Аз вече съм на години, но все още имам сърце и кръв - ВАСИЛ НАЙДЕНОВ
Звездата на Васко Кеца изгрява през 1979 година, когато печели Първа премия на фестивала „ Златният Орфей “, а песента от кино лентата „ Адаптация “ е оповестена за „ Мелодия на годината “.
Почти всяка ария, която извършва, се трансформира в шлагер: „ Откровение “, „ И на следващия ден е ден “, „ А дали е по този начин “.
Но до момента в който чака своя звезден момент, Васил Найденов работи като пианист и вокалист 10 години.
От 1969 година е в Златни струни , а при започване на 70-те за малко време се включва в оркестъра на Бисер Киров .
Следва Диана Експрес и първата ария „ Синева “.
Последната група преди началото на соловата кариера е Тангра .
Вярвам в положителното начало. Независимо какво се случва на всеки от нас, без значение от това в какво време живеем. Някъде в пространството има Добро, което е все едно по какъв начин назоваваме – дали както в приказките, или го дефинираме по различен метод като измерение. Ако го нямаше това положително начало, нямаше да има нито свят, нито човечество, галактика, нищо… А какво ние между тях си предизвикваме в „ локално “ измерение – това е напълно друго нещо.
Майка ми споделяше, че крякам като врана и не би трябвало да се занимавам с музика. А вижте животът какво ми сервира.
Агресията е в грозните здания, които ни заобикалят, в държанието на хората, в речника им, в музиката, която ни огражда… Колкото и да се крием като щрауси, всекидневието ни гълтам. И колкото и да се ограждаме с другари, сходни по мислене с нас, нищо не оказва помощ. Вече от ден на ден хора гасят тв приемниците си в прайм тайма. Много е ужасно, когато като декор за вечеря звучат вести за произшествия и убийства А сред тях пускат реклама на дамски превръзки за добър вкус. Следват няколко изнасилвания, баба, която е изяла крокодил, а той – космонавт. За десерт – политик, който проповядва мъчителни упоритости. Сред цялата палитра от идиотщини не слушам нито една културна новина. Ако пък изобщо се появи, то ще пази ползите на някоя музикална или инструментална групировчица. Защо и кому е нужно всичко това? Нашият народ въобще не е за подценяване, тъй като има ужасно доста интелигентни и можещи хора, които към момента са в България. Не всички от тях страдат от мазохизъм. Някои са по-нерешителни, други не могат да оставят фамилии и другари, трети пък си имат порядъчен бизнес… Но оставането на по-младите тук е тип пасивност, за жалост. Така че би трябвало да защитим пребиваването си под това небе и всички да носим отговорност за протичащото се – от положението на постройките до това на културата. Не е фиктивен метод да живеем по 200 години. Аман от безконечната поредна смяна.
Хората от нашето потомство не ламтяха за хеликоптери, яхти и поръчкови лимузини. Живял съм прелестно без тях. Не държа да поддържам връзка с тези, които си мерят ланците. Но постоянно съм желал да слушам най-хубавото в света за момента.
Има хора, които носят удивителна харизма. Има и други – разхождат се по червени килими, вършат какви ли не гадории, спят с кого ли не, с цел да пробият. Но не могат да го докарат на лъчение. Като Арета Франклин, да речем. Никой не обръща внимание дали е дебела, в какво е облечена или по какъв начин е гримирана.
Днес сякаш всички са се родили звезди, освен това от номер едно нагоре! Е, не е неприятно човек да има самочувствие. Половината нямат какво да ядат, само че вършат планове. Но дано се замислят какво създават и да бъдат малко повече себе си, тъй като картофопродавачите ги слагат на един конвейер, в един кулоар, който постоянно предначертава непретенциозно бъдеще.
