Кървава луна открива небесната фиеста
Зрелищни небесни спектакли ще ни подари 2019 година Подробности за тях разкрива астрономът доктор Никола Петров, началник на отдел „ Наблюдения ” и шеф на Националната обсерватория на Рожен, която е безусловно негов дом към този момент 22 години.
Тази година се чакат пет слънчеви и лунни затъмнения. Частично слънчево имаше на 6 януари, само че то можеше да се следи единствено в източната част на Азия, Тихия океан.
На 21 януари обаче следва същинска лунна фиеста - цялостно затъмнение, което ще можем да следим и в България, въпреки не в целия му искра. На изгрев- слънце на 21 януари на западния небосвод ще залязва луната, която ще бъде закрита от земната сянка съвсем на 90 %. Т.е. няма да успеем в България да забележим цялостно лунно затъмнение, само че въпреки всичко след 5 часа сутринта Луната, залязвайки над западния небосвод, постепенно ще стартира да навлиза в сянката на Земята и ще бъдем очевидци на обособени етапи от лунното затъмнение чак до изгрева на слънцето. След това луната към този момент ще се скрие зад хоризонта. В Западна Европа ще могат да следят изцяло това лунно затъмнение, споделя астрономът доктор Никола Петров.
Частично лунно затъмнение ще можем да забележим и вечерта на 16 против 17 юли. То ще стартира от 23 часа, споделя ученият.
Най-завладяващото астрономическо събитие на годината обаче ще бъде цялостното слънчево затъмнение на 2 юли, споделя разчувствуван доктор Петров, чиято обичана звезда е Слънцето.
Затъмнението няма да се следи от България, само че група наши учени към този момент приготвят пътешестване до пустинята Атакама в Чили, с цел да следят спектакъла от едно от най-сухите места в света. Това ще е първото цялостно слънчево затъмнение, при което сянката на Луната върху земната повърхнина минава през някои от най-големите обсерватории, откъдето ще се следи с мощни телескопи.
През есента светът ще следи различен астрономически театър - така наречен Пасаж, или прекосяване на планетата Меркурий пред слънчевия диск на 11 ноември, изяснява астрономът от Рожен. Ще можем да го следим и от България - от 14.30 българско време планетата Меркурий ще навлезе върху диска на слънцето. Въпреки че на процедура няма да изчакаме неговото излизане в 20 часа, когато при нас към този момент се стъмнява и слънцето залязва, ще можем да следим съвсем изцяло прекосяването на Меркурий пред слънчевия диск. Струва си да забележим спектакъла, тъй като ще се повтори чак през ноември 2032 година, изяснява Петров.
Към небесните атракции би трябвало да прибавим и метеорните потоци, които се следят при хубаво време и надалеч от обитаеми места. Най-известния метеорен поток, Персеидите, ще следим сред 11 и 13 август, през ноември пък в небето ще се появят ярките Леониди.
Хубавите неща в живота зависят от упоритата ни работа, а не от търсенето на падащи звезди в небето. Като резултат от новия десант към Луната и Марс на НАСА, Русия и Китай е допустимо в идващите две десетилетия да станем очевидци на първите бази на земния сателит или на Червената планета, споделя доктор Петров. Категоричен е обаче, че няма по какъв начин да се случи така наречен тераформиране на Марс или на Луната, превръщането им във втори дом за индивида.
Можем да използваме Марс за изстрелване на спътници, тъй като гравитацията е по-ниска. Или Луната, където няма никакви замърсители, да се трансформира в база за произвеждане на свръх чисти медикаменти. Или за извличане на потребни изкопаеми - това сигурно може да се случи. Но да си мислим, че можем да отидем там и да живеем, да се преселим на тия планети, това е неуместно, уверен е астрономът.
Жалко че към момента не можем да изпратим българин на МКС. Но с цел да стане това, с цел да реализираме триумф в която и да било научна сфера, би трябвало да избистрим концепцията за развиване, да си сложим задания - в случай че имаме визия, ще го реализираме, каквито и да са спънките.
За страдание, сега нещата с астрономията у нас напълно не са цветущи. В България имаме към 20 студенти по астрономия, а в чужбина са 60-70, някои в супер влиятелни университети, споделя Петров. Той е наясно с нещата като учител в Пловдивския и Шуменския университет.
За наслада тази година не си приказваме за затваряне на националната обсерватория. 2019 за обсерваторията стартира с упования за нов телескоп за стотина хиляди лв.. Да, надалеч сме от мащаба на огромните страни, където учените разполагат с телескопи за десетина милиона $. В идващите 3 години ще бъдат открити 3 супер телескопа за нощни наблюдения - с диаметър 25 м в Съединени американски щати, с 30-метров диаметър в Китай, с диаметър 39 м в Европейски Съюз. Цените им варират от 1.2 до 1.6 милиарда $.
Астрономията в света се развива с шеметна скорост. Това, че сме дребни, не значи, че не би трябвало да се борим за почтено място, безапелационен е шефът на обсерваторията в Рожен, който упорства за телескоп с диаметър 1.5 м. Това не е разкош, а нужда, късмет за младите ни мозъци да вършат просвета тук, а не да бягат на открито.
А обсерваторията точно на Родопите е идеално място за наблюдаване на небесните тела. Никола Петров към този момент 22 години работи там. Не го приема за всеотдайност, макар че е реалист. Наясно е, че за шестмесечно дежурство на радиотелескопа в Антарктида негови сътрудници получават 120 000 $. Петров е избрал Рожен, тъй като е астроном с задача.
Тази година се чакат пет слънчеви и лунни затъмнения. Частично слънчево имаше на 6 януари, само че то можеше да се следи единствено в източната част на Азия, Тихия океан.
На 21 януари обаче следва същинска лунна фиеста - цялостно затъмнение, което ще можем да следим и в България, въпреки не в целия му искра. На изгрев- слънце на 21 януари на западния небосвод ще залязва луната, която ще бъде закрита от земната сянка съвсем на 90 %. Т.е. няма да успеем в България да забележим цялостно лунно затъмнение, само че въпреки всичко след 5 часа сутринта Луната, залязвайки над западния небосвод, постепенно ще стартира да навлиза в сянката на Земята и ще бъдем очевидци на обособени етапи от лунното затъмнение чак до изгрева на слънцето. След това луната към този момент ще се скрие зад хоризонта. В Западна Европа ще могат да следят изцяло това лунно затъмнение, споделя астрономът доктор Никола Петров.
Частично лунно затъмнение ще можем да забележим и вечерта на 16 против 17 юли. То ще стартира от 23 часа, споделя ученият.
Най-завладяващото астрономическо събитие на годината обаче ще бъде цялостното слънчево затъмнение на 2 юли, споделя разчувствуван доктор Петров, чиято обичана звезда е Слънцето.
Затъмнението няма да се следи от България, само че група наши учени към този момент приготвят пътешестване до пустинята Атакама в Чили, с цел да следят спектакъла от едно от най-сухите места в света. Това ще е първото цялостно слънчево затъмнение, при което сянката на Луната върху земната повърхнина минава през някои от най-големите обсерватории, откъдето ще се следи с мощни телескопи.
През есента светът ще следи различен астрономически театър - така наречен Пасаж, или прекосяване на планетата Меркурий пред слънчевия диск на 11 ноември, изяснява астрономът от Рожен. Ще можем да го следим и от България - от 14.30 българско време планетата Меркурий ще навлезе върху диска на слънцето. Въпреки че на процедура няма да изчакаме неговото излизане в 20 часа, когато при нас към този момент се стъмнява и слънцето залязва, ще можем да следим съвсем изцяло прекосяването на Меркурий пред слънчевия диск. Струва си да забележим спектакъла, тъй като ще се повтори чак през ноември 2032 година, изяснява Петров.
Към небесните атракции би трябвало да прибавим и метеорните потоци, които се следят при хубаво време и надалеч от обитаеми места. Най-известния метеорен поток, Персеидите, ще следим сред 11 и 13 август, през ноември пък в небето ще се появят ярките Леониди.
Хубавите неща в живота зависят от упоритата ни работа, а не от търсенето на падащи звезди в небето. Като резултат от новия десант към Луната и Марс на НАСА, Русия и Китай е допустимо в идващите две десетилетия да станем очевидци на първите бази на земния сателит или на Червената планета, споделя доктор Петров. Категоричен е обаче, че няма по какъв начин да се случи така наречен тераформиране на Марс или на Луната, превръщането им във втори дом за индивида.
Можем да използваме Марс за изстрелване на спътници, тъй като гравитацията е по-ниска. Или Луната, където няма никакви замърсители, да се трансформира в база за произвеждане на свръх чисти медикаменти. Или за извличане на потребни изкопаеми - това сигурно може да се случи. Но да си мислим, че можем да отидем там и да живеем, да се преселим на тия планети, това е неуместно, уверен е астрономът.
Жалко че към момента не можем да изпратим българин на МКС. Но с цел да стане това, с цел да реализираме триумф в която и да било научна сфера, би трябвало да избистрим концепцията за развиване, да си сложим задания - в случай че имаме визия, ще го реализираме, каквито и да са спънките.
За страдание, сега нещата с астрономията у нас напълно не са цветущи. В България имаме към 20 студенти по астрономия, а в чужбина са 60-70, някои в супер влиятелни университети, споделя Петров. Той е наясно с нещата като учител в Пловдивския и Шуменския университет.
За наслада тази година не си приказваме за затваряне на националната обсерватория. 2019 за обсерваторията стартира с упования за нов телескоп за стотина хиляди лв.. Да, надалеч сме от мащаба на огромните страни, където учените разполагат с телескопи за десетина милиона $. В идващите 3 години ще бъдат открити 3 супер телескопа за нощни наблюдения - с диаметър 25 м в Съединени американски щати, с 30-метров диаметър в Китай, с диаметър 39 м в Европейски Съюз. Цените им варират от 1.2 до 1.6 милиарда $.
Астрономията в света се развива с шеметна скорост. Това, че сме дребни, не значи, че не би трябвало да се борим за почтено място, безапелационен е шефът на обсерваторията в Рожен, който упорства за телескоп с диаметър 1.5 м. Това не е разкош, а нужда, късмет за младите ни мозъци да вършат просвета тук, а не да бягат на открито.
А обсерваторията точно на Родопите е идеално място за наблюдаване на небесните тела. Никола Петров към този момент 22 години работи там. Не го приема за всеотдайност, макар че е реалист. Наясно е, че за шестмесечно дежурство на радиотелескопа в Антарктида негови сътрудници получават 120 000 $. Петров е избрал Рожен, тъй като е астроном с задача.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ