Капитанът на Балкан: Левски и Рилски не са по-добри от нас, вечното дерби се измести в посока София - Ботевград
Звездата на националния ни тим по баскетбол и на Балкан (Ботевград) Димитър Димитров гостува в предаването „ Код Спорт “ по ТВ+. След едно десетилетие вървене по тъгите най-сетне изгря слънце и на “улицата” на родния баскетбол. В Рига “лъвовете” направиха същински героизъм и в инфарктен мач реализираха сладка победа над Латвия единствено с точка разлика. Това се оказа задоволително, с цел да подпечатат визите си за европейското състезание. Шампионатът ще се организира през септември следващата година в Чехия, Грузия, Италия и Германия. А тимът ни ще бъде воден за трети път на влиятелния конгрес от селекционера Росен Барчовски.
- Приветстваме с добре пристигнал един от гениите на българския баскетбол - Димитър Димитров! Здравей, Митко, в предходното ни изявление за „ Код Спорт “ през лятото на 2019 година бе безапелационен, че ще се класираме за шампионата на Стария континент? Кое ти даде убеденост да прогнозираш, че националният тим има място на европейски финали?
- Това, че познавам всички момчета в националния тим. Знам какви характери са, има съвършена атмосфера. Бях сигурен, че с малко повече работа и самообладание, триумфите ще дойдат. Няма невъзнаграден труд. Вече пет години ядрото от баскетболисти е едно и също и най-после достигнахме резултата, който съгласно мен не би трябвало да ни задоволява толкоз доста. Имаме още работа за извършване!
- Каква е мотивацията на играчи, които не са съумели един път, повторно в евроквалификации? Не си ли казваш: „ Май на мен няма да ми се случи да играя на състезание на Стария континент “?
- Може би това е мотивацията, че не сме съумели един-два пъти. Сигурно това изигра неприятна смешка на тима на Латвия, който е привикнал всяка година да е там. За нас този мач беше на живот и гибел. А те може би подходиха малко по-небрежно и ние се възползвахме по най-хубавия метод. Като не успеем първия, втория, към този момент на третия път се замисляме, че би трябвало да дадем всичко от себе си, с цел да успеем.
- Кога осъзнахте, че към този момент сте на финали на европейско състезание?
- Малко след финалната сирена. Имаше една еуфория 4-5 секунди, с цел да разберем дали е тя или нещо друго е свирнало.
- Кое беше най-трудно в тази среща?
- Да запазим главите си хладни, откакто ни поведоха с 13 точки и успяхме да се върнем. Показахме темперамент, борба, не се предадохме никога и успяхме малко по малко да стопим тази разлика. Може би това беше преломният миг.
- Ниската ефикасност по какъв начин си я обясняваш?
- С значимостта на мача. Може би съдиите пуснаха по-груба игра, стана една мъжка борба, и в двата тима имаше доста контакт, доста конфликти, които реферите оставиха в двете направления. По-скоро се трансформира в един физически дуел, в сравнение с в баскетболен.
- Каква беше атмосферата преди дуела в Рига? От какво най-вече се притеснявахте?
- Не мисля, че е имало терзание. Всички бяха извънредно стимулирани и съсредоточени. Преди мача по-скоро имаше едно умерено напрежение в съблекалнята, никой не говореше, всеки си мислеше тъкмо какво би трябвало да направи. Това беше ключът към триумфа – всички бяхме съсредоточени, всеки си знаеше дилемите и ги изпълнихме по най-хубавия метод.
- Как приехте новината, че ще излезете без Александър Везенков и какъв брой значим е той за националния тим?
- Той е извънредно значим за националния тим, само че ние сме привикнали, много мачове към този момент изиграхме без него. Преди европейското, имаме квалификации за международно състезание, уповавам се там да може да помогне на тима. Като цяло никой от нас не е имал огромни очаквания, че той ще бъде в националния тим, тъй като към този момент има огромна роля в отбора на Олимпиакос. Той е значима част за тях, а гърците са в нашата група и по една или друга причина не го пускаха против тях да играе. Има огромна роля, само че не е целият тим. Показахме, че можем и без него. Но с него на европейското ще демонстрираме още по-добро лице.
- Какво ви сподели треньорът Росен Барчовски директно преди мача с латвийците?
- Каза ни, че българите сме мощни в такива обстановки. Тогава можем да покажем темперамент и зъби. Спомена няколко исторически борби в нашето минало, които ни мотивираха още повече да излезем и да покажем борба.
- Много забавно бе пътуването ви до Рига – PCR проби, заключване на част от треньорското управление. Имаше ли някакво изнервяне от тази обстановка?
- Не, нямаше изнервяне. Ние може би бяхме най-облагодетелстваният тим тъй като множеството от нас към този момент са го прекарали и имаме антитела, което е изискване на ФИБА да не се вършат проби при идването. Светът към този момент се е трансформирал фрапантно и би трябвало да се нагаждаме, няма какво да се изнервяме. Това са разпоредбите, които не зависят от нас.
- Какво си спомняш директно след финалната сирена на мача? Какво се случи в съблекалнята?
- Имаше много еуфория. Вече осъзнахме, че сме на европейско и че този труд, който сме полагали последните години, се е възнаградил. Мисля, че единствено двама от този тим са играли на европейско. За всички останали това беше една несбъдната фантазия до момента. Едно възприятие на добре свършена работа. Трудил си се през целия си живот, от дете си бленувам да играя на огромен конгрес с екипа на България. Най-хубавото възприятие е да знаеш, че си си приключил добре работата.
- Как отпразнувахте успеха?
- В коридора на етажа, тъй като поради ограниченията не ни разрешиха да се съберем на никое място. С няколко бири. Оказа се, че латвийците в хотела не бяха готови. Не беше нищо грандиозно – единствено няколко бири, защото трябваше да изиграем още един мач.
- Върху какво би трябвало да работим, с цел да не изглеждаме инцидентно попаднали на шампионата на Стария континент?
- Най-вече върху физиката. Не механически или тактически отстъпваме на другите тимове, а по-скоро физически. Нямаме играчи по 2,10 м, които да се борят. Може би на всяка една позиция изоставаме с по 5-6 см ръстово, тъй че би трябвало да наваксваме с повече физика, повече предпочитание.
- Може ли актуалният баскетбол без така наречен тежки центрове?
- Натам върви към този момент. В Евролигата огромните тимове, в случай че тежките центрове не са преносими, от ден на ден и повече им се губи ролята. Може би за нас това ще е един плюс. В отбрана ще ни е по-трудно, а в нахлуване – по-лесно да играем против по-високи играчи.
- Защо реши да останеш в родното състезание?
- Реших да остана тук, тъй като пандемията се разрасна. Имаше много огромна неустановеност, неизясненост какво ще стане по света. В Ботевград се усещам прелестно. Мисля, че изградихме един добър тим, който е боеспособен да се бори за купа и за купа. Тук съм трета година и се усещам като вкъщи си. Мисля, че хората ме харесват. Аз също одобрявам града, организацията. Това е положително място за моето развиване.
- Задоволява ли те качеството на баскетбола у нас?
- Не. Има още накъде да вървим! Не би трябвало да се задоволяваме, а постоянно да желаеме още и още. Мисля, че тази година качеството леко е паднало, за сметка на равностойността на тимовете. Този сезон всеки може да бие всеки, а това прави шампионата много по-интересно. Надявам се всички тимове да вървят нагоре, да има последователност, а не както в предходните години – излизаш и биеш с 20 точки.
- Какво е мнението ти за задграничните баскетболисти, които идват в България? Доколко те способстват за развиването на този спорт?
- Със сигурност са огромна част от спорта в нашето състезание. Без тях няма по какъв начин да стане оспорван шампионат. Въпросът е да се взимат качествени чужденци, а не просто да запълват броя. Последните години леко падна финансово равнището поради рецесиите и несигурността и леко падна равнището на задграничните играчи, които идват. Надявам се с времето да взимат все по-силни състезатели. Да сме почтени, няма задоволително българи за цялото състезание и чужденците са неизменима част от баскетбола в България.
- Не е ли малко необичайно, че децата не могат да се възпламенят по този известен спорт у нас? Спорт, който ни е носил толкоз доста награди и престиж…
- Странно е сигурно. Мисля, че в европейски и в международен мащаб баскетболът е вторият спорт, до момента в който при нас към този момент волейболът е изместил взимането на високите деца. По-перспективните се насочват към волейбола. Надявам се с това класиране на европейско състезание да запалителен от ден на ден деца, повече спонсори да притеглим, да успеем да допринесем с нещо за развиването на баскетбола.
- Спомена, че напъните на Балкан са ориентирани към спечелването на купа и купа. По-добри ли са от вас тимовете на Рилски състезател и Левски-Лукойл, тъй като вие се намирате на трето място в класирането?
- Не, не мисля, че са по-добри. Всеки тим си има мощните и слабите страни. Може би сме на едно и също равнище. Просто от началото на тази година не сме изиграли нито един мач в цялостен състав поради заболели, контузени… След две-три седмици към този момент всички би трябвало да сме на линия, с цел да може в края на сезона, когато е най-важно, да сме на най-високо равнище.
- Защо борбите с Левски-Лукойл се трансформират във война?
- Може би тъй като с отсъствието на ЦСКА, Левски няма дразнител в баскетбола. Това „ Вечно дерби “ се е изместило в последните години в посока София – Ботевград. Това е плюс за баскетбола, дано да има интерес. Винаги против Левски залата се цялостни, а да играеш пред цялостни трибуни с почитателите на Балкан е същинско наслаждение. Надявам се единствено това съревнование да не ескалира, да не стават ексцесии, както са ставали в годините. Съперничеството постоянно е хубаво, когато е градивно. Надявам се да си оказваме помощ един на различен да растем, а не да става война.
- Тъжно ли ти е, когато гледаш залата празна?
- О, да! В началото не осъзнавах какъв брой липсват почитателите, само че напоследък се замислих. Точно преди мачовете в Рига, в изолацията, защото си самичък в стая и имаш доста време да си мислиш, върнах си времето обратно със спомените от хубавите моменти. Единственото, което ми прави усещане от всички тях са почитателите. Как избухват, по какъв начин викат, по какъв начин скандират! Осъзнах, че в действителност ми липсват и се надявам в най-скоро време да имаме опцията да се срещнем още веднъж в залата.
- Какво значи да си капитан на Балкан (Ботевград) – тим, в който са играли митове на българския баскетбол?
- Това е голямо самопризнание за мен. Мисля, че към този момент се оправям добре с купата. Надявам се да стана първенец като капитан. Също е много огромна отговорност за целия град, за управлението, за съотборниците, за почитателите. Надявам се да остана в историята като един от положителните капитани.
- Изненадан ли беше от решението да станеш капитан на тима?
- По-скоро не. Не мога да кажа, че е било предстоящо, само че и не съм сюрпризиран. Вече трета година съм тук. Един от дребното играчи, които са останали от шампионския тим. Мисля, че съм давал сърце и душа за тима. Няма невъзнаграден труд.
- Каква бе 2020 година за теб? Мнозина я свързват само с пандемията…
- Да, това беше основното в живота на всички през 2020 година Дойде пандемията и настана една същинска суматоха, неизясненост какво ще става. 2020 година мина по-скоро във физическа подготовка. Тичане, фитнес, колкото е допустимо и най-после естествено и аз се разболях от Коронавирус. Неизбежно е.
- Как го прекара?
- Не беше леко, много време ме държа. Имах висока температура, може би 10 дни, антибиотици. По-скоро следствията бяха по-късно – изгубих много килограми и сила. Трябваха ми един-два месеца да си върна естествения темп.
- Какво ще кажеш на хората, които не имат вяра, че съществува ковид?
- Съществува! Аз съм един от хората, който го прекара! Не съм сигурен, че към този момент има хора, които не имат вяра, че съществува. Този вирус е тук и не е смешка работа. Важно е да не се паникьосваме, да се съблюдават ограниченията, всеки да има персонална отговорност, хигиена, да се пазим един различен и откровено имам вяра, че напълно в скоро време това ще е минало.
- Година по-рано – през 2019 година бе избран за най-хубав баскетболист. Изненада ли те това самопризнание на хората, които участваха в анкетата?
- Не, не ме изненада. 2019-ата беше много мощна година за мен. Изиграхме доста положителни мачове с екипа на Балкан, с националния тим. Убеден съм, че когато човек се труди, на 100% е съсредоточен в работата си, рано или късно ще бъде заплатен.
- Къде би желал да играеш в чужбина и за какво? Като младеж беше в Италия…
- Да, четири години прекарах в Италия. Там е втората ми татковина. Страна, която доста ми харесва, знам и езика. Със сигурност ще се веселя да се върна там. Дъщеря ми да види друга страна, друга просвета. Но няма значение – желая да отида в добра лига, в добър тим, който има упоритости да се бори за нещо огромно, а не просто да играе за избавление.
- Кой е обичаният ти баскетболист?
- Като бях дребен беше Винс Картър поради физическите му качества. В последно време се удивлявам на Коби Брайънт. След трагичната преживелица от ден на ден се интересувам от него, от работната му нравственос, от фокуса му, по какъв начин желае да е най-великият състезател. Посвещава се на това нещо, живее с тази мисъл. Всичко, което прави е обвързвано с това. Това ме въодушевява напоследък да не преставам напред.
- Какво мислиш за Евролигата?
- Евролигата е най-силното състезание в Европа. Със сигурност е фантазия на всеки един баскетболист, който играе в Европа, да се допре до тази лига. Изключително се веселя за Везенков, който напоследък от ден на ден и от ден на ден се изявява там. Надявам се и от ден на ден българи, младите момчета да се потвърдят там.
- Говорил ли си в миналото с Везенков на тази тематика – Евролига?
- По-скоро не. Като се замисля, в действителност не сме говорили тъкмо за Евролигата.
- Майка ти Тина Димитрова е състезателен шеф на Академик Пловдив. Прави ли ти анализи на играта? От какво е удовлетворена и защо те подлага на критика?
- Опитва се да ми прави анализи, само че сме се разбрали да не приказваме за баскетбол. Вече съм на 27 години, много опит натрупах. Най-добрият анализ може да си го направи всеки един човек самичък за себе си. Мисля, че съм задоволително образован, като си виждам мача, да видя къде са ми грешките и да се опитам да не ги дублирам.
- Със сестра ти Екатерина чувате ли се?
- Да, несъмнено. В последно време си имаме една задявка. Като ме избраха за най-хубав баскетболист за 2019 година, не знаех, че тя не е била избирана. Сега споделих, че съм първият член на фамилията, който ще играе на европейско. Установихме, че може би съм я надминал като професионални триумфи.
- Как приема израстването татко ти Наско Димитров, който е някогашен играч по академично гребане? Между другото, същински го скърбя – трима класни баскетболисти в фамилията и нито един гребец…
- Опита се да ме качи в лодка, само че прекомерно късно. Вече се бях построил като баскетболист. Сигурно скрито се е надявал някой да стане гребец. Сега има опция с внучки, внуци.
- Вече си родител – по какъв начин гледаш на фамилията, какво ти дава то?
- Семейството сигурно е най-важното нещо в живота ми. Дъщеря ми и жена ми са моята мотивация. Едно от нещата, които ме карат да не преставам напред и всеки ден да се боря с компликациите. Дъщеря ми е най-голямото благосъстояние в живота ми! Надявам се да е жива и здрава, да пораства, да си избере нейния път. Готов съм да я поддържа за всяко едно нещо!
- Имаш ли задоволително време за нея?
- Да, имам задоволително време, макар че от три седмици нямам почивен ден. Но това ни специалността, няма защо да се оплакваме. Прекарвам с нея всяка опция. Тя е едно прелестно дете, постоянно усмихнато, готово за бели и дивотии.
- Има ли място в България, което те притегля и искаш да заведеш щерка ти и дамата до теб?
- Със сигурност родният ми град Пловдив е едно от местата. Винаги се усещам прелестно като се приберем там. Имаме прелестна страна, доста обичаме да пътуваме с жена ми и с дребната, към този момент като е по-осъзната да обикаляме. Обичаме да вървим на море, на планина, като цяло да прекарваме време дружно.
- Има ли нещо, което те нервира у хората?
- О, да! Дразни ме манталитетът на българите. Имам поради, че някой различен е отговорен за неуспехите ни. Все гледаме да упрекваме, а в никакъв случай не търсим казуса в себе си. Винаги се оплакваме, че живеем в мръсна страна, само че продължаваме да си изхвърляме боклуците на земята, в случай, че кошчето е на пет метра. Това е едно от нещата, които ме влудяват! Наистина доста ме нервира цялата тази нечистотия, цялото това мрънкане, че все някой различен ни е отговорен, вместо да запретнем ръкави и да създадем нещата по-добри. Ако ние не действаме, няма кой да ни помогне!
- Коя е идната фантазия на Димитър Димитров?
- Класирахме се за европейско, идната ми фантазия е да прескочим групите на европейското и дай боже, едно международно! В предните квалификации в действителност малко не ни доближи, може би шанс. Надявам се този път да ни покрие.
Снимки: Балкан
- Приветстваме с добре пристигнал един от гениите на българския баскетбол - Димитър Димитров! Здравей, Митко, в предходното ни изявление за „ Код Спорт “ през лятото на 2019 година бе безапелационен, че ще се класираме за шампионата на Стария континент? Кое ти даде убеденост да прогнозираш, че националният тим има място на европейски финали?
- Това, че познавам всички момчета в националния тим. Знам какви характери са, има съвършена атмосфера. Бях сигурен, че с малко повече работа и самообладание, триумфите ще дойдат. Няма невъзнаграден труд. Вече пет години ядрото от баскетболисти е едно и също и най-после достигнахме резултата, който съгласно мен не би трябвало да ни задоволява толкоз доста. Имаме още работа за извършване!
- Каква е мотивацията на играчи, които не са съумели един път, повторно в евроквалификации? Не си ли казваш: „ Май на мен няма да ми се случи да играя на състезание на Стария континент “?
- Може би това е мотивацията, че не сме съумели един-два пъти. Сигурно това изигра неприятна смешка на тима на Латвия, който е привикнал всяка година да е там. За нас този мач беше на живот и гибел. А те може би подходиха малко по-небрежно и ние се възползвахме по най-хубавия метод. Като не успеем първия, втория, към този момент на третия път се замисляме, че би трябвало да дадем всичко от себе си, с цел да успеем.
- Кога осъзнахте, че към този момент сте на финали на европейско състезание?
- Малко след финалната сирена. Имаше една еуфория 4-5 секунди, с цел да разберем дали е тя или нещо друго е свирнало.
- Кое беше най-трудно в тази среща?
- Да запазим главите си хладни, откакто ни поведоха с 13 точки и успяхме да се върнем. Показахме темперамент, борба, не се предадохме никога и успяхме малко по малко да стопим тази разлика. Може би това беше преломният миг.
- Ниската ефикасност по какъв начин си я обясняваш?
- С значимостта на мача. Може би съдиите пуснаха по-груба игра, стана една мъжка борба, и в двата тима имаше доста контакт, доста конфликти, които реферите оставиха в двете направления. По-скоро се трансформира в един физически дуел, в сравнение с в баскетболен.
- Каква беше атмосферата преди дуела в Рига? От какво най-вече се притеснявахте?
- Не мисля, че е имало терзание. Всички бяха извънредно стимулирани и съсредоточени. Преди мача по-скоро имаше едно умерено напрежение в съблекалнята, никой не говореше, всеки си мислеше тъкмо какво би трябвало да направи. Това беше ключът към триумфа – всички бяхме съсредоточени, всеки си знаеше дилемите и ги изпълнихме по най-хубавия метод.
- Как приехте новината, че ще излезете без Александър Везенков и какъв брой значим е той за националния тим?
- Той е извънредно значим за националния тим, само че ние сме привикнали, много мачове към този момент изиграхме без него. Преди европейското, имаме квалификации за международно състезание, уповавам се там да може да помогне на тима. Като цяло никой от нас не е имал огромни очаквания, че той ще бъде в националния тим, тъй като към този момент има огромна роля в отбора на Олимпиакос. Той е значима част за тях, а гърците са в нашата група и по една или друга причина не го пускаха против тях да играе. Има огромна роля, само че не е целият тим. Показахме, че можем и без него. Но с него на европейското ще демонстрираме още по-добро лице.
- Какво ви сподели треньорът Росен Барчовски директно преди мача с латвийците?
- Каза ни, че българите сме мощни в такива обстановки. Тогава можем да покажем темперамент и зъби. Спомена няколко исторически борби в нашето минало, които ни мотивираха още повече да излезем и да покажем борба.
- Много забавно бе пътуването ви до Рига – PCR проби, заключване на част от треньорското управление. Имаше ли някакво изнервяне от тази обстановка?
- Не, нямаше изнервяне. Ние може би бяхме най-облагодетелстваният тим тъй като множеството от нас към този момент са го прекарали и имаме антитела, което е изискване на ФИБА да не се вършат проби при идването. Светът към този момент се е трансформирал фрапантно и би трябвало да се нагаждаме, няма какво да се изнервяме. Това са разпоредбите, които не зависят от нас.
- Какво си спомняш директно след финалната сирена на мача? Какво се случи в съблекалнята?
- Имаше много еуфория. Вече осъзнахме, че сме на европейско и че този труд, който сме полагали последните години, се е възнаградил. Мисля, че единствено двама от този тим са играли на европейско. За всички останали това беше една несбъдната фантазия до момента. Едно възприятие на добре свършена работа. Трудил си се през целия си живот, от дете си бленувам да играя на огромен конгрес с екипа на България. Най-хубавото възприятие е да знаеш, че си си приключил добре работата.
- Как отпразнувахте успеха?
- В коридора на етажа, тъй като поради ограниченията не ни разрешиха да се съберем на никое място. С няколко бири. Оказа се, че латвийците в хотела не бяха готови. Не беше нищо грандиозно – единствено няколко бири, защото трябваше да изиграем още един мач.
- Върху какво би трябвало да работим, с цел да не изглеждаме инцидентно попаднали на шампионата на Стария континент?
- Най-вече върху физиката. Не механически или тактически отстъпваме на другите тимове, а по-скоро физически. Нямаме играчи по 2,10 м, които да се борят. Може би на всяка една позиция изоставаме с по 5-6 см ръстово, тъй че би трябвало да наваксваме с повече физика, повече предпочитание.
- Може ли актуалният баскетбол без така наречен тежки центрове?
- Натам върви към този момент. В Евролигата огромните тимове, в случай че тежките центрове не са преносими, от ден на ден и повече им се губи ролята. Може би за нас това ще е един плюс. В отбрана ще ни е по-трудно, а в нахлуване – по-лесно да играем против по-високи играчи.
- Защо реши да останеш в родното състезание?
- Реших да остана тук, тъй като пандемията се разрасна. Имаше много огромна неустановеност, неизясненост какво ще стане по света. В Ботевград се усещам прелестно. Мисля, че изградихме един добър тим, който е боеспособен да се бори за купа и за купа. Тук съм трета година и се усещам като вкъщи си. Мисля, че хората ме харесват. Аз също одобрявам града, организацията. Това е положително място за моето развиване.
- Задоволява ли те качеството на баскетбола у нас?
- Не. Има още накъде да вървим! Не би трябвало да се задоволяваме, а постоянно да желаеме още и още. Мисля, че тази година качеството леко е паднало, за сметка на равностойността на тимовете. Този сезон всеки може да бие всеки, а това прави шампионата много по-интересно. Надявам се всички тимове да вървят нагоре, да има последователност, а не както в предходните години – излизаш и биеш с 20 точки.
- Какво е мнението ти за задграничните баскетболисти, които идват в България? Доколко те способстват за развиването на този спорт?
- Със сигурност са огромна част от спорта в нашето състезание. Без тях няма по какъв начин да стане оспорван шампионат. Въпросът е да се взимат качествени чужденци, а не просто да запълват броя. Последните години леко падна финансово равнището поради рецесиите и несигурността и леко падна равнището на задграничните играчи, които идват. Надявам се с времето да взимат все по-силни състезатели. Да сме почтени, няма задоволително българи за цялото състезание и чужденците са неизменима част от баскетбола в България.
- Не е ли малко необичайно, че децата не могат да се възпламенят по този известен спорт у нас? Спорт, който ни е носил толкоз доста награди и престиж…
- Странно е сигурно. Мисля, че в европейски и в международен мащаб баскетболът е вторият спорт, до момента в който при нас към този момент волейболът е изместил взимането на високите деца. По-перспективните се насочват към волейбола. Надявам се с това класиране на европейско състезание да запалителен от ден на ден деца, повече спонсори да притеглим, да успеем да допринесем с нещо за развиването на баскетбола.
- Спомена, че напъните на Балкан са ориентирани към спечелването на купа и купа. По-добри ли са от вас тимовете на Рилски състезател и Левски-Лукойл, тъй като вие се намирате на трето място в класирането?
- Не, не мисля, че са по-добри. Всеки тим си има мощните и слабите страни. Може би сме на едно и също равнище. Просто от началото на тази година не сме изиграли нито един мач в цялостен състав поради заболели, контузени… След две-три седмици към този момент всички би трябвало да сме на линия, с цел да може в края на сезона, когато е най-важно, да сме на най-високо равнище.
- Защо борбите с Левски-Лукойл се трансформират във война?
- Може би тъй като с отсъствието на ЦСКА, Левски няма дразнител в баскетбола. Това „ Вечно дерби “ се е изместило в последните години в посока София – Ботевград. Това е плюс за баскетбола, дано да има интерес. Винаги против Левски залата се цялостни, а да играеш пред цялостни трибуни с почитателите на Балкан е същинско наслаждение. Надявам се единствено това съревнование да не ескалира, да не стават ексцесии, както са ставали в годините. Съперничеството постоянно е хубаво, когато е градивно. Надявам се да си оказваме помощ един на различен да растем, а не да става война.
- Тъжно ли ти е, когато гледаш залата празна?
- О, да! В началото не осъзнавах какъв брой липсват почитателите, само че напоследък се замислих. Точно преди мачовете в Рига, в изолацията, защото си самичък в стая и имаш доста време да си мислиш, върнах си времето обратно със спомените от хубавите моменти. Единственото, което ми прави усещане от всички тях са почитателите. Как избухват, по какъв начин викат, по какъв начин скандират! Осъзнах, че в действителност ми липсват и се надявам в най-скоро време да имаме опцията да се срещнем още веднъж в залата.
- Какво значи да си капитан на Балкан (Ботевград) – тим, в който са играли митове на българския баскетбол?
- Това е голямо самопризнание за мен. Мисля, че към този момент се оправям добре с купата. Надявам се да стана първенец като капитан. Също е много огромна отговорност за целия град, за управлението, за съотборниците, за почитателите. Надявам се да остана в историята като един от положителните капитани.
- Изненадан ли беше от решението да станеш капитан на тима?
- По-скоро не. Не мога да кажа, че е било предстоящо, само че и не съм сюрпризиран. Вече трета година съм тук. Един от дребното играчи, които са останали от шампионския тим. Мисля, че съм давал сърце и душа за тима. Няма невъзнаграден труд.
- Каква бе 2020 година за теб? Мнозина я свързват само с пандемията…
- Да, това беше основното в живота на всички през 2020 година Дойде пандемията и настана една същинска суматоха, неизясненост какво ще става. 2020 година мина по-скоро във физическа подготовка. Тичане, фитнес, колкото е допустимо и най-после естествено и аз се разболях от Коронавирус. Неизбежно е.
- Как го прекара?
- Не беше леко, много време ме държа. Имах висока температура, може би 10 дни, антибиотици. По-скоро следствията бяха по-късно – изгубих много килограми и сила. Трябваха ми един-два месеца да си върна естествения темп.
- Какво ще кажеш на хората, които не имат вяра, че съществува ковид?
- Съществува! Аз съм един от хората, който го прекара! Не съм сигурен, че към този момент има хора, които не имат вяра, че съществува. Този вирус е тук и не е смешка работа. Важно е да не се паникьосваме, да се съблюдават ограниченията, всеки да има персонална отговорност, хигиена, да се пазим един различен и откровено имам вяра, че напълно в скоро време това ще е минало.
- Година по-рано – през 2019 година бе избран за най-хубав баскетболист. Изненада ли те това самопризнание на хората, които участваха в анкетата?
- Не, не ме изненада. 2019-ата беше много мощна година за мен. Изиграхме доста положителни мачове с екипа на Балкан, с националния тим. Убеден съм, че когато човек се труди, на 100% е съсредоточен в работата си, рано или късно ще бъде заплатен.
- Къде би желал да играеш в чужбина и за какво? Като младеж беше в Италия…
- Да, четири години прекарах в Италия. Там е втората ми татковина. Страна, която доста ми харесва, знам и езика. Със сигурност ще се веселя да се върна там. Дъщеря ми да види друга страна, друга просвета. Но няма значение – желая да отида в добра лига, в добър тим, който има упоритости да се бори за нещо огромно, а не просто да играе за избавление.
- Кой е обичаният ти баскетболист?
- Като бях дребен беше Винс Картър поради физическите му качества. В последно време се удивлявам на Коби Брайънт. След трагичната преживелица от ден на ден се интересувам от него, от работната му нравственос, от фокуса му, по какъв начин желае да е най-великият състезател. Посвещава се на това нещо, живее с тази мисъл. Всичко, което прави е обвързвано с това. Това ме въодушевява напоследък да не преставам напред.
- Какво мислиш за Евролигата?
- Евролигата е най-силното състезание в Европа. Със сигурност е фантазия на всеки един баскетболист, който играе в Европа, да се допре до тази лига. Изключително се веселя за Везенков, който напоследък от ден на ден и от ден на ден се изявява там. Надявам се и от ден на ден българи, младите момчета да се потвърдят там.
- Говорил ли си в миналото с Везенков на тази тематика – Евролига?
- По-скоро не. Като се замисля, в действителност не сме говорили тъкмо за Евролигата.
- Майка ти Тина Димитрова е състезателен шеф на Академик Пловдив. Прави ли ти анализи на играта? От какво е удовлетворена и защо те подлага на критика?
- Опитва се да ми прави анализи, само че сме се разбрали да не приказваме за баскетбол. Вече съм на 27 години, много опит натрупах. Най-добрият анализ може да си го направи всеки един човек самичък за себе си. Мисля, че съм задоволително образован, като си виждам мача, да видя къде са ми грешките и да се опитам да не ги дублирам.
- Със сестра ти Екатерина чувате ли се?
- Да, несъмнено. В последно време си имаме една задявка. Като ме избраха за най-хубав баскетболист за 2019 година, не знаех, че тя не е била избирана. Сега споделих, че съм първият член на фамилията, който ще играе на европейско. Установихме, че може би съм я надминал като професионални триумфи.
- Как приема израстването татко ти Наско Димитров, който е някогашен играч по академично гребане? Между другото, същински го скърбя – трима класни баскетболисти в фамилията и нито един гребец…
- Опита се да ме качи в лодка, само че прекомерно късно. Вече се бях построил като баскетболист. Сигурно скрито се е надявал някой да стане гребец. Сега има опция с внучки, внуци.
- Вече си родител – по какъв начин гледаш на фамилията, какво ти дава то?
- Семейството сигурно е най-важното нещо в живота ми. Дъщеря ми и жена ми са моята мотивация. Едно от нещата, които ме карат да не преставам напред и всеки ден да се боря с компликациите. Дъщеря ми е най-голямото благосъстояние в живота ми! Надявам се да е жива и здрава, да пораства, да си избере нейния път. Готов съм да я поддържа за всяко едно нещо!
- Имаш ли задоволително време за нея?
- Да, имам задоволително време, макар че от три седмици нямам почивен ден. Но това ни специалността, няма защо да се оплакваме. Прекарвам с нея всяка опция. Тя е едно прелестно дете, постоянно усмихнато, готово за бели и дивотии.
- Има ли място в България, което те притегля и искаш да заведеш щерка ти и дамата до теб?
- Със сигурност родният ми град Пловдив е едно от местата. Винаги се усещам прелестно като се приберем там. Имаме прелестна страна, доста обичаме да пътуваме с жена ми и с дребната, към този момент като е по-осъзната да обикаляме. Обичаме да вървим на море, на планина, като цяло да прекарваме време дружно.
- Има ли нещо, което те нервира у хората?
- О, да! Дразни ме манталитетът на българите. Имам поради, че някой различен е отговорен за неуспехите ни. Все гледаме да упрекваме, а в никакъв случай не търсим казуса в себе си. Винаги се оплакваме, че живеем в мръсна страна, само че продължаваме да си изхвърляме боклуците на земята, в случай, че кошчето е на пет метра. Това е едно от нещата, които ме влудяват! Наистина доста ме нервира цялата тази нечистотия, цялото това мрънкане, че все някой различен ни е отговорен, вместо да запретнем ръкави и да създадем нещата по-добри. Ако ние не действаме, няма кой да ни помогне!
- Коя е идната фантазия на Димитър Димитров?
- Класирахме се за европейско, идната ми фантазия е да прескочим групите на европейското и дай боже, едно международно! В предните квалификации в действителност малко не ни доближи, може би шанс. Надявам се този път да ни покрие.
Снимки: Балкан
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ