Полярната звезда е към края на живота си
Звездата, която отбелязва същинския север - Полярната, е доста по-тежка, в сравнение с си мислехме.
Северната звезда е 5,1 пъти по-масивна от Слънцето, оповестяват астрономи в работа, показана на 12 юли в arXiv.org. Тази стойност, изчислена въз основа на придвижването на доста по-слаба звезда, която обикаля към светилото, е с близо 50 % по-тежка от неотдавнашната оценка от 3,45 слънчеви маси.
Масата оказва голямо въздействие върху звездния живот: Колкото по-голяма е масата на една звезда, толкоз по-бързо изгаря горивото си и толкоз по-скоро умира. По-ранната оценка на масата предполагаше, че Северната звезда, известна още като Полярна звезда, е на към 100 милиона години. Новата оценка значи, че звездата се е формирала по-отдавна от това, само че към момента никой не е пресметнал ревизираната възраст.
Звездата-спътник е толкоз слаба, че не е била видяна до 2005 година, когато астрономът Нанси Евънс и нейните сътрудници я виждат с галактическия телескоп " Хъбъл ". Когато през 2016 година спътникът заобикаля най-близо до Северната звезда, Евънс и други стартират да го наблюдават с масива CHARA - обсерватория, която сплотява гледките на телескопите на върха на планината Уилсън в Калифорния.
Тъй като на близката звезда-спътник са нужни три десетилетия, с цел да се завърти към основната звезда, по-голямата част от орбитата към този момент е следена, което ускорява надеждността на оценката на масата.
" Тези неща лишават доста време ", сподели Еванс от Харвардския и Смитсоновия център по астрофизика в Кеймбридж, Масачузетс.
Намираща се на 447 светлинни години от Земята, Полярната звезда е най-близкият член на клас звезди, наречени цефеиди, които са от решаващо значение за премерване на дистанциите до други галактики. Звездите са огромни и ярки и са към края на живота си. Забележително е, че те се уголемяват и свиват, заради което яркостта им понижава и понижава. Колкото по-дълго пулсира една цефеида, толкоз повече светлина излъчва тя. Следователно измерването на интервала на пулсация демонстрира вътрешната бляскавост на цефеида. Сравнявайки я с забележимата бляскавост на звездата, се получава дистанцията до звездата и надлежно до нейната вселена хазаин.
" Изключително значимо е да се знае масата ", съобщи Ед Гинан, астроном от университета Виланова в Пенсилвания, който не е взел участие в новата работа. Това разрешава на астрономите да ревизират моделите си за еволюцията на цефеидите и да схванат по-добре тези галактически измервателни принадлежности, предава БГНЕС.
Северната звезда е 5,1 пъти по-масивна от Слънцето, оповестяват астрономи в работа, показана на 12 юли в arXiv.org. Тази стойност, изчислена въз основа на придвижването на доста по-слаба звезда, която обикаля към светилото, е с близо 50 % по-тежка от неотдавнашната оценка от 3,45 слънчеви маси.
Масата оказва голямо въздействие върху звездния живот: Колкото по-голяма е масата на една звезда, толкоз по-бързо изгаря горивото си и толкоз по-скоро умира. По-ранната оценка на масата предполагаше, че Северната звезда, известна още като Полярна звезда, е на към 100 милиона години. Новата оценка значи, че звездата се е формирала по-отдавна от това, само че към момента никой не е пресметнал ревизираната възраст.
Звездата-спътник е толкоз слаба, че не е била видяна до 2005 година, когато астрономът Нанси Евънс и нейните сътрудници я виждат с галактическия телескоп " Хъбъл ". Когато през 2016 година спътникът заобикаля най-близо до Северната звезда, Евънс и други стартират да го наблюдават с масива CHARA - обсерватория, която сплотява гледките на телескопите на върха на планината Уилсън в Калифорния.
Тъй като на близката звезда-спътник са нужни три десетилетия, с цел да се завърти към основната звезда, по-голямата част от орбитата към този момент е следена, което ускорява надеждността на оценката на масата.
" Тези неща лишават доста време ", сподели Еванс от Харвардския и Смитсоновия център по астрофизика в Кеймбридж, Масачузетс.
Намираща се на 447 светлинни години от Земята, Полярната звезда е най-близкият член на клас звезди, наречени цефеиди, които са от решаващо значение за премерване на дистанциите до други галактики. Звездите са огромни и ярки и са към края на живота си. Забележително е, че те се уголемяват и свиват, заради което яркостта им понижава и понижава. Колкото по-дълго пулсира една цефеида, толкоз повече светлина излъчва тя. Следователно измерването на интервала на пулсация демонстрира вътрешната бляскавост на цефеида. Сравнявайки я с забележимата бляскавост на звездата, се получава дистанцията до звездата и надлежно до нейната вселена хазаин.
" Изключително значимо е да се знае масата ", съобщи Ед Гинан, астроном от университета Виланова в Пенсилвания, който не е взел участие в новата работа. Това разрешава на астрономите да ревизират моделите си за еволюцията на цефеидите и да схванат по-добре тези галактически измервателни принадлежности, предава БГНЕС.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ