Невероятната история на един българин: Зъболекарят д-р Петър Овчаров надхитри ДС и стана милионер
Звучащата през днешния ден изкуствено дума „ невъзвращенец” е била обичана на Държавна сигурност. Тя е пришита и на хасковския стоматолог доктор Петър Овчаров, който съумява да финтира дружно със своите родители и сестра си всемогъщата Държавна сигурност. Цялата фамилия сполучливо бяга на Запад през 1975 година, написа "Marica.bg ".
11 година по-късно невъзвращенецът се връща в България за малко, към този момент съумял и богат. А всичките му преживелици са почтени за разказване в разказ.
Развивал е сполучлива зъболекарска процедура в Германия, Швейцария и Съединени американски щати.
„ На 29 май 1975 година на цялото семейство Овчарови бе позволено да замине за Германска демократична република и Полша. След един месец се обаждат с писмо, че остават в Австрия и няма да се завърнат в страната. Причини за бягството - попаднали под непознато въздействие, блян за лек и разточителен живот.” Това написа в особено донесение на Окръжно ръководство на МВР-Хасково отпреди 44 години поради бягството зад граница на доктор Петър Овчаров, сестра му и родителите им.
Той е роден на 13 декември 1949 година Хасково. Дядо му по майчина линия бил член на Вътрешна македонска революционна организация и непосредствен сподвижник на Ванче Михайлов. Застреляли го през 1933 година в Хасково поради вътрешните битки в организацията.
Така майката на Петър остава сирак, само че Ванче Михайлов й оказва помощ да отиде във Виена и да приключи там международна търговия и стопанска система. Съпругът на Евгения - доктор Илия Овчаров, приключва стоматология в Истанбул.
„ Учих в Първа гимназия „ Асен Златаров” в Хасково, мама преподаваше немски там и в читалището. Завърших стоматология във Висшата здравна академия в София”, стартира да споделя историята си наближаващият в този момент 70 година доктор Петър Овчаров.
След като приключил висшето си обучение, влезнал в казармата. Пращат го в Елхово, известно като Бермудския триъгълник. Там бил ортодонт в здравната работа. Веднъж офицерът от военното контраразузнаване го повикал в кабинета си. „ Оказа се, че още от гимназията си съм имал досие, тъй като Димитър Инкьов е първи братовчед на майка ми”, споделя той.
По това време Инкьов, прочут и с псевдонима Велко Верин, към този момент е зад граница и води излъчвания в българската секция на радио „ Свободна Европа”.
„ Още преди да схвана, че службите са ми завели досие, имах желание да напусна България”, доверява стоматологът.
След като се уволнил, споделил своите планове с родителите си и сестра си, също доктор. Така цялото семейство решило да бяга на Запад. За да заблуди Държавна сигурност, семейството на няколко пъти пътувала до Полша и тогавашната Германска демократична република, след което се завръщала в България.
„ През лятото на 1975 година започнах да разменям левове за дойче марки със западногерманци на морето. Запознах се с австриец, който ме посъветва по какъв начин да избягаме, откакто бяхме получили към този момент позволение да отидем на екскурзия в тогавашната Югославия, а не както е маркирано в досието ми. Човекът ми изясни, че на границата сред Словения и Австрия няма опашки. Каза, когато стигнем до югославския пункт за паспортен надзор, да дадем газ и да спрем чак при австрийците”, спомня си Овчаров.
При заветното странствуване през май 1975 година четиримата тръгнали със фамилния „ Фиат”. На българо-югославската граница спрели и похарчили всичките си налични левове, тъй като били наясно, че връщане обратно няма.
Когато обаче стигнали на словенско-австрийската граница, се сблъскали с непредвидена обстановка. Вместо пустите платна за изхода към Запада, имало огромна опашка от коли. На паспортния надзор югославяните ги попитали имат ли визи. „ Не са нужни, режимът ни с австрийците е безвизов, както сме с вас”, излъгахме ние, а те повярваха и ни пуснаха без проблем”, смее се докторът. Австрийските граничари пък с изненада гледали тогавашните български зелени паспорти с надписи единствено на кирилица. „ Забавиха ни към 40-45 минути на пункта, до момента в който се чудиха какво да ни вършат. Накрая платихме някаква входна такса в шилинги и ни пуснаха да влезем в страната”, изяснява оповестеният след това за невъзвращенец.
В Австрия ги посрещнал Димитър Инкьов и ги упътил какво да вършат. „ Там живяхме два месеца, до момента в който си изработим пари, и след това заминахме за Германия. Започнах практиката си в провинция Баден-Вюртенберг. Беше като приказка. Впоследствие се реалокирах в Мюнхен, където пребивавам и до момента. Баварците ни одобриха доста добре и ни помагаха. Германия я почитам най-вече след България. Стремежът ни бе да имаме свободен живот, който ние да направляваме. Постигнах го, на 30 година станах милионер”, споделя хасковският немец. Той добавя, че благосъстоянието е тежест и в никакъв случай не е робувал на изкараните си с почтен труд пари.
Междувременно бабата и вуйчото на Петър били постоянно привиквани за информации от Държавна сигурност в Хасково. Подслушвали телефоните им и от време на време диалозите били прекъсвани, когато ставало дума за разликите от двете страни на Желязната завеса.
В Германия доктор Петър Овчаров става прочут и като герой за правата на бащите. Оженил се за немска милиардерка, която преди 26 година му родила щерка. Кръстили я Николета Рената Евгения. Две години след сключването на брака обаче почнали тежък бракоразвод. „ Станах любим на публицистите. Заради разправиите с някогашната си брачна половинка се наложи да открадна детето си. С дъщеричката ми се скрихме за година и половина в Лос Анджелис. Бях и татко, и майка, само че разбрах, че бащата не може да е майка”, споделя докторът. Накрая управляващите в Съединени американски щати върнали детето в Германия, а бащата за малко се прибрал в България, след това се върнал в Мюнхен.
„ Нещата се поуталожиха, съдът разбра, че не съм нарушител, и единствено ми наложи санкция от 18 000 марки, без да ме подвежда под наказателна отговорност. Междувременно дадох много изявленията пред тамошните медии. Налагаше се в един миг да заплащам по 134 марки на час за общо 180 минути седмично, с цел да виждам детето си в интервал от 2 г.”, споделя хер Петър. Дъщеря му знаела доста малко за България и в никакъв случай не е идвала тук. „ Заради порядките в Германия и като богата наследница на майка си щерка ми се държи дистанцирано с мен. Рядко контактуваме. Сигурен съм обаче, че когато му пристигна времето и тя си реши, ще се свърже с мен”, споделя той.
Сега си идва постоянно в Хасково. Съветва политиците ни да създадат по този начин, че хората да се върнат в родината. „ В България в никакъв случай не е имало лустрация, това е груба неточност. След 1989 година в ръководството на страната не трябваше да се позволяват хора до властови позиции от времето на тоталитаризма”, счита „ невъзвращенецът”.
11 година по-късно невъзвращенецът се връща в България за малко, към този момент съумял и богат. А всичките му преживелици са почтени за разказване в разказ.
Развивал е сполучлива зъболекарска процедура в Германия, Швейцария и Съединени американски щати.
„ На 29 май 1975 година на цялото семейство Овчарови бе позволено да замине за Германска демократична република и Полша. След един месец се обаждат с писмо, че остават в Австрия и няма да се завърнат в страната. Причини за бягството - попаднали под непознато въздействие, блян за лек и разточителен живот.” Това написа в особено донесение на Окръжно ръководство на МВР-Хасково отпреди 44 години поради бягството зад граница на доктор Петър Овчаров, сестра му и родителите им.
Той е роден на 13 декември 1949 година Хасково. Дядо му по майчина линия бил член на Вътрешна македонска революционна организация и непосредствен сподвижник на Ванче Михайлов. Застреляли го през 1933 година в Хасково поради вътрешните битки в организацията.
Така майката на Петър остава сирак, само че Ванче Михайлов й оказва помощ да отиде във Виена и да приключи там международна търговия и стопанска система. Съпругът на Евгения - доктор Илия Овчаров, приключва стоматология в Истанбул.
„ Учих в Първа гимназия „ Асен Златаров” в Хасково, мама преподаваше немски там и в читалището. Завърших стоматология във Висшата здравна академия в София”, стартира да споделя историята си наближаващият в този момент 70 година доктор Петър Овчаров.
След като приключил висшето си обучение, влезнал в казармата. Пращат го в Елхово, известно като Бермудския триъгълник. Там бил ортодонт в здравната работа. Веднъж офицерът от военното контраразузнаване го повикал в кабинета си. „ Оказа се, че още от гимназията си съм имал досие, тъй като Димитър Инкьов е първи братовчед на майка ми”, споделя той.
По това време Инкьов, прочут и с псевдонима Велко Верин, към този момент е зад граница и води излъчвания в българската секция на радио „ Свободна Европа”.
„ Още преди да схвана, че службите са ми завели досие, имах желание да напусна България”, доверява стоматологът.
След като се уволнил, споделил своите планове с родителите си и сестра си, също доктор. Така цялото семейство решило да бяга на Запад. За да заблуди Държавна сигурност, семейството на няколко пъти пътувала до Полша и тогавашната Германска демократична република, след което се завръщала в България.
„ През лятото на 1975 година започнах да разменям левове за дойче марки със западногерманци на морето. Запознах се с австриец, който ме посъветва по какъв начин да избягаме, откакто бяхме получили към този момент позволение да отидем на екскурзия в тогавашната Югославия, а не както е маркирано в досието ми. Човекът ми изясни, че на границата сред Словения и Австрия няма опашки. Каза, когато стигнем до югославския пункт за паспортен надзор, да дадем газ и да спрем чак при австрийците”, спомня си Овчаров.
При заветното странствуване през май 1975 година четиримата тръгнали със фамилния „ Фиат”. На българо-югославската граница спрели и похарчили всичките си налични левове, тъй като били наясно, че връщане обратно няма.
Когато обаче стигнали на словенско-австрийската граница, се сблъскали с непредвидена обстановка. Вместо пустите платна за изхода към Запада, имало огромна опашка от коли. На паспортния надзор югославяните ги попитали имат ли визи. „ Не са нужни, режимът ни с австрийците е безвизов, както сме с вас”, излъгахме ние, а те повярваха и ни пуснаха без проблем”, смее се докторът. Австрийските граничари пък с изненада гледали тогавашните български зелени паспорти с надписи единствено на кирилица. „ Забавиха ни към 40-45 минути на пункта, до момента в който се чудиха какво да ни вършат. Накрая платихме някаква входна такса в шилинги и ни пуснаха да влезем в страната”, изяснява оповестеният след това за невъзвращенец.
В Австрия ги посрещнал Димитър Инкьов и ги упътил какво да вършат. „ Там живяхме два месеца, до момента в който си изработим пари, и след това заминахме за Германия. Започнах практиката си в провинция Баден-Вюртенберг. Беше като приказка. Впоследствие се реалокирах в Мюнхен, където пребивавам и до момента. Баварците ни одобриха доста добре и ни помагаха. Германия я почитам най-вече след България. Стремежът ни бе да имаме свободен живот, който ние да направляваме. Постигнах го, на 30 година станах милионер”, споделя хасковският немец. Той добавя, че благосъстоянието е тежест и в никакъв случай не е робувал на изкараните си с почтен труд пари.
Междувременно бабата и вуйчото на Петър били постоянно привиквани за информации от Държавна сигурност в Хасково. Подслушвали телефоните им и от време на време диалозите били прекъсвани, когато ставало дума за разликите от двете страни на Желязната завеса.
В Германия доктор Петър Овчаров става прочут и като герой за правата на бащите. Оженил се за немска милиардерка, която преди 26 година му родила щерка. Кръстили я Николета Рената Евгения. Две години след сключването на брака обаче почнали тежък бракоразвод. „ Станах любим на публицистите. Заради разправиите с някогашната си брачна половинка се наложи да открадна детето си. С дъщеричката ми се скрихме за година и половина в Лос Анджелис. Бях и татко, и майка, само че разбрах, че бащата не може да е майка”, споделя докторът. Накрая управляващите в Съединени американски щати върнали детето в Германия, а бащата за малко се прибрал в България, след това се върнал в Мюнхен.
„ Нещата се поуталожиха, съдът разбра, че не съм нарушител, и единствено ми наложи санкция от 18 000 марки, без да ме подвежда под наказателна отговорност. Междувременно дадох много изявленията пред тамошните медии. Налагаше се в един миг да заплащам по 134 марки на час за общо 180 минути седмично, с цел да виждам детето си в интервал от 2 г.”, споделя хер Петър. Дъщеря му знаела доста малко за България и в никакъв случай не е идвала тук. „ Заради порядките в Германия и като богата наследница на майка си щерка ми се държи дистанцирано с мен. Рядко контактуваме. Сигурен съм обаче, че когато му пристигна времето и тя си реши, ще се свърже с мен”, споделя той.
Сега си идва постоянно в Хасково. Съветва политиците ни да създадат по този начин, че хората да се върнат в родината. „ В България в никакъв случай не е имало лустрация, това е груба неточност. След 1989 година в ръководството на страната не трябваше да се позволяват хора до властови позиции от времето на тоталитаризма”, счита „ невъзвращенецът”.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ