Педро: Чувството да вдигнеш световната титла е неповторимо
Звездните дарове на Христо Стоичков и " Унивижън " за предаването " Код Спорт " продължава с Педро Родригес, който има във визитката си впечатляващите двайсет огромни трофея и то от най-големите съревнования – Шампионската лига, Лига Европа, от международно и европейско състезание. Той е първият футболист в историята, вкарал гол в 6 разнообразни клубни надпревари в границите на един сезон. В кариерата си е забил 99 гола в 320 мача за Барселона. Също и 28 попадения от 129 дуела за лондонския Челси. Трикратен притежател на Шампионската лига, международен отличник с Испания от мондиала в Южна Африка 2010 и европейски първенец от 2012-а.
- Човекът-рекорд на Барселона! Педро, по какъв начин си?
- Добре. А ти по какъв начин си? Всичко наред ли е?
- Благодарим, че ни посрещаш тук въз основата на Челси - твоят втори дом от много време. Как се чувстваш с тази синя фланелка на гърба?
- Добре съм. За мен се оказа в действителност положително решение да дойда тук и да изживея британската магия. Да си тръгнеш от Барселона е постоянно доста мъчно, само че когато дойдох тук, всички ме одобриха с отворени прегръдки. Както почитателите, по този начин и съотборниците, а също и управлението на този популярен клуб. Истината е, че за мен това е в действителност красиво преживяване. Голяма смяна в живота ми в професионален, а също и в персонален проект.
- След толкоз години игра в Барселона и повече от 20 разнообразни титли… Наистина ти се радвах, до момента в който играеше там и те следях още от времето, когато пристигна в Каталуня от Лас Палмас. Има ли огромна разлика сред двата тима: Барселона и Челси…
- Да. Разбира се има явни разлики. Барселона играе с една доста ясна футболна философия, която е главно да задържа топката и да основава положения посредством притежаване на играта. Тук е малко по-различно. По-разнообразно е. В някои мачове играем на контраофанзива, а в други се опитваме да се наложим и да направляваме дуела. Всичко зависи от това кой тим ни е противник. В взаимозависимост от това излизаме да играем по един или по различен метод. Големи са разликите сред британското състезание и Ла Лига. Тук борбата е на живот и гибел, а кандидатите за купата са повече – най-малко 6 или 7 тима са с много изравнени сили. Първенството е доста оспорвано. В Испания това не е по този начин. Независимо от всичко и двете шампионати са най-силните и най-мечтаните от всички играчи в света.
- Има ли капацитет сега Челси, с цел да се бори с Ливърпул, Манчестър Сити… Отборите, които са водещи сега. Има ли действителна опция Челси да ги надмине на финалната права? Ще имате ли задоволително сили и психическа конфигурация, с цел да се борите за купата?
- Да. Знаем, че сега те водят в класирането, само че ние не се отхвърляме. Играем мач за мач и малко по малко се надявам да ги настигаме. Ще се опитаме освен да играем, само че и да спечелим допустимо най-вече срещи и да не губим точки в мачовете, в които сме любимци. Факт е, че тези два отбора имат огромен капацитет, само че и ние не сме за подценяване. Набираме скорост и би трябвало да си повярваме, че също имаме шансове да спечелим купата. Защо не? Имаме шансове.
- Задължително ли беше за Челси да завоюва Лига Европа? Говорите ли сред вас и с треньорите, че това е вашата огромна опция за сполучлив сезон? Отборът ви бе апетитен за любимец за успех в този шампионат.
- Знаем, че имахме доста добра, бих споделил неповторима опция, която не би трябвало да пропущаме. Освен това действително бяхме любимци още от старта на акцията. Най-вече поради мощния тим, поради самостоятелните качества на играчите ни и разликата в класите с другите тимове. Купата обаче беше изстрадана и заслужена с победи. Напълно осъзнавахме, че няма да бъде елементарно да грабнем трофея и би трябвало да се раздадем до дъно. Най-важното беше, че си наложихме да мислим елиминация за елиминация и да отстраняваме противниците един по един. Не парадирахме с нищо и по този начин с класа и успокоение стигнахме до финала и там както знаете победихме.
- Обиколил си света и всички те познават на всички места. Много ли се промени животът ти след Мондиала през 2010 година и последвалото състезание на Стария континент през 2012-а? След двете съревнования ти стана международен и европейски първенец. Какво е възприятието?
- Това е най-великото възприятие, което можеш да изпиташ като състезател. Да станеш международен първенец и да поемеш купата в ръцете си… Спомням си, когато след финала в Южна Африка, я подвигнах над главата си и тъкмо тогава си спомних всички тези фрагменти, които бях виждал като дете… Всичките именити играчи като Марадона и други, които са ставали международни първенци. Винаги, когато следиш международните шампионати като дребен, в главата ти се запечатва картината, на която някоя от тези звезди на международния футбол подвига триумфално международната купа. Да успееш да повториш триумфа им е в действителност неповторимо. Чувството е неповторимо. Не може да бъде разказано с думи, а просто би трябвало човек да го изпита с цялото си сърце, с цел да разбере в действителност защо става въпрос. Много се гордея и се усещам в действителност фаворизиран, че бях част от тези 23-ма играчи, които завоюваха първия Мондиал за Испания. Каквото и да се случва от тук нататък, това ще остане в историята. Първите постоянно се помнят.
- " Уембли ". Скоро бях на митичния " Уембли ". Влязох на терена, в съблекалните… фотографирахме се … И видях една фотография на Дриймтим от 1992 година. След това видях и други снимки, на които бяха Педро, Пуйол, Меси… Два тима, две разнообразни генерации на Барселона, които завоюваха Шампионската лига. Какво изпита в оня момент, когато купата беше в краката ти и вкара? Как тичаше по-късно!
- Да вкараш гол на край на Шампионската лига е нещо в действителност особено. Много хубаво го сподели, като направи това съпоставяне сред двете велики генерации в историята на Барса. И оня Дрийм отбор, който също стана първенец на Европа с паметния гол на Куман. Велик! А и за нас, които след вас имахме опцията да спечелим същия трофей и тъкмо там също - на именит и емблематичен стадион като " Уембли ". Усещането е едно в действителност голямо задоволство. Аз съумях даже и да вкарам гол във финала, да оказа помощ на тима си и най-после да подвигна купата над главата си. Освен това спечелихме трофея, смазвайки един в действителност заслужен съперник като Манчестър Юнайтед. В онази среща показахме най-хубавия си футбол, водени от Пеп Гуардиола и с помощта на напъните на всички съотборници, ликувахме. Мисля, че това беше един прелестен миг в кариерата ми и несъмнено за мен ще бъде паметен.
- Игра с Лео Меси. Голям твой съдружник на терена. С Пуйол, Шави, Иниеста, Пике… необикновено потомство. С Виктор Валдес. Тук в Челси също имаше и имаш към себе си огромни играчи. Например игра с Еден Азар, който бе най-важният състезател за тима, а пък ти защитаваше репутацията си на индивидът с най-вече опит. Какво можем още да чакаме?
- Аз мисля, че имаме добър тим и най-много разполагаме с доста мощни единици. Ти към този момент загатна Азар, който към този момент не е тук. Но останаха други огромни - да вземем за пример Канте и други, които към този момент имат опит и са мощни лидерски фигури в тима. Мисля, че бихме могли да реализираме доста с този състав. През последните години спечелихме една Висшата лига, една ФА Къп и Лига Европа. Но за какво и да не спечелим шампионата, както споделих по-рано. Да, признавам – доста ще е мъчно, само че пък не е невероятно.
- Игра и с едно суперлуксозно подкрепление – Игуаин. Очакваше да се разбирате съвършено, тъй като той знае по какъв начин си играл в Испания, а и той самият е играл в Ла Лига. Това трябваше да бъде значимо подкрепление за тима във финалната права на шампионата, само че не се получи.
- Да. Аз мисля, че той можеше играе значима роля за отбора., в случай че беше останал, само че реши друго. Той е футболист, който е доста деятелен и деен вътре на терена, обича да прави комбинации със съотборниците си единствено с едно или две докосвания. Игуаин е доста потребен и в завършващата фаза и е вкарал доста голове в кариерата си. Със сигурност ще бъде значим състезател за новия си отбор.
- Какъв беше Сари като треньор? Имаше ли непосредственост с футболистите? Помагаше ли ви?
- Да. Винаги разговаряше с нас. Интересуваше се от това какво мислим за избрана обстановка. Има доста ясна концепция за играта и тази му визия се харесваше на мнозина в нашия състав. Например той обича високата преса, пазенето на топката и посредством нея да се управлява играта и да се основават положения и по този начин да се завоюва мача. Мисля, че в това отношение философията му е пределно ясна. Освен това умееше да изслушва и искаше да знае мнението на всеки състезател. Определено имаше огромна непосредственост с нас. Всички усещахме това и се усещаме добре. Подкрепяхме се взаимно и в един миг се надяваме да имаме един популярен сезон. Искахме да го създадем първо поради публиката ни, поради нас самите и поради него несъмнено, само че не се получи и пътищата ни се разделиха.
- Педро, какво мислиш за националния тим на Испания? Нека се върнем във вашето златно време.
- Времето минава и играчите си отиват. Сега в нашия тим има промяна на поколенията и това няма по какъв начин да не се отрази очевидно. Вече са на линия доста млади играчи, до момента в който на това международно ние имахме куп опитни ветерани, като Шави, Иниеста, Икер Касиляс, Пуйол..
- Давид Вийя…
- Да, Давид Вийя също. Все играчи с доста опит, които някак си успяваха да завоюват всеки мач без доста старания. Сега, в случай че създадем съпоставяне, ще забележим доста разлики. Всичките изброени като Шави, Иниеста, Пуйол, Касияс, Шаби Алонсо и куп други доста значими единици ги няма към този момент. Сега тече смяна. Идва ново потомство с млади момчета, на които би трябвало да бъде обещано малко време, с цел да могат да се приспособяват, да наберат опит и да се хвърлят в борбите. Нашия тим с играчи като Андрес и Шави е мъчно да се повтори. Те бяха просто неповторими.
- Педро, доста благодаря! Желая ти доста шанс! Снимки: ©Getty Images
- Човекът-рекорд на Барселона! Педро, по какъв начин си?
- Добре. А ти по какъв начин си? Всичко наред ли е?
- Благодарим, че ни посрещаш тук въз основата на Челси - твоят втори дом от много време. Как се чувстваш с тази синя фланелка на гърба?
- Добре съм. За мен се оказа в действителност положително решение да дойда тук и да изживея британската магия. Да си тръгнеш от Барселона е постоянно доста мъчно, само че когато дойдох тук, всички ме одобриха с отворени прегръдки. Както почитателите, по този начин и съотборниците, а също и управлението на този популярен клуб. Истината е, че за мен това е в действителност красиво преживяване. Голяма смяна в живота ми в професионален, а също и в персонален проект.
- След толкоз години игра в Барселона и повече от 20 разнообразни титли… Наистина ти се радвах, до момента в който играеше там и те следях още от времето, когато пристигна в Каталуня от Лас Палмас. Има ли огромна разлика сред двата тима: Барселона и Челси…
- Да. Разбира се има явни разлики. Барселона играе с една доста ясна футболна философия, която е главно да задържа топката и да основава положения посредством притежаване на играта. Тук е малко по-различно. По-разнообразно е. В някои мачове играем на контраофанзива, а в други се опитваме да се наложим и да направляваме дуела. Всичко зависи от това кой тим ни е противник. В взаимозависимост от това излизаме да играем по един или по различен метод. Големи са разликите сред британското състезание и Ла Лига. Тук борбата е на живот и гибел, а кандидатите за купата са повече – най-малко 6 или 7 тима са с много изравнени сили. Първенството е доста оспорвано. В Испания това не е по този начин. Независимо от всичко и двете шампионати са най-силните и най-мечтаните от всички играчи в света.
- Има ли капацитет сега Челси, с цел да се бори с Ливърпул, Манчестър Сити… Отборите, които са водещи сега. Има ли действителна опция Челси да ги надмине на финалната права? Ще имате ли задоволително сили и психическа конфигурация, с цел да се борите за купата?
- Да. Знаем, че сега те водят в класирането, само че ние не се отхвърляме. Играем мач за мач и малко по малко се надявам да ги настигаме. Ще се опитаме освен да играем, само че и да спечелим допустимо най-вече срещи и да не губим точки в мачовете, в които сме любимци. Факт е, че тези два отбора имат огромен капацитет, само че и ние не сме за подценяване. Набираме скорост и би трябвало да си повярваме, че също имаме шансове да спечелим купата. Защо не? Имаме шансове.
- Задължително ли беше за Челси да завоюва Лига Европа? Говорите ли сред вас и с треньорите, че това е вашата огромна опция за сполучлив сезон? Отборът ви бе апетитен за любимец за успех в този шампионат.
- Знаем, че имахме доста добра, бих споделил неповторима опция, която не би трябвало да пропущаме. Освен това действително бяхме любимци още от старта на акцията. Най-вече поради мощния тим, поради самостоятелните качества на играчите ни и разликата в класите с другите тимове. Купата обаче беше изстрадана и заслужена с победи. Напълно осъзнавахме, че няма да бъде елементарно да грабнем трофея и би трябвало да се раздадем до дъно. Най-важното беше, че си наложихме да мислим елиминация за елиминация и да отстраняваме противниците един по един. Не парадирахме с нищо и по този начин с класа и успокоение стигнахме до финала и там както знаете победихме.
- Обиколил си света и всички те познават на всички места. Много ли се промени животът ти след Мондиала през 2010 година и последвалото състезание на Стария континент през 2012-а? След двете съревнования ти стана международен и европейски първенец. Какво е възприятието?
- Това е най-великото възприятие, което можеш да изпиташ като състезател. Да станеш международен първенец и да поемеш купата в ръцете си… Спомням си, когато след финала в Южна Африка, я подвигнах над главата си и тъкмо тогава си спомних всички тези фрагменти, които бях виждал като дете… Всичките именити играчи като Марадона и други, които са ставали международни първенци. Винаги, когато следиш международните шампионати като дребен, в главата ти се запечатва картината, на която някоя от тези звезди на международния футбол подвига триумфално международната купа. Да успееш да повториш триумфа им е в действителност неповторимо. Чувството е неповторимо. Не може да бъде разказано с думи, а просто би трябвало човек да го изпита с цялото си сърце, с цел да разбере в действителност защо става въпрос. Много се гордея и се усещам в действителност фаворизиран, че бях част от тези 23-ма играчи, които завоюваха първия Мондиал за Испания. Каквото и да се случва от тук нататък, това ще остане в историята. Първите постоянно се помнят.
- " Уембли ". Скоро бях на митичния " Уембли ". Влязох на терена, в съблекалните… фотографирахме се … И видях една фотография на Дриймтим от 1992 година. След това видях и други снимки, на които бяха Педро, Пуйол, Меси… Два тима, две разнообразни генерации на Барселона, които завоюваха Шампионската лига. Какво изпита в оня момент, когато купата беше в краката ти и вкара? Как тичаше по-късно!
- Да вкараш гол на край на Шампионската лига е нещо в действителност особено. Много хубаво го сподели, като направи това съпоставяне сред двете велики генерации в историята на Барса. И оня Дрийм отбор, който също стана първенец на Европа с паметния гол на Куман. Велик! А и за нас, които след вас имахме опцията да спечелим същия трофей и тъкмо там също - на именит и емблематичен стадион като " Уембли ". Усещането е едно в действителност голямо задоволство. Аз съумях даже и да вкарам гол във финала, да оказа помощ на тима си и най-после да подвигна купата над главата си. Освен това спечелихме трофея, смазвайки един в действителност заслужен съперник като Манчестър Юнайтед. В онази среща показахме най-хубавия си футбол, водени от Пеп Гуардиола и с помощта на напъните на всички съотборници, ликувахме. Мисля, че това беше един прелестен миг в кариерата ми и несъмнено за мен ще бъде паметен.
- Игра с Лео Меси. Голям твой съдружник на терена. С Пуйол, Шави, Иниеста, Пике… необикновено потомство. С Виктор Валдес. Тук в Челси също имаше и имаш към себе си огромни играчи. Например игра с Еден Азар, който бе най-важният състезател за тима, а пък ти защитаваше репутацията си на индивидът с най-вече опит. Какво можем още да чакаме?
- Аз мисля, че имаме добър тим и най-много разполагаме с доста мощни единици. Ти към този момент загатна Азар, който към този момент не е тук. Но останаха други огромни - да вземем за пример Канте и други, които към този момент имат опит и са мощни лидерски фигури в тима. Мисля, че бихме могли да реализираме доста с този състав. През последните години спечелихме една Висшата лига, една ФА Къп и Лига Европа. Но за какво и да не спечелим шампионата, както споделих по-рано. Да, признавам – доста ще е мъчно, само че пък не е невероятно.
- Игра и с едно суперлуксозно подкрепление – Игуаин. Очакваше да се разбирате съвършено, тъй като той знае по какъв начин си играл в Испания, а и той самият е играл в Ла Лига. Това трябваше да бъде значимо подкрепление за тима във финалната права на шампионата, само че не се получи.
- Да. Аз мисля, че той можеше играе значима роля за отбора., в случай че беше останал, само че реши друго. Той е футболист, който е доста деятелен и деен вътре на терена, обича да прави комбинации със съотборниците си единствено с едно или две докосвания. Игуаин е доста потребен и в завършващата фаза и е вкарал доста голове в кариерата си. Със сигурност ще бъде значим състезател за новия си отбор.
- Какъв беше Сари като треньор? Имаше ли непосредственост с футболистите? Помагаше ли ви?
- Да. Винаги разговаряше с нас. Интересуваше се от това какво мислим за избрана обстановка. Има доста ясна концепция за играта и тази му визия се харесваше на мнозина в нашия състав. Например той обича високата преса, пазенето на топката и посредством нея да се управлява играта и да се основават положения и по този начин да се завоюва мача. Мисля, че в това отношение философията му е пределно ясна. Освен това умееше да изслушва и искаше да знае мнението на всеки състезател. Определено имаше огромна непосредственост с нас. Всички усещахме това и се усещаме добре. Подкрепяхме се взаимно и в един миг се надяваме да имаме един популярен сезон. Искахме да го създадем първо поради публиката ни, поради нас самите и поради него несъмнено, само че не се получи и пътищата ни се разделиха.
- Педро, какво мислиш за националния тим на Испания? Нека се върнем във вашето златно време.
- Времето минава и играчите си отиват. Сега в нашия тим има промяна на поколенията и това няма по какъв начин да не се отрази очевидно. Вече са на линия доста млади играчи, до момента в който на това международно ние имахме куп опитни ветерани, като Шави, Иниеста, Икер Касиляс, Пуйол..
- Давид Вийя…
- Да, Давид Вийя също. Все играчи с доста опит, които някак си успяваха да завоюват всеки мач без доста старания. Сега, в случай че създадем съпоставяне, ще забележим доста разлики. Всичките изброени като Шави, Иниеста, Пуйол, Касияс, Шаби Алонсо и куп други доста значими единици ги няма към този момент. Сега тече смяна. Идва ново потомство с млади момчета, на които би трябвало да бъде обещано малко време, с цел да могат да се приспособяват, да наберат опит и да се хвърлят в борбите. Нашия тим с играчи като Андрес и Шави е мъчно да се повтори. Те бяха просто неповторими.
- Педро, доста благодаря! Желая ти доста шанс! Снимки: ©Getty Images
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ