - на Жълтия и на Дренката.
" Оперативно знаехме кои са нападателните и подстрекателите в двете групи и се процедираше по следния метод - прави им се сигнален протокол, по-късно втори - спомня си Димитров. - Хората на Дренката ги изловихме всичките. Когато трети път бъдат хванати да пребиват или да насилват, се пращаха да чукат камъни на Янчова поляна. Превъзпитателен труд. Работят 15 дни, в случай че се поправят - добре, в случай че не - по-късно още 30 дни. ”
Според Димитров с помощта на тези енергични и явно ефикасни ограничения казусът с
нападателните биячи
е бил премахнат в България за 2 години.
Негов сътрудник, който е бил на висока позиция в Държавна сигурност (ДС), само че помоли за анонимност, също си спомни пред " 24 часа-168 истории ”, че побойниците и насилниците в останалата част на страната са били пращани на " кръговете ”. Там трябвало да вадят изпечените в тях тухли и керемиди. Всъщност по този начин наричали пещите, в които температурата достигала до към 200 градуса.
" Това бе тежък, изправителен труд 10-15 дни - споделя източникът ни. - Помня, че в столицата имаше два такива случаи - на пиене и сбивания. Комендантите ги бяха задържали и ги бяха изпратили
за 10 дни да вадят
тухли и цигли
След този " стаж " в кръговете не си и помисляха да се вършат на нападателни мъжкари. ”
Според него това се практикувало в цялата страна. " Не знам за какво и в този момент не се вкарат сходни ограничения, тъй като в предишното не съм чувал да е имало садисти и насилници, за каквито през днешния ден всеки ден четем по медиите ", споделя още той.Няколко години по-късно ограниченията, наложени от Живков, креативен са доразвити, с цел да се обхване и дребното безчинство. С протокол А 306 от 1963 година Централен комитет на Българска комунистическа партия взема решение да се внесе допълнение в Наказателния кодекс. С него на съдиите се дава опция да постановат ограничения за " административно влияние " в границите на 24 часа.
Десетина години по-късно социалистическата власт към този момент е натрупала
стабилен опит с
насилниците на
дами и биячите
и основава нови ограничения с още по-широк размах.
" Със Закона за националната милиция от 1974 година се постановяваха административни санкции за дребно и едро безчинство - описа пред " 24 часа-168 истории " някогашният началник на Шесто ръководство на Държавна сигурност Димитър Иванов. - За дребното началникът на милицията се произнасяше с акт и съответното лице се изпращаше за 15 дни на тежка работа при непоколебим режим. Ако ставаше дума за рецидивисти, които нанасят междинни телесни повреди, ги въдворяваха на ново местопребиваване в някой далечен завършек на страната за 6 месеца или 1 година. Работеха тежка работа - в кариери, участваха в строителството на пътища, в консервни комбинати, а девойките с леко държание се пращаха да берат домати, да вършат консерви. Забележете, това бе уредена мярка без съд, която се контролираше със Закона за милицията. Държавна сигурност нямаше нищо общо с това. "
" Така е било и през 60-те, и през 70-те - посочи още Димитър Иванов. - Помня, че в София в този интервал имаше изолирани случаи -
изнасилвания, побоища,
закононарушенията
на Жоро Павето
Но след 70-те не е имало толкоз доста произшествия, свързани с домашно принуждение и изстъпления, каквито съществуват в демокрацията. "
Според Иванов обяснението е, че тогава органите на реда са работели по друга система.
" Имаше териториални поделения на милицията и отговорници за обособени квартали, също така за всеки микрорайон също имаше отговорник и се реагираше доста бързо на подадените сигнали - добави още той. - Истината е, че тогава имаше на кого да се оплачеш - на милицията, на Комитета за държавен и национален надзор, в това число на партийния комитет, в случай че не си удовлетворен от партийния секретар. Въобще имаше органи, които съблюдаваха закона и морала.
Освен това имаше и приятелски съдилища в квартала -
хората се събират,
с цел да порицаят Пешо,
който е набил жена си,
в работата го вика профсъюзният ръководител, по-късно партийният секретар го предизвестява: " Внимавай, ще ти отрежем от премиалните! ”.
Така с репресивни ограничения тези, които тероризират обществото и околните си с принуждение, са сложени под надзор.
Иванов счита, че зачестилите случаи с пребити, убити дами и на насилници като Георги Николаев от Стара Загора са плод на демократичната народна власт.
" Тя даде превес на самостоятелните права и всеки шарлатанин и нарушител споделя: " Аз имам права ” - изяснява Иванов. - Ти не можеш да му четеш морал, тъй като той
споделя на органите на реда
да вървят на майната си
Полицията е демотивирана, не й се занимава с такива случаи, тъй като вършат обиск, биячът откри връзка, заплати на прокурор или на арбитър и по-късно какъв е резултатът? Започват неприятностите за служителя на реда. ”
За разлика от в този момент, при соца нямало сходен проблем, тъй като репресивният уред се справял с тези прояви доста преди да стигнат до съд. Причината е, че в Държавна сигурност и в милицията имало и специфичен документ за
профилактична активност
" Те бяха задължени да я организират измежду популацията, с цел да парират антиобществените прояви - споделя Иванов. - Да предизвестяват нападателните и насилниците, да ги заплашват, на места да има и плесници. ”
Днес сходни репресивни ограничения са немислими, само че по времето на соца като че ли са попаднали тъкмо в задачата.
" Такива садистични прояви като случая в Стара Загора преди време нямаше - описа пред " 24 часа-168 истории ” Христо Христов -Референта, който бе непосредствен с Живков. -
Тези хора ги пращаха
да чукат камъни,
подлагаха ги на тежък физически труд при построяването на пътища.
Никой от този контингент не смееше по този начин да си вири носа, както в този момент. ”
Така със тактика от няколко фрази при социализма Живков е съумял да сложи под цялостен надзор насилниците.
Петя Минкова, " "
Причината е, че той е имал взор върху кримиконтингента, защото след 1944 година за малко оглавява оперативното бюро, което прераства в бъдещата Народна милиция. Факт е, че след 1956 година, когато се издига до Първи секретар на партията, той към този момент е имал много съществени наблюдения върху този вид прояви и създава доста елементарна тактика за справяне с тях. Изумителното е, че тя е единствено няколко реда.
Това излиза наяве от Протокол А 33 на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия от 21 януари 1958 година, където докладчик е самият водач - Тодор Живков. Целта на въпросния документ е
" да се ускори битката
срещу някои зачестили
хулигански прояви ”
В осъществяване на задачата " другарят Георги Цанков би трябвало да провежда въдворяването на насилствен образователен труд за отявлените и нездравословните за публичния ред и успокоение хулигани, крадци-рецидивисти и други разложени детайли ". Нещо повече, на Цанков се подрежда да вземе ограничения и срещу всички, които тероризират хората в туристическите хижи, с цел да се обезпечи " спокойна отмора на трудещите се ".
" Някъде в интервала 1959-1960 година потегли хулиганството, във Варна започнаха да пребиват почтени, гавреха се с хора, правеха се на мъже,
тъй като нямаше
какво да крадат, и биеха
- споделя пред " 24 часа-168 истории ” полк. Любомир Димитров. Той оглавява Регионална дирекция на вътрешните работи - Варна, до 1996 година и е взел участие с сътрудниците си в емблематични следствия, свързани с разкриването на причинителите на терористичните актове в Буново, Варна, Пловдив и Сливен.
По това време във Варна вилнеели две банди - на Жълтия и на Дренката.
" Оперативно знаехме кои са нападателните и подстрекателите в двете групи и се процедираше по следния метод - прави им се сигнален протокол, по-късно втори - спомня си Димитров. - Хората на Дренката ги изловихме всичките. Когато трети път бъдат хванати да пребиват или да насилват, се пращаха да чукат камъни на Янчова поляна. Превъзпитателен труд. Работят 15 дни, в случай че се поправят - добре, в случай че не - по-късно още 30 дни. ”
Според Димитров с помощта на тези енергични и явно ефикасни ограничения казусът с
нападателните биячи
е бил премахнат в България за 2 години.
Негов сътрудник, който е бил на висока позиция в Държавна сигурност (ДС), само че помоли за анонимност, също си спомни пред " 24 часа-168 истории ”, че побойниците и насилниците в останалата част на страната са били пращани на " кръговете ”. Там трябвало да вадят изпечените в тях тухли и керемиди. Всъщност по този начин наричали пещите, в които температурата достигала до към 200 градуса.
" Това бе тежък, изправителен труд 10-15 дни - споделя източникът ни. - Помня, че в столицата имаше два такива случаи - на пиене и сбивания. Комендантите ги бяха задържали и ги бяха изпратили
за 10 дни да вадят
тухли и цигли
След този " стаж " в кръговете не си и помисляха да се вършат на нападателни мъжкари. ”
Според него това се практикувало в цялата страна. " Не знам за какво и в този момент не се вкарат сходни ограничения, тъй като в предишното не съм чувал да е имало садисти и насилници, за каквито през днешния ден всеки ден четем по медиите ", споделя още той.Няколко години по-късно ограниченията, наложени от Живков, креативен са доразвити, с цел да се обхване и дребното безчинство. С протокол А 306 от 1963 година Централен комитет на Българска комунистическа партия взема решение да се внесе допълнение в Наказателния кодекс. С него на съдиите се дава опция да постановат ограничения за " административно влияние " в границите на 24 часа.
Десетина години по-късно социалистическата власт към този момент е натрупала
стабилен опит с
насилниците на
дами и биячите
и основава нови ограничения с още по-широк размах.
" Със Закона за националната милиция от 1974 година се постановяваха административни санкции за дребно и едро безчинство - описа пред " 24 часа-168 истории " някогашният началник на Шесто ръководство на Държавна сигурност Димитър Иванов. - За дребното началникът на милицията се произнасяше с акт и съответното лице се изпращаше за 15 дни на тежка работа при непоколебим режим. Ако ставаше дума за рецидивисти, които нанасят междинни телесни повреди, ги въдворяваха на ново местопребиваване в някой далечен завършек на страната за 6 месеца или 1 година. Работеха тежка работа - в кариери, участваха в строителството на пътища, в консервни комбинати, а девойките с леко държание се пращаха да берат домати, да вършат консерви. Забележете, това бе уредена мярка без съд, която се контролираше със Закона за милицията. Държавна сигурност нямаше нищо общо с това. "
" Така е било и през 60-те, и през 70-те - посочи още Димитър Иванов. - Помня, че в София в този интервал имаше изолирани случаи -
изнасилвания, побоища,
закононарушенията
на Жоро Павето
Но след 70-те не е имало толкоз доста произшествия, свързани с домашно принуждение и изстъпления, каквито съществуват в демокрацията. "
Според Иванов обяснението е, че тогава органите на реда са работели по друга система.
" Имаше териториални поделения на милицията и отговорници за обособени квартали, също така за всеки микрорайон също имаше отговорник и се реагираше доста бързо на подадените сигнали - добави още той. - Истината е, че тогава имаше на кого да се оплачеш - на милицията, на Комитета за държавен и национален надзор, в това число на партийния комитет, в случай че не си удовлетворен от партийния секретар. Въобще имаше органи, които съблюдаваха закона и морала.
Освен това имаше и приятелски съдилища в квартала -
хората се събират,
с цел да порицаят Пешо,
който е набил жена си,
в работата го вика профсъюзният ръководител, по-късно партийният секретар го предизвестява: " Внимавай, ще ти отрежем от премиалните! ”.
Така с репресивни ограничения тези, които тероризират обществото и околните си с принуждение, са сложени под надзор.
Иванов счита, че зачестилите случаи с пребити, убити дами и на насилници като Георги Николаев от Стара Загора са плод на демократичната народна власт.
" Тя даде превес на самостоятелните права и всеки шарлатанин и нарушител споделя: " Аз имам права ” - изяснява Иванов. - Ти не можеш да му четеш морал, тъй като той
споделя на органите на реда
да вървят на майната си
Полицията е демотивирана, не й се занимава с такива случаи, тъй като вършат обиск, биячът откри връзка, заплати на прокурор или на арбитър и по-късно какъв е резултатът? Започват неприятностите за служителя на реда. ”
За разлика от в този момент, при соца нямало сходен проблем, тъй като репресивният уред се справял с тези прояви доста преди да стигнат до съд. Причината е, че в Държавна сигурност и в милицията имало и специфичен документ за
профилактична активност
" Те бяха задължени да я организират измежду популацията, с цел да парират антиобществените прояви - споделя Иванов. - Да предизвестяват нападателните и насилниците, да ги заплашват, на места да има и плесници. ”
Днес сходни репресивни ограничения са немислими, само че по времето на соца като че ли са попаднали тъкмо в задачата.
" Такива садистични прояви като случая в Стара Загора преди време нямаше - описа пред " 24 часа-168 истории ” Христо Христов -Референта, който бе непосредствен с Живков. -
Тези хора ги пращаха
да чукат камъни,
подлагаха ги на тежък физически труд при построяването на пътища.
Никой от този контингент не смееше по този начин да си вири носа, както в този момент. ”
Така със тактика от няколко фрази при социализма Живков е съумял да сложи под цялостен надзор насилниците.
Петя Минкова, " "
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ