Звездата на Левски Холмар Ейолфсон е все по-близо до завръщане

Звездата на Левски Холмар Ейолфсон е все по-близо до завръщане в титулярния състав след тежката контузия в коляното, която го сполетя преди 10 месеца. Той показа пред "Тема Спорт " какво е възприятието да се бориш с толкоз тежка контузия, както и какво е за него отново да се завърне на терена след толкоз време отвън него.

Холмар, най-сетне направи завръщането си на терена. Олекна ли ти?
- Да, беше необикновено. Бе доста прочувствено за мен да видя посрещането на публика­та - беше затрогващо, стопли ми се сърцето. Късметлия съм, че от самото начало почитателите бяха търпеливи и разбираха обстановката. Същото бе и с хо­рата в клуба. Благодарен съм им за това. Щастлив съм да бъда още веднъж на терена. Нямам тър­пение да дойдат идващите мачове, а аз да играя повече.

10 месеца - съвсем толкоз време отсъстваше. Какво ти минаваше през главата в то­зи интервал, сложни времена ли бяха?
- Да, несъмнено бяха труд­ни, а аз прекосих през няколко стадия. Първият бе моментът на травмата и дните до опе­рацията - изпитваш болки, не можеш да вървиш. След това пристигна интервенцията. Аз бях самичък в Барселона, нямаше какво да върша, фамилията ми бе надалеч. През първия месец след интервенцията ми бе доста труд­но. После се прибрах в Исландия. Имах направена стратегия, през която да мина, към този момент идваше по-лесното. Започнах да рабо­тя доста. По пет-шест часа дневно упражнявах, с цел да стартира да си връщам силата в крайници. Така минаха идващите два месеца - не бих споделил, че бяха леки, само че по-скоро бяха рутинни. Всеки ден бе едно и също. Различното бе напредъкът. Когато започнеш да чувстваш подобен, си същински благополучен, ставаш отново положителен. Taкa пристигнаха май и юни -време, в което в действителност се по­чувствах добре. Тогава към този момент за­почнах същински тренировки. А най-трудното като че ли бе през юли - към този момент бях стартирал под­готовка с тима, готвех се наедно със съотборниците си. Но се появиха проблеми с пателата (б.а. - сухожилие) ми - по-късно разбрах, че това е нещо всекидневно за сходни контузии. Тогава не ми бе елементарно - желае ти се да си на игрището, само че ти споделят, че би трябвало да ча­каш най-малко още месец. Мога да кажа, че тъкмо в този миг ми бе най-тежко - хем си поч­ти подготвен, хем изпитваш болки и не би трябвало да рискуваш.

Имаше ли психическа спирачка за завръщането ти?
- Трудно е да се каже. Чув­ството през първите няколко месеца след травмата е ужас­но. Защото се чувстваш по този начин, както кракът ти. Казваш си: "Та аз едвам вървя, по какъв начин ще съм спо­собен да играя отново ". Тези мисли не минават елементарно. Тръгват си с течение на процеса. Колкото повече оздравяваш, толкоз по-силен и по-важното - по-уве­рен, се чувстваш. Сега, когато съм на терена, не мисля за кон­тузията. Естествено, притес­нявам се още веднъж да не получа такава, само че не и когато съм на игрището - не се спестявам, не из­бягвам единоборствата. Но е истина, че в главата ти има психическа борба в начало­то. Сега съм наред и подготвен за футболни борби.

Представям си по какъв начин дъще­ричката ти тича към теб, а в действителност не можеш да я хва­неш... (в този миг тя при­тичва около него.)
- (Смее се.) Така е. Имаше пе­риод, в който тичаше по-бързо от мен...

Как намираш новия Левски?
- Наистина е нов за мен, само че мисля, че всичко е за положително. Сме­нена е огромна част от персона­ла, даже съблекалните са нови. Всичко е малко по-различно. Но не съм аз индивидът, който ще го­вори за политиката на клуба. Предпочитам да заставам настра­на от тези неща. Мястото на играча е на терена. Той би трябвало да се концентрира върху това да си прави работата и да бъ­де добър в мачовете. Но от това, което виждам, че се случ­ва - всичко е за по-доброто бъ­деще.

С прибирането си от Ислан­дия завари освен нов тре­ньорски екип, който след то­ва се смени, само че и нови шефо­ве...
- Така е. Заварих нов клуб, за­познах се с много хора. Но в този момент към този момент всичко е добре, а и ще ста­ва още по-добре.

В отбраната на Левски сте исландец, грък - Янис Каргас, и португалец - Нуно Рейш. Как се разбирате?
- Не забравяйте, че и Деян Иванов е с нас. Общуваме на ан­глийски. Комуникацията ни е на положително равнище. По-важното е, че има конкуренция сред нас, а това е здравословен развой. Ще ви кажа, че сме положителни прия­тели и се провокираме, бутаме се напред един различен. Това е най-важното за един тим - да има конкурентна среда, в която хо­рата да израстват, водени от желанието си за игра. Колкото до общуването - българският ми не е задоволително мощен, с цел да проведа дълъг диалог на него.

Игра малко и против Локомо­тив Пловдив.
- Наистина те са добър отбор, само че той бе подобен и предишния се­зон. Помните, че ни победиха предишния сезон на "Лаута " - пад­нахме с 0:1 и това беше първа­та ни загуба тогава.

Как ти се коства конкурен­цията - ЦСКА, Лудогорец, Бе­рое?
- За да съм изцяло почтен -гледал съм в елементи единствено Бе­рое. В момента са доста положителни. Това е зрял отбор с опитни фут­болисти, които знаят какво е належащо, с цел да стигнат до добър резултат. Ще бъдат сил­ни този сезон. Разбира се, също­то се отнася за Лудогорец и ЦСКА - разногласието за купата е ви­наги с тях. Ще забележим какво ще се случи на 1 септември (б.р. -мачът с ЦСКА е на 1 септем­ври).

Голяма част от кариерата на треньора Петър Хубчев мина в Германия, а ти съ­що имаш опит като състезател в тази страна - бил си в Бохум. Намираш ли прилики в подго­товката и тактиката с тези при немците?
- Да. От това, което виж­дам, той има немски нрав. Това е доста доб­ре. При такива хора има доста дисциплинираност, нравственос на работа. Трябва да си подготвен да дадеш всичко от себе си на трениров­ки и мачове. Необходимо е да си съсредоточен върху това, ко­ето би трябвало да свършиш. Спо­ред мен той е тъкмо това, от което имахме нужна. Той е чо­век, който държи крепко отбо­ра си. Харесва ми това, което прави.

Какво може да реализира Левски в края на сезона?
- Винаги се целим в купата - ще продължим да го вършим, макар че последните години са сложни за Левски. Длъжни сме да си слагаме тези зада­чи и да ги гоним до дъно. Но още е доста рано през сезона, даже тимовете не са изцяло оком-плектовани. Нещата могат да се сменят бързо. Ще забележим как­во ще се случи до края на пър­венството.

Феновете желаят да те ви­дят в игра против ЦСКА, допустимо ли е?
- Чувствам се добре, само че до срещата има още време. Бих могъл да играя, само че първо би трябвало да попадна в групата за мача. Всичко зависи от треньора.

Знаеш, че за почитателите то­ва е освен това от мач...
- Така е, към този момент го изпитах на гърба си. Преди мача ми споделиха, че този мачозначава доста. Ка­зах им: "Разбира се, играл съм на места срещи, които са важ­ни за последователите ". Това тук обаче е нещо друго. Удивително е! Може ли да се забра­вят полуфиналите с ЦСКА за ку­пата, когато ги победихме -страст на терена и по трибу­ните. Това са водещите мачо­ве. Атмосферата в тях - зато­ва се играе футбол и по тази причина момчетата мечтаят да ста­нат играчи.

Какво намираш за необичайно в България?
- Азбуката (смее се). Точно тя е повода още да не съм научил добре български, защо­то аз желая да се науча да го че­та и пиша, а освен да го гово­ря. Трудно е, когато буквите са много по-различни от тези, ко­ито познаваш. Но също така -нищо не ми се коства необичайно. Напротив - тук ми харесва, на фамилията ми също. Дъще­ричката ми върви на детска гра­дина, брачната половинка ми обича гра­да. Винаги има какво да вършим. През лятото просто се разхож­даме, с цел да се насладим на хуба­вото време.