Ивайло Чочев: Не бих променил нищо от моята кариера
Звездата на ЦСКА 1948 Ивайло Чочев даде изявление пред клубния уебсайт на " алените ", в което приказва за задачите с клуба до края на сезона, както и неговата кариера досега.
Полузащитникът показа, че не би трансформирал нищо в своя футболен път като се изключи тежката травма, която получи при започване на 2019-а година. Тогава, в мач против Черна гора от квалификациите за Евро 2020 българският национал счупи капачка на коляното, а контузията го извади от терените за период от една година.
" Не бих трансформирал нищо от моята кариера. Всичко, което изпитах и претърпях ми донесе наслада. Всеки има и неприятни моменти. Не бих трансформирал нито едно отиграване. Може би единствено тежката травма, само че това не зависеше от мен. Тежката контузия ме извади дълго време от терените. Над две години. Но благодарение на околните ми хора съумях да го превъзмогна. За мен е триумф, че се върнах и демонстрирам положително равнище. Постигнах всичко това с доста работа, с доста труд, усърдие на тренировки. Стремя се всяка седмица, всеки ден, всяка подготовка да излизам на стрелкови позиции и да имам завършващи удари. Искам да съм съсредоточен, тъй като треньорите в чужбина споделят, че по този начин както отиграеш обстановката на подготовка, по този начин ще го направиш и в мача. Заради това се пробвам на всяка подготовка да отигравам по този начин, като че ли е по време на мач ", стартира Чочев.
Юношата на Чавдар Етрополе приказва и за времето, прекарано в Италия, където той носи екипите на Палермо и Пескара и имаше опция да бъде съотборник с футболисти като Пауло Дибала и Андреа Белоти.
" В Палермо бяха едни от най-хубавите ми моменти от кариерата. Отидох млад в едно от най-силните шампионати. Там играят едни от най-хубавите футболисти. На 20 години съумях да покажа на треньорите, че имам място в този клуб. В идващите 3-4 години имах сериозна численост мачове и бях един от главните футболисти на Палермо, което демонстрира, че съм си вършел работата на терена. Да, тимът беше доста мощен. Играех с Дибала, Васкес, Белоти, Емерсон. Футболисти, които станаха европейски първенци по-късно. Бяхме почти един набор. Имаше добър колектив. Това беше страховит тим, прекрасен град, невероятна аудитория. Радвам се, че играх там. Няма база за съпоставяне с българското състезание. Футболистите там са доста по-напреднали и физически, и тактически. Това са състезатели от най-високо равнище. Не инцидентно ги гледаме всяка седмица по малкия екран. Тази година има три италиански тима на 1/4- финалите в ШЛ ", показа футболистът на ЦСКА 1948.
Голмайсторът на Първа лига през актуалната акция разяснява и какви са задачите пред състава, воден от Тодор Янчев, до края на сезона.
" Моята задача не е да въвеждам голове. Не съм се замислял какъв брой гола мога да отбележа, тъй като не се изисква това от мен. Миналият сезон ми беше доста ефективен с 13 гола, а в този момент имам 17. Надявам се, че ще продължа да въвеждам, само че най-важното е тимът да побеждава, тъй като по този начин бихме имали добър свършек на сезона и ще си осъществим задачите. Никога не съм казвал да ми подават или да ме търсят по-често. Съотборниците се майтапят с мен, че би трябвало да ми я подават повече, с цел да стана голмайстор. Но това не е моята цел. Най-важното е да играя добре, тъй като по този начин оказвам помощ на тима си. Искам да си реализираме задачите, тъй като когато отида на отмора, ще имам едно задоволство и от себе си, и от тима. Нашата цел е да бъдем в евротурнирите. Това ще е добър свършек на акцията. Няма значение дали ще е през Купата или през състезание, желая да дочакаме жребия за Европа. Щом сме стигнали до 1/4-финал една от задачите е да спечелим Купата. Трябва да отстраняваме два противника и сме на край, само че това важи и за другите тимове. С Арда ще се получи прекрасен мач, тъй като и двата тима играем атакуващ футбол и се стремим да вкарваме много голове. В Купата има един фактор домакинство. Ние за повторно би трябвало да играем посетители. Надявам се да излезем краен победител и да се класираме на полуфинал в конкуренцията ", съобщи Чочев.
" Българското състезание е много мъчно състезание. Залага се доста на физиката и за много технични футболисти е мъчно да играят тук. Всяка година се подвига равнището. Може да е с малко, само че се надявам това да продължи и да виждаме още тимове в европейските клубни шампионати. В шестицата петте мача са дербита против равностойни тимове и не се знае кой ще бъде победител. Това са най-хубавите срещи, тъй като играеш против тежки съперници. Всеки гони цел и класиране, само че е мъчно да влезеш в първите шест, тъй като разликата в точките е дребна ", добави той.
Накрая Ивайло Чочев разкри малко повече и за своя максимален триумф в персонален проект, а точно основаването на семейство и раждането на неговата дъщеричка.
" На 30 години се усещам добре. Мога да кажа, че съм по-улегнал човек, по-съсредоточен и знам какво желая в бъдеще. Когато бях млад си мислех, че има време и всичко ще пристигна на готово, а не с работа. Най-голямата ми цел в персонален проект я реализирах – имам прелестна брачна половинка и щерка. Майка ми, татко ми и сестра ми постоянно са били до мен. В професионален проект съм удовлетворен от това, което направих. Успях да играя на високо равнище. Не се задържах толкоз колкото ми се искаше, само че въпреки всичко се допрях до огромния футбол. Като изключим интервала, в който упражняваме, виждам да съм най-дълго време с щерка ми и жена ми. Искам да им обръщам колкото се може повече внимание. Надявам се първо да каже „ тате “. Постоянно и приказвам на тази тематика. Може би да отбелязвам голове е по-лесно от промяната на памперси. Не съм от тези татковци, които непрекъснато сменят памперси, само че мисля че жена ми няма да се оплаче от мен. Но и да бележиш голове е мъчно. Трябват непрекъснати тренировки. Когато мога виждам да анулира жена ми и да й оказвам помощ. Тя непрекъснато е с детето и когато мога най-малко за малко я променям ", показа голмайсторът на ЦСКА 1948.
" Преди мача с Арда имаше интервал, в който не бях вкарвал много време. Коментирах с жена ми по какъв начин бих се израдвал, в случай че вкарам отново. И тя ми подсказа, че в случай че подвигна четири пръста ще е знак за нашата дъщеричка. Още тогава вкарах и започнах да броя месеците с пръсти. Децата са най-хубавото нещо. Дай Боже след време да се увеличим, само че на този стадий цялата ни обич е към нашата дъщеричка. Най-голямото ми благополучие и горделивост е детето. Искам всеки ден да демонстрирам любов и почитание към фамилията си. Усещам поддръжката на жена ми. Дори и в най-трудните моменти. Тя ми дава сили и убеденост да не преставам да се представям добре и да ги веселя с моите игри ", приключи Ивайло Чочев.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Полузащитникът показа, че не би трансформирал нищо в своя футболен път като се изключи тежката травма, която получи при започване на 2019-а година. Тогава, в мач против Черна гора от квалификациите за Евро 2020 българският национал счупи капачка на коляното, а контузията го извади от терените за период от една година.
" Не бих трансформирал нищо от моята кариера. Всичко, което изпитах и претърпях ми донесе наслада. Всеки има и неприятни моменти. Не бих трансформирал нито едно отиграване. Може би единствено тежката травма, само че това не зависеше от мен. Тежката контузия ме извади дълго време от терените. Над две години. Но благодарение на околните ми хора съумях да го превъзмогна. За мен е триумф, че се върнах и демонстрирам положително равнище. Постигнах всичко това с доста работа, с доста труд, усърдие на тренировки. Стремя се всяка седмица, всеки ден, всяка подготовка да излизам на стрелкови позиции и да имам завършващи удари. Искам да съм съсредоточен, тъй като треньорите в чужбина споделят, че по този начин както отиграеш обстановката на подготовка, по този начин ще го направиш и в мача. Заради това се пробвам на всяка подготовка да отигравам по този начин, като че ли е по време на мач ", стартира Чочев.
Юношата на Чавдар Етрополе приказва и за времето, прекарано в Италия, където той носи екипите на Палермо и Пескара и имаше опция да бъде съотборник с футболисти като Пауло Дибала и Андреа Белоти.
" В Палермо бяха едни от най-хубавите ми моменти от кариерата. Отидох млад в едно от най-силните шампионати. Там играят едни от най-хубавите футболисти. На 20 години съумях да покажа на треньорите, че имам място в този клуб. В идващите 3-4 години имах сериозна численост мачове и бях един от главните футболисти на Палермо, което демонстрира, че съм си вършел работата на терена. Да, тимът беше доста мощен. Играех с Дибала, Васкес, Белоти, Емерсон. Футболисти, които станаха европейски първенци по-късно. Бяхме почти един набор. Имаше добър колектив. Това беше страховит тим, прекрасен град, невероятна аудитория. Радвам се, че играх там. Няма база за съпоставяне с българското състезание. Футболистите там са доста по-напреднали и физически, и тактически. Това са състезатели от най-високо равнище. Не инцидентно ги гледаме всяка седмица по малкия екран. Тази година има три италиански тима на 1/4- финалите в ШЛ ", показа футболистът на ЦСКА 1948.
Голмайсторът на Първа лига през актуалната акция разяснява и какви са задачите пред състава, воден от Тодор Янчев, до края на сезона.
" Моята задача не е да въвеждам голове. Не съм се замислял какъв брой гола мога да отбележа, тъй като не се изисква това от мен. Миналият сезон ми беше доста ефективен с 13 гола, а в този момент имам 17. Надявам се, че ще продължа да въвеждам, само че най-важното е тимът да побеждава, тъй като по този начин бихме имали добър свършек на сезона и ще си осъществим задачите. Никога не съм казвал да ми подават или да ме търсят по-често. Съотборниците се майтапят с мен, че би трябвало да ми я подават повече, с цел да стана голмайстор. Но това не е моята цел. Най-важното е да играя добре, тъй като по този начин оказвам помощ на тима си. Искам да си реализираме задачите, тъй като когато отида на отмора, ще имам едно задоволство и от себе си, и от тима. Нашата цел е да бъдем в евротурнирите. Това ще е добър свършек на акцията. Няма значение дали ще е през Купата или през състезание, желая да дочакаме жребия за Европа. Щом сме стигнали до 1/4-финал една от задачите е да спечелим Купата. Трябва да отстраняваме два противника и сме на край, само че това важи и за другите тимове. С Арда ще се получи прекрасен мач, тъй като и двата тима играем атакуващ футбол и се стремим да вкарваме много голове. В Купата има един фактор домакинство. Ние за повторно би трябвало да играем посетители. Надявам се да излезем краен победител и да се класираме на полуфинал в конкуренцията ", съобщи Чочев.
" Българското състезание е много мъчно състезание. Залага се доста на физиката и за много технични футболисти е мъчно да играят тук. Всяка година се подвига равнището. Може да е с малко, само че се надявам това да продължи и да виждаме още тимове в европейските клубни шампионати. В шестицата петте мача са дербита против равностойни тимове и не се знае кой ще бъде победител. Това са най-хубавите срещи, тъй като играеш против тежки съперници. Всеки гони цел и класиране, само че е мъчно да влезеш в първите шест, тъй като разликата в точките е дребна ", добави той.
Накрая Ивайло Чочев разкри малко повече и за своя максимален триумф в персонален проект, а точно основаването на семейство и раждането на неговата дъщеричка.
" На 30 години се усещам добре. Мога да кажа, че съм по-улегнал човек, по-съсредоточен и знам какво желая в бъдеще. Когато бях млад си мислех, че има време и всичко ще пристигна на готово, а не с работа. Най-голямата ми цел в персонален проект я реализирах – имам прелестна брачна половинка и щерка. Майка ми, татко ми и сестра ми постоянно са били до мен. В професионален проект съм удовлетворен от това, което направих. Успях да играя на високо равнище. Не се задържах толкоз колкото ми се искаше, само че въпреки всичко се допрях до огромния футбол. Като изключим интервала, в който упражняваме, виждам да съм най-дълго време с щерка ми и жена ми. Искам да им обръщам колкото се може повече внимание. Надявам се първо да каже „ тате “. Постоянно и приказвам на тази тематика. Може би да отбелязвам голове е по-лесно от промяната на памперси. Не съм от тези татковци, които непрекъснато сменят памперси, само че мисля че жена ми няма да се оплаче от мен. Но и да бележиш голове е мъчно. Трябват непрекъснати тренировки. Когато мога виждам да анулира жена ми и да й оказвам помощ. Тя непрекъснато е с детето и когато мога най-малко за малко я променям ", показа голмайсторът на ЦСКА 1948.
" Преди мача с Арда имаше интервал, в който не бях вкарвал много време. Коментирах с жена ми по какъв начин бих се израдвал, в случай че вкарам отново. И тя ми подсказа, че в случай че подвигна четири пръста ще е знак за нашата дъщеричка. Още тогава вкарах и започнах да броя месеците с пръсти. Децата са най-хубавото нещо. Дай Боже след време да се увеличим, само че на този стадий цялата ни обич е към нашата дъщеричка. Най-голямото ми благополучие и горделивост е детето. Искам всеки ден да демонстрирам любов и почитание към фамилията си. Усещам поддръжката на жена ми. Дори и в най-трудните моменти. Тя ми дава сили и убеденост да не преставам да се представям добре и да ги веселя с моите игри ", приключи Ивайло Чочев.
Намерете Българска национална телевизия в обществените мрежи:,,,
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ