Ибра за любовта към футбола, златанизирания Пиоли, изискванията, старата школа и политиката
Звездата на Милан Златан Ибрахимович даде обстойно изявление пред уеб страницата на УЕФА. В него той описа за любовта си към футбола, най-тежката си травма, връзките си със Стефано Пиоли, условията към себе си и съотборниците си, остарялата школа, обществените мрежи, както и за това за какво страни от политиката.
" Когато за повторно пристигнах в Милан, от начало всички ме питаха за обстоятелството, че предходните завърнали се в отбора след няколко години в никакъв случай не са били на нормалното си ниво по време на втория си интервал. Интересуваха се каква ще е разликата сред мен и тях. Отговорът е елементарен: в никакъв случай не съм губил пристрастеността към това, което върша. Всеки път, щом изляза на терена, изключително след най-тежката ми травма, аз се усещам като дете, което пробва бонбони за първи път. Щастлив и признателен съм за всякога, в който мога да нося футболните бутонки, да изляза на игрището, да помириша тревата, да получа топката и да я докосна възвожно най-вече пъти.
Когато бях контузен, не бях пипал топката толкоз дълго време. Представете си: 20 години, отдадени на допира с топката, на процедура целия ми живот, и внезапно идва миг, в който изобщо не можеш да я докосваш. Не беше елементарно, тъй като не ставаше въпрос за нещо последователно. Пипах топката всеки ден и внезапно не можех да го върша. Точно тогава осъзнах, че футболът е най-хубавият ми другар и по тази причина желаех той да е покрай мен в остатъка от живота ми. Ето за какво изпитвам наслада всякога, в който излизам на терена. Играя за Милан, и то на най-високо равнище. Има доста завистливи хора, които биха желали да са в тази обстановка, само че не всеки може да го направи.
Може би златанизирах Стефано Пиоли. Може би той стана като мен. Той дойде в Милан, където атмосферата беше сложна. Сега сме в това състояние с помощта на него и на работата, която свърши. Той е превъзходен треньор. Познавах Пиоли отпреди това, защото съм играл против него в италианското състезание. Водил е разнородни тимове - и дребни, и огромни. Когато той пое Милан, отборът не беше там, където е в този момент. Развитието на тима обаче се дължи на неговите труд и нрав.
Той изисква доста от играчите, макар че съставът е млад. Може би неговото самообладание е по-голямо от моето, само че, несъмнено, той е по-зрял и по-опитен от мен. Свикнал е да работи напрегнат и е бил в обстановки, в които се е борил 2-3 месеца, с цел да остане в Серия " А ". Тогава също би трябвало да се бориш за успеха, само че не разполагащ с тим, който е в топ 5 на класирането и се бори за купата. Вместо това се бориш за своето оцеляване в елита. Господин Пиоли пристигна тук и с работата си сподели, че е страховит треньор. Сега към този момент няма полемики дали той е подобаващ за тази работа.
Когато играеш за Милан, не разполагаш с време - би трябвало да се оправиш добре незабавно. Ако не играя добре, тимът ще купи по-силен нападател в идващия трансферен прозорец, който ще играе по-добре от мен. Точно по тази причина би трябвало да играя добре и това важи за всички. Всеки един от нас би трябвало да е на нужното равнище, без значение дали е млад или умел. Извън терена, несъмнено, е друго. Ако си Рафаел Леао, приказвам и се отнасям с теб по един метод, само че в случай че си Симон Кяер, ти си по-зрял и имаш деца, тъй че методът ми е различен. На терена обаче всички са равни.
Когато бях млад, играчите към мен бяха фантастични. При идването ми в Италия, имах съотборници, които ме възприемаха като младок с толкоз доста сила и адреналин. Всички бяха невероятни футболисти. Бяха спечелили огромни титли, бяха звезди и играеха на високо равнище. Тогава в случай че беше считан за огромен състезател, то ти в действителност беше подобен. За да си заслужиш това добро име, ти трябваше да играеш добре дълго време.
Сегашното потомство обаче го прави за пет минути и всички ги мислят за огромни футболисти. Радвам се, че съм от остарялата школа. Социалните мрежи трансформираха всичко. В наши дни поради тях някои футболисти наподобяват като първенци, макар че може и да са постигнали малко. Преди не беше по този начин, само че в този момент е друго. Повече ми харесва остарялата школа. За да бъдеш приет като превъзходен състезател, ти трябваше да го покажеш.
Това, което прави ЛеБрон Джеймс, е феноменално. Аз обаче не обичам, когато хора с избран статут приказват за политика. Прави това, в което си добър, и си гледай работата. Аз играя футбол, тъй като в това съм най-хубав. Не се занимавам с политика. Ако бях политик, щях да го върша, само че не съм. Това е първата неточност, която вършат известните хора, когато си мислят, че към този момент са на върха. За мен е по-добре да заставам надалеч от тези тематики и да върша това, в което съм добър. В противоположен случай, рискуваш да направиш неприятно усещане ", показа Ибрахимович.
" Когато за повторно пристигнах в Милан, от начало всички ме питаха за обстоятелството, че предходните завърнали се в отбора след няколко години в никакъв случай не са били на нормалното си ниво по време на втория си интервал. Интересуваха се каква ще е разликата сред мен и тях. Отговорът е елементарен: в никакъв случай не съм губил пристрастеността към това, което върша. Всеки път, щом изляза на терена, изключително след най-тежката ми травма, аз се усещам като дете, което пробва бонбони за първи път. Щастлив и признателен съм за всякога, в който мога да нося футболните бутонки, да изляза на игрището, да помириша тревата, да получа топката и да я докосна възвожно най-вече пъти.
Когато бях контузен, не бях пипал топката толкоз дълго време. Представете си: 20 години, отдадени на допира с топката, на процедура целия ми живот, и внезапно идва миг, в който изобщо не можеш да я докосваш. Не беше елементарно, тъй като не ставаше въпрос за нещо последователно. Пипах топката всеки ден и внезапно не можех да го върша. Точно тогава осъзнах, че футболът е най-хубавият ми другар и по тази причина желаех той да е покрай мен в остатъка от живота ми. Ето за какво изпитвам наслада всякога, в който излизам на терена. Играя за Милан, и то на най-високо равнище. Има доста завистливи хора, които биха желали да са в тази обстановка, само че не всеки може да го направи.
Може би златанизирах Стефано Пиоли. Може би той стана като мен. Той дойде в Милан, където атмосферата беше сложна. Сега сме в това състояние с помощта на него и на работата, която свърши. Той е превъзходен треньор. Познавах Пиоли отпреди това, защото съм играл против него в италианското състезание. Водил е разнородни тимове - и дребни, и огромни. Когато той пое Милан, отборът не беше там, където е в този момент. Развитието на тима обаче се дължи на неговите труд и нрав.
Той изисква доста от играчите, макар че съставът е млад. Може би неговото самообладание е по-голямо от моето, само че, несъмнено, той е по-зрял и по-опитен от мен. Свикнал е да работи напрегнат и е бил в обстановки, в които се е борил 2-3 месеца, с цел да остане в Серия " А ". Тогава също би трябвало да се бориш за успеха, само че не разполагащ с тим, който е в топ 5 на класирането и се бори за купата. Вместо това се бориш за своето оцеляване в елита. Господин Пиоли пристигна тук и с работата си сподели, че е страховит треньор. Сега към този момент няма полемики дали той е подобаващ за тази работа.
Когато играеш за Милан, не разполагаш с време - би трябвало да се оправиш добре незабавно. Ако не играя добре, тимът ще купи по-силен нападател в идващия трансферен прозорец, който ще играе по-добре от мен. Точно по тази причина би трябвало да играя добре и това важи за всички. Всеки един от нас би трябвало да е на нужното равнище, без значение дали е млад или умел. Извън терена, несъмнено, е друго. Ако си Рафаел Леао, приказвам и се отнасям с теб по един метод, само че в случай че си Симон Кяер, ти си по-зрял и имаш деца, тъй че методът ми е различен. На терена обаче всички са равни.
Когато бях млад, играчите към мен бяха фантастични. При идването ми в Италия, имах съотборници, които ме възприемаха като младок с толкоз доста сила и адреналин. Всички бяха невероятни футболисти. Бяха спечелили огромни титли, бяха звезди и играеха на високо равнище. Тогава в случай че беше считан за огромен състезател, то ти в действителност беше подобен. За да си заслужиш това добро име, ти трябваше да играеш добре дълго време.
Сегашното потомство обаче го прави за пет минути и всички ги мислят за огромни футболисти. Радвам се, че съм от остарялата школа. Социалните мрежи трансформираха всичко. В наши дни поради тях някои футболисти наподобяват като първенци, макар че може и да са постигнали малко. Преди не беше по този начин, само че в този момент е друго. Повече ми харесва остарялата школа. За да бъдеш приет като превъзходен състезател, ти трябваше да го покажеш.
Това, което прави ЛеБрон Джеймс, е феноменално. Аз обаче не обичам, когато хора с избран статут приказват за политика. Прави това, в което си добър, и си гледай работата. Аз играя футбол, тъй като в това съм най-хубав. Не се занимавам с политика. Ако бях политик, щях да го върша, само че не съм. Това е първата неточност, която вършат известните хора, когато си мислят, че към този момент са на върха. За мен е по-добре да заставам надалеч от тези тематики и да върша това, в което съм добър. В противоположен случай, рискуваш да направиш неприятно усещане ", показа Ибрахимович.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ