Водещият на „Последният печели“, шоуменът легенда от „Ку-ку“ и „Каналето“ Камен Воденичаров: Все по-трудно ми е да бъда усмихнат
Звездата на Камен Воденичаров изгря в студентското предаване „ Ку-ку “, което съчетаваше дръзка журналистика със скечове.
35 години по-късно той е водещ на викторината „ Последният печели “ по Българска национална телевизия.
Твърди, че се усеща чудесно на новото място и с помощта на сценаристите научава доста нови неща от разнообразни сфери. Екипът също доста му подхожда, защото му оказва помощ нещата да се случват по най-хубавия метод. Виждайки резултатите и рейтингите, е уверен, че дружно реализират страховит триумф.
Когато получил предлагането да води „ Последният печели “, първото нещо, което направил, било да се обади на Орлин Горанов, с цел да го попита за какво си потегля. Той му отвърнал, че след 5 години в предаването, има нови проекти и желае да направи турне из страната. Окуражил го и му дал препоръки какво и по какъв начин да направи съгласно него, с цел да трансформира предаването в свое, а не да се пробва да влиза в неговите обувки.
Воденичаров си дава сметка, че измененията не се одобряват елементарно от всички и от време на време настроенията са срещу новото. Затова било много отговорно да се захване с предаването, което разбираемо породило терзания първоначално. Към днешна дата към този момент е много по-уверен.
Именно „ Последният печели “ го върна още веднъж в телевизията-майка – Българска национална телевизия, където татко му Борис Воденичаров (светла му памет), е работил цялостен живот. Затова се върнал там, където е работил още през 90-те като в собствен дом.
Най-голямото предизвикателство, пред което бил изправен, приемайки новия ангажимент, било едномесечното пътешестване до Щатите с Георги Мамалев и Тончо Токмакчиев със спектакъла „ Майсторите на комедията “. За да се случи това, било належащо да се запишат авансово много излъчвания и да се работи при много претрупан график. Зад океана имали 12 представления, а след завършването на турнето, са заредени с прелестни страсти от нашите сънародници там.
Сега влиза в работен темп за фотосите на предаването, а и приготвя нови епизоди за поредицата „ 5 минути София “.
По време на престоя им, Щатите бяха връхлетени от урагана „ Милтън “. По този мотив Камен признава, че чувството, че ще се случи нещо неприятно, е извънредно. Не можеш да останеш апатичен около известията, които хората получават на телефона си да се изтеглят. Непрекъснато имало сводка по какъв начин се развива ураганът и от кое място ще мине. Предупрежденията и подготовката за бедствието са доста потребни, само че и нагнетяват напрежението, безапелационен е той. На местата, където би могла да проникне водата, се поставят чували с пясък, затварят се прозорци с пирони… Макар да не е витаел боязън в близост, терзание несъмнено не липсвало.
Благодарение на сънародниците ни там, съумели да излязат от южната страна през Маями, където не се очаквали съществени последствия от урагана и да излетят за Канада няколко часа преди „ Милтън “ да връхлети. Това, което му направило мощно усещане, бил фактът, че хората били готови, всеки знаел какво да прави, нямало суматоха и блъсканица, а единствено спазвали разпоредбите. Той е безапелационен, че вярващото в себе си и дисциплинирано общество може да се оправи с всички катаклизми.
Обмислят турне в Щатите и през 2025 година, само че първо би трябвало да видят каква е опцията за съчетаване на уговорките им в България и датите за представленията. При всички положения обаче няма да останат там още веднъж за цялостен месец, а 2-3 седмици.
Връщайки лентата обратно, Камен Воденичаров си спомня, че е бил много уплашен при вихър от трета степен, до момента в който снимали „ Сървайвър “ в Доминиканската република. Вятърът бил толкова мощен, че можел да събори човек. При сходни стихии хората осъзнават какъв брой са дребни пред могъществото на природата. В този ред на мисли българите значително сме допрени свише и сме пощадени откъм катаклизми. Тъжното е, че все не можем да се зарадваме откровено на това, което имаме в родината си.
Когато кандидатствал преди години за началник на Българска национална телевизия и не бил позволен до състезанието, останал с чувството, че нещо би трябвало да се свърши, а в действителност разрушавам всичко сътворено през годините от родителите ни, бабите и дядовците ни. Определя днешната ни политическа класа като „ безусловно неразбирателство “. Признава, че работата с подобен вид хора му е безусловно неприятна и не поражда креативно ентусиазъм в него, което е от изключителна значимост, в случай че ще управлява една институция като Българска национална телевизия. Не може обаче да каже сигурно дали още веднъж би се кандидатирал някой ден. Убеден е, че политическата конюнктура работи депримиращо на всеки от нас и е уверен, че е още по-тягостно, когато би трябвало да се ръководи социална конструкция.
Никога не е имал предпочитание да стане част от партията на Слави Трифонов – Има Такъв Народ. Имал е вид за влизане в политиката, само че това, което показа нагоре за директорския пост в Българска национална телевизия, е годно и по тази линия. Смята, че е извънредно време политиката у нас да се трансформира в градивна. Уви през годините са наслоени толкова доста негативи, че обстановката ще е объркана още дълго време. Смята, че опитът и знанията му могат да са доста потребни за политиката, само че доста зависи по какъв начин ще се развият нещата у нас.
След „ Ку-ку “ и „ Каналето “ със Слави Трифонов били разграничени 15 години като година-две не си общували въобще. След това обаче намерили път към себе си, с цел да са в положителни взаимоотношения към днешна дата. Именно от Слави пристигнала поканата да е водещ на първото издание на „ Сървайвър “. Опитвали са се още в първите години след раздялата да поправят счупеното, само че било доста мъчно, въпреки в последна сметка да съумели. Разбира се не са липсвали и разногласия, чисто професионални и естествени за работещи хора. Изживените позитивни страсти обаче били доста по-силни от неразбирателствата, получили се посред им при актуалната им работа. Проблемът е, че той и останалите му сътрудници не могли да създадат дружно това, което създали поотделно. Не намерили формулата…
Именно тази разлъка дефинира като най-трудния му миг през годините, както и взетото осъзнато решение за делене на екипа.
Съвсем съществено твърди, че в идващия си живот ще стане доктор. Леля му е доктор, а баба му и дядо му светла им памет, били зъболекари. В този ред на мисли у тях постоянно е имало извънредно почитание към тази специалност. През годините се е интересувал доста от медицина.
Все още не е честитил на Мартина Вачкова пожизнената пенсия в размер на 700 лв., защото новината ги сварила в Щатите, само че има намерение да й се обади. Смята, че много създатели у нас се нуждаят освен от уважението на публиката, а и от финансово подкрепяне от институциите. Радва се за сътрудниците, които получават такива жестове от страната.
Като най-труден миг в персонален проект дефинира кончината на татко му през 2023 година, с който били доста близки. Щастлив е, че все още майка му се усеща добре и е съумяла да се стабилизира след преживения смут, който претърпели около кончината на брачна половинка й. Гледа да се радва на по-възрастните си родственици, които вървят към залеза на живота си. Страдал от много болести, най-после получил и преплитане на червата, което наложило тежка интервенция, само че и сърцето му не било добре, имал и световъртежи. Цялата тази въртележка към няколко фактора, довела до съдбовния край. Накрая родителят му получил и бронхопневмония и сърцето му не издържало останалите здравословни проблеми.
Признава, че му е все по-трудно да резервира усмивката и позитивизма си. Отдавна е наясно, че човек не може да изпитва цялостно задоволство, обич и благополучие, в случай че средата към него не е окей. Каквито и персонални триумфи да имаш, колкото и пари да печелиш, в случай че измежду приятелите, роднините, съседите ти нещата куцат и има апетит и тъга, няма по какъв начин да си благополучен. Хубавото е личностното развиване да върви паралелно с развиването на всички в близост, с цел да се радва човек на достиженията си, както и на тези на останалите. Много желае да види София чиста и подредена и има вяра, че това ще се случи, тъй като е виждал, че става.
Най-пълноценната му отмора е измежду природата. С настъпването на зимния сезон, наложително се яхва на ските. С тях е имал и много рискови обстановки, само че за благополучие се е разминал без огромни контузии. Почива си и с фитнес и плуване, даже едно киснене в парна баня или сауната, е пъклен релаксиращо и разтоварващо за него.
Твърди, че дължи съвършената си фигура на първо място на ген. Спазвал е диета по отношение на увеличението на килограми или поради болест. Смята, че е добре човек да има визия кои храни по какъв начин му се отразяват, а след 50-те години е доста значимо алкохолът да е в умерени количества. Смята, че в този момент е много по-разумен и се е отказал от някои неща, които правел като млад. Стреми се да живее здравословно.
Налагало му се е да смъква 3-4 кг., поради които е правел леки диети. От особена значимост е да се употребяват качествени храни и от време на време човек да се лиши от месото, само че най-добре е да се слуша организмът.
В персонален проект се усеща благополучен, има поддръжката на доста близки хора, които обича. Усеща тяхната обич и съгласно него това е най-важното.
Инфо: Уикенд
