Званието ми дава право да нося хладно оръжие и да

...
Званието ми дава право да нося хладно оръжие и да
Коментари Харесай

Казашки атаман рисува богомилски приказки

Званието ми дава право да нося хладно оръжие и да съм част от казашката защита на Всеросийския патриарх, споделя проф. Пламен Легкоступ

Казашкият атаман проф. Пламен Легкоступ откри изложбата „ Приказен свят” на изложба „ Възраждане”. Целият му живот минава във Велико Търново, а последните няколко години и в Пекин, където преподава в университет със брачната половинка си Искра Мандова. През 2015 година се кандидатира за кмет на старопрестолния град, само че губи изборите. „ Човек допуска, а Господ разполага! Добре че не станах кмет, тъй като в никакъв случай нямаше да отида в Китай и да открия тази хилядолетна култура”, споделя професорът.



Проф. Пламен Легкоступ (в средата) с армията, която е подготвена да пази с телата си съветския патриарх

Фамилията на професора, който рисува приказки, е все едно преписана от книга на Карл Май - значи „ Леката стъпка”. Дядо му идва с корпуса на военачалник Александър Кутепов от армията на барон Врангел. През 1921 година той се открива в Търново. След време Кутепов става ръководител на Руския общовоински съюз - похитен е измежду бял ден от Париж от сътрудници на Сталин. Предполага се, че умира от инфаркт, до момента в който го карат в транспортен съд затворен в сандък към Съветския съюз.



Една от богомилските приказки на Пламен Легкоступ

Проф. Легкоступ споделя за старите белогвардейци, които се подвели по обещанията на Сталин да се върнат в Съветския съюз - всичките били изпратени в лагери в Сибир или разстреляни. „ В Търново имало един доктор от Врангеловата войска - доктор Фьодор Трейман. Създал е тубдиспансера до Търново в „ Света гора”. Навремето се говорело, че бил резидент на непознато разузнаване. В момента, в който Червената войска се появява в старопрестолния град, той се самоубива. Дядо ми, Бог да го елементарни, умрял при започване на 1942 година и не ги дочакал”, споделя професорът.



Фамилията му идва от Украйна. Интересувал се е доста от произхода на името. Едно от обясненията за етимологията на думата е „ антична шаманска техника за обреден танц”. „ На актуален език може да се преведе като „ телепортация” - аз до такава степен още не съм стигнал”, смее се търновецът.

Сеща се, че някои художници търсят доста време креативен псевдоними, а пък той по рождение си го има. „ Свикнал съм по всевъзможен метод да слушам семейството си, то не беше „ Лечкоступ”, не беше „ Левкоступ”! По едно време крещя: Стига с този „ лев” - дайте малко „ Маркоступ”, споделя художникът.



Казва, че за хората може да се носят всевъзможни митове. Всеки счита, че къщата му в Арбанаси е на 300-400 години, а тя е приключена през 1980-а. Тя е във възрожденски жанр, само че не е остаряла. Баща му бил механически началник по реставрациите в резервата " Арбанаси ". Искал всичко да е спазено по традицията. И къщата в действителност наподобява на старинна. „ Все ни питат на какъв брой години е. Тя е на 40 години. Израснал съм в търновския дух и в Арбанаси. Всички другари на татко ми бяха реставратори, художници и архитекти. Оттук идва моят интерес към историята и приказното”, изяснява търновецът. В картините му има средновековни градове, антични съдове, неразказани митове.

В началото на пътя си като художник се възпламенява по историите за богомилите. „ Някои работи съм пресъздавал в графика и живопис и имам полза в тази посока. Не върша проучвания за богомили - само че съм чел някои неща и не може да се каже, че съм дилетант. Някои си мислят, че художникът сяда и по трансцедентален път Господ му смъква заложени неща, а той ги рисува незабавно. Не става така”, споделя Пламен Легкоступ.

През 2015-а се кандидатирал за кмет на старопрестолния град. И враговете му се сетили, че Легкоступ е казашки атаман. Издигнала го за кмет коалиция от две партии. Едната партия го подкрепяла, а другата отказала да го поддържа в последния миг. „ Лидерът им сподели: Ама той е атаман на казаци! На какво да съм атаман - на китайци ли”, недоумява професорът.

Получил званието „ атаман” в Москва преди години. Дава се по заслуги. „ Правата, които ми дава това, е да нося хладно оръжие и да съм част от казашката защита на Всеросийския патриарх. Други привилегии няма”, споделя Легкоступ. Сега има публична казашка униформа, кител и шашка. Загубил изборите от кмет от друга партия, който също има къща в Арбанаси. „ Уважаваме се, другари сме, от време на време пием по чашка водка”, споделя професорът.

През 90-те години основал с сътрудници в Търново една от първите частни галерии в България. „ Моето амплоа и занятие постоянно са ориентирани към преподаването и основаването на изкуство. Минал съм през всички стадии в Търновския университет - помощник, основен помощник, доцент и професор. В един интервал се бях отдал на административна активност - години бях декан на педагогическия факултет, а от 2007-а до 2015 година станах ректор на Великотърновския университет”, споделя той.

От Царевец до Великата китайска стена



Благодарение на Господ се отървах от кметуването! Пламен Легкоступ постоянно повтаря това, стане ли дума за локалните избори през 2015 година Веднага след тях с жена си доцент доктор Искра Мандова за три месеца отишли в Китай. Д-р Мандова преподава китайски език и просвета. След първото посещаване отпътували още веднаж за 6 месеца, а по-късно за година и 6 месеца. Двамата работили в Пекинския университет за непознати езици и просвета. Там Легкоступ правил разнообразни планове.

„ Ако бях станал кмет, нямаше да се докосна до тази хилядолетна просвета. Представям си по какъв начин, в случай че тук бях станал кмет, щях да се нервирам и занимавам с простотии. Сега съм волна птичка - изпявам си песента на студентите, а през другото време рисувам и върша изложби”, споделя той. За гостуването в Пловдив си е основал специфичен темп - през 5 години прави огромна галерия. Започнал през 1990-а, продължава по този начин и до момента.
Източник: marica.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР